www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Статии: Срещу грабежа  
Автор: Admin
Публикуван: 17.07.2005
Прочетено: 2450 път(и)
Размер: 11.07 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Срещу грабежа

         Kаквото и да прави, комунистическата власт не може да бъде законна. Донесена върху остриетата на чужди щикове, укрепила се с помощта на безброй престъпления, проляла реки от невинна кръв, докарала България до всеобща разруха, тази власт бе принудена да поотпусне юздите. Временно, както се оказа.

         Българският /макар, че е по-правилно да го наречем противобългарският/ комунизъм се наметна  с демократични одежди. Регистрира множество партии, даже отначало спря преките преследвания заради проповядване на антикомунизъм, започна да говори с нов, благ глас. Но забележете - законната власт не върна. Новите партии те, комунистическите престъпници ги регистрираха. Признаха ги, за да получат покрай тях признание и те - половинвековните палачи на България. Комунистите узакониха своите конкуренти с илюзията, че посредством тях и партията на грабежа ще се превърне в законна партия. Аз питам: може ли да бъде узаконена ситуация, създадена от поредица престъпления? И още: комунистите позволиха да съществуват конкуренти, но не и откровени врагове на червените крадци и грабители. Парламентарни опоненти - да; личности, изповядващи различна от марксическата идеология - в никакъв случай.

Първите, усетили на свой гръб лишенията на т. нар. "мирен преход" не бяха комунистическите функционери. Не бяха некадърните стопански ръководители. Не бяха и дейците на изкуствено създадената "опозиция". Първите пострадали бяха винаги обезправените работници и селяни. Пенсионерите, децата, способните личности на България. А също храбрите българи, осмелили се да се опълчат срещу болшевишката тирания през годините, когато съпротивата съвсем не бе безопасна. Хаотичното състояние, в което днес се намира Родината ни, се развиваше паралелно с "демократизирането" на нашия политически и обществен живот. Дори когато на власт дойдоха неясните демократи, стана още по-зле. Вместо с отговорност за виновните, СДС се захвана да търси отговорни постове. За себе си, естествено! И за своите послушни протежета. А народа кучета /развъждани от многобройните екофондации/ го яли. Държавата с нейния авторитет, принадлежала безразделно на комунистическата върхушка само бе преразпределена. От новото разделение на народа по-леко не му стана. Печеливши се оказаха отново старите, познати болшевишки разбойници.

През 2000-та година в България неморалността и престъпните наклонности и деяния се приемаха като нещо нормално. Дори когато ставаше дума за обществено ангажирани лица. А когато около някой скандал се получеше твърде голямо брожение, веднага се измисляше нов, по-пикантен, но незасягащ въпросите на всекидневието скандал. Хорицата можеха да говорят и мислят за всичко, но не и за онова, което пряко се отнасяше до тях и до живота им. Хорицата не биваше да си направят следната проста сметчица:От действията на политиците зависи нашия хляб. Значи ние не само имаме право, но ние сме длъжни да търсим сметка за действията им. Престъпление пред нас и нашите деца ще е, ако само ги наблюдаваме отстрани безмълвно. Само че Властта им казваше друго: “Вие сте малки, вие сте дребни и нищожни, от вас нищо не зависи, така че си трайте да не стане по-зле!” И нещастниците, зомбизирани и видиотени се подчиняваха като по команда. Плановете на противобългарските заговорници даваха своите отровни плодове. Кой го измисли, по какъв план бе приведен в действие българоунищожителния заговор?

         Няма да се справим с пладнешките разбойници, ако не отстраним техните покровители. Ето кое изисква не с пряк щурм срещу грабежа, а с други методи да положим началото! Но не от страх. Ние помним думите на Марк Тулий Цицерон "Страхът е предпазливост, противоречаща на разума." Нашият разум, съчетан с готовността за саможертва пред олтара на Отечеството ще се окажат по-могъщи от безмерната алчност на измамните демократи.

         Нека се отнасяме с разните самозвани лидерчета така, както те се отнасят с нас. Те ни презират. Да ги презрем и ние. Единственото, което те искат от нас, е да им дадем гласовете си. Но тъй като иначе не ни забелязват, и ние няма да ги забелязваме. Те не мислят за нас, те работят само за личното си преуспяване. Нека и ние правим същото. Те не ни допускат до себе си. Ние също няма да ги допускаме да надзъртат в нашите дела. Нека за нищо не ги питаме и нищо да не им обясняваме. Те не обръщат внимание на мизерното ни съществуване, на отчайващото ни обедняване. Ние пък ще поискаме от тях само да ни оставят извън тяхната демонична игра. Ние няма да спазваме смъртоносните за нас правила, докато наберем мощ и сила. Те искат властта и постовете. Ние ще поискаме могъществото. Те се мислят за най-умните. Ние ще се обучим да бъдем по-умни.

         Те ще загубят стремежите си, щом достигнат върха. Само гениите не биха спрели след постигане на целта. Но те не са гении, иначе не биха тръгнали срещу своя народ. Техните глави са пълни с мъгла, и мъглата им пречи да мислят. Те ще спрат, а ние ще продължим. До нашата пълна победа. Ние ще вършим каквото имаме за вършене, пък те нека си прогнозират каквото си щат. Те правят прогнози и за времето... Те са хиляди, но ние сме милиони. Затова не може да не победим. само трябва да се съберем заедно и да тръгнем.

Още не е измислен имунитет срещу народния гняв!

         Сегашните самоизбрали се властници тръбят, че сме искали да разрушим тяхната "млада демокрация". Знайте: истинските рушители са те. Те разрушиха Българското общество и на негово място построиха своята уродлива, човеконенавистна, противонародна система. Те настаниха трайно отчаянието между нас. Те ни отнеха всичко, върху което се опираше живота ни. Наш дълг е да сринем системата на тяхното мракобесие и на освободеното място да съградим отново своя стар уютен български дом. Единствено това ще бъде справедливо и законно, защото България - това е нейният народ. И още: нашата ценностна система не ни позволява да проливаме кръв, да извършваме палежи, да обричаме на страдания Българите. Ние не сме нито комунисти, нито плутократи. Ние идем в името на Щастието, ние отричаме Мъката!

         Ние, новите десни ви казваме: има изход от българската трагедия. Винаги има изход, докато сме живи. Докато е жив и последният от нас. Но този изход сме длъжни да проправим ние, самите ние. Никой друг няма да ни изведе към по-добър живот. Ето защо ние тръгнахме да търсим път един към друг, положихме началото на нашето общо българско Дело. Знаем, че ще е трудно, дори непоносимо трудно. Хубавите нещо не стават лесно, нали? Ще е трудно, но ние сме изпълнени със съзнанието, че трябва да започнем, че никой отвън няма да свърши нашата работа. Ние знаем, че времето дойде.

Ние вече започнахме

Ангел Грънчаров, 2001 година

 

 
Материалът е оценен на 10.00 (3 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание