Не просто не е каноничен, не е и християнски, не е и юдейски, защото кръщението с вода в християнството е юдаизъм, юдейско наследство. Исус се кръщава във водата от оня Йоан, но само за да бъде нашокан юдаизма и да се постави идеята за божият син над пророка. Дотогава юдаизма предлага само института на пророците, да си син на бога е истинско богохулство;))) Но никой нема да каже, отде иде потапянето във вода за кръщение в юдаизма! Ами то е пряко съответствие на влизането Чулман Субиги в световният океан. Корените на всички традиции с вода, включително и къпането в Ганг са в почитта към алпа Чулман. Така че, кога е възникнало леденото хоро това е без значение, важното, че е възникнало;))) Това е нещо като ритуала на Свещеното Огнище на българската нова година. Ми той си дойде изведнъж в една ноемврийска утрин на Ситово през 2019 г.;))) Лично аз, нямах намерение да права такова нещо, т.е. да си вкарвам лично брутален автогол, щото на мене той не ми е нужен;))) Аз мога на 21/22 декември с една мисъл форма да запала, квот си искам;))) физически ритуал не ми е нужен, но на Тангра е нужен;))) И това просто премина през мене, тази ритуална огненост по този начин. Нашите опити да правим подобен ритуал на Мадара, те просто се провалиха, с което се показа, че идеята не е да повторим това, което е било и което няма да се върне вече, (защото тези души ги няма, не се прераждат, отново), а да го сублимираме и развием според епохата настояща и бъдеща. И така, хоп, за нерадост на северняците, ритуала се оказа в Родопите. Толкова;))) Не, че не го е имало и преди там, помежду другото, да си кажа. Именно от нея идва името Родопи - Раудеб - Свещено Огнище. Но днес, това е нещо ново и неповторимо, наистина въпреки, че стъпва на и развива древната ни ритуалност на Аратеб/Раудеб. Тя традицията не може да стои на едно място, тя трябва да се развива позитивно, иначе води до деградация;))) и в крайна сметка до смяна на вярата. Това никой не го разбира: когато една традиция се повтори хиляди пъти в столетията, по един и същ начин, тя започва да деградира и в крайна сметка, тази ритуална механичност води до загуба на вяра и смяна на вярата, но когато се развива, никоя нова вяра не може да я събори. Защото, когато се похаби свещеността в механично повторение в столетията винаги има някой, който ще каже: - Абе, правим ги тези работи, ама те нямат ефект;))) и така.
Elena Ivanova
Голямо възмущение кипи тук срещу ритуала на мъжкото хоро във водите - че бил "изобретен", "неканоничен", нямал нищо общо с "истинската традиция", "чалга" и т.н. Искам да попитам: След като постоянно биваме призовавани да сме толерантни към желаещите да празнуват чужди за традицията ни празници като Хелоуйн и да практикуват свързани с тях обичаи, след като по Великден магазините ни се изпълват с неприсъстващите в православната традиция шоколадови и всякакви зайци, дълбоко недоумявам какво толкова дивашко или пък подменящо традицията виждат критиците на Йордановденското хоро. Свещеник да венчава гей двойка се разглежда като напълно приемливо от активистите на пропагандата на „толерантността“ и Църквата бива призовавана да се реформира „в крак с времето“, а същевременно един вече утвърден в българската традиция обред бива нападан заради „новостта“ си. Та, в крайна сметка, тези анализатори и критици „за“ или „против“ са обогатяването на традицията с нови практики? Или и този път са „за“, но само за онези практики, които идат от другаде, но не и от „Ганьо“?!