Юлиус Чезаре Евола

ХИТЛЕР И ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА

            Заслужава внимание фактът, че редица френски автори предприеха опити за изследване на отношенията между немските национал-социалисти и тайните общества и инициатическите организации. Повод за това послужи версията за предполагаемия окултен произход на хитлеровото движение. Този тезис първоначално бе издигнат в известната и крайно неправдоподобна книга на Повел и Бержие "Matin des Magiciens" /”Утрото на маговете”/, в която национал-социализмът бе определен като единство на магическата мисъл и технологиите. Използваният там израз звучеше като “Танкови дивизии плюс Рене Генон”: фраза, която можеше да застави този изтъкнат представител на традиционната мисъл и езотерични дисциплини да се обърне в гроба.

            Първото тук възникващо недоразумение – това е смесването на мистичния елемент с митическия, тъй като те нямат помежду си нищо общо. Ролята на митовете в националния социализъм е безспорна, например в идеята за Държавата – Райх, за харизматичния Фюрер, Расата, Кръвта и т. н. Но преди да ги наречем “митове”, следва да приложим към тях концепцията на Сорел за “мотивиращите идеи-енергии” /които обикновено се оказват всичко, предлагано от демагозите, идеите/, без да им приписваме магически съставни части. Също както нито един рационално мислещ човек не мисли за връзката на магията с митовете на фашизма, както например с мита за Рим или за вожда – Дуче, в по-голяма степен отколкото в случаите на Френската революция и комунизма. Изследването би тръгнало иначе, при условие, че приемем предположението, че някои движения без сами да съзнават, били подчинени на напълно човешко влияние. Но в случая с френските автори работата не стои така. Те не мислят за влияния от подобен род, а за конкретната ситуация, създадена от реално съществуващи организации, част от които били в една или друга степен “тайни”. По аналогичен начин някои говореха за “Великите Неизвестни”, които, както се предполага призовали към живот национал-социалистическото движение и използвали Хитлер в качеството му на медиум, макар да не е ясно какви цели да биха могли да постигнат с това. Ако разгледаме резултатите, катастрофическите последствия, до които доведе национал-социализмът, даже косвено такива цели трябва да са били тъмни и разрушителни. Можем да идентифицираме “окултната страна” на такова движение с това, което Генон нарича “контра-инициация”. Но френските автори също издигат тезиса, че Хитлер като медум в определен момент се освободил от опеката на “ Великите Неизвестни” също като юдейския Голем, и че именно в този момент движението поело в своята фатална посока. В такъв случай трябва да признаем, че тези “ Велики Неизвестни” изобщо не умеели да предвиждат и притежавали твърде ограничени способности, щом не им е било по силите да спрат предполагаемия медиум Хитлер.

            Съществуват доста фантазии относно произхода на символите и темите на национал-социализма. При това авторите им се позовават на някои предшестващи ги организации, само че на тези, на които много трудно ще се припише неподправен и фактически инициатически характер. Няма съмнение, че Хитлер не е измислил немската расова доктрина, свастиката или арийския антисемитизъм: всичко това отдавна е съществувало в Германия. Книгата, озаглавена "Der Mann, der Hitler die Ideen gab" /”Човекът, дал на Хитлер неговите идеи”/ съобщава за Йорг Ланц фон Либенфелс /титлата е присвоена/, бивш цистерциански монах и основател на Орден, който вече използвал Свастиката; Ланц, започвайки от 1905 г. издавал периодичното списание "Ostara", за което Хитлер, разбира се знаел, и в което арийските и антисемитски расови теории вече били подробно разработени. Но много по-важна роля в “окултния произход” на национал-социализма се явява ролята на Обществото Туле. Тук всичко е по-сложно. Това общество израснало от Germanenorden, е основано през 1912 г. и се оглавява от Рудолф фон Зеботтендорф, който някога живял на Изток и е издал странната брошура "Die Praxis der alten turkischen Freimaurerei" /”Практическите ритуали на древното турско масонство”/. Практиките, описани в него включвали повторение на звуци, жестове и крачки, чиято цел също като в алхимията била инициатическото преобразуване на човека. Не е ясно с каква турска масонска организация Зеботтендорф е бил в контакт, а също дали сам се е занимавал с разглежданите практики или просто ги е описвал. Освен това не е възможно да се установи били ли са приети тези практики в Обществото Туле, оглавявано от Зеботтендорф. Щеше да е важно да изясним това, тъй като много високопоставени национал-социалисти, от Хитлер до Рудолф Хес често посещавали това общество. В известен смисъл Хитлер вече бил посветен в идеите на Обществотно Туле от Хес по време на техното съвместно затворничество след несполучливия Мюнхенски путч.

            Във всеки случай трябва да подчертаем, че Обществото Туле било в по-малка степен инициатическо, отколкото тайната организация, която вече имала Свастика в качеството на символ и се характеризирала с решителен антисемитизъм и германско расово мислене. Трябва внимателно да се отнасяме към тезата, че самото име Туле е сериозна и съзнателна отправка към Норда, Полюса; отправка, опитваща се да установи приемственост с хиперборейския произход на индогерманците – тъй като Туле се появява в древната традиция като свещен център или свещен остров в далечния Север. “Туле” може само да бъде перифразираното название “Thale”, място в Харц, където Germanenorden през 1914 г. провел конференция, на която било решено да се създаде таен "volkisch" отряд, който да се сражава с т. нар. Еврейски Интернационал. Преди всичко тези идеи били издигнати от Зеботтендорф в неговата книга "Bevor Hitler kam" /”Преди Хитлер да дойде”/, издадена в Мюнхен през 1933 г., в която той посочил митовете и  "volkisch" мирогледа, съществувал преди Хитлер.

            По такъв начин сериозното изследване за инициатическите връзки на Хитлер с тайните общества не отива далече. Нужно е да направим някои пояснения за Хитлер като медиум и способността му да привлича хора. Струва ни се чиста фантазия той да е получил тези способности по инициатически път. В противен случай трябва да предположим същото относно психическите способности на други лидери, такива като Мусолини и Наполеон, а това е абсурдно. По-добре е да предположим, че съществува своего рода психически водовъртеж, резултат от масовите движения, и че той се концентрира в човека, намиращ се в центъра, и го дарява с излъчваща способност, която се чувства от особено поддаващите се на внушение хора.

            Качествата на медиум /които са антитеза на инициатическата квалификация/ могат да бъдат приписани на Хитлер с известна уговорка, защото в известен смисъл той бе обсебен /което го отличава, например от Мусолини/. Когато той внушаваше на масите фанатизъм, се създаваше впечатлението, че някаква сила го използва като медиум, даже вземайки под внимание, че самият той бе твърде необикновен и извънредно надарен човек. Всеки, който е слушал речите на Хитлер, обръщенията към възхитените маси, не може да не се съгласи с това. Но както вече казахме относно предполагаемото участие на “Великите Неизвестни”, няма да бъде леко да се определи качествения характер на тази свръх-лична сила. Относно теософията [Gotteserkenntnis] на национал-социализма, т. е. Относно неговите мистични и метафизични измерения, трябва да разберем уникалното съчетание в това движение и в Третия Райх на митични, просветителски и даже научни аспекти. В Хитлер можем да забележим много признаци на човек с типично “съвременни” възгледи за света, които по същество са профанически, натуралистически и материалистически; в същото време той вярвал в Провидението, чие оръдие виждал себе си, особено по отношение съдбата на немската нация. /Например той виждал съдбата на Провидението в своето спасение след покушението в източно-пруския щаб./ Алфред Розенберг, идеологът на движението провъзгласи мита за Кръвта, в който говореше за тайната на нордическата кръв, на която приписваше сакрална ценност; едновременно той нападаше всички таинства и обреди на католицизма, като на заблуждения, също както и хората от епохата на Просвещението. Той се изказваше против “тъмните хора на нашето време”, и в същото време приписваше на Арийския човек честта за създаване на съвременната наука. Интересът на национал-социализма към руните, древните нордическо-германски букви – знаци, трябва да бъде оценен като чисто символичен, примерно също както фашистите използваха някои римски символи, без да влагат в тях каквото и да било езотерично значение. Програмата на национал-социализма по създаването на свръхчовека има в себе си елемент на “биологичен мистицизъм”, но отново – това бе научен проект. В най-добрия смисъл това би могъл да бъде свръхчовекът на Нитче, но не на свръхчовека в инициатически смисъл.

            Планът за “създаването на нов расов, религиозен и военен Орден на посветени, събрани около божествения Фюрер” не може да бъде оценен като официална политика на национал-социализма, както пише Рене Алло, сочейки подобен род тенденции и даже сравнявайки ги, между другото с измаилитите в Исляма. Няколко елемента от по-високо ниво бяха забелязани само в СС.

            Първо, ясно се проследява намерението на Райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер да създаде Орден, в който да бъдат обединени елементите от пруската етика и старите рицарски ордени, особено тевтонския орден. Той търсел легитимност за такава организаци, но не е могъл да я получи, тъй като радикалното крило на национал-социализма открито противостояло на този стар католически орден. Лишен от възможността да установи традиционна приемственост, Химлер също търсел връзка с нордическо-хиперборейското наследство и неговата символика /Туле/, макар и без участието и влиянието на гореописаните “тайни общества”. Той, също като Розенберг наблюдавал изследванията на холандеца Херман Вирт в областта на нордическо-атлантическата традиция. По-късно Химлер съвместно с Вирт създава изследователска и образователна организация под името “Ahnenerbe”. Това е твърде интересно, на в случая няма никакъв окултен произход.

            Резултатът в чист вид е отрицателен. Фантазията на френските автори достига най-висшата си точка в книгата "Hitler et la tradition cathare" /”Хитлер и традицията на катарите”/ от Жан-Мишел Ангебер . Тук става дума за катарите, наречени също албигойци, еретична секта, особено разпространена в Южна Франция между ХІ и ХІІ в. с център крепостта Монсегюр. Съгласно Ото Ран, тя била разрушена по време на “кръстоносния поход против Граал”, както се нарича една от неговите книги. Какво е отношението на Граал и неговите рицари към тази секта остава неизяснено. Сектата се характеризирала с фанатично манихейство;  понякога нейните членове предпочитали да умрат от глад или по някакви други причини като демонстрация на тяхната отдалеченост от света и тяхната враждебност към земното, плътското, материалното съществуване. Предполага се, че Ран, с когото приживе си пишех, опитвайки се да се убеди в необосноваността на тази теза, е служил в СС, и че била пратена експедиция в търсене на легендарния Граал, който бил пренесен на безопасно място след разрушаването на крепостта на катарите Монсегюр. Смятат, че след падането на Берлин, един военен отряд достигнал Циллертал и скрил този обект в подножието на ледника в очакване на по-добри времена.

            Истината е там, че бродеше слух за десантно подразделение, притежаващо мистични правомощия, а именно спасяване и укриване съкровищата на Райха. Двата следващи примера показват докъде могат да доведат подобни фантазии, когато им се даде свобода. Една СС дивизия /в състава на който влизали не само военни подразделения, но също и изследователи, и академични експерти/ били пратени на експедиция в Тибет, за да направят открития в областта на алпинизма и етнологията, а друга – в Арктика, за научно-изследователска работа, но също с цел възможно разполагане на немска военна база там. Съгласно това, и според фантастичните тълкувания, първата експедиция търсела връзка със секретния център на Традицията, а в същото време другата търсела контакт с изгубената хиперборейска Туле…