| Поезия: Бесен съм | |||
|
|||
| БЕСЕН СЪМ Бесен съм, в тази страна затвор и вия срещу Луната, взирам се в светлината в края на жестокият коридор и с гръб, подпрян до стената, аз вия: "Бесен съм"! Бесен съм - няма сън, няма утеха. Мечтите ни, с които живеехме, и тях ни отнеха, оковаха ги във вериги промениха езика, спомените изтриха, от душите отпечатъци взеха, и път няма, по който да тръгнем - бесен съм! С гумени палки и погледи мътни следят ни униформените роботи дебнат ни добре ли работим, строим ли добре Вавилонската кула, мълчим ли добре като мъртви... И никой не смее да мръдне. И никой не смее да се засмее. Забранено е да се говори. Забранено е да се мисли. Забранено е да се пее. Когато дългите гъвкави пръсти отгоре ти сочат как да живееш, а от долу те бият с юмруци, остава ти само да виеш срещу Луната с пяна на уста своята песен: "Бесен съм, бесен съм, бесен съм"! Те внимават, наблюдават, подслушват, сыветват, заплашват и всичко подушват. Вземат мерки, набелязват, преследват. Залавят, задържат и дълго разследват, съдят, обсъждат, осъждат, наказват, безследно изчезналите нищо не казват, техният път просто прекъсва, интернират някои, други покръстват, прекършват правите, през глината газят, премахват опасните, страхливите смазват и лазят пред силните, а слабите бият-и сеят омраза. Днес лесно се справят, но ще могат ли всичко да скрият, когато и безгласните започнат да вият: "Бесни сме, бесни сме, бесни сме". Ние знаем, че умират със строшени грыбнаци и разсипани вътрешности върху горещите камънаци бесните песове. Но дори и обесени, отново ще вием: "БЕСНИ СМЕ, БЕСНИ СМЕ, БЕСНИ СМЕ..." * Из книгата "Иркала страната на мъртвите" от Вал Тодоров |
|
Материалът е оценен на 7.88 (8 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |