www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Поезия: Гладиатор  
Автор: TanCron
Публикуван: 22.03.2006
Прочетено: 2266 път(и)
Размер: 1.78 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
ГЛАДИАТОР

Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава-
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.

Отляво до входа в сребриста туника
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи...

Удари той с меча трикратно по щита,
ехото отдалеч прозвани,
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.

Но странно: от дързост незнайна обвзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:

''О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?

Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и мечът ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.

Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но тази вечер ВИЕ бъдете готови,
аз вас призовавам на бой..."

Сред ужас нечакан, сред паника бурна
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча и вихром се втурна
тълпа гладиаторска с вик.

Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна
и мигом обагри се жълтият пясък
със кървави тъмни петна.

Но втурнал се първи, той първи възпря се,
простря се с пронизана гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.

И само робинята спря бледолика
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.

А там - из града, за разплата желязна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
"На крак, братя роби, на крак!"
 
Материалът е оценен на 9.29 (7 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание