Хареса ми заглавието на публикацията "Народ-Съзидател" (сп. Родопи, бр. 10/1981 г.. Много е точно. Иначе, това е статия с цел патриотично-воинско възпитание, но в нея има хубави моменти. Един от тях е, опровергаването на концепцията, че Аспарух идва тукс една малка ордичка. Всъщност Летописите на Нариман много интересно описваха този момент, като броят на българите атакуващи Източно-Римската империя е 520 000 души, като една част, 500 000 акостира по море, в Тракия (в гърба на императора), а ордата на Аспарух е 300 000 българи, но впоследствие е сведена до 20 000 души. Да си припомним купона според хазарският вариант на историята:
"Кир Багъл прехвърлил Аспарух, женен за приемната му дъщеря от Утиг [Западно Предкавказие] към Волжска България, Кутраг - от Буртас в Деберджай [Добруджа]. Бат Боян, комуто Кир Багъл бил много задължен, получил целия Джеремел [междуречието на Днепър и Дон] и Плат (платото на северен Дагестан) и оттам започнал да се нарича Плат-бир [„Владетел (бир) на Плат”].
Някак си кан урумът [император на Византия] успял да измоли Кир Багъл да изкара Катраг от Добруджа, твърдейки, че хората му ужким нападали урумците. Кир-Багъл прехвърлил Катраг обратно в Буртас [лявобрежието на Средна Волга], а Аспарух и хората му - в Добруджа. Но Аспарух не бил безропотен като Катраг – ненапразно го наричали Безбрадия Атила. Наместо 60 хиляди тихи катрагови буртаси, Аспарух довел в Деберджай 300 хиляди сурови и отчаяни хунски или джунгарски българи и жадни за грабеж анчийски българи от Скития [северска Украина], за които да убиеш стотина врага било като да размажеш комар. Така урумците узнали какво е това настоящ грабеж и нападения. Да искат отстъпки от суровия Кир Багъл урумците се боели, а вече при управлението на джабгусир хакан Колин Бей поискали връщане към договорката с Атила, по която количеството българи в Деберджай се ограничавало на 20 хиляди воини. От търговията с урумците Хазария получавала голяма част от доходите си и затова Колин Бей заповядал на Аспарух да остави в Онгъла [десния бряг на Дунав] само два тумена [20 хиляди воини] със семействата си. През 681 година урумците се опитали вероломно да изтласкат хората на Аспарух от Деберджай, но част от джунгарите успели да се задържат там няколко месеца.
Разстроен от вероломството на урумците Колин Бей изпратил на Аспарух още 500 хиляди души и му заповядал да накаже врага за пример и назидание. През 681 година Аспарух на хазарски кораби прехвърлил воините си в Дебержай (Добруджа) и заповядал на хазарските българи да настъпят към южен Бирак [Тракия] по крайбрежието, откъдето хората му предварително евакуирали българите. Аспарух уговорил почти всички урумски (римски) гарнизони, заплашвайки ги с хазарската безжалостност да се върнат без бой в Станбул (Константинопол). Само от една крепост стреляли в него и го ранили, но войниците сами убили стрелящия и изоставили отбраната. В Миджан (Мизия) почти нищо не пострадало, а виж в южен Бирак всичко станало плячка на хазарските воини. Такъв разгром Урум никога не бил преживявал. Получавайки вестта за пълна победа, Аспарух обявил своите земи на Кара Бурджан за Българско царство, което станало ак-андашлък (автономен съюзник) на Хазария.