www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Философия: Живот и смърт на цивилизациите  
Автор: Admin
Публикуван: 13.07.2005
Прочетено: 2214 път(и)
Размер: 38.10 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Юлиус Евола

 

БУНТ  ПРОТИВ  СЪВРЕМЕННИЯ  СВЯТ:

политика, религия и обществен ред на Кали Юга

 

(І изд. 1934 г.)

 

 

9. Живот и смърт на цивилизациите

 

 

            В областите, където Традицията запазвала своята жизненост, династичната приемственост на сакралните царе представлявала една своеобразна ос на светлината и вечността в рамките на времето, едно победоносно присъствие на свръхестественото в света и един "олимпийски" компонент, който преобразявал демоничния елемент на хаоса и придавал по-висш смисъл на държавата, нацията и расата. Дори в по-долните слоеве на общестото йерархичната спойка, създадена чрез едно съзнателно и мъжествено служене, била разбирана като средство за приближаване и участие в свръхестественото.

            Наистина, облеченият в авторитет отгоре прост закон действувал като връзка и подкрепа, отиваща отвъд чисто човешката индивидуалност за онези, които не можели да запалят свръхестествения огън сами за себе си. В действителност съкровеното, свободно и дейно посвещаване на целия живот на традиционните норми, дори когато пълното разбиране на вътрешното им значение не било налице, за да оправдае една такава вярност, било достатъчно за обективното придобиване на един по-висш смисъл: чрез подчинение, преданост и действие в съгласие с традиционните принципи и ограничения една невидима сила оформяла така живота и го ориентирала към онази свръхестествена ос, която в другите (в неколцината привилегировани на върха на йерархията) съществувала като състояние на истина, реализация и светлина. По този начин бил формиран един здрав и жизнен организъм, постоянно ориентиран към свръхсвета и сакралното във възможност и в действителност съобразно неговите йерархични степени в разнообразните области на мисълта, чувството, действието и борбата. Такъв бил климатът на света на Традицията.

           

            "Всичко от външния живот било ритуал - едно поддържано от индивидите и групите повече или по-малко ефикасно приближение до онази истина, която външният живот не може да произведе сам, но което позвлявало на човека да реализира частично или напълно своето "аз",  при условие, че е живял по свят начин. Тези хора живеели същия живот, който водели от столетия; те правели от този свят стълба, за да постигнат освобождението. Тези хора мислели, действували, обичали, мразели и водели войни помежду си по свят начин; те били издигнали един храм сред огромното множество други храмове, през който потокът на водите течал. Този храм бил коритото на реката, традиционната истина, свещеното слово в сърцето на света" (1).

 

            На това ниво излизането извън параметрите на Традицията означавало излизане извън истинския живот. Занемаряването на ритуалите, изменението или престъпването на законите, смесването на кастите съответствувало на регрес от една структурирана вселена (космос) обратно в хаоса или връщане към състоянието на съществуване под властта на елементите и тотемите -  поемане на "пътя, водещ към адовете", където смъртта е последната реалност и където случайността и обречеността на разпадане са върховен закон.

            Това е в сила както за отделните индивиди, така и за цели народи. Всеки анализ на историята би показал, че и цивилизациите, също като човека, след една зора и последвало я развитие, накрая западат и умират. Някои хора са се опитвали да открият закона, отговорен за залеза на различните цивилизации. Не мисля, наистина, че причината или причините могат да бъдат сведени до чисто исторически и натуралистични фактори.

            Сред различните писатели дьо Гобино вероятно е единственият, който най-добре показва недостатъчността на повечето от емпиричните причини, привеждани за обясняване залеза на великите цивилизации. Той сочи например, че една цивилизация не рухва просто защото нейната политическа сила е била сломена или унищожена: "Един и същ тип цивилизация понякога устоява дори под чужда окупация и не се поддава при най-ужасни катастрофални събития, докато друг път, при наличието на незначителни злополуки, просто изчезва". Дори качеството на управлението в емпиричния (т.е. административен и организационен) смисъл на думата не оказва голямо влияние върху дълговечността на цивилизациите. Дьо Гобино отбелязва, че цивилизациите, също като живите организми, могат да оцелеят дълго време, дори ако носят в себе си дезорганизиращи тенденции в добавка към духовното единство, което представлява живота на една обща Традиция; например Индия и феодална Европа определено показват отсъствието както на единна организация и икономическа система или форма на законодателство от една страна, така и един подчертан плурализъм с често повтарящи се противопоставяния от друга (2).

            Дори и тъй наречената поквара на нравите в нейния най-профанически и моралистичен буржоазен смисъл не може да бъде считана за причина на рухването на цивилизациите; покварата на нравите може да бъде в най-добрия случай следствие, но не и истинската причина. В почти всички случаи трябва да се съгласим с Ницше, който твърди, че ако някъде се появи загриженост за "нравите", това е показател, че процесът на упадък вече е започнал; онзи mos (2а) на "хероичните времена" на Вико няма нищо общо с моралистичните ограничения. Далекоизточната традиция особено подчертава идеята, че като цяло моралът и законите (в конформисткия и социален смисъл) се появяват там, където "силата" [дъ] и "Пътят" [Дао] вече не са познати:

 

"Когато Дао е изгубено, явяват се неговите качества [дъ]; когато качествата му са изгубени, явява се човеколюбието [жън]; когато човеколюбието е изгубено, явява се справедливостта [и]; и когато справедливостта е изгубена, явава се благоприличието [ли]. Сега благоприличието е недостатъчната форма на синовната почтителност и доверието, а също и начало на безпорядъка" (3).

 

Що се отнася до традиционните закони, взети в техния сакрален характер и трансцендентната им окончателност, то тъй като са имали нечовешко качество, те не биха могли да бъдат сведени по какъвто и да било начин до областта на морала в общоприетия смисъл на думата.

            Антагонизмът между народите или състоянието на война между тях сами по себе си не са причина за падането на цивилизацията; напротив, надвисналото чувство за опасност, също както и победата, може да обедини макар и по материален начин мрежата в една единна структура, както и да разпали духа на хората посредством външните прояви, докато мирът и спокойното съществуване водят до състояние на понижено напрежение, което благоприятствува действието на по-дълбоките причини за една възможна дезинтеграция (4).

           

            Идеята, която понякога се издига срещу незадоволителността на тези обяснения, е тази за расата. Някои хора вярват, че единството и чистотата на кръвта са основа на живота и силата на една цивилизация; затова смесването и последвалото го "отравяне" на кръвта се считат за първоначална причина на залеза на цивилизациите. Това също е една илюзия, която освен другите неща, принизява понятието за цивилизация до едно натуралистично и биологично ниво, тъй като това е нивото, в което расата се осмисля в наши дни. Раса, кръв и наследствена чистота на кръвта са чисто "материални" фактори. Една цивилизация в истинския, традиционен смисъл на думата, възниква само когато една свръхестествена и нечовешка сила от по-висш порядък - сила, която съответствува на "понтификалната" функция, на компонента на ритуала и принципа на духовността като основа на йерархичната диференциация на хората - действува върху тези фактори. В началото на всяка истинска цивилизация стои един "божествен" елемент (всяка велика цивилизация има свой собствен мит за божествените основатели): така че никакъв човешки или натуралистичен фактор не може да бъде изцяло отговорен за това. Смесването и западането на цивилизациите се причиняват от събития от същия порядък, макар те да действуват в противоположен, дегенериращ смисъл. Когато една раса е загубила връзката с единственото нещо, което притежава и може да осигури устойчивост, а именно - със света на "Битието"; и когато в една раса е загубено онова, което формира нейния най-тънък, но най-съществен елемент, а именно - вътрешната раса или расата на духа - в сравнение с която расите на тялото и на душата са само външни проявления и средства за изразяване (5) - тогава колективните организми, които една раса е породила, независимо колко велики и могъщи са били, са обречени да залязат в света на случайността; те са оставени на произвола на онова, което е ирационално, "ставащо" и "исторично" - което е оформено "отдолу" и отвън.

           

            Кръвта и етническата чистота са фактори, които са ценени и в традиционните цивилизации; тяхната стойност обаче никога не оправдава употребата в случая на човешки същества на същите критерии, използувани за установяването на наличие на "чиста кръв" в едно куче или кон - както се прави в случая от някои съвременни расистки идеологии. "Кръвта" или "расовият фактор" играе определена роля не защото съществува в "психиката" (мозъка и мненията на индивида), а в най-дълбоките сили на живота, които различните традиции познават и следват като типични формиращи енергии. Кръвта съхранява следствията на това действие и освен това чрез наследствеността осигурява един материал, който е предварително оформен и пречистен, така че след няколко поколения реализациите, подобни на първоначалните, могат да бъдат подготвяни и осъществявани по един естествен и спонтанен начин. По тази причина и само поради нея, както ще видим, в традиционния свят често е било прилагано наследяването на кастите и били учредявани ендогамни закони. Ако обаче се отнесем към индо-арийската традиция, в която кастовата система е била прилагана най-строго, ще открием, че да бъдеш просто роден в една каста, макар и необходимо, не е било считано за достатъчно; нужно е било качеството, потенциално придадено на човека по рождение, да бъде актуализирано чрез посвещение. Вече споменахме, че според "Манавадхармашастра", докато един мъж не бъде подложен на посвещението или "второто раждане", той, дори и да е ариец, не е по-висш от един шудра. Разказахме също и как трите специфични диференциации на божествения огън одушевяват трите йерархично по-висши персийски пиштра и че определеното членство в една от тях се установявало в момента на посвещението. Дори и в тези случаи не бива да забравяме, че тук присъствуват два фактора и никога да не бъркаме формиращия с формирания елемент, нито пък обуславящия с обусловения фактор. Нито висшите касти, нито традиционните аристокрации, както и висшите цивилизации и раси (онези, които се радват на същия статус, какъвто притежават посветените касти в сравнение с плебейските касти на "децата на Земята") не могат да бъдат обяснени от кръвта, а чрез кръвта - от нещо, което отива отвъд кръвта и което притежава метабиологичен характер.

           

            Когато това "нещо" е наистина могъщо или когато то установява по-дълбокото и най-устойчиво ядро на една традиционна цивилизация, тогава тази цивилизация може да се съхрани и утвърди - дори когато настъпят етнически смешения и изменения (независимо колко разрушителни могат да бъдат те) - като въздействува върху разнородните елементи и ги оформя, свеждайки ги бавно, но постепенно до техния собствен тип или като се възроди в едно ново жизнено единство. В историческите времена съществуват множество примери за това: Китай, Гърция, Рим, Ислямския свят. Единствено когато пораждащият "отгоре" корен на една цивилизация вече не е жив и нейната "духовна раса" е изчерпана или унищожена, настъпва наистина залезът й, съпроводен с нейната секуларизация и хуманизация (6).

            Когато се стигне до това положение, единствените сили, на които може да се разчита, са тези на кръвта, все още носещи атавистично в себе си, чрез расата и инстинкта, отзвука и следата на отишлия си по-висш елемент, който е бил загубен; единствено по този начин "расистката" теза в защита на чистотата на кръвта може да бъде сериозно поддържана - ако не да предотврати, то поне да отложи съдбоносния изход на процеса на разпадане. Невъзможно е обаче действително да се предотврати този изход без едно вътрешно пробуждане.

            Аналогични наблюдения могат да бъдат направени и относно значението и силата на традиционните форми, принципи и закони. В един традиционен обществен ред трябва да има някой, в когото принципа, върху който са основани различните институции, закони, етически и ритуални предписания, да е наистина действен; този принцип обаче трябва да бъде една обективна духовна реализация, а не  имитация. С други думи това, което се изисква, е един индивид или елит, които да приемат "понтификалната" функция на господари и посредници на силата "отгоре". Тогава дори онези, които могат единствено да се подчиняват, но не и да възприемат закона другояче освен съгласявайки се с външния авторитет и традиция, са способни интуитивно да знаят защо трябва да се подчиняват; тяхното покорство не е безплодно, защото то им позволява действително да бъдат причастни към мотъществото и светлината. Също както магнитният поток присъствува в една главна верига и поражда индуцирани потоци в други отделни вериги, при условие, че те са съгласувано подредени - така и част от величието, устойчивостта и "сполуката", откривани на върха на йерархията, преминават невидимо в онези, които следват чистата форма и ритуала с чисто сърце. В този случай традицията е здраво вкоренена, а общественият организъм - обединен и свързан във всичките си части посредством една окултна връзка, която като цяло е по-силна от външните случайности.

            Когато обаче в центъра има само една празна функция или когато титлите на представителите на духовния и царски авторитет са само формални, тогава куполът се разпада и опората рухва (7). Във висша степен показателна в това отношение е легендата за народа на Гог и Магог, символизиращ хаотичните и демонични сили, удържани от традиционните структури. Според легендата тези хора ще нападнат, когато осъзнаят, че никой вече не надува тръби над онази стена, с която един имперски тип някога е задържал тяхната обсада, а че само вятърът е предизвиквал звуците, които са чували. Ритуалите, институциите, законите и обичаите могат все още да продължават да съществуват за известно време; но със своето изгубено значение и парализирана "сила", те не са нищо друго, освен празни черупки. Веднъж оставени на самотек и секуларизирани, те се ронят като суха глина и стават все по-безобразни и променени, въпреки всички опити да се скрепи отвън, насилствено или чрез измама, изгубеното вътрешно единство. Докато обаче една сянка от действието на висшия елемент все още остава и един отзвук от него съществува в кръвта, структурата се запазва трайна, тялото все още изглежда надарено с душа, а трупът - ако употребим образа, използуван от Де Гобино - все още ходи и е способен да преодолява препятствията по пътя си. Когато последният остатък от силата "отгоре" и расата на духа е изразходен, в новите поколения не остава нищо друго; вече няма речно корито, което да насочва потока, който сега е разпръснат във всички посоки. Това, което възниква в тази точка, е индивидуализмът, хаоса и анархията - едно хуманистично високомерие и израждане във всяка една област. Преградата е съборена. Въпреки че някакво подобие на древното величие все още е запазено, и най-малкият удар е достатъчен да накара една империя или държава да рухне, бивайки заместена от една демонична инверсия, а именно - от съвременния всемогъщ Левиатан, който е механизираната и "тоталитарна" колективна система.

 

            От предисторическите времена до ден днешен това е била същността на "еволюцията". Както ще видим, от далечния мит за божествената царска власт, чрез низхождането от една каста към следващата, човечеството ще достигне до безликите форми на съвременната ни цивилизация, в които тиранията на чистия демос и света на масите все по-страховито се пробужда в структурите на механизацията.

 

 

            БЕЛЕЖКИ към глава 9:

 

            (1) G. De Giorgio, "Azione e contemplatione", "La Torre", №2 (1930).

            (2) Ж. дьо Гобино, "Неравенството на човешките раси".

            (2а) Лат. "воля, правило, обичай", мн.ч. mores - "нрави" - бел.прев.

            (3) "Дао дъ дьинг", 38.

            (4) За критиката на тези уж-причини за залеза на цивилизациите вж. дьо Гобино, "Неравенството на човешките раси".

            (5) За по-подробно обяснение на расата и отношенията между телесната, душевната и духовната раса, вж. моята "Sintesi di dottrina della razza" (Milan, 1941).

            (6) Тук можем да се съобразим с тезата на А.Дж.Тойнби ("A Study of History", London, 1934), според която, въпреки няколкото изключения, никога не е имало цивилизации, които да са били убити, а само цивилизации, които са се самоубили. Там, където вътрешната сила съществува и не се предава, трудностите, опасностите, враждебното обкръжение, външните нападенията и дори нашествията могат да се превърнат в стимул или предизвикателство, което да накара тази вътрешна сила да реагира по един творчески начин. Тойнби вижда в тези външни елементи условията за възникването и развитието на цивилизациите.

            (7) Според индуската традиция четирите велики юги или възрасти на света зависят от царското състояние: Тъмният Век (Кали Юга) съответствува на състоянието, в което царската функция е "заспала"; Златният Век съответствува на състоянието, в което царят възпроизвежда символичните действия на арийските богове.

 
Материалът е оценен на 9.33 (3 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание