www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Поезия: Възпоминания от Батак  
Автор: Хунор
Публикуван: 31.03.2006
Прочетено: 3414 път(и)
Размер: 2.97 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Възпоминания от Батак

Иван Вазов

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Пловдив, 1881

Както повечето произведения на Вазов и Възпоминания от Батак" има съвсем конкретна жизнена основа. "Това дете беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си - разказва Вазов - То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо. Детския му стил съм запазил в разказа."
 
Материалът е оценен на 9.81 (27 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание

Изпращач Коментар
БРАНЪ
Публикуван на: 24/5/2006 21:10  Обновен на: 24/5/2006 21:10
Регистиран: 15/5/2006
От:
Публикации: 315
 Батак
Моля ви, не коментирайте парламенти, смешници, подлоги и подобни, под такова произведение.
Всички знаем какви са. Не им е тук мястото.

Изпращач Коментар
иво
Публикуван на: 23/5/2006 21:52  Обновен на: 23/5/2006 21:52
Рядко участвал
Регистиран: 23/4/2006
От: България София
Публикации: 2
 ВАЗОВ
Този разказ трябва даго прочетът смешниците в парламента .Ако могат да се събудат ,мамка им .турска измет и подлоги

Изпращач Коментар
LETO
Публикуван на: 23/5/2006 22:50  Обновен на: 23/5/2006 22:50
Регистиран: 22/10/2005
От: Wolf valley
Публикации: 356
 Re: ВАЗОВ
Допускам, че изметта в паламента неможе да чете, иначе как биха приели такива малоумни закони?
За да прочете такова стихотворение един депутат се нуждае от секретарка, охрана, шофьор, парламентарен секретар и ПиАр. Въпреки "цялото президентско войнство", пак няма да достигнат до него думите, изречени в това велико произведение!