www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Статии: Несъвместимост  
Автор: Admin
Публикуван: 17.07.2005
Прочетено: 2329 път(и)
Размер: 20.34 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Несъвместимост

 

/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/

 

            Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.

            Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.

            Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?

            Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.

            Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.

Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?

            Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?

Интернационалистите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.

            Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.

            Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.

            Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.

            Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?

Каква е истинската цел на антинационалистите?

            Отговорът е елементарен. Българската нация е държавообразуваща нация. Две са създадените от българи държави в Източна Европа: България и Унгария. Но много повече са държавите с български корен в Руската империя: Чувашия, Татарстан и Башкирия край Волга. А още три са в Кавказ: Балкария, Северна Осетия и Ичкерия, позната повече като Чечня. Нямат ли руснаците основание да се страхуват от нас, нямат ли причини да искат нашето унищожение? И ето, чрез своите верни агенти, марксистите-ленинци, те развъждат едно враждебно настроено, с изявена криминална проявеност малцинство с цел ликвидация на българското население. Но и това не им стига, та поощряват нашествие на цигани от съседните ни страни, предимно от Румъния и Гърция. И ние като истински идиоти вместо да се захванем със собственото си спасение, подкрепяме антинационалната, антибългарска политика на управниците. Така нареченият "възродителен процес", докарал ни безброй беди, ние го характеризираме като националистически. Всъщност по своя характер той беше една вулгарна антинационална комунистическа проява. Извършена под диктовката на КГБ. На отношенията ни с Турция и турците ние гледаме по-внимателно. И не забравяме един многозначителен факт: През 1941 г. Сталин предложил на Турция да й даде българското черноморско крайбрежие на юг от Бургас, но турското правителство отказало. Не, турците определено не заплашват съществуването на българската нация. Разбира се, не поставям в сметката Движението за привилегии и слободии /ДПС/, създадено от комунистическата Държавна сигурност. Тази организация е враг на всичко българско не защото е турска, а защото е комунистическа. Но нека се върнем към циганския проблем.

            Под знамето на антинационализма, днешните "български" управници провеждат антинационална политика. Но да критикуваме действията само на един или друг управник, само на една или друга политическа сила е безмислено. Ние трябва да сринем самата система, позволяваща на случайни субекти и чужди слуги да навреждат на своя народ, възползвайки се от временните привилегии на властта. Тази човеконенавистна система, донесена върху остриетата на съветските щикове и продължаваща до ден-днешен безмилостната война срещу българската нация няма сама да се откаже от властта над никой, поробен от нея народ. Разберете - първоосновата е комунистическата идеология, циганите са средство за постигане на болшевишките цели. Замисляли ли сте се защо циганите виреят най-добре в страни, управлявани от комунистически режими? И защо именно в такива страни те се проявяват като кърлежи, преживяващи върху гърба на приютилия ги народ? Защото самият комунизъм е идеология на паразитизма и поощрява подобно поведение. С циганското нашествие ние можем да се справим сравнително лесно. Като спрем безконтролната имиграция, и като започнем безкомпромисна борба с престъпността. Но най-вече като обявим война на обществения паразитизъм. Защото въпреки българското трудолюбие, ще дойде моментът, когато работещите българи няма да са в състояние да изхранват циганските орди, препитаващи се от кражби и измами. И нека го кажем по друг начин, като си послужим с думите на един, който не може да бъде заподозрян в расизъм - писателя-фантаст, евреина Айзък Азимов: "Някой прекрасен ден, независимо от всички възможности, получаваните калории на глава от населението просто щяха да паднат под равнището, необходимо за поддържане на човешкия живот." Всеки народ е длъжен да бди над своята собствена участ. Ние нямаме друга възможност.

Примирим ли се - ще загинем.

 
Материалът е оценен на 9.67 (3 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание