www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Идеология: Глобализъм и глобалисти  
Автор: Eлтимир
Публикуван: 19.10.2005
Прочетено: 3366 път(и)
Размер: 8.74 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Старият свят е мъртъв. Мъртви са неговите принципи и правила. Мъртви са и старите думи. Как е у нас? Най-новата идеологическа война – между капитализъм и комунизъм завърши. Комунистите се превърнаха в капиталисти. Осребриха мечтите си, продадоха идеалите за постове и фирми. Изродиха се и демократите. Вместо Държавна сигурност ликвидираха сигурността и държавата. Освободиха ни от всичко, което притежавахме. От имущество, от права и националност. Демокрацията лиши народа от малкото останала му власт. По същия път тръгна и Църквата. Православието се самоизяде, поповете взаимно си оскубаха брадите, проповядвайки мир с исляма и юдаизма. Изчезна разликата между християнството и грубия вулгарен материализъм. Умряха понятията фашизъм – антифашизъм, превърнати в мъртви бостански плашила. Политическите определения за ляво и дясно вече не са в сила. Кой е ляв и кой е десен в днешната политика? Левите защитават едрата собственост, а десницата разчита на обезверените и ограбени бедняци. Консерваторите призовават към революционни промени, а либералите искат ограничаване на личните свободи. Легионерски лидер се изявява като циганозащитник. Заговорниците се борят за съхранение на държавността, а държавниците ликвидират държавния суверенитет. Царете се заклеха в Републиката.
Джордж Оруел го е описал по твърде живописен начин в сатирата си “Животинска ферма” още през февруари 1944 година: “Дванадесет гласа крещяха гневно и всичките си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.”
А по света как е? Същата бъркотия. Наричат антисемити протестиращите срещу избиването на палестинците-семити. Антисемити са и несъгласните с унищожението на останките от семитския Шумер. Страната на Свободата изтребва цели народи в името на мира и хуманизма. “Нека убием всички убийци, преди те да са извършили убийствата!” – призова предводителят на световната демокрация. Овации последваха призива. В съзнанието на редовия гражданин думата демокрация предизвиква мисли за грабеж. За глад. За мизерия. За безизходица, за смърт.
Най-интересно е обаче положението с налагането на Новия световен ред.
Никой не се замисля, че най-яростните антиглобалисти всъщност са не по-малки глобалисти от онези, срещу които воюват. Марксисти, анархисти, социалисти – все интернационална паплач. Все привърженици на единен ред върху цялата планета. Не е ли това също глобализъм? “Ние сме против глобализма, щом той не е нашият глобализъм!” – крещят те и ние кимаме одобрително. Кой може да ми посочи поне една разлика между глобализъм, интернационализъм и космополитизъм? Какво е глобализъм и какво е антиглобализъм в света, в който думите загубиха своето значение?
С глобализма е ясно. Една планета, един закон, една религия, едно правителство. Обаче се оказва, че и антиглобалистите искат същото. Само че законът да бъде техен. А дали наистина се борят за постигането на онова, което твърдят, че искат? Няма по-големи съюзници на глобализма от набедените антиглобалисти. Воювайки пряко с глобалисткия Звяр, те увеличават неговата мощ, узаконяват съществуването му. Дори само с това, че борбата им е глобална. И с тези си действия улесняват глобалистите при разправата с истинските, със същинските антиглобалисти. Най-разумното е, антиглобалистите да оказват натиск срещу своите правителства да не предприемат действия, изгодни за глобализма. Да принуждават своите правителства да се опълчват срещу политиката на глобализъм. А не да атакуват международните организации – слуги на Звяра. Да го превръщат от фантом в реалност, да го даряват с плът. Старите методи на атака вече не действат. Не носят победи, а поражения. Фалшът на измамните антиглобалисти лесно може да бъде разпознат по отношението им към скитническите етноси – живите носители на глобалната идея. Лошото е, че съвременните хора престанаха да различават.
С настъпването на новата епоха дойдоха нови правила. Правилата се промениха, макар Играта да е все същата. Идеята за глобализма не е нова. Тя води началото си от Римската империя. От Пакс Романа до Пакс Американа – към старата цел се върви по нови пътища. Налагани с груба сила задължителни за всички норми. Поклонение пред едни и същи богове. Еднакви униформи. Еднакви вкусове и предпочитания. Еднаква храна и еднакви танци. Еднакво безверие и липса на идеали. Преяждащи патриции и умиращи от глад плебеи. Докато накрая дойдат варварите и цялата идилична картинка се разнесе като мъгла. “Историята ни учи: Америка не може вечно да остане водеща икономическа и военна сила. И когато ние отслабнем, те ще дойдат и ще ни изколят – което ние безусловно си заслужихме.” – писа един прозорлив американец. Да, ще ги изколят и най-неприятното е, че те не правят нищо, за да не бъдат изклани. Съединените Американски Щати събират омразата на народите от цял свят Омразата неизбежно ще даде своите плодове. Ако добавим етническите, верските и съсловните противоречия, ако добавим моралното израждане на американското население, картината се очертава като безнадеждна. Сега на мнозина изглежда невероятно, обаче рухването на държавата САЩ е въпрос на сравнително кратко време. После арабите ще ударят Израел. Ще бъдат ударени и останалите верни съюзници и приятели на Америка. Ще бъдат ударени слугите на Долара, ще бъдат ударени предателите на своите народи. Не че следващите никога няма да се изродят, но споменът за случилото се ще живее дълго.
В изградения по финикийски модел свят властват старите финикийски божества. Те искат своя кървав данък. Народите безропотно поднасят пред финикийския олтар своите деца с илюзията, че “е за добро”, че трудностите са временни. Ваал изяжда децата, а родителите мълчат. Още малко ще е така. Докато накрая пристигнат неподвластните на илюзията варвари и не сложат край на разложената извратена цивилизация.
Макар ако трябва да бъдем честни, срещу измамата вече негодуват дори във висшите среди на глобализма: “А накрая става съвсем ясно, че след определена степен на неравенство не може да се говори за действителна конкуренция между отделни индивиди или структурно обособени групи от хора каквито са например народите” – писа списание “Куриер на ЮНЕСКО”. Съпротивата, реалната съпротива се засилва и варварите няма как да не дойдат.
Къде са обаче варварите, кои са те? Хилядолетният Китай, той ли е Варваринът? Не е. Китай също налага своята глобализация. Ден след ден, стъпка по стъпка. По китайски. Сивата Раса, тя ли е варварска? Не е. В нея е заложен подсъзнателен стремеж към глобализъм и тя все към него ще се стреми. Кой тогава е Варваринът? Тероризмът? И той не е. Тероризмът е рожба и следствие на глобализма. Крайната безизходица поражда крайно отчаяние, а то на свой ред довежда до крайни мерки. Колкото повече глобализъм и либерализъм, толкова повече тероризъм. Нещо повече. Властелините на света сами дават пример за тероризъм. Като бомбардират болници. Детски градини. Селски колиби. Пътнически влакове и автобуси. Като настояват терористи, ръководители на терористични групи да влизат във властта. Примери? Ахмед Доган в България, Хисни Шакири в Македония. Не, терористите не са новите варвари.
Варвари сме всички ние и Варваринът е във всеки от нас. Варварин е всеки, който иска да живее по свой, а не по чужд закон. Варварин е всеки, който гледа на ОО-Не, на Световната банда и на останалите глобалистични инструменти като на далечни миражи. И е на мнение, че него тези миражи не го засягат. Наложеното от глобалистите безверие и равнодушие ще се обърне срещу тях и извратената им противоприродна идея. Но ще помогне и Майката Природа. Скоро условията за живот на нашата планета ще се променят. Едно глобално бедствие ще премахне друго. Небето за пореден път ще стовари своя юмрук върху самозабравилите се обитатели на Земята. Голямото дърво, градежът на зидарите ще рухне, а тъпканата и мачкана трева ще се изправи. И тогава, освободени от контрола на глобалистите, оцелелите човешки общности ще започнат да сътворяват свои собствени светове. Различни един от друг, многообразни. Взаимно необвързани. Самостоятелни. Варварски. Това ще е краят на идеята за глобализма, защото този път споменът и поуката ще останат.
Да, глобализмът ще се провали. Глобализмът вече се проваля. На негово място идва глобалният национализъм. Нашата задача е да формулираме неговите закони. Да проправим пътя му. Сега ние тръгваме. И когато всеки народ заживее по свой закон, тогава ще сме извървели своя път. Едва тогава ще можем да кажем, че сме спасили народите от самоубийственото сливане и човешката Раса от глобалната гибел. После вероятно ще дойде нещо друго. Винаги идва нещо ново. Но ние ще сме постигнали главното – ще сме предотвратили прекъсването на Човешкия Път. За постигането на тази цел си заслужава да живеем.

Ангел Грънчаров - Елтимир
 
Материалът е оценен на 8.19 (16 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание

Изпращач Коментар
Enchev
Публикуван на: 19/9/2008 17:14  Обновен на: 19/9/2008 17:14
Рядко участвал
Регистиран: 19/9/2008
От:
Публикации: 10
 "СИНОДАЛНИ КОПНЕЖИ" - Хр. Смирненски-1922г.
СИНОДАЛНИ КОПНЕЖИ Не ме гори великата съблазън брада да имам в тоз живот, но все пак не е зле да съм помазан за жрец в светия ни синод. О, вечери на прелестите зимни! Снегът танцува над Содом, а седем старци в приказки интимни изпразват чашите със ром. Ще смъкна мозъка си чак в корема и функции там ще му дам: по деветнадесет часа ще дрема, останалите пет - ще ям. За някоя Мария Магдалина ще си припомня през сълзи, а морен пламък в тихата камина на сини ленти ще пълзи ... Не ще ми натежи подобна участ; от труд не ще ми стане зле - че за хатър на Дух свети ще смуча весден персийско наргиле. И дойде ли нечакан някой дякон - за блока чул печална вест - ще скоча и ще съчиня разплакан към стадото си манифест. И нека вън виелицата злобна да развърти камшик от мраз; в кушетката изтегнал се удобно, ще чакам вечерния час. И пак ще дремна, пак ще ям за двама, и пак виното ще се лей, а стана ли сто двайсет килограма - ще си празнувам юбилей.