ЗОВ

            Аз се обръщам към заспалите. Аз питам забравилите: защо се отвръщате от всичко Българско, защо се вслушвате в чужди слова? Забравихте ли вече кои сте, не помните ли кои бяха вашите деди? Не знаете ли защо сте тук? Не осъзнавате ли своето предназначение?

            Не давайте ухо на отколешни заблуди и новоизмислени лъжи! Не се впускайте по кривите измамни пътечки. Не се отвръщайте от вечния си истински Път, посочен ви от предците. По него вървяха те и не се изгубиха, него следваха и постигаха своите цели. А вие? Като слепци се лутате и протягате ръце като просяци. Кажете - нима може да бъде Път безпътицата?

            И днес тук се сбират мъдреци и зрящи от цял сват. Велеречиви проповедници разгръщат прашни свитъци и тълмят по своему вехтите скрижали на вековете. И никой вече не помни, нито може да схване първоначалния смисъл на древните Писания. А и колкото и велики да са били мъдреците и пророците, що са писали техните книги, и те хора са били и на човешки език са писали. Нима може човешката реч да изрази вечната Мъдрост на сияйното Небе, живото движение на безкрайната Вселена?

            Но Книгата, що колобърът чете - не е писана от човек! В нея сам Тангра дава своите повели на помнещите и тачещите Заветите. Книгата е първа и най-стара от всички. Тя отвеки е била написана и въпреки това и до днес продължава да се дописва. И ще продължи да се пише до края на вековете, защото тази Книга са Отворените небеса с техните планети - букви, и знаци - съзвездия.

            Колобърите и днес са тук. Те не са преставали да служат вечната си служба към великия Тангра - Небесния Отец. Те продължават да сочат пътя и на слепи и на заспали. Но кой е достатъчно буден, та да чуе техния глас? Кой все още може да схване туй, що вещаят Седмината? Разумява ли днес някой древната реч? Има ли все още Българи в България?

            Ако човек се разходи нощем из заспалия град, той среща работещи светофари из опустелите кръстовища. Сега, когато всички спят и никой не минава по пътя, работата им изглежда безмислена, но щом настъпи денят, движението, животът на града се възобновява, а то не може да мине без тях. Иначе би настъпил хаос. Сега те, като че без всякаква полза извършват привидно безцелния си обряд, не правейки сякаш нищо друго, освен да покажат пътя на някой окъснял друмник.

            Но още малко ще е Нощ. Развиделява се. Иде Ден. И в зората на Бъдното те, колобърите отново ще сочат Пътя на пробудените ратници, стражи на Грейналия Ден!

15 верени бехти 4845

писа Зент Бурджан колобър