www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Книги: Ветхозаветни ритуали  
Автор: Канатица
Публикуван: 17.09.2011
Прочетено: 4222 път(и)
Размер: 55.83 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
Url Link: Ветхозаветни ритуали
Разделеното на два лагера човечество — единият за, другият — против, — дава пълна възможност на евреите да продължават дивите си ритуали и в наши дни. Преди всичко, да започнем с въпроса, съществува ли ритуално убийство у всички евреи, или с това се занимава само сектата на хасидите. Отговорът на този въпрос намираме в Библията. В оная Библия, зад която се прикрива еврейството, като уверява, че то живее по строго определени библейски закони, които забраняват на евреите употребата на каквато и да било кръв.
А фактическата страна твърди, че законоръководни книги за евреите са Талмудът, Шулхан Аpух и Каббала. По Ветхия Завет живеят само караимите. Оправдаването с Ветхия Завет не е достатъчно дори и при условие, че евреите наистина се ръководят от него. В същия този Ветх Завет четем: „Над кого се глумите вие? Против кого отваряте уста, вадите език? Не сте ли вие деца на престъплението, семе на лъжата, разпалвани от поход към идолите под всяко клонесто дърво, не колите ли вие деца при ручеите, между пукнатините на скалите?... Ти (Израил) правиш възлияния и принасяш жертви: (на идоли) мога ли да бъда Аз доволен от това?" (Ис. 57, 4-6),
„Аз ги доведох на земята, която им бех обещал да им дам"..., a те (евреите), като огледаха всеки висок хълм и всеко клонесто дгрво, започнаха да колят там жертвите си и предлагаха там оскърбителните си за мене приношения, и поставяха там пушенията си, и възливаха възлиянията си. Като принасяте даровете си, като прекарвате децата през огън, вие се осквернявате с езическите си идоли; нима при това Аз ще бъда благопослушен към вас, дом Израилев?... И ще ви изведа из средата на народите и ще ви събера из земите, по които бяхте разпръснати, със силна ръка, простряна мишца и накипял гняв и ще ви заведа в пустинята на народите, и там ще ви съдя, както съм съдил бащите ви в Египетската пустиня ..." (Йезек. 20, 28, 31, 34, 35 и 36).
Тези пророчески сказания свидетелствуват, че и в древността евреите са принасяли човешки жертви, като са убивали деца, изгаряли са ги на огън и проливали кръвта им. По-далечните времена потвърждават същото.
„На давай от децата си в служба на Молоха... Който от пришълците, живеещи между Израилтяните, дава децата си на Молоха... ще оскверни светилището Ми и ще обезчести Моето свято име“ (Кн. Левит XVIII, 21; XX, 2, 3).
От последните библейски сказания става явно, че евреите не вярват в истинския Бог, а се покланят на Молоха и му принасят в жертва непорочни деца. Пък и другояче не можем да си представим еврейската вяра; щом те са разпънали на кръста Божия Син, как могат да вярват в Отца му? Затова и Соломон е издигал хра¬мове на най различни езически идоли, а между тях и на Молоха (3-та кн. Царства XI, 5—8).
Обнародваният от Мойсей наказателен закон „не убивай" се оказал недостатъчен за евреите. Затова и цар Ахаз, стоял на юдейския престол в Йерусалим шестнадесет години, се е покланялъ на Молоха и дори му принесъл в жертва сина си. (4-та кн. Царства 2-4).
Молох, богът на Амонитяните, потомци на Лот, се смятал в същото време и за бог на Авраам. Във Ветхия завет често се среща името Йехова ведно с „Молох-Яхве", а формата на жертвения олтар, построен от евреите в пустинята, напомня биковата глава на Молох, защото „Бог заповядал" на четирите ъгъла да се турят рога и в резултат олгарът с железния жертвеник и рогата, представлява стилизирана фигура на Молох. Култът към Молох, против който се е борил Мойсей, толкова се е вкоренил в мозъка на израилтяните, че те и до сега не могат да се откажат от него.
После във Ветхия Завет има безкрайно много човешки жертвоприношения, за които могат да се изпит цели серии томове. По такъв начин Ветхия Завет съвсем не отрича еврейските ритуални убийства.
Иефай Галадитянина при изтълнение на ритуала не пощадил дори дъщеря си; той я убил и я принесъл в жертва уж на Бога за това, че удържал победа над Амонитяните (кн. Съдии, XI, 29-40).
Това библейско сказание от древността безпокои еврейския народ. Флавий Йосиф още в 80-та година на нашата ера се мъчил да докаже, че това жертвоприношение е просто нарушение на законите" и затова не е угодно на Бога. А Михаелис за оправдание на еврейския култ и Мойсеевия закон отива още по-далече; той казва, че Иефай бил по-рано разбойник и не знаел Мойсеевите- закони. Затова и бил извършил такъв гнусен акт. А Винер се мъчи да докаже незаконността на деянието на Иефай с това, че в тия тревожни времена СЪДИИТЕ на израилските Мойсееви закони не били общоизвестни и че никой изобщо не ги е спазвал.
Всички тези еврейски обяснения и извъртания не могат да потулят онези безбройни факти, донесени до наши дни от Светото Писание, от които виждаме, че евреите през цялата история са принасяли човешки жертви на Йехова и че това, което е извършил Иефай, се е вършило от всички евреи до и след него. Достатъчно е да спрем вниманието си върху деянията на „Божия избранник“ Самуил, който не е бил нито разбойник, нито атаман (предводител), нито дори воин, а хладнокръвно, без оглед на съвестта си, собственоръчно заклал Агаг, пощаден от грубия воин Саул. Затова ние стигаме до безспорното заключе¬ние, че деянието на Иефая изцяло произтича от общото иудейско усърдие, а не от приписваното му от еврейските писатели слабо познаване на Мойсеевия закон и грубостта на разбойническия му характер.
На пързо място нас ни интересува, откъде води начало това диво ритуално убийство, и намираме обясненията му в библейските сказания:
1. В книгата Числа и израилския народ дава обет да изколи и принесе в жертва на Йехова всички ханаанци (Числа, XXI, 5-3).
2. В книгата Второзаконие се говори за изколване на всички хетеи, амореи, ханаанци, фарисеи, евейци и иевусеи, като не остава жива нито една душа (Второз. XX, 16-17).
3. В първата книга на Царства се говори, че „Божият избранник" Самуил е изпратил Саул при Амалика и му заповядал да предаде на смърт: „от мъжа до жената, от отрока до кърмачето"... (Първа книга Царства XV, 1-33).
4. Втората книга Царства разправя, че Давид дал седем оть потомците на Саул на гаовонитяните да бъдат принесени в жертва на Бога, като бъдат обесени (2-pа кн. Царства, XXI, 1- 14) и
5. В „Изхода“ е казано, че всеки първенец от мъжки пол от синовете израилеви може да бъде откупен (ХIII, 2, 13 и 15).
Това за сетен път потвърждава, че човешките жертвоприношения у древния Израил са били обикновено явление и дори и Давид ги е смятал за богоугодни.
Що се отнася до откупването на първородния, този обичай съществува у евреите и до днес: след изтичането на 30 дни, на 31 ден след раждането на първенеца, при родителите му отива равинът и иска да му бъде предаден младенецът, като пояснява, че, ако родителите искат да си го оставят, трябва да го откупят. Каква участ го очаква, ако родителите не са в състояние да го откупят? Същата както и в древността: неоткупеното дете трябва да бъде предадено на смърт. А в що се състои откупът? Откупът се състои в това — неговите родители рано или късно да принесът в жертва някое християнско дете! Ето от къде води начало прехвърлянето на ритуалното убийство от еврейските деца върху християнските. При това на родителите се разрешева, ако самите те не са способни да откраднат християнско дете (за жертвоприношението) вместо своето, те трябва да внесат известна сума пари в специалната организация за тази цел, посредством равина. За такова откупване се говори дипломатическо-философски в Шулхан Арух, Иоре Деа, според превода на Леве, кн. 4, стр. 175.
Оправдаването на евреите с Ветхия Завет, който уж забранява човешките жертвоприношения, при гореприведените доказателства от същия този Ветх Завет, не отговаря на действителността. Ние знаем, че още в първото столетие по нашето летоброене, ученият евреин фарисей Флавий Йосиф в труда си Aniquit jud, Lib V, Cap. VII, § 10
— „по всякакъв начин се е мъчил да оправдае евреите", и не отрича факта на човешките жертвоприношения. Той казва просто: „След като Иефай заклал дъщеря си, той я предал на изгаряне. Но жертвата не била угодна на Бога, защото той не предвидел последствията й, нито пък това каква присжда ще дадат за това му деяние онези, които чуят за него". За други човешки жертвоприношения Флавий Йосиф не говори нищо, а такива има много в Библията! Очевидно, от гледна точка на този фарисей всички те са били угодни на Йехова.
По този начин и второто твърдение на евреите, че ригуални убийства не може да има, защото Мойсеевия закон забранява вкусването на кръв, и то е голословно.
В книгата Левит, глава X, стр. 18 ясно е казано; „Ето кръвта ми (на жертвата) не е внесена вътре в светилището, а вие трябваше да я ядете на свято място, както заповядаха". В целия Ветх Завет кръвта играе първенствуваща роля — без проливане на кръв няма упрощение.
На времето евреите са принасяли очистителните си жертви в Ерусалимския храм, но след разрушаването му тия жертвоприношения престанали. По Мойсеевият закон в това отношение останал в сила за тях и те не могат да изпълняват вече главното предписание иа закона си „кърваво жертвоприношение". Затова Талмудът е измислил да изкупуват греховете си, като колят петли, но това средство не ги задоволява. Евреите имат нужда от човешка кръв, при това христианска, която е изкупление за греховете и символично отмъщение на Христа.
За подкрепа на твърдението си ще приведем речта на един стар евреин, произнесена в 1922 година в Сан Франциско, публикувана в списанията „The Friends of Israel" и „La vie li France" брой 237, стр. 12. В тая реч той казва:
„Настана пасхалната седмица, братя мои; и аз се питам, как я спазвате? Вие ще очистите домовeте си от мая, ще ядете маца и печено агне. Ще присъствате на богослуженията в синагогата и ще изпълните всички предписани от Талмуда ритуални наставления. С една дума, братя мои, вие ще изпълните всичко, с изключение на онова, което Йехова иска като пръв дълг.
„Йехова не е казал: „Когато ви видя да ядете маца, или агне или да отивате в синагогата", не — неговите думи са: „Когато видя кръв", „Аз ще мина покрай вас". О! Братя мои, вие няма да можете да замените с нищо това! Вие требва да имате кръв, кръв и кръв!
„Минали са вече около 70 години, от как съм се родил в Палестина! Още като дете се научих да чета Закона, Псалмите и Пророците. В синагогата от равините изучих еврейския език. Колкото растях и по-подробно изучавах закона, все повече ме поразяваше, каква роля играе във всички обряди на нашия народ кръвта, и че в ритуа¬лите, които ние изпълняваме, я няма. Аз четях и препрочитах книгите „Изход" 12 и „Левит" 16-17, последните им глави ме караха да треперя при мисълта за Великия ден на изкуплението и за ролята, която играе при това кръвта. Ден и нощ в ушите ми звучеше: „Кръвта е изкупление за душата".
„Тогава разбрах, че съм нарушил Закона. Имах нужда от изкупление... Но то можеше да се извърши само с кръв, а кръв нямаше... Нищо освен кръвта не може да бъде изкупление за душата. В скръбта си аз се обърнах за съвет към равините. Имах само един въпрос: „Где мога да намеря кръв за изкупление?
Това не е бълнуване на луд човек, а е вик на дълбоко, до фанатизъм вярващ в дивите ритуали евреин! И никой от евреит не би се осмелил да го нарече луд, но ако той би рекъл да дири христианска кръв „за очищение и изкупление на душата", — тука би се уловил, — всички евреи и вярната им преса биха закрещели, че той е луд.
Подобен пример ще приведем от процеса за ритуалното убийство в Бреслау (Вроцлав) в 1888 година, гдето кандидатът за равин Макс Бернщайн извършил ритуалното убийство на детето Хакке,
На съдебното следствие Макс Бернщайн доброволно дал показания: „Покаянието за греховете ми облекчаваше душата ми, но в същото време не ме задоволяваше напълно, и затова аз реших да се очистя от греховността си. Понеже по библейския закон душата на човека е в кръвта му и понеже моята душа, обременена оте грехове, би могла да бъде очистена само от невинна душа, беше ми необходима да намеря подходяща кръв — на безгрешен човек. Знаех, че благодарение непорочността на душата си момчето Хакке е удобно за тая цел и реших да взема кръвта му... С кръвта се очистих от греховете си! След поемането върху себе си на моите грехове, душата на Хакке стана грешна".
Свещеното Писание е пълно с разкази за човешки жертвоприношения, извършвани от евреите в чест на идолите на Молох и Йехова. Как тогава евреите се оправдават с Ветхия Завет, който уж им забранявал да употребяват кръвта, свързана с ритуалните убийства? Разбира се, на такива умишлено лъжливи конбинации са способни само евреите.

Исторически факти за ритуалните убийства
За по-ясно определяне на съществувалите и съществуващите у евреите ритуални убийства, привеждаме някои от многобройните процеси, за да има читателя представа, че това не е измислица на „антисемитите", както обикновено казват „либерално" настроените общественици, а самата истина, която и станалото нахално еврейство не може да опровергае.
В 1285 година в Мюнхен е било извършено ритуално убийство на едно дете, името на което и до днес е останало неизвестно. След известно време виновницата за това мръсно престъпление се оказала една еврейка, която била уловена, когато правила опит да похити друго дете. При рззпита в съда тя признала и посочила, где била скрила трупа на откраднатото на улицата първо дете. При следствието било открито едно тайно еврейско събрание, гдето при обиска била открита една снимка на извършения ритуал над нещастното дете. Детето било привързано за един стълб. Очите му били извадени, а цялото му тяло било изранено с ножчета. Две еврейски деца събирали в съдове леещата се кръв. Възмутеният от това коварно престъпление народ подпалил синагогата, опустошил еврейския квартал, а 80 евреи, взели участие в ритуала, били изго¬рени без съд (Монумента IX, 810; XVII, 415 и Радерус 11, 329—332).
В 1286 година в Обервезел на страстния четвъртък евреите уловили четиринадесетгодишното момче Вернер, завлекли го в един зимник, завързали го с главата надолу, прерязали вените му и го държали в това положение, докато изтекла всиччата кръв от устата, носа, ушите, ръцете и краката. Възмутеният от това престъпление народ затворил неколко десетки евреи в една къща и ги изгорил. А на 19 април и досега в епархията Треев се празнува денят на св. мъченик Вернер (Боландисти, април II, 697-740; Монумента IX, 749, XVII, 77 и 415 и Монио стр.160, Бароний 18).
В 1287 година в град Берн евреите похитили християнското дете Рудолф и го убили по ритуала в зимника на един виден евреин. Трупът бил намерен цели покрит с прободни и прорезни рани. При освидетелствуването той бил съвсем обезкръвен. Престъплението било разкрито, а главните виновници били разпънати на колело, (Мурер, стр, 299-300; Боландисти април II, стр. 504—505), Такива престъпления са извършени много, много в 13, 14, 15, 16, 17 и 18 сголетия, но след погрома из цяла Европа, броят им намалява. Ала и досега във всички градове на света изчезват безследно християнски деца.
От всички тези ритуални убийства, най-знаменателно е мъчението на Св. мъченик младенец Симон, мощите на когото и сега се намират в капелата при храма Св. св. Апостоли Петър и Павел в Триент. Вдигналият толкова шум в 1475 година в Триент процес е особено знаменателен с това, ча всички подсъдими не само са признали, че са извършили този ритуали, но са и разкрили тайната на употребата на християнската кръв сред евреите. Това най-мръсно от най-мръсните престъпления е извършено от евреите при следните обстоятелства:
Вечерта на 23 май 1475 година Великият четвъртък съвпадал с еврейската пасха. Бащата на младенеца Симон Андрей Хербер бил на работа в полето, а майка му Мария била на църква. Детето си било вкъщи. Съседи го го видели за последен път нея вечер, седнало пред прага на родителската си къща. Като се върнала от църква, майката не го намерила вкъщи и веднага тръгнала да го дири. Когато се върнал бащата, диренето продължавало вече с помощта на всички съседи. Като не намерили нийде момчето, всички решили, че то се е удавило в близкия ров. При грижливо претърсване на рова момчето не било открито. На другия ден на Великия петък бащата съобщил за изчезването на детето на епископа — княз Йоан IV фон Гиндербах. Той заповъдал веднага на градския съдия Ханс фон Салис да разследва това дело. Търсенето из целия град останало безрезултатно! Но народната мълва обвинила евреите, че са откраднали детето. В Триент по него време живъели само три еврейски семейства глави на които били Самуил, Товий и Анжело. Най-виден от тях бил Самуил, в дома на когото била синагогата, в същото време и училище за обучаване на децата. В жилището на Самуила живел един старец, наречен Стария Мойсей, който се ползувал с известен авторитет по еврейските религиозни въпроси.
Решено било да направят обиск у Самуил. Той посрещнал властта с предизикателство, възмущавал се, че са го разтревожили и му попречили да посрещне пасхата, като осквернили дома му с присъствието си.
След пристигането на члена от градското управление Ханс фон Калапин бил направел повърхностен обиск, който не дал никакви резултати. В неделя вечерта евреинът Товий съобщил на съдията, че евреите намерили трупа на момчето Симон в рова, — за да отхвърли от себе си всяко подозрение.
Самият епископът-княз ведно със съдията Салис, градоначалника фон Спаура и други съдебни чиновници отишъл на мястото, гдето бил намерен трутът. По нареждане на епископа трупът бил пренесен в дома на Самуила, понеже бил намерен в рова точно под неговия дом.
При огледа на трупа станало ясно, че момчето не се било удавило, а станало жертва на ритуално убийство. На дясната страна и крака му били изрязани парчета, трупът не бил подут, както е с удавените. Цялото ТЯЛО било покрито с прободни рани и обезкървено. При появата на евреите, червеникавите рани се отваряли и от тях прокапвала кръв.
Епископът-княз при вида на обезобразеното трупче извикъл : „Това престъпление може да бжце извършено само от враг на Христовата вяра! Аз те призовавам, о, Господи Исусе Христе, паметта за възкресението на Когото днес празнуваме, за свидетел, че това безчестно престъпление няма да остане ненаказано! А на тебе, невинен младенецо, обещавам, че този, който е опетнил ръцете си с твоята кръв, ще бъде постигнат от достойно за неговата жестокост наказание".
След тези думи епископът е заповядал на съдията да разследва делото, а тялото на младенеца да бъде пренесено в болницата при църквата Св. Петър и да не бъде погребвано, докато не бъде освидетелствувано медицински.
Показанията на евреите за откриването на трупа били противоречиви, затова и подозрението е паднало изключително върху тях.
Медицинското освидетелствуване установило : 1) няма никакви признаци за удавяне, 2) детето е умряло от насилствена смърт, след като всичката му кръв още приживе е изтекла и 3) белезите на раните изключват всяка възможност за ухапвана от мишки или плъхове или драскотини, причинени от камъните. След това медицинско заключение всички евреи били арестувани, а еврейките били поставени под наблюдение.
Повторният оглед на рова установил, че той бил ограден откъм съседната къща, откъдето изтичала вода през седем решетки, на такова разстояние едно от друго, че трупът на детето не можел да мине по никакъв начин. Тия решетки се издигали над повърхността на водата около един метър. А оградата служела за задържане на боклука, който можел да бъде донесен от водата. По такъв начин било установено с най грижливо изследване, че трупът на детето не би могъл да бъда завлечен под дома на Самуил от течението на водата.
Освен тези естествени улики, имало и свидетели, които чули детски плач в синагогата — стражарът Антониони и две жени от съседната кжща.
На 28 март 1475 година, във вторник, на третия ден на Пасхата започнал този знаменит процес. На подсъдимата скамейка били следните евреи: 1) Самуил; 2) Бонавантура Зелигман, готвачът на Самуил; 3) Боневантура, синът на Маер Могар; 4) Израил, син на Самуил; 5) Витал, слуга на Самуил; 6) Анжело Янгел; 7) Товий; 8) Старият Мойсей; 9) Маер Могар; 10) Йоав; 11) Исаак, син на Яков; 12) Мойсей, син на Соломона; 13) Лазар; 14) Мойсей, син на Арон; 15) Израил Волфганг; 16) Сара, жена на Товий; 17) Бела, жена на Могар; 18) Бона, сестра на Анжело; 19) Анна, жена на Израил; 20) Бруннета, жена на Самуил.
Отначало всиччи подсъдими отричали вината си, но при наличността на доказателствата, които били потвърдени от следствието, — всички доброволно си признали, кой е участвувал в убийството и кой е взел участие в поругани¬ето над трупа. Паказанията на всички подсъдими са били такива: Във вторник, 21 март 1475 година главите на трите семейства и сам Самуил Израил, се събрали да видят пасхалното теле. Като го разглеждали Анжело казал: „Месо имаме за пасхата, но липсва ни нещо, което е най важното за нашия култ". След кратка размина на мнения, всички единогласно решили да откраднат едно християнско дете и да го заколят въ дома на Самуил. Старият Мойсей също е присъствал на това съвещание. След преговорите се спрели на Товий, който трябвало да открадне християнското дете и да го занесе за ритуала в дома на Самуил. Със смрачаването на Великия четвъртк, когато цялото население на града било в църквата и улиците били безлюдни, Товий излязъл през една малка уличка на улицата и видял играещия пред дома на родителите си Симон Хербер. Товий започнал да играе с него и с хитрост го примамил в дома на Самуил. Озовал се в дома на похитителите си, Симон започнал да плаче и да вика на помощ майка си. Залъгвали го ту със сладкиши, ту с играчки. Но когато се стъмнило съвсем, над нещастния младенец започнал отвратителният ритуал. В този подъл акт взимали участие осем евреи: Самуил и синът му Израил, Витан, слугата му, Бонавентура, готвачът му, Старият Мойсей и синът му Могар и внука му Боневентура и Товий. Занесли детето в помещението на синагогата. Съблекли го голо, Самуил превързал шията му с кърпа, за да задуши гърлото, когато детето започне да плаче или крещи.
След тези приготовления Мойсей взел едни клещи и откъснал от кървавата му буза парче месо и го хвърлил в един съд. Бликналата кръв събирали в паница. След Мойсей същото повторил Самуил, а после по ред и всички останали. Когато кръвта от страната престанала да тече, Мойсей и всички участници в ритуала повторили сщото на десния крак. На въпроса на съдията защо са късали тялото с клещи, а не са го рязали, Самуил казъл: „правихме така, за да не помислят християните, като намерят трупа, че детето е убито от евреите, за да източат кръвта му".
После вдигнали полуживото дете. Мойсей държал дясната му ръка, а Самуил лявата, а Могар изпънал краката му надолу и по такъв начин символизирали разпънатия на кръста Иисус Христос. В това положение остървените евреи наболи цялото тяло на детето с игли, за да изтече всичката му кръв. При това всички в хор неколко пъти казали: „Така постъпихме с Иисуса, нека по същия начин пропаднат и всичките ни врагове".
Накрая Могар ударил нещастния мъченик с нож по главата и прекратилъ живота му. Пак всички евреи в хор изпели хвалебен химн.
След свършването на ритуала Витан заровилъ трупа на детето в плевника, в сеното. Кръвта евреите разделили помежду си и най-много взел Самуил.
Разотишли се по домовете си и седнали със семействата си радостни на пасхалната трапеза. Всеки от бащите на семействата прибавил кръв към виното си, поръсил с кръв пасхалната трапеза, като призовал при това десетте египетски наказания върху всички християни. От виното с кръв главата на семейството налял на цялото си домочадие. В мацата, която била вече приготвена, не турили кръв от мъченика Симон, но в нея имало запечена христианска кръв, изсушена и запазена на прах от предишни ритуални убийства.
Докато правили обиска в жилището на Самуил, трупът на детето бил скрит в зимника на Самуила под дървата, гдето го пренесли от плевника. На сутринта в събота готвачът Бонавентура занесъл тялото на младенеца в синагогата и го сложил върху ковчежчето, гдето били десетте заповеди на Мойсей, с надеждата, че там нема да правят обиск.
След утринната молитва Мойсей и Самуил започнали да богохулствуват срещу Иисуса Христа и да се гаврят с трупчето на Симона. Присътствуващите евреи и еврейки в изтъпление крещели: „Повикай твоя Иисус и майка Му Мария, за да ти помогнат". Те удряли и хулели трупа на младенеца. Както станало ясно в сжда, в това гаврене вземали участие всички евреи от двата пола, които живеели в Триент.
Но все пак трупът на детето не давал мира на евреите. Те се страхували да го затворят в ковчежето, защото миризмата на разлагащ се труп можела да ги издаде. Нямало никаква възможност да избягат, понеже всички изходи на града били завардени от властите. Най-после решили да хвърлят трупа в рова на водата, която протичала през двора на Самуила и сами да съобщят на властите за случайното намиране на трупа, като сметнали, че по този начин ще отвлекатъ от себе си всяко подозрение. Колкото за раните, евреите разчитали, че ще ги сметнат за ухапвания от плъхове. Било решено на съвещанието също така да не се издават един други в никакъв случай. Ако се заведе дело, да се оправдават с Мойсеевия закон, който забранява убийствата. При това да казват всички, че детето е убито от швейцареца Цанезус, който е подхвърлил трупа на Самуил, за отмъщение, понеже имал с него съдебен процес и той постоянно враждувал с него. Така и направили.
За да не затрудняваме читателя с показанията на подсъдимите при този процес поотделно, даваме обясненията на един от подсъдимите, най-главният, Самуил, с който по същество са схождни и показанията на всички останали подсъдими.
Самуил обяснил: „В древни времена, когато христианството не било тъй могъщо, учени евреи от Вавилон решили на едно съвещание, че кръвта на измъчвания християнин спомага за спасението на душата им. Тази кръв трябва да бъде източена от христианско дете и при изтичането й то трябва да бъде убито в положението на Иисуса Христа на кръста. В противен случай тази кръв няма да има нуждното действие. Момчето тръбва да не бъде повече от седем годишно. В краен случай може да бъде и по-голямо. Христианската жена, дори и по-малка от седем години не е тъй пригодна за тази жертва, защото това се прави за поругание на Иисуса, и затова човекът, от когото се взема кръвьта тръбва да бъде мъж, а не жена. У американските евреи, които са повече посветени в този култ, има писани закони, но в Европа тази тайна се предава устно от род на род. Кръвта се присмесва и в мацата и достатъчно е да бъде колкото лещено зърно. Това се върши от някое опитно лице открито или тайно, в зависимост от това, доколко доверява той на този, който приготвя мацата.
„Мацата в моя дом се приготвя от прислугата и аз винаги тайно съм го вършил, но тази година го напразих в присътствието на готвача Бонавентури. В деня на пасхата главата на семейството застава до масата, взима чаша вино с примес от христианска кръв и я слага пред себе си на масата. Всички присътстващи стоят около масата, всъки с чаша вино пред себе си. На средата на масата главата на семейството слага един съд, в който има три парчета маца с кръв и по малко от всички яденета, приготвени за вечерята. След това главата на семейството натапя пръста си в чашата си и поръсва с вино с кръв цялата маса, като изрича при това на еврейски думите: дам, цефардез, кинним, ароб, дебер, шехим, барад, арбех, хошех, машут, бекоро, ксито означават десетте египетски наказания (проклятия). Накрай той добавя: „Ние молим Бога да обърне всички тези проклятия срещу християните, „Като свърши обряда, бащата взима трите парчета маца от съда насред масата, разчупва ги и подава на всеки присътстващите по късче, а после изпива виното си. След него правят същото и всички присътстващи, и след това сядат да вечерят. Така правят всички евреи и на другата вечер". На въпроса на съдията, трябва ли това ритуално убийство да бъде извършено в определени дни, Самуил отговорил: „Може да се убие христианин и да му се източи кръвта в който и да е ден, но жертвата е по-приятна на Бога, ако ритуалното убийство се извършва в ден, по-близък до пасхата".
Цялата тази тайна Самуил узнал не от някоя книга, а от учителя си Давид Спринц, който живял в Полша. Кръвта на Симон Самуил слагал във виното в четвъртък и петък.
По думите на Самуил христианската кръв се запазвала като прах. Тя се употребява от евреите при обряда на обрязването. Христианската кръв има свойство да заздравява рани. А кръвта на христианин, който не е убит, не е пригодна за еврейските обряди. Християнската кръв е благоприятна за евреите, само когато се добива от живо тяло, при невероятни мъчения, след които жертвата умира. Всеки еврейски равин има християнска кръв на прах. Без такава той не може да извършва обряда на обрязването. Показанията на Мойсей за употребата на кръвта били аналогични, при което той добавил, че в ония времена, когато още нямало християни, всеки глава на семейство бил длъжен да изпълни този обряд с невинно агънце, а сега по еврейския закон той трябва да се изпълнява само с християнска кръв. С агнешката кръв по Мойсеевия закон се поръсвали само праговете на вратите, а кръвта на християнското момче се пие при обредите, посочени от Самуил.
След произнасянето на присъдата в окончателна форма и осемте подсъдими, взели непосредствено участие в ритуалното убийство на младенеца Симон Хербер, били екзекутирани. Двама от тях — Витан и Могър — помолили преди екзекуцията да им бъде дадена възможността да приемат светото кръщение. Затова изпълнението на присъдата им било отложено с един ден (Була на папа Бенедикт XIV, Беатус Андреас, кн. 1, глава IV, 4).
Сега мощите на младенеца мъченик Симон почиват в капелата при църквата Св. Петър. Всички рани се виждат ясно. На олтаря пред саркофага има: нож, клещи, три големи игли и съда, в който евреите са пазили кръвта; върху всички тези предмети ясно се виждат следи от кръв. В църквата още се пази дрехата на мъченика младенец и две кутии с неговата кръв. На ковчега е написано, че той е мъчен от евреите. В църквата има една картина, която представлява младенеца Симон в мсмента, когато евреите са източили кръвта му.
При тези доказателства, удостоверени с неопровержими данни, че ритуалното убийство е извършено по обреда на тайните и зверски предписания на еврейските мъдреци, на евреите от целия свят оставало само едно: да представят всички участници в това страшно престъпление като умопобърчани, т. е. да пустнат в ход една обикновена еврейска машинация. Но уликите били толкова силни, че дори евреите не посмели да се решат на такава комбинация. Ала опитът да се потули това дело, бил предприет по най-рисковани начини.
Да се върнем към хода на делото. Щом властите установили виновността на евреите, първият опит бил да подкупят епископ-княза Гингдербах и всички съдебни и административни представители. Но този любим еврейски начин не се увенчал с успех. Тогава се започнали интриги против епископа и всички съдебни власти. Раздвижил се целият еврейски мравуняк в Ровередо, който решил на всяка цена да спаси съплеменниците си.
Като разбрали, че делото е сигурно изгубено и че никакви еврейски мерки не могат да възцействат на представителите на властта в Триент, ровередосските евреи чрез свои влиятелни приятели „либерали", които отричат ритуалното убийство въз основа на Мойсеевия закон, се замъкнали в Рим и убедили папата Сикст IV, че в Триент евреите страдат съвсем невинни. Той „благоволил" да изпрати благосклонния към евреите легат епископ Вентимилий Баптист дел Джиудичи. Неговата задача била да събере всички актове на процеса и да ги изпрати запечатани лично на папата; ведно с епископ-княз Фон Гиндербах и с негово съгласие да провери истинността на чудесата, които ставали на гроба на младенеца Симон; да състави подробен инвентар на еврейските имущества, конфискуването на които може да става изключително от името на папата, и да освободи от затвора жените и децата.
Папският легат, като прекарал в Триент само 20 дни и подушил, че е рискувано да приеме предложения му от евреите подкуп, се преселил за по-нататъшното „разследване" в Ровередо — еврейския генерален щаб. Преместването си той мотивирал с влажността на отреденото му помещение, което можело да се отрази зле върху здравето му и с това, че в Триент никой не би могъл ла отиде при него от страх от епископ Фон Гиндербах и народа. Дейността на пратеника се свеждала до това, на всяка цена да освободи евреите от застрашаващата ги отговорност! Открито го обвинявали, че е взел подкуп от евреите. Легатът, който се ползувал от услугите на един еврейски шпионин, прословутия евреин Волфганг, се помъчил дори да организира бягството от затвора на всички подсъдими.
Всички, които давали показания против евреите, легатът заповъдал да бъдат арестувани и с мъчения ги накарал да се откажат от показанията си. А когато делото било вече разгледано в окончателна форма и всички подсъдими направили признания, последната услуга на легата Вентимилий Джиудичи се изразила в това, че той бил склонен да открадне тялото на младенеца Симон и да съдейства за бягството на подсъдимите. Това поведение на легата Вентимилий принудило папата да го лиши от пълномощията. Но понеже това дело вдигнало шум из цяла Италия, папата наредил да го разгледа комисия от кардинали. Евреите и сега не дремели, та изтратили пари за подкуп и на тази комисия, но безрезултатно, — кардиналите не се подкупили. Тогава евреите пуснали в ход провокациите за да повлияят на решението на комисията като разпространили лъжливи слухове, че уж херцог Сигизмунд Австрийски заел град Триент и арестувал Фон Гиндербах за незаконно водене на делото за ритуалното убийство на младенеца Симон. Но в края на краищата истината възтържествувала. Комисията на кардиналите с участието на видни експерти-юристи, признала, че процесът е бил воден празилно и законно. Ето към какви средства са прибягвали евреите, за да въведат в заблуждение общественото мнение!

Кратка статистика на ритуалните убийства

В 1486 година в Регенсбург тайнствено изчезнали шест деца. Народното вълнение накарало властите да направят обиск в еврейския квартал, гдето било открито едно подземие което служило на посветените в тайната евреи за събрания. В дъното на тази пещера били немерени обезобразени шестте изчезнали деца, ведно с една снимка(картина), представляваща момент от ритуала. 17 евреи при¬знали това престъпление (Редер, 3, стр. 174—177).
В Гуардия около Толедо в 1490 година евреите раз¬пънали едно христианско дете. Сега го почитат като светомъченик под името млаценец Христофор (Боландисти, април 1, стр. 3).
В 1594 година в Тирново (Унгария), двадесет евреи и две еврейки извършили ритуално убийство на момчето Фридрих фон Дери. Като го обезкървили чрез разрязване на вените, те нарязапи трупа на части и го заровили в земята. Престъплението било разкрито в една еврейска къща, гдето имало още пресни следи от кръв. Всички направили признания, че са заклали четири христиански момчета. Виновниците били изгорени, а останалите евреи били изгонени от града, (Боландисти, април 2, стр. 505 и 838).
В Зупенфелд (Бавария) в 1540 година няколко дена преди еврейската пасха евреите откраднали христиаското момче Михаел Пизенгартен, три и половина годишно, и го отвели в селото Титин, гдето го убили. Нещастната жертва завързали в зимника за един стълб и я измъчвали три дни. Цялото тяло било покрито с прободни и порезни рани, с формата на кръст. Трупът бил намерен в съседната гора. Тялото било погребано в йезуитския параклис Св. Йоан Кръстител и Йоан Богослов (Редер, том 3, стр. 178-182).
В Белосток в 1690 година бил откраднат седемгодишният Гавраил. Той бил роден на 20 март 1684 година в село Зверки, близо до град Заблудово. Евреинът Шутка похитил детето на 20 април 1690 година, на първия ден на православния Великден и ведно с други евреи разпънали Гавраил на кръст, източили кръвта му, като проболи с копие и го наболи с игли по цялото тяло. След свършването на този злодейски ритуал, тялото на невинното отроче било хвърлено на полето в гъстата ръж, гдето и било намерено от родителите на мъченика. Останките му са погребани в Заблудовския православен манастир. След 30 години мощите на отрока били намерени нетленни и положени в църковния склеп, а на 9 май 1755 година били пренесени в Свети Троицкия манастир в Слуцка, Минска губерния, гдето почиват и досега. На мощите и сега релефно личат следите от пробожданията.
Православната църква почита паметта на мъченика отрок Гавраил на 20 април.
С всички средства и начини евреите се мъчат да хвърлят прах в очите на христианския народ, като цинично крещят, че ритуалните убийства са измислени от злите клевети на антисемититe. Не веднъж се е обсжъдал въпросът за ритуалните убийства в съдилищата. Не веднъж тези убийства са били доказвани в съдилищата. Процесът Бейлис раздвижил цялото еврейство. Всичко е било мобилизирано от евреите, за да бъде насочено по лъжлив път общественото мнение за ритуалните убийства. Подкупвани били лъжливи свидетели, прокуратурата, експертизата, викани били срещу колосални възнаграждения световни светила-адвокати, световната преса нападала съществуващия в Русия монархичен стой, който уж допущал такива дивотии в съдилищата. Евреите взимали всички мерки да повлияят на съдебните заседатели, които решавали съдбата на този страшен въпрос. Да не би евреите впоследствие да обвинят руското правосъдие в некомпетентност по разглеждания въпрос. Руското правителство поканило в съда като експерти най-добрите професори, известни в научния свят богослови, между които бил и ксендза Пранайтис, известен не само като богослов, но и като много добър познавач на Талмуда и на древноеврейския език. Фактът за съществуването на ритуалните убийства бил установен по всички засегнати въпроси, Бейлис бил уличен в убийството на отрока Андрюша Ющински и в резултат съдът произнесъл оправдателна присъда! Какви са били причините да се смекчи вината до такава степен, че фактически доказаният убиец да бъде оправдан от съда? За да отговорим на този въпрос и да разберем скритите му страни, трябва да си спомним и уясним добре ролята на папския легат епископ Вентимилий Джиудичи в Триент по убийството на момчето Симон, и тогава ще ни стане ясно, че в делото Бейлис са участвували много такива „легати"!...
Делото Бейлис е решено така, както е искало световното еврейство, което се основавало върху умишлено лъжливите твърдения, че в еврейския бит никога не е съществувало и не съществува ритуалното убийство. Но и сред евреите има такива, които не отричат ритуалното убийство като неоспорим факт и го разглеждат като тайнстно на очистение и спасение на душата. В брой 13700 на „Ново време" от 4 май 1914 година е напечатано писмото на евреина Едуард Людамкович Беренс, със следното съдържание :
„М. Г. Макар и да не съм православен, а по произход евреин — ала смятам за дълг на съвестта си да се присъедина към броя на пожертвувателите за паметник на мястото, гдето е бил измъчван от хасидите Андрюша Ющински в Киев. Не е той първият, не е и последен. Затова желатално е да не се разпалваме, най-после да се помъчим с необходимото хладнокръвие да вникнем в същността на самото тайнство на причастието — единствения начин на общуване на човека с Бога, като му се принася в жертва същество, подобно на Него Самия й себеподобно, т. е. — най-великия и най-светия от ритуалите. Този ритуал е същаствуал в древността повсеместно по цялото лице на земята; днес почти само евреите още остават верни пазители на тази история, и то, разбира се, не всички, а само потомците Левитови, наследили най-съкровените традиции на истинското служене на Върховния Създател на световете от Мойсея и неговите предшественици, духовни вождове на изчезнали нации, цивилизации и материци. Ингелигенстката сган на съвременността няма да разбере, разбира се, цялата възвишеност на душата на онези, които, като нашия праотец Авраам, в Киев, на 12 март 1911 година, с сърце, обляно в кръв, са отдавала на Всевишния живота на онова именно създание, което на самите тях е било скъпо наравно със собствените им деца. Защото онези, които са пяли химна на Твореца в момента, когато ведно с изтичащата кръв на Андрюша, се е изпарявал към небесата чистият му непорочен дух, — тези хора с цялата си душа са се топели от скръб, защото дълго преди да принесат великата си жертва, те е трябвало непременно да я включат в сърцето си. Те безусловно са обичали бедното дете, в никой случай не по-малко откакто е обичал сам Авраам Исаак, защого само в този единствен случай тяхната жертва е била съвършена и велика, и тайнството завършено. И кой знае, няма ли скоро да възсияе милосърдна усмивка на лицето на Бога на Израиля над избрания народ, за награда за върното Му служене, за извършване на тайнството по начин, угоден Нему.

„Слава на мъченика Андрюша ! Слава на мъчениците от коляното на Левита! Слава и на тружениците явни и скрити израилтяни, които с невероятни мъки са сполучили да не допустнат такова нещастие, като разкъсване пред очите на непосветената тълпа завесата на светая светих на истинската вяра; и презрение за тълпата от целия свят, беснееща, глупава, дрънкаща глупости за хасидите, за нормалния съд и земната справедливост с нейните закони и беззаконие".
В това писмо е изказана мисълта, с която живее всеки евреин. Беренс не само не отрича съществуването на ритуалното убийство у евреите, но го признава, като тайнство на причастие, което е единственото средство за „общуване на човека с Бога". Беренс откровено казва, че Андрюша Ющински не е пьрвият и не е последният, — ритуалните убийства са съществували от началото на появата на евреина на земята и ще съществуват, защото само евреите, според него, са запазили този „богоугоден свещенъ култ.и Той казва в писмото си, че Бейлис, както е убивал юношата Андрюша, е преживявал също такава скръб в душата си, каквато е преживявал и Авраам, когато е принасял и единствения си син Исаак, и че Бейлис не по-малко е обичал Андрюша Ющински, отколкото Авраам Исаак, но той е правил това, за да не се прекрати „общуването на еврейския народ с Бога". Защото „само иудеите още са останали верни пазители" на ритуалното убийство, това „истинско служене на Върховния Създател на световете от Мойсея и неговите предшественици." Беренс нарича властите, които възбуждат углавни процеси за ритуалнитe убийства „интелигенстка сган на съвременността, която не разбира възвишеността на еврейската душа!" Той казва, че само с жертвоприношение чрез ритуални убийства може да се извика „милосърдна усмивка на лицето на Бога на Израиля над избрания народ за награда за вярното Му служене".
Най-после, той въздава слава на левитите, че с риск за живота си извършват ритуални убийства на христиански момчета, слава на цялото еврейство, което не е допуснало да бъде осъден Бейлис за „богоугодното" убийство на Андрюша, защото това би се смятало за нещастие и разкъсване завесата на светая светих пред очите на непосветената тълпа на целия свят (христианите), „която беснееща, глупава, и дрънка глупости за нормалния съд". От гледна точка на Беренс съдът, който разглежда делата за ритуалнитe убийства, е ненормален, понеже ритуалното убийства извършвано от евреите, не е друго, а „тайнство причастие", „светая светих".

От тука заключението: Можем ли след това да се съмняваме в съществуването на ритуалните убийства и в употребата на христианска кръв от евреите? Това писмо е писано не от някой прост евреин-фанатик, а от евреин учен, почетен член на императорския археологически институт. Той нарича христианите от целия свят непосветена тълпа, която затова е недостойна да съди Бейлис, извършил „тайнството причастие!"
С това писмо Беренс е направил либералните възгледи за ритуалното убийство смешни. Той наистина честно и смело е признал, че ритуалните убийства у евреите от най-древни времена не са преставали и не престават, че този култ се смята от евреите свещен от висотата на Йехова и че той е внедрен в съзнанието на еврейския народ, като единствен начин за очистване на душата.
И наистина, сезонът за изчезването на христиански деца в всички страни на света е времето пред еврейската пасха и ако, това беше измислица на „антисемитите“. както разсъждават заблудените либерали, тя не би могла да продължава толкова много векове. При това сами евреите не отричат съществуването на ритуалното убийство, още повече, такова доказателство като в Триент, вече не може да разколебае вярата на христианската душа в съществуването на ритуалните убийства у евреите.
Може да бъде зададен въпросът, защо по-рано толкова често са били намирани обезобразени трупове на изчезнали деца, а сега няма?
Отговорът е ясен, преди не е имало такива средства, с които да може да се унищожи жертвата безследно, а сега, при съвременните химически достижения, за десет минути с киселини трупът ведно с костит се превръща в течност, която при това няма никаква миризма, и се излива в канала. Затова няма нужда евреите да подхвърлят или крият някъде трупа на жертвата, както са правили по-рано. С това се обяснява цялата сложност на разкриване ритуалните престъпления в наше време.
По-строга и грижлива проверка на статистическите данни за безследно изчезналите деца във всички държави, не е открито между тях нито едно еврейско.
Има ли нужда от още доказателства?
Не отрича ветхозазетната свирепост на еврейския дух в книгата си „Петокнижието в проповедта", издадена на български език в 1938 година и софийският главен равин д-р Л. Хананел. Той казва, че възвишените идеи за кървавите жертвоприношения (ритуалните убийства), останали неизменни, служат като неразривна връзка между Израиля и неговия Бог... Духът, който е създал с огън и меч жертвената служба е непоколебим и никога няма да изчезне от религиозния обряд на еврейския народ, защото Израил няма нужда от други откровения за връзка с Бога си. По заключението на Хананел ритуалното убийство е най-доброто откровение за общуване на „избрания народ" с неговия Бог.
По-нататък той твърди, че Израил е изгубил Йерусалим, но не е изгубил вярата в кървавата жертва и е запазил „жертвоспособността" до наши дни, която свети и досега сред еврейския народ. Едновременно с разрушението на Храма се е изменила и формата на жертвоприношението в празнични дни, но не се е изменило чувст¬вото на Израиля, че в стените на Йерусалимския храм той е свикнал да вижда жертвен пламък, пречистващ греховете на еврейския народ (стр. 144 и 145). („Какво представляват Левитите и коянитит, които ежедневно са жертвопринасяли всред пламъците на олтара, пред ония пламъци на ешафотите, викайки: „Адонай ехад !")

Изпаднал в екстаз, равинът д-р А. Хананел, в проповдта си възклицава: „Не искам да оскверняваме това свято място, от което говоря, посочвайки делата на варварщината и грубостта на човешкото племе, което стовари своята омраза и своя грях върху нашия народ. Ако всички европейски планини биха се превърнали в олтари, милиони животни (христиани) биха били превърнати в пушек, те все пак не биха стигнали за опрощаване грехо¬ве които деветнадесет века са вършили (народите) спрямо Израиля !"
„Каква е била целта на жертвената служба? Бог, който не е бивало да бъде изобразяван в никакъв образ, за да бъде схванат само чрез духа, имал ли е нужда от кръвта на жертвите? Еврейската дума корбан изразява най-висшата идея на жертвоприношението. То е било в старо време едно видимо сближение със самия Бог; когато евреинът се отдалечавал от Него, корбанът е означавал едно видимо връщане и сближение със самият Създател. Жертвеният пламък (ритуално убийство) е означавал едно душевно пречистване. Тази идея за жертва (ритуално убийства) не е отслабнала у нас, а напротив повече се е засилила. Защото ние се сближаваме с нашия Бог чрез възхваляването (чрез ритуалното убийство) на неговото име, неговата възвишена същност." (стр. 146 148).
От извадките от тая проповед на д-р Хананел можем да заключим, че всички равини напомнят на евреите да не прекратяват ритуалните убийства. Естествено, че подвижната християнска съвъст не може да се примири със схващанията на либерално-радикалната общественост, която с рабско угодничество се подчинява на страшните бичове на своите еврейски господари и с всички сили се мъчи да изопачи въпроса за ритуалните убийства и да насочи общественото мнение на лъжлив път. Но тегнещите хилядолетия над евреите обвинения в човешки жертвоприношения е останало непоколебимо. Фактът, че съществуват ритуалните убийства, с източване приживе на всичката кръв на жертвата, е точно и определено установено на безброй многото исторически процеси в продължение на много векове. Пък и сами евреите, както се вижда сред гореприведените доказателства, не отричат това; всички в един тон с изопачените си тълкувания потвърждават, че християнската кръв, като светиня, се употребява от евреите като жертва, като очистение от греховете. Разбира се, евреите са майстори да излъжат, да оклеветят оногова, който се мъчи да пролее светлина върху тази страшна тъма, да очернят памегьта на измъченото християнско дете или младенец, да подкупят пресата, свидетелите и официалните лица, които имат някакво значение за делото и т. н. Но да ни затворят очите- с Мойсеевия закон, „който забранява на евреите да употребяват кръв" — те не могат. Това, което по-рано е било непонятно, сега става ясно като бял ден!
Дори убиването на животните в еврейските салхани се върши от евреите по обряда на ритуала, за което ще говорим по-нататък.

Ритуалното убийство на животни
Всяка страна има свои закони и всички, които живеят в нея се подчиняват на тези закони и ги изпълняват, са изключени? на евреите, които не смятат, че тези закони са задължителни за тях.
Във всички държави на света убиването на добитъка става под наблюдението на медицинските власти, но в еврейските скотобойни убиват животните, без участието на представители на медицината и влизането на последните - в еврейската скотобойна във време на убиването на животните е строго забранено; там царят еврейските закони и ритуалът, които поглъща всички наредби, разпоредби и закони на страната.
Преди всичко в еврейските скотобойни не убиват животните, а се върши някакво диво библейско жертвоприношение, някакво ритуално свещенодействие по предписанията на ветхозаветните мъдреци. Не прости касапи убиват животните, а свещенослужители, ролите на които са строго разпределени.
Главната роля е на колана, въоръжен с остър длъг нож и остро оръжие. Около него има цял щат помощници, определени по обряда на ритуала: едни държат жертвеното животно право, други навеждат главата му и стискат устата му да не реве, трети събират в жертвени съдове кръвта и като четат определена молитва, изливат на пода, а четвърти държат свещени книги, по които четат молитви по време на ритуалното свещенодействие.
След свършването на ритуала убитото животно се предава на обикновени прости касапи, които одират кожата и разпределят месото.
Начинът на това варварско убийство поразява с извънредната си жестокост и зверство. На определеното за убиване животно вързват краката така, че да може да стои право. Трима прислужници поддьржат животното да не падне, когато отслабне от загубата на кръв, Колачите, въоръжени в едната ръка съ дълъг, тесен, остър нож и в другата с остро тънко оръжие, съвсем спокойно, бавно, ту с ножа, ту с шилото, по предварителен план нанася на животното дълбоки прободни рани. Всеки удар се съпровожда от определени молитви от книгата която кандидатът за колач държи отворена пред този който нанася тия страшни удари. Първите удари са в главата, после в врата, после в хълбоците и под мишниците. Броят и формата на раните са по определен ред, на посечените в книгата места, като имащи символично значение. При нанасянето на тези прободни рани животното потреперва, мъчи се да се изтръгне, опитва се да мучи, но е безсилно: краката му с вързани и го държат силните помощници на колача, а друг му запушва устата така, че излизат само глухи хвъркащи звукове. След всеки удар най-напред бликва като фонтан алена кръв, а когато започне да се изцежда, почват да трият и налагат страните на животното, за да се засили притока на кръвта. Кръвта трябва да пръска колача и помощника му в лицата по ръцете и дрехите. Едновременно с нанасянето на раните един от прислужниците поднася свещения съд, гдето се стича кръвта на животното. След като бъдат нанесени известен брой прободни рани, настава пауза, в която събират кръвта в съдовете и с молитва я изливат на пода, гдето се образуват цели локви, така че проливаната от съдоветв кръв да достига до пръстите на краката на резача и прислужниците му. Когато животното, обезкървено и с мъка стоящо, подкрепяно от прислужн¬ците на крака, бъде по заключението на колача достатъчно обезкървено, — бърже го повалят на гръб, и му теглят главата и колачът му нанася заключителната рана, като прерязва гърлото му.
После той отива при друго животно, изпълня над него същия ригуален обряд, а убитото животно се оставя на простите касапи, които одират кожата му и разделят на части месото.
Ритуалният обряд продължава над всяко животно не по-малко от двадесет минути.
Защо е тази дълга процедура на убиването, когато може да бъде моментална? Защо животното трябва да стои право и да понася тези страдания от острите пробождания? Защо жертвата трябва непременно да се мъчи тъй нечовешки?
Всеки, който е изпитвал обща умора, слабост, внезапно заболяване, знае, как му се иска да легне, да си почине, да се освободи от околните, за да се забрави и да притъпи с това болките и страданията. А постепенното изтичане на кръвта при пробожданията изтощава жертвата страшно, тя остава безсилна, изнемогва. „Изтече вече всичката, кръв. „Краката не ме държат, не мога да стоя, падам оставете ме да легна, пустнете или по-скоро ме убийте.“
— „Стой" — и без да дават на жертвата си да подвие колене, помощниците на колача изкуствено и насила поддържат нещастното животно да стои. По време на убиването те опивайки се от кръвта, чувстват и съзнават, че в ръцете им трепери и страда жертвата... Викът, издаването на глас дори и у животното, облекчава страданието, но не му позволяват. Запушват устата му, за да бъде жертоприношението тържествено и тихо, прилично на жертвоприношенията в Йерусалимския храм.
По такъв начин евреите в цял свят в скотобойните си правят храмове древно жертвоприношение.
„Внимавай да поставиш съда до гърлото на птицата, след като си пререзал главичката на гълъба „срещу тила" след като прережеш артериите и вените, без обаче да отделяш напълно главата. От птичките избират най-кротките - гълъбови, гургулички.... „Все „Ющинский", навсекъде „Ющинский".... „Дайте ни не крадец, не разбойник, не хулиган, — възрастен дори не ни давайте, а първата си невинност; нея ние ще разпънем. О, как паметен е Исус и Неговата Кръстна смърт! Наистина това беше последниятъ удар на техния сатанински култ. И колко е хубаво че Той потъпка този чудовищен култ, наистина „смъртта, смърт поправя". (В. Розанов).
В Талмуда се казва, че подът на Йерусалимския храм се обливал с кръв така, че тя достигала до одеждите на свещениците и те трябвало да внимават да не се изцапат с кръв. Затова и софийският главен равин доктор А. Хананел, в книгата си „Петокнижието в проповедите", на стр. 148 казва, че този култ у евреите и досега не само не е отслабнал, а напротив, още повече се е засилил. И той има право. Разчитайки на нашето невежество и пълно безразличие към еврейските обичаи, Израил пред очиге на цял свят прави страшни експерименти с животните и никой не казва нито дума.
В 1937 година дружеството за покровителство на животните в Чехословакия постави въпрос за прекратяване на ритуалното убиване на животните в еврейските скотобойни, но тази свещена идея не се увенча с успех тогава, понеже в защита на този див култ вдигна врява цялото еврейство, като се мотивира с това, че не само преследват евреите, но ги лишават дори от възможността да изпълняват обичаите си, установени от Мойсеевите свещени закони. И с това тогава свърши всичко. А във всички други страни никой не повдига този въпрос и евреите свободно продължават зверскиге си ритуали, без да държат сметка за никакви законоположения в страната.
И тъй, евреите смятат за нормално да заобикалят законите на страната, където живеят. Но постановленията и исканията на кагала почитат като свещени задължения и ги изпълняват безпрекословно. Кагалът налага данъка на умрелите и се разюрежда със съдбата им, докато не бъде внесен опрецеленият данък, кагалът не разрешава на наследниците да погребат тялото на умрелия. Кагалът следи за нарушенията на еврейските обряди и провинените проклина. Кагалът поддържа връзките между евреите из цял свят и укрива провинилите се в противодържавни престъпления евреи. С други думи кагалът и еврейската община са един вид държава в държавата.
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание