www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Беланташ 
Обратно към предишната страница Покажи/скрий информацията за снимката Започни слайдшоу ФАЙЛ 306 от 3867 Изпрати снимката по email Вижте предния файл Вижте следващия файл
Натиснете,за да видите снимката уголемена
Беланташки надпис
Първите знаци ясно показват символа IYI. Малко по-надолу, в Переперек пък беше открита символика на Майката Умай. Какво прави Умай в тракийско светилище, дори самия Овчаров не може да си отговори.
Ние пък можем.
Оцени тази снимка   (общ рейтинг : 1.8 от 5 с 46 гласа)
Боклук
Слаба
Средна
Добра
Отлична
Велика
Детайли за снимката
Заглавие:16.JPG
От албума:Беланташ
Добавена от (на фотоапарата за още):anti666  
Оценка - 46 глас(а):
Ключови думи:
Големина:1203 КБ
Качество:1536 x 2048 пиксели
Отваряна в цял размер:407 пъти
Изпратена по ел.поща:0 пъти

Изпращач Коментар
Канатица
Публикуван на: 17/9/2013 10:25  Обновен на: 17/9/2013 10:25
Регистиран: 25/7/2007
От:
Публикации: 916
 Отг.: Безкислородна керамика от Голямо Делчево
Могилата е била разположена в долното течение на река Камчия, в землището на село Голямо Делчево, Варненско. Димитър Златарски още през 1931 г. открива в нея праисторическо селище, но дълго време то не било проучвано. През 1968 г., успоредно със строежа на язовир „Камчия”, започват спасителни разкопки. Само за три години голям екип археолози под ръководството на чл.кор. Хенриета Тодорова разкопава и проучва изцяло могилата.

Селищната могила е образувана от останки на праисторически селища, натрупани на близо 10 м височина. По време на разкопките учените разкриват драматичната история на обитаването на това място. За първи път край речния бряг се заселили хора през ранния неолит – VI хил.пр.Хр. С течение на времето обаче климатът се променил, нивото на водите се покачили, образували се блато и хората били принудени да се преселят. През ранния енеолит (началото на V хил.пр.Хр.) водите на реката се отдръпнали и не след дълго тук отново възникнало селище, укрепено с тройна дървена ограда (палисада). По неизвестни причини то също било напуснато, но скоро след това – наново изградено.

Тук учените направили забележително откритие – един от първите кладенци, известни в Европа. Кладенецът бил преустройван три пъти. Ново бедствие обаче застигнало обитателите на поселението. Всички жилища били изпепелени от голям пожар и едва 20-30 години по-късно по тези земи отново се появили заселници. С различни преустройства последното селище просъществувало без сътресения до края на неолита (началото на IV хил.пр.Хр). От това време е и откритата голяма постройка – работилница за оръдия на труда и оръжия от кост и мед. По време на разкопките са намерени антропоморфни керамични съдове и повече от сто идола от кост и глина.

Проучени са 30 гроба – част от некропола на седалището. Те са предимно от последния период, в който мястото е било обитавано (късния неолит). Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна с прибрани при гърдите ръце, т.е. положението на детето в майчината утроба.

Любопитно: От ранния енеолит (каменно-медната епоха) са и находките от праисторическото селище при град Суворово, Варненско, където са разкопани няколко жилища. В едно от тях са намерени над 65 различни по големина и форма глинени съдове – твърде много за едно обикновено за времето си домакинство. Очевидно жилището е било на семейство на занаятчия грънчар или на местенвожд. Тук са намерени и гривни от черупки на средиземноморски видове миди и охлюви. Някои учени определят такива гривни като най-ранните менетни форми в европейската праистория.


[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]