Тодор Тодоров-Чакъра - репресиран, крадец на дребно, терорист посмъртно
Животът му приключва в рамките на операция "Белезници" 3, ръководена от генерал Бойко Борисов




На 11 декември 2003 г. умира Тодор Тодор-Чакъра. Според полицията се самоубива. Според роднините му е убит, след като стреля по полицаите, обсадили вилата му. Къщата се намира на 500 м от известния паркинг "Голяма Гергана" на път Е-80 в района на Харманли.

В биографията на Чакъра има много криминални моменти. Има сблъсъци и с милиционери, и с полицаи. Не се дава без съпротива и на народната, и на новата власт.

Съден е за незаконно притежание на оръжие, крал е животни, склонявал е към проституция. Получавал е присъди за това. През 2003 г. има влязла в сила 2-годишна присъда, но не е в затвора, затова полицаи отиват да го арестуват в рамките на операция "Белезници" 3. Животът на Чакъра очевидно е доста шарен. През 1972 г. заедно с още двама недоволни хлапаци на по 17-18 години хващат гората и стават партизани. Милицията не може да ги хване близо месец. След като ги залавят, Тодор е осъден по чл. 109. (1) от НК за това, че е образувал и ръководил организация или група. Обвинен е, че цели да отслаби властта или да й създаде затруднения. Наказан е за диверсия. Лежи в затвора в Стара Загора в първи отряд 4 години и 4 месеца като политически затворник. След 10 ноември 1989 г. Тодор е обявен за репресиран и получава парично обезщетение. Не е публично известно дали се е опитвал да става политик в годините на демокрацията. После излежава две присъди от по 4 г. за кражба на оръжие и животни. През 1994 г. се твърди, че организирал грабеж на чейндж бюрото на паркинга. Така или иначе обърканият му живот приключва през декември 2003 г. по забележителен начин, когато съдбата решава да го сблъска с героичния главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов. По негова заповед край вилата на Тодоров са стоварени стотина спецполицаи, въоръжени с РПГ. Те пристигат да обезвредят Чакъра като опасен терорист.

"Това някаква инквизиция ли беше, или показно убийство ли беше? Да убиваш човек пред синовете и сестра му, които стоят отстрани и не могат да направят нищо. Той ли беше най-големият терорист, че трябваше да го взривят?" Това са думи на сестра му Таня, когато погребват брат й Тодор. След баталията около вилата край Харманли официалната версия на МВР е, че Чакъра се е самоубил.

Версията на майката Мара е, че синът й е трябвало да бъде убит, защото знаел много. Тя разказва, че държал паркинга "Голяма Гергана" 5 години. Паркингът е ключов на магистралата за Свиленград и много често оттам идват новини, свързани с наркотици. Майката твърди, че Тодор видял през 1994 г. как на един ТИР е разрязан брезентът. Забелязал, че от предната страна "големи хора" - депутат и бизнесмен, товарели кашончета. Според Чакъра били наркотици. Рекъл на товарачите: "Щом вие го правите, какво остава за обикновените хора." Още същата вечер го арестували. Опитал се да избяга. Ранен е, лежи в болница 40 дни. Според майката душманите на сина й са тогавашният директор на полицията в Хасково Иван Петров, сега депутат, и Ангел Цанков, началник на РПУ - Харманли. За случилото се през декември 2003 г. майката твърди, че Тодор искал да отиде в затвора. "Всичко му бе готово за това. На сутринта дойдоха трима с пистолети в ръка. Той като ги видя как влизат, нещо го вбеси и каза: "Махайте пистолетите настрани." А те викат: "Ама те ни задължават." Не му представиха никакви документи за това, че трябва да излежи присъдата. Той вика: "Така не става", и стреля във въздуха. "Ама така не може Тошо, ние за теб сме дошли", казали полицаите. "Назад ви казах!", казал Чакъра.

Като всяка майка и майката на Тодор е убедена, че синът й е невинен. На въпроса защо е посрещнал полицаите с автомат, отговаря, че се отбранявал. "Онези са с оръжие, той с какво трябва да бъде?!" Обяснява, че от 8 до 11 часа полицаите стояли на стълбите на вилата. "Една врата ги делеше от Тошо. Той можеше да ги убие, но не го стори", казва Мара.

Пристига групата за бързи действия от Хасково, полицаи от РПУ-Харманли, специализираният отряд за борба с тероризма, гранични полицаи, психолози, петима снайперисти. Над 100 души, 30, от които обучени да действат в критични ситуации. Блокадата продължава повече от 20 часа и не смеят да обезвредят един човек, който се е барикадирал зад една врата и тухлен зид.

Иван Петров, директор на РДВР-Хасково тогава, казва през 2003 г., че по заповед на главния секретар къщата е обстрелвана с гранатомет. Според Петров целта на стрелбата с гранатомет била да се предизвика голяма вибрация и ако има закачени гранати, да паднат и да се обезвредят. Тогава Петров разказва, че полицаите са водили преговори с Чакъра с мегафон. "На мегафона батериите издържаха само пет минути", казва синът му Даниел. Тогава сестрата на Чакъра казала на полицаите да направят нещо да продължат преговорите. "Ние не можем да му дадем наша радиостанция", отговорили те. Предложила им да му занесе нейния телефон. Отговори ли й: "Чакаме Бойко Борисов да дойде, да видим какво ще реши." До неговото пристигане никой нищо не прави за разрешаване на проблема.

През 2003 г. Петров разказва, че на моменти Тодор водел ожесточена стрелба. "Бяха изстреляни над 150 патрона от "Калашников". Това показва, че беше добре въоръжен и бе решен на всичко. Колеги с голям стаж казват, че такова нещо не са виждали, а Чакъра имаше точен мерник." Петров не може да си обясни как така точният стрелец не е убил никого.

Според сестрата Таня Чакъра казал на преговарящия психолог, че няма намерение да убива и че ако има потърпевши, единствено той ще е такъв. Но Иван Петров казва на пресконференцията след смъртта на Чакъра : "Въпреки че бяха положени много усилия, в късните части на деня Тодор отказа едностранно да разговаря." Тогава от димка се е запалил покривът на къщата. Две пожарни стоят отстрани, но не са намесват. Стрелбата продължава и през нощта. "Накрая рано сутринта всичко утихна, но не влязохме, защото знаехме, че има приземно помещение от бетон и Тодор може да се крие там", обяснява Иван Петров. Рано сутринта на другия ден открили трупа на Тодоров. Видели го отдалече, но не влезли веднага, защото имало кабели, Борисов поръчал да дойде ДОТИ, за да ги обезвредят, и тогава да правят оглед и следствени действия. "Към 20 часа предния ден пристига ген. Бойко Борисов, който разпорежда да се използват взривни вещества за масово поразяване - това са противотанкови гранати, с които буквално къщата е изпепелена. На следващата сутрин, когато полицаите влизат по светло в къщата, се установява, че Тодоров е загинал, с разчленено тяло е. Има някаква халка от ръчна граната на дясната му ръка, което според полицията е доказателство, че той се е самовзривил. Но това не звучи убедително в Страсбург", казва адвокатът на семейството Михаил Екимджиев пред БНР.

На пресконференцията през 2003 г. Иван Петров твърди, че нямали информация за Тодор, че е въоръжен, и тръгнали малко наивно да го арестуват. Но по-нататък признава, че преди години от него са иззети турска ловна пушка, пистолет-помпа, три други пистолета и боеприпаси.

Днес синът на Тодор - Даниел , казва, че баща му не е постъпил правилно, но и полицаите не са направили така да го извадят жив от къщата. "Нали това им е работата, обучавани са, получават заплати? С димки се вадят лисици и прасета, не хора!"

"Полицейската акция по задържането на криминално проявения Тодор Тодоров-Чакъра от Харманли е законосъобразна", съобщава тогава министърът на вътрешните работи Георги Петканов. Действията на полицията са съобразени с изискванията по категория "терористични актове". Главният секретар на МВР казва, че акцията е съгласувана и с премиера Симеон Сакскобургготски.


Решението на съда в Страсбург удовлетворява семейството на Чакъра дотолкова, че е излязла истината наяве. "Всички инстанции в България, на които се жалвахме, не признаваха вината на полицията, но на европейско ниво отсъдиха, че е било грешно. В България има справедливост само за някои", казва днес Даниел.