Каменните скрижали на Родопите |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Znakxt na Sarakta
|
|
Srednovekoven liturgichen tekst_s. DragojnovoА тук новите разкопки на манастира под връх Драгойна в близост до селото, ни показват, че освен върху камъка се е пишело върху керамиката. Буквените знаци по тази керамика, обаче, идват да потвърдят със сигурност, че каменния надпис на връх Малка Драгойна, опредлеено не е средновековен. Въпреки това, всичко това накуп отново утвърждава Драгойна като един от големите центрове на писмеността в региона.
|
|
P6060031.jpg
|
|
P6060028.JPG
|
|
P3150038
|
|
IMG_4589Керамика от последното ни качване на върха със знаци подобни на тези от олтарната колона в черковата на с. Широка Лъка
|
|
DSC_9997.JPG
|
|
DSC_9996.JPG
|
|
DSC_9991
|
|
DSC_9990.JPG
|
|
DSC_9973.JPG
|
|
DSC_9488.JPG
|
|
DSC_9483.JPG
|
|
DSC_9482.JPG
|
|
DSC_9463.JPG
|
|
DSC_9439Каменната скрижала с писменост при свтилището "св. Георги" с. Върбово, Средни Родопи.
|
|
DSC_9089
|
|
DSC_9065Това е втория камък, близо до предния, върху който е изписано "Нан"
|
|
DSC_9061Камък/скала, част от скално жилище или най-вероятно светилище в основата на връх Малка Драгойна, на който на две места е написано "Нан". Надписите са четими, буквените знаци са разбираеми, т.е. кирилски.
В редица езици на Средния Изток Нан или Наан, означава "хляб" (представлява овален или кръгъл плосък хляб), но е напълно възможно, тук да е изписано името на бог Нанар/Наннар, на акадски Син, чието име означава "Светлоносеца" или "Осветителя" и който се е изписвал с логограмата "Дингир", символ на единия Бог.
|
|
DSC_6318Бен-бен-ите отблизо
|
|
DSC_6317Някои си мислят, че тези малки пирамидки върху комините в Родопите са просто украшение, не, те са символ! Това е великият камък Бен-Бен, в който се ражда птицата Бену (Феникса), която е също велик слънчев символ на смъртта и възкресението! Българинът не знае каква самобитност носи и тъне вече хиляди години в невъобразим невежествен мрак!
|
|
DSC_6315-1Самият символ още по-отблизо
|
|
DSC_6313-1Този символ от колоните пред олтаря на черковата е от времето на ранния и среден стадий на желязната епоха и често се среща орнаментиран по керамиката от тези времена. Особено често той се намира по керамиката от връх Драгойна.
|
|
DSC_6310Великият български двуглав орел. Не се заблуждавайте, той не е символ на Цариградската патриаршия, не, той е символ на следпотопната древнобългарска Яна Идел след 3000 г. пр. хр. Придошлите българи от Шумер в Яна Идел след възкачването на Саргон, му добавят и два слънчеви диска в ноктите и така в него ще познаете още един велик космичен символ представен в глинените плочки от Шумер.
|
|
DSC_6308
|
|
DSC_6306Руната (Инг, Ингви, Ингуз) с вписан кръст в нея, символ на Слънчевия Бог (в скандинавието Фрейр)
|
|
DSC_6305
|
|
DSC_6304-1Това уникално пано от символи и знаци, в черковата, правено някъде през 1830-та година, съдържа в центъра си свастика, а в свастиката осемлъчна розета, под формата на звезда. Звездата, обаче е била символ на Бога в Блзикия и Далечен Изток, по времето на Шумер, Месопотамия и Шумер. Всъщност това е един съвършен и забравен от нас, древнобългарски символ, ползван и от много други народи. Вляво и вдясно той влиза в съчетание с две руни, образувайки уникално словосъчетание (фигура). Това словосъчетание е космически код.
|
|
DSC_6303Древни символи и знаци в храма "Успение на св. Богородица", с. Широка Лъка, Средни Родопи.
|
|
DSC_6274Каменната скрижала с писменост при черковата "св. Неделя", с. Солища, Средни Родопи
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
