Ситовският скален храм и портал е част от източната част на Щутградският светилищен комплекс. Намира се на около 100 метра на север от всеизвестният Ситовски скален надпис. Близкото му разположение до надписа ясно сочи връзката с него. За разлика от самият надпис, на този скален портал, представляващ своеобразен скален храм с изсечен малък трон в него, не е обърнато внимание при изследването на Ситовският надпис през 80-сетте години на миналият век. Чак на 14 август-1994 г., експедиция на клуб “Корени” начело с Димитър Чиликов го открива за науката, изследва и установява връзката му със самият надпис. Вследствие тези изследвания Димитър Чиликов написва множество статии, посветени на този невероятен скален храм, които са публикувани в различни вестници и списания. От това, обаче не последва никакъв официален научен интерес и всичко потъва в мъгла и мълчание.
Храмът е създаден, след като скалата е пробита в посока север-юг. Надписа отстои от него в южна посока, а на север, храмът кореспондира с обекти, които ще бъдат оповестени впоследствие. Формата на северната му страна е изсечена така, че кореспондира с формата на южната порта на крепостната стена на Микена, както с формата на портите на храмовете там. Абсолютни аналози той има на територията на България, с храмовете в Мезек, Голяма Косматка, Попова могила, с. Оряховица и вероятно много други, с тази разлика, че тези храмове са подмогилни съоръжения, градени от каменни блокове, докато при Ситово храмът е изсечен перпендикулярно на спускащият се по цялата лявата страна на дерето, в посока изток-запад, скален масив.
Едно много трудно за изпълнение дело. Трябва да отбележим, че преминавайки през цялата му дължина откъм юг и излизайки в северната му страна, храмът свършва сякаш в нищото, т.е. от него започва едно стръмно-урвесто дере и само една малка, едвам забележима и с висока трудност на преминаване пътечка дава възможност той да бъде огледан откъм север. Движейки се по по цялата му дължина от север към юг се излиза срещу Ситовският надпис, който обаче отстои на него на около 100 метра. Помежду им е имало, пряка зрителна връзка, когато не е имало гора . Подобно влизане и излизане в “нищото”, прави разположението на храма доста странно, а повече от странно и предназначението му. В качеството му на скален портал в посока от север към юг, той отвежда към надписа, с тази разлика, че от север не може да се дойде пеша, т.е. няма подход към него. Между него и надписа се констатираха една, две неголеми каменни морени, чиято наличност ни дава основания да предположим, че е възможно по средата между двата обекта да е имало граден храм и тези каменни струпвания и свличания да са остатък от него. Но това е само предположение.
Всичко това ни дава основание да предположим, че скалният храм срещу Ситовският надпис, с триъгълната структура на портала в горният му край, откъм северната страна, има значението на базов, матричен модел, по който са градени впоследствие подобни храмове в Микена и на територията на България. Подобни форми на порталите са и храмовете в Китай и местата на разпространение на будизма в Азия.
Основания за това, че Ситовският скален храм предшества тези в Микена, например ие техен идеен матричен модел, ни дава информацията, че праисторическите стени и крепости в Аргос, Тиринт и Микена са изградени от прогоненото от Тракия тракийско племе от гиганти – циклопи (наречени така по името на царя си Циклоп). А именно (Щ)утгард според скандинавските саги е столица на йотуните (великани) в Тракия (Йотунхайм).