www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Статии: Измяна  
Автор: Eлтимир
Публикуван: 21.10.2005
Прочетено: 2273 път(и)
Размер: 16.18 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

От началото на годината се получиха множество упреци и напомняния, че в началото сме подкрепили връщането на Симеон Сакскобурггота в България. Да, подкрепихме го. Подкрепихме го, сбъркахме и много скоро си признахме грешката. В предишния сайт на Движението, унищожен от агента на НСС Цветомир Йолов – Есхар бяхме публикували този текст с пълните обяснения за причините, довели до нашата грешка. Изглежда някои са го забравили. Или пък никога не са го чели. Затова си позволяваме да го публикуваме отново без никакви промени.

ИЗМЯНА

"Кормисошъ - 17 летъ. Родъ емоу Вокиль, а летъ емоу шегоръ твиремъ. Сии же кънязь измени родъ Доуловъ, рекъше Вихтоунъ"

- "Именник на българските канове"

Никой род не властва вечно, дори най-достойните си отиват. Щом на рода Дуло, от който произлезе ненадминатия Кан Атила му било отсъдено слизане от Престола, какво остава за по-малките. Царствените фамилии също като държавите си имат своя изгрев, своя зенит и залез. Така бе с Дуло, така бе с Ассена, така е днес със Сакскобурггота. Същите Сакскобурггота, които в Англия смениха своето име, за да запазят Короната, а в България запазиха името, но с постъпките си се отрекоха от българския Трон.

            Нямаше как да не повярваме на Симеон Втори, той бе нашият Цар, коронясан бе за Цар. И словата му бяха царски. Ако си спомняте, неговата априлска реч от 2001 година бе изградена по новата аристократична схема на ХХ век, развита от Юлиус Чезаре Евола. Тогава ние, воините от Фронта на катакомбите погледнахме над своите руини и сърцата ни се изпълниха с радост. После Царят заговори с думите на великия Орфей /"Каквото имам да кажа, аз ще го кажа, но да бъдат затворени вратата за непосветените"/. Имахме пред себе си горчивия пример на Карл Вилигут, последния потомък на Один и не побързахме да изнесем на светло своите таблички, но се запитахме - дали пък не е ударил часът за всепосвещение? А когато лидерът на НДСВ даде своето напътствие за Господарите на Мълчанието, си спомнихме Египетското евангелие. И вярвахме, защото Симеон показа, че е получил необходимата метафизична подготовка за Владетел. Той се опита да ни внуши, че е Божи овен с бяло петно на челото и за наш срам, ние почти се поддадохме на внушението. Как можехме да предположим, че се сблъскваме със стария пример на престъпника-рецидивист, познаващ наизуст Наказателния кодекс? И че царското НДСВ е по-скоро някакъв карикатурен вариант на НКВД... Макар да не бързахме с изводите и тяхното огласяване, помежду си зашепнахме за негово Величество ромейския Император и Движението "Шашкън Пети". Публичното ни поведение си оставаше сдържано и почтително спрямо Царя-премиер и неговите разбойници.

            Имаше, разбира се твърде стари сигнали, че нещата около Симеон Втори не са наред, но не им обръщахме достатъчно внимание. Поздравление до Българския национален фронт, където възгласът "Да живее България!" бе предшестван от "Да живеят Североамериканските Съединени Щати!"; данни за тайно посещение на Симеон в България и за среща с Тодор Живков; сведения за агенти на ДС в Мадридския царски Двор; критичните бележки, публикувани в емигрантското промонархическо списание "Огън и жупел"... За посветените сериозно недоразумение бе влизането на княгиня Мария - Луиза във Фондация "Тангра". Какво търси съпругата на един евреин във фондация с име "Тангра"? Ами невладеенето на български език от страна на българските князе и особено от страна на Престолонаследника? Съмнителното поведение на Царската фамилия започна да предизвиква въпроси. За да възроди своята Родина ли дойде Симеон или за да отмъщава? Фактите накланят везните в полза на второто.

През ноември 1999 г. бившият шеф на КГБ Юрий Дроздов заяви в интервю: "Социалистическата система бе разрушена от ръководителите си". По същия начин Царят реши да разруши своето Царство. И ако ние се държим като съветските и социалистически функционери от онова време, ако единодушно одобряваме, ако не окажем съпротива - наистина ще го разруши. От този Цар сме на път да се превърнем в републиканци. Царят за огромно съжаление се оказа не Слънце, както си мислехме в началото, а прожектор марка "Филипс". Неговата светлина не ни сгря, тя само осветли нашата свирепа мизерия. Народът започна да проклина и Царя, и Царството. Вярата се стопи, доверието рухна, надеждата се срина. Излъганите милиони посърнаха.

Ще се откажем ли от хилядолетната си Идея заради един височайш предател? Ще се откажем ли от мечтата за наш, български Цар заради-царя предател? Да, Симеон ІІ наистина е Цар, но Цар Ирод, който предпочита да умъртви четири милиона българи заради едно иудейско предсказание. Симеон реши да принесе в жертва българите, за да отмени Божествената присъда над иудеите. Така им е обещал и виждаме, че ужасно се старае да изпълни даденото обещание. Но Симеон ще преуспее в предотвратяване на предначертаното също толкова, колкото навремето неговият предшественик с избиването на 40 хиляди еврейски младенци успя да осуети раждането на Иисус. И със също такъв позор ще се покрие името му. Ще го нарекат Цар Ирод Втори или съкратено Цар Изрод. Кой си въобразява, че Тангра ще изостави Своя народ заради един Изрод? И още едно предсказание: Историята се повтаря наопаки. След Симеон ще дойде Расате. Расате ще дойде, щом Симеон се провали. А Симеон вече се проваля. Ние спряхме да почитаме своя бивш Цар.

"Там, където почитанието е било загубвано, властта скоро си е отивала." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Властта ще си замине, когато на мястото, освободено от почитта настъпи осъзнаване, последвано от гняв. От всепомитаща Българска ярост!

Каква е равносметката? Поискахме демокрация и я получихме. С детинската си наивност се заблуждавахме, че демокрацията ще ни донесе щастие и богатство. Използвайки политическото ни невежество, чужди и свои хитреци ни зауверяваха, че демокрацията означавала свобода. Ето защо ние поискахме демокрация. И тъй като в демократическия пазарен свят нищо не е безплатно, започнахме да плащаме за нея. И още плащаме. Плащаме с глад, плащаме със студ, плащаме с осиромашаване, с обезбългаряване, с обезправяване, с робство. Плащаме със смърт... А за какво всъщност плащаме? На кого плащаме? Докога ще плащаме? Питал ли ни е някой дали искаме да плащаме, дали сме в състояние да плащаме? Защо, по дяволите изобщо плащаме?

Промяната през 1989 година започна с всеобщ възторг, но е на път да завърши сред всенародно отчаяние. Сменяха се партии и правителства, а подобрение на живота не настъпваше. Накрая ни залъгаха, че ще доведат Новото Време и ние повhрвахме, защото много ни се искаше да вhрваме. После лъжата стана явна и ние престанахме да вhрваме. "Благодарим Ви за милите лъжи, Ваше Величество!" - казахме и млъкнахме. Нима Новото Време няма никога да дойде? Когато стане страшно да се живее, когато стане толкова страшно, че страхът от утрешния ден започне да засенчва страха от смъртта - тогава пристига Новото Време, не времето-ментe, а истинското, неподправеното, нашето българско Ново Време. Но то идва не благодарение на мекушави управници и подкупни депутати, а въпреки тях. Новото Време идва по волята на Тангра с нас, при нас и заради нас.

Ако животът ви е отхвърлил, ако се чувствате излишни и нежелани, ако не виждате свое място сред паплачта - помислете: не е ли по-добре да дойдете в нашето Воинство и заедно, с общи усилия да превземем този проклет свят? Вярно, преди 13 години поискахме демокрация, но вместо нея постигнахме ДИВОКРАЦИЯ. За други народи демокрацията може да е добра форма на управление, но в български условия тя се оказа неприложима. Либералната демокрация означава безразличие на околните, когато ви обират посред бял ден на улицата. Либералната демокрация означава поставяне на изгодата и сметката над морала и справедливостта. Днешната демокрация означава унищожение на хилядолетните ни ценности. Престъпление или дълг е да се обявиш срещу една такава демокрация? Самите демократи /не става дума за нашенските доморасли демократковци/ си го признават: "Хората повдигат един въпрос, на който не може да се отговори: - "Коя - питат те - е най-добрата форма на управление?" Но за кого, къде и кога? /.../ С по-голямо основание можем да се запитаме - на първо място - коя страна днес е най-добре управлявана? Дори този въпрос е по-труден, отколкото можем да си представим." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ За нас, българите демократичното жило се оказа прекалено висока цена за съмнителния демократичен мед. С какви грехове заслужихме да ни връхлети такава безжалостна демокрация!

Понякога управниците се оправдават за неуспехите. Казват: "Виновен е законът". Глупости! Законът не е субект, той не може да бъде виновен. Виновни са законодателите, създаващи сбъркани закони. Виновни сме ние, защото продължаваме да гласуваме за такива законодатели и защото продължаваме въобще да участваме в избори. "Изберете нас! И ние ще ви излъжем, но по-различно!" - мазно се усмихват от "опозицията". "Доверете ни се, отново ни се доверете!" - грачи в общ хор "елитът". За какъв дявол пи е потрябвало доверие? Вие дойдохте, ограбихте каквото имаше за грабене, а сега искате да ви повярваме, че всъщност сте извършили всичко това от грижа към нас. Още ли сме живи? Наистина ли сме живи? Нека гласуваме пак за същите бандити, пък ще си говорим пак... Европолитиците-НАТОвци, атлантическата измет, парламентарните кречетала, всичките политиканстващи идиоти - те щяха да бъдат смешни, ако положението на нацията не беше толкова страшно.

Отечеството се нуждае от Цар. Последният потомък на Сакскобурггота се оказа недостоен, негоден. С родът Хартенау не смеем да рискуваме, имаме твърде сериозни причини да не рискуваме. Категорично отхвърляме претендентите от Норвегия и САЩ. Остават съмненията и към потомците на Кан Котраг от Волжска България. Тогава?

Ами тогава да постъпим, както се постъпва в случай на чужда окупация. Да обединим национално мислещите българи и да съсредоточим всичките си усилия за прогонване на окупатора. Не замяната на един министър с друг, не промяната на един или друг закон, не предпочитането на една или друга бюлетина, а борба за национално освобождение на България. Свещена война за спасяването на България, на българската Вяра и на българския народ. Другото е илюзия, доза морфин, временно облекчаваща страданията на безнадеждно болния. Другото е затваряне на очи пред зейналата пропаст.

Симеон Втори Кобургготски се провали, но първата крачка към преодоляване на последствията от неговия провал вече е направена. Ние вече не му вярваме и не го следваме. Той се отказа да бъде наш Цар и ние спряхме да го признаваме за Цар. Въпросът за българското държавно устройство остава открит. Засега основната задача е съкрушим управлението на грабителите и мародерите. Да осуетим заплануваното унищожение на българската нация. Да вземем властта в наши, български ръце. Пък после ще се съберем заедно и ще решим, както неведнъж сме решавали в хилядолетната ни история.

Елтимир боила колобър

6770 именъ вечемъ 9

2 май 2002 г.

 
Материалът е оценен на 9.80 (5 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание

Изпращач Коментар
Ахинора
Публикуван на: 20/2/2007 21:33  Обновен на: 20/2/2007 21:33
Често участвал
Регистиран: 18/2/2007
От:
Публикации: 108
 Измяна
Винаги съм се чувствала воин.Четейки тази и другите Ваши статии,усещам,че всичко онова,което мисля всеки ден и всяка нощ,Вие го изказвате по един много искрен и удивителен начин,вълнуващо,затрогващо. Но има един проблем,за да стана воин на Тангра:аз съм кръстена в православната вяра,кръстени са и децата ми.Това голяма пречка ли е? Защото всичко друго приемам с цялото си сърце.

Изпращач Коментар
pitbull
Публикуван на: 21/2/2007 13:05  Обновен на: 21/2/2007 13:05
Понякога участвал
Регистиран: 4/5/2006
От:
Публикации: 47
 Отг.: Измяна
Има един Бог ТАНГРА и различните религии са различен път към Него! Друг е въпросът как са възниквали, как са интерпретирани и каква им е целта! Кръвта вода не става, кръвта не се дели на религии!