www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Философия: Из "Консервативната революция"  
Автор: Admin
Публикуван: 14.07.2005
Прочетено: 2561 път(и)
Размер: 23.13 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Александър Дугин

 

из "Консервативната революция"

 

ПОЯСНЕНИЕ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ “ВОИНИ НА ТАНГРА”:

         Пред вас са подбрани откъси от “Консервативната революция” на Александър Дугин. Разбира се, ние следваме нашия собствен Път и нито един чужд автор, който и да е той, не може да бъде за нас пример за подражание във всичко. Знания обаче сме длъжни да вземем - живеем сред други народи и култури. Не само имаме право, но и сме длъжни да видим докъде са стигнали те. А освен всичко друго, Александър Дугин, макар и по свой начин, върви по пътя на Глобалния национализъм - пътя, по който вървим и ние.

         Пак ви казвам: нито с презрение, нито с похвала приемайте думите. Текстовете на Дугин не са “откровение свише”, но високомерното им отрицание е още по-вредно. Винаги с нещо няма да сте съгласни, но по-важно е какво ще съумеете да вземете.

Приятно четене!

            Колкото и кървави престъпления да бяха извършили “комунистите”, “капиталистите” или “фашистите”, техните идеологически концепции би трябвало да се разгледат обективно, безпристрастно и без всякакъв “партиен” патос, ако разбира се ние искаме да разберем тези концепции и да ги обясним на другите, а не да ги “разобличим” или “опровергаем”, което влиза в задачите на пропагандистите, но не на изследователите.

*******

            Любопитно е да отбележим, че почти винаги тематиката на Консервативната Революция по определен начин е свързана с Русия, която неизменно си остава един вид вдъхновяващ символ за привържениците на Третия Път, един вид геополитически и исторически ориентир. Характерно е, че най-важната книга на Жозеф дьо Местр се нарича “Вечери в Санкт Петербург”. На чисто теоретическо ниво можем да кажем, че концепцията на “Третия Път” почти винаги така или иначе се корелира с концепцията на русофилията, изповядвана от “консервативните революционери”, макар почти никой да не е дал на това изчерпателно обяснение. Тук е важно да подчертаем, че важна роля играе геополитическата особеност на Русия и нейната историческа съдба, тъй като най-разпространеният геополитически тезис на “Третия Път” може да бъде формулиран като “нито Изток, нито Запад”, което е равнозначно на отказ както от “просветената”, “атлантическа”, “секуларистка” тенденция, така и от социалните архаизми.

*******

            Стремителните и често много сложни социални процеси обхващат цели народи и континенти, и вихърът на историята смесва идеологическата определеност и относителна стройност, характерна за по-спокойния и разбираем XIX век.

*******

            Третият Път съвсем не е просто еклектическо смесване на елементи от лявата и дясна идеологии, така, както често си въобразяват съвременните политолози. Третият Път е напълно самостоятелен светоглед, Weltanschaung, който също се корени дълбоко в социалните, икономически, психологически и даже психиатрически дълбини на човешкото общество. Също като левите и десни идеи. Консервативната революция, подчертавам още веднъж, не е също и синтез между другите две идеологически тенденции, не е Център, който винаги се оказва относителен и се оформя от наложеното или равновесно съчетание на конкретните леви и конкретните десни сили, действащи в рамките на определен социум. Но това в същото време не е и маргиналният нихилизъм на периферийните малцинства, заразени с негативизъм и анархизъм. Третият Път може да бъде и разрушителен, и конструктивен, и парламентаристки, и тоталитарен, и елитарен, и масов. Накратко - също както и всичките варианти на лявата и дясна идея.

*******

            Може да се каже, че в нашето столетие Третият Път и съпровождащата го концептуална страна се превръщат в най-важният социално-политически фактор, определящ до голяма степен политическата картина на цивилизацията. Явни елементи на Третия Път ние срещаме в руските революции, където народниците, а след това десните есери, на практика реализират неговия екстремистки вариант. В самия руски болшевизъм, колкото и да е парадоксално, лесно могат да се открият множество съвсем не леви мотиви, също имащи пряко отношение към Консервативната революция /в частност всичко това, което е прието да се нарича “национал-болшевизъм”, от сменовехците да сегашните нео-сталинисти/. Италианският фашизъм в неговите ранни периоди, а също по време на съществуването на Италианската Социална Република в италианския Север /Република Сало/, изцяло се основава върху принципите на Консервативната революция. Но най-пълното и тотално въплъщение /макар и нека признаем - не най-ортодоксалното/ на Третия Път бе германският национал-социализъм. По принцип самото словосъчетание “национал-социализъм” има явно “консервативно-революционен” характер, тъй като подобно обединение на дясната концепция на национализма с лявата концепция на социализма в разбирането на идеолозите от тази партия било призвано да подчертае, че става дума за Трети - нито ляв, нито десен Път. Но заедно с това, Третият Път се проявява и в други глобални геополитически явления, такива като различните форми на “ислямския социализъм” в арабските страни, в иранската Ислямска революция и в определени аспекти на държавата Израел, където също преобладава органическото съчетание на архаични, десни ценности с революционните леви методи и социално-икономически формации. Говорейки сериозно, Третият Път  не бива да се отъждествява нито с фашизма, нито с национал-комунизма, нито с национал-социализма, нито с израелския модел, нито с ислямския социализъм. Всичките тези политически реалности са само вариации на единен идеологически първообраз, на единна протоидеология, която стои зад всички тях и се проявява в една или друга конкретна форма в зависимост от расовата, религиозната, историческа, национална, географска или културна специфика. На външно ниво, различните модели на Третия Път могат да преминават един с друг в сериозен конфликт и на думи да опровергават тезисите на своите моментни противници, но това не променя нищо в тяхната идеологическа близост, в техния произход от единния архетипически корен.

*******

            Истинските консервативни революционери ратуваха за свръхнационална и полицентрическа Империя, циментирана не от ригидната /вцепенената/ административна бюрокрация, а от единна духовна Традиция.

 

            Румънският гвардизъм, подобна на испанския фалангизъм бил също отблъснат в периферията на социално-политическия живот след гибелта на самия Кордеану. Нещо повече - дясното прохитлеристко правителство на маршал Антонеску не само не направило от гвардизма централна политическа и идеологическа сила, но в този период гвардистите били подложени на същите преследвания /в това число и наказателни/, както и при предишния ляв демократически режим. Това още веднъж подчертава особеностите на идеологията на Третия Път и нейното различие не само от всичко ляво, но и от всичко дясно.

 

            Сред германските варианти на тази идеология особено изпъкват младоконсерваторите, Jungkonservativen. Най-известни между тях били Артур Мюлер ван ден Брук, Освал Шпенглер, Карл Шмидт, Отмар Шпан, Вихлехлм Щапел и отчасти Вернер Зомбарт. Именно Мюлер ван ден Брук за пръв път формулирал концепцията за “Третия Райх” в книга със същото заглавие. Той имал предвид цял комплекс от консервативно-революционни концепции, свързани с основополагащата логика на Третия Път като такъв, но едновременно прилагал тази логика към конкретната германска ситуация. В частност, той настоявал за създаването на “Трета партия”, която би сложила край на националното политическо разделение на германците, призовавал към преодоляване на династическото противопоставяне между Хабсбурги и Хохенцолерни, настоявал, че дясната и лявата идеи са еднакво неприложими за Германия. Любопитно е, че той дава също теологическа интерпретация на концепцията за “Третия Път”, свързвайки я с учението на раннохристиянската секта на монтанитите и средновековните идеи на Иахим де Флора, в които цялата история се дели на три части - на Епохата на Отца, Сина и Светия Дух. “Третият Райх”, т. е. “Третото Царство” според мисълта на Мюлер ван ден Брук трябвало да се превърне в Царство на Светия Дух. Тук е интересно да покажем връзката на тази концепция с православната доктрина на стареца Филотей за Москва, като за Трети /и последен!/ Рим, която концепция било много близка на Леонтиев, а по-късно и на руските евразийци.

Като цяло младоконсерваторите били елитарни интелектуалци и пряко въздействие на политическата ситуация те не оказвали. Трябва да подчертаем, че като много други представители на Третия Път, те били едновременно и предтечи и жертви на национал-социализма, който далеч не във всичко възприемал и реализирал техните идеи.

 

По-радикални и революционни били така наречените национал-революционери - Ернст Юнгер, Франц Шаубекер, фон Заломон и др. Ернст Юнгер в своята знаменита книга “Der Arbeiter” /”Труженикът”/ е положена класическата за Третата Позиция граница между “Пролетарий” и “Труженик”. Комунистическият, традиционно марксически “Пролетарий” - това е низш количествен елемент на Системата на капиталистическото производство; чудовище, родено от отровния антиекологически Град, лишен от нация, традиция, религия, вкорененост, расова принадлежност. Именно това “количествено” чудовище е пределната форма на израждането и него биха искали /и където можеха - го поставяха!/ на власт ортодоксалните комунисти. На тази символическо фигура Юнгер противопоставя национал-революционния “Труженик”, качественият съзидател на ценности, осъзнаващ своята национална и расова принадлежност, вкоренен в традицията, неразривно свързан с религията и древните култове. Този “Труженик” също е подложен на експлоатация в капиталистическото общество както и “Пролетария”, на разликата между тях е в това, че “Пролетарият” е роден от капитализма и извън капитализма той просто е лишен от смисъл, докато “Труженикът” е само поробен от капитализма и освобождавайки се от него, той като носител на качества и традиции, леко пресъздава органичен, съзидателен и справедлив строй.

 

 

В рамките на национал-социалистическия режим е съществувал един вид интелектуален оазис, в който концепцията на Консервативната революция продължавала да се развива и изследва без особени изопачения, неизбежни в другите, по-масови прояви на режима. Ние имаме предвид организацията Ваффен-СС в нейния интелектуално-научен, а не военно-политически аспект. Ваффен-СС и особено научният сектор на тази организация “Аненербе”, “Наследството на Предците” разработвали ортодоксални консервативно-революционни проекти В частност вместо тяснонационалния германизъм на външната пропаганда, СС ратувала за единна Европа, разделена на етнически региони с неофеодални центрове, като при това на етническите германци не се предвиждала никаква особена роля. Самата тази организация била международна и в нея влизали даже представители на “небелите” народи - азиатски и близкоизточни мюсюлмани, тибетци, тюрки, араби и т. н. Геополитическите проекти на СС били ориентирани не толкова на икономическите, колкото на сакрално географските реалности и страните от традиционния Изток представлявали особен интерес. /Да си спомним за многобройните експедиции на СС-овците в Хималаите, Тибет, Индия./  възпроизвеждали определени страни от средновековен духовен рицарски Орден с типичните идеали за преодоляване на плътта, безкористност, дисциплина, медиативна практика. Естествено, такъв подход в икономическата сфера предполагал категорично отричане на всички типично капиталистически основи на социално устройство - хедонизъм /стремеж към удоволствията/, плутокрация /власт на парите/, финансов либерализъм, свободен пазар, процентна система и т. н.

СЛЕДЯЛТЕНСКИЯ СВЯТ

            Поражението на страните от Оста след войната бе поражение не само на едни или други държави, на едни или други народи. Ударът бе нанесен на първо място по системата на определени ценности и интелектуални принципи, които бяха осъдени от победителите като “престъпни”. Светът след Ялта стана напълно друг, напълно неприличащ на това, което той представляваше преди войната. При това, ако последствието от Първата световна война бе само отчасти съпроводено с чисто идеологическа трансформация /макар Мусолини да говореше, че “равносметката от тази война е поражението на самата идея за демокрация”/, то Втората световна война направо доведе до сливане на идеологическия с политическия елемент, и то така, че никаква или почти никаква пролука да не остане между тях. Фактически следялтенската идеологическа картина имаше само два полюса - ляв и десен, а всичко, даже бегло напомнящо за Третия Път или Консервативната революция бе изгорено с нажежено желязо под предлога за тотална и универсална “денацификация”, провеждана на планетно ниво. Нюрнбергския процес е първото и уникално в историята съдилище, когато юридически биват осъдени не само хора, но и идеи, интелектуални доктрини, в това число “ентелехията” на Аристотел. И колкото и значителни да бяха различията между конкретния национал-социалистически режим на Хитлер и фашисткия режим в Италия от архетипическата парадигма на Третия Път, това въобще не се вземаше под внимание, и всичко, отнасящо се до Третия Път пряко или косвено, бе поставено “извън закона”. Даже в този случай, нещата се отнасяха до чисто културна или духовна солидарност с консервативно-революционната идеология, както това бе в случаите на жестоки наказателни преследвания срещу американския поет Езра Паунд и срещу норвежкия писател Кнут Хамсун.

 
Материалът е оценен на 9.33 (3 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание