www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Книги: Новата тайна история - част I  
Автор: Eлтимир
Публикуван: 28.10.2006
Прочетено: 10539 път(и)
Размер: 439.49 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

/С благодарност на Прокопий Кесарийски за идеята/

ЧАСТ I

            Ще мине време. Потомците ще питат какво се е случило през тези страшни за България години и защо сме допуснали ликвидирането на българския народ. Наистина, какво се случва днес? Ето, сега вестници, радио и телевизия се надпреварват да гадаят дали ще има предсрочни избори и кой би могъл да ги спечели. Питат и за случая с българските медици в Либия. Всички питат, но никой не иска да знае истината. Те си питат, друго не им е разрешено да правят, още по-малко са в състояние да проанализират състоянието на държавата и нацията. За промяната в етническата карта на България, за измирането на българите не само не питат, но и не мислят, не смеят да мислят. И така - обезумялата паплач пита, задава второстепенни, несъществени въпроси.. Затова сега сядам, за да отговоря на всичките въпроси, задавани от паплачта. И на задаваните, и на незадаваните. Защо точно аз? Защото ми омръзна да ме учат не само какво, но и как да пиша. Защото ми дойде до гуша от лъжи. И защото някога, през далечния VI век имало един придворен византийски историк - Прокопий Кесарийски, който наред с официалната история пишел още една - истинската. Която нарекъл “Тайната история”. И която е издавана и до днес на десетки езици, докато официалната е забравена. Нали все някой трябва да остави спомен и за истината? И защото се оказва, че освен мен, няма кой друг да го направи. Същото е мнението на проф. д-р Никола Алтънков от Калифорнийския университет, който от една страна ме подтиква да пиша, но от друга твърди, че написаното от мен нямало пазарна стойност. Може би днес наистина да е така. Но утре...?

            Освен преглед на положението в България през последните години на ХХ век, тази книга е и реквием на старите идеологии. Тук пиша за ляво и дясно, обаче тези понятия вече не са в сила. През 90-те години бяха последните им напъни, последните им издихания, преди да докажат своята пълна несъстоятелност. Старото хилядолетие си отиде заедно със старите принципи и правила. Вече нищо не е същото. Обаче тогава, когато започнах тази книга все още беше друго. Някой трябва да проанализира случилото се и да даде отговор на въпроса защо се получи така. Няма кой друг да го направи. Дори да поиска, няма да му позволят. Те и на мен не ми позволяват, но аз така съм свикнал, да върша непозволеното. Свикнал съм да следвам повелите на своята съвест, пък за останалото ще се погрижи Небето.

Книгата е писана през 2000 година, като е преработвана и допълвана два пъти – през 2001-ва и 2006-та година. Желая ви приятно четене и здрави нерви.

***

            Дали след като заради писането съм подложен на гонения, не е страшно да продължавам да пиша? - така ме питат. Да, страшно е. Но още по-страшно ще е, ако престана да пиша. Позволете ми да ви запозная с моето виждане, пък после преценете дали съм бил прав.

***

Държава, Нация и Власт

            Bизантийското християнство и чуждите окупации съсипаха Българския дух. После преживяхме половин век комунизъм, за да забравим кои сме и откъде идем. Накрая ни подмамиха с приказки за демокрация, с басни за райски живот, с обещания за охолство, за да ни натикат в Ада. И други пъти се е случвало да попаднем в тежко положение, но сега пощада не е предвидена. Много по-скоро, отколкото допускаме, българският народ ще прекрати своето хилядолетно съществуване. Всъщност народът вече го няма. Народ бяха дедите ни. Ние, техните потомци, които се съгласихме да живуркаме, вместо да живеем - ние сме нещо друго. На латински е populus, на испански е pueblo, на английски е people. Три съгласни букви, ако се придържаме към древния начин на изписване: "ппл". Което на български ще рече паплач. Нима очаквате паплачта да се осъзнае?

            Нека излезем извън нищо незначещите думи, извън заблудата, нека видим действителността такава, каквато е.

            Ето каква картина наблюдаваме: По всичките многобройни канали на държавните и частни TV Иван Костов пее хвалебствия за дейността на правителството, оглавявано от него. Празните стомаси на TV зрителите му акомпанират. Вдига се такъв шум, че в крайна сметка никой нищо не чува. И никой не си дава сметка за истинското състояние на нещата.

            От дълго време реалната власт не излага себе си на показ. Властта, истинската власт е в ръцете на няколко десетки фамилии, но тях паплачта не ги знае, не ги познава, не гласува за тях, те не излизат на избори. Портретите им не висят по стените. Властващите не се показват по телевизията, не държат речи, не си губят времето по митинги. Онези, които познаваме, и които уж избираме, са само послушни слуги. Назначени изпълнители на чужда воля. Ето защо обещанията, давани от политиците не се изпълняват. Политиците следват друга логика на поведение, не винаги ясна и за самите тях. Като резултат наблюдаваме странна действителност, излязла сякаш от кошмарите на някой умопобъркан.

            От една страна - всепозволеност. Невъобразимо безредие. Липса на всякакви правила. Всекидневна промяна на законите. Мафията върши каквото си поиска. Правозащитните и правораздавателни органи не се интересуват от мафията, не се намесват в нейната дейност. Наказвани биват само отделни, проявили непослушание престъпници. Отказали да работят за висшестоящите или пък да им плащат данък. Или решили да започнат свой собствен, почтен бизнес. Наивници, те не подозират, че почтеността у нас е по-голямо престъпление от кражбата и наркотрафика. Такива биват осъждани на смърт и присъдата се изпълнява незабавно. /Самоубийство с три куршума в челото, нали помните какво писа в-к "Труд"?/ Присъдата се изпълнява без право на обжалване, без възможност за измъкване. И за никого няма имунитет, даже за Андрей Луканов. Нито джебчията, нито сводникът, нито наемният убиец, нито измамникът и спекулантът - никой не може да води самостоятелно съществуване. Всичките те са под пълната и безусловна власт на фамилиите. Колкото до прекия контрол - той се осъществява от старата непокътната структура на уж разтурената ДС. И даже да сменят един или друг началник, какво от това.  Дали ще е генерал Шопов, генерал Атанасов или генерал Чобанов – все едно. Истинските ръководители никой не ги закача. Само невежите си въобразяват, че със смяната на няколко фигуранти може да настъпи промяна към по-добро. Никой не познава истинските ръководители на Службите за /нечия/ сигурност, никой не познава истинските ръководители на държавата, никой не познава техните господари. Управлявани сме, без да знаем от кого. Живеем по правила, които са ни непознати. Следваме цели, за които не подозираме. Всъщност никога досега в човешката история тоталитаризмът не е бил така всеобхватен.

            В икономиката хаосът е привиден, но никой извън упълномощените /запомнете тази дума!/ не може да се ориентира. Ликвидират се печеливши предприятия, други се продават на безценица, за да бъдат по-късно закрити. Унищожават се цели отрасли. Отнема се поминъкът на хората. Обикновеното, непривилегировано население е обречено. Обществото е обзето от чувство на отчаяние, завладяно е от безнадеждност. Всички усещат, че с Нацията е свършено, говорят го помежду си, но всеки дълбоко в сърцето си таи надежда, че за него и семейството му не се отнася. Който може - измъква се навън. Други не издържат и се самоубиват. Останалите, видиотени от безкрайни латиноамерикански сериали, от чалги, от реклами и спорт вегетират, готвят се, макар и полусъзнателно за края. Гаснат търпеливо и в мълчание. Примирило се със съдбата си, онова, което доскоро се наричаше "Български народ" не смее нито да протестира, нито да предприеме действията, изискващи се от историческия момент. Стадото покорно очаква смъртта.

            Преди десет години българите поведоха борба за връщане на земята. Доведени до невъзможност да я стопанисват и да се изхранват от нея, сега те са съгласни да я загубят. Преди десет години българите притежаваха свои собствени жилища. Много скоро и това няма да имат. След десет години на лъжи и измами, на глад и мизерия, на грабеж, на безработица и безизходица, българинът за нищо не мечтае, той не вярва, не се надява, не се бори, не търси, даже е спрял да мисли. Днешният българин не е нищо повече от добиче, крачещо към кланицата. Взаимната подозрителност, недоверието, бездушието се настаниха трайно между българите. Взаимопомощта и състраданието изчезнаха. Националната солидарност се стопи. Българинът загуби своето самоуважение и светът спря да го уважава.

            Здравеопазване, социална сигурност, човешки права - те вече не съществуват. Образователната система пълни главите на младите с пародия на знание. От думите, изпълвали ни някога с гордост, са останали само кухи, безсмислени звуци. Гаврата с нашите национални светини е всекидневие. Все повече хора се заемат с търговия, с безкрайно посредничество, загърбвайки производителния труд. Самите правителства създадоха условия, при които производството става невъзможно. Държавниците спряха да се грижат за битието на своите подвластни. Или по-точно – грижат се това битие да става все по-непоносимо.

            Службите, призвани да бдят над реда и законността не изпълняват първоначалното си предназначение. Прокурори и съдии сядат на среднощни гуляи с изявени бандити. /Не сте забравили другаря Татарчев и неговия приятел Ерджан Рашид - Роко, нали?/  Следователи и офицери от службите за сигурност не се срамуват да вземат подкупи. Откровеното изнудване е станало обичайна практика в полицията. Тази практика, обаче незабавно се прекратява, щом въпросът опре до правото на убеждения, на съвест, на свободна мисъл. По отношение на идеите България е една свръхполицейска държава. По чл. 108 от Наказателния кодекс компромиси не се правят. Според прословутия "108" липсва конкретно деяние, за което може да се направи компромис. По "108" биват осъждани само невинни хора, по "108" подсъдим е самата човешка мисъл. Единствено на шепа подбрани продажници е разрешено да критикуват. Разбира се, при строго начертана рамка докъде да стигат критиките и в каква насока да бъдат те. Имитацията трябва да е пълна.

            "Службите" стигнаха дотам, че през октомври 2000 г. 50 тайни ченгета дебнели две седмици кой изписва надписи срещу сексуалните наклонности на виден държавник в една градска тоалетна. И още щели да дебнат, но случаят се размириса по пресата и наблюдението бе снето. Можете ли да си представите какво значи това? - докато из цялата страна вилнее невиждана престъпност, "свръхпрофесионалистите" от НСС надничат в един нужник, за да видят кой драска там неприлични надписи! На всичкото отгоре техният министър намира поведението им за съвсем нормално. Ако положението е нормално, аз започвам да се питам какво е ненормалното. Да не говорим за официално регистрираните информационни средства. Няма никаква независимост на словото и печата, полицията цензурира всички вестници, правото на сдружения си остана на книга. Жестоки репресии се стоварват върху всеки, дръзнал да изрази своето мнение. Преследванията са много по-безпощадни, отколкото по времето на комунизма. Тогава на служителите от ДС търсеха някаква отговорност при превишаване на правата им, а сега  на същите садисти е позволено всичко. Диктатурата не само не си отиде - тя стана още по-всеобхватна. Всяка дума, противоречаща на официалните догми се обявява за фашистка проява. Фашизъм е, и когато заявиш, че офицерът от НСС, който ти е направил обиск в дома, е задигнал дребните пари от касичката на твоето дете. Фашизъм е, когато заявиш пред прокурора, че някое си ченге се обогатявало от търговията с дрога. Но не е фашизъм, когато синът на правосъдния министър редовно изпотрошава с компанията си барове и дискотеки и стреля по сервитьори, дръзнали да се противопоставят на видното отроче. Вместо обещаваната демокрация сме свидетели на непозната до днес тирания. Безочливият властнически произвол и беззаконието са обикновени явления, липсата на морал никого не учудва. Противобългарската Държавна сигурност, скрита под маската на НСС доунищожава последните остатъци от Българското. Право на живот? Неприкосновеност на кореспонденцията, на жилището, на личността? Какви са тези глупости?  Глезотии!  Нищо в днешна България не е неприкосновено. Най-малко човешкият живот. Необоснованите арести и политическите убийства спряха да ни правят впечатление. Свикнахме с тях. Както и с подслушването на телефоните, със следенето, с нахълтванията и тършуванията по домовете, с палежите и атентатите... Целта на терора е никой да не мисли. Никой да не разсъждава, никой да не проумее какъв утрешен ден ни готвят. Ако пък се появи някоя излизаща извън стандартното посредствено ниво личност, някой млад талант, той скоропостижно умира. Ще припомня. Забравена е вече гениалната млада художничка Танелия Стайкова. Никой не говори за нейната загадъчна смърт. Може би защото ще станат ясни причините за смъртта и на други изгряващи български таланти. Защото ще стане безпощадно ясно, че на демокрацията не й трябват таланти.

            Предлагам на вашето внимание още една истински злободневна тема. В България изчезват хора. Стари, млади, даже деца. Започна се с едно бебе, изчезнало от детската си количка посред бял ден, после случаите зачестиха, а вече са всекидневие. За справка - който и да е вестник. Полицията никога нищо не знае. И ужасно се сърди, когато й припомнят, че е нейно задължение да научи. Обществото е смутено, хората не знаят какво да мислят, объркани са. Щяха ли да са объркани, ако не бяха забравили миналото? Налага се да припомня какво пишеше нашата и руска /съветска по онова време/ преса за подобни случаи в Латинска Америка. Страната и конкретната година са без значение. За нас са важни методите:

"ИЗЧЕЗНАЛИЯТ"

            Това е абсолютен кошмар. Свидетелите - членове на семейството, приятели или минувачи - виждат как човека го отвеждат въоръжени сътрудници на службите за сигурност. После семейството в отчаяние го търси из полицейските участъци. Властите категорично отричат те някога да са задържали даденото лице. Човекът изчезва, просто престава да съществува. Близките започват да се мъчат от страшни предположения, че "изчезналият" е измъчван до смърт и службата за безопасност се е постарала да скрие тялото. Макар тази служба като по правило не се старае много и изхвърля телата където й падне - на околовръстните пътища, по бунищата и т. н."

            Ако темата бъде разгледана в този неин аспект, вероятно е доверчивите невежи доста да се изненадат. Но лично аз не вярвам, че в България са останали смели мъже, осмеляващи се да надигнат глас срещу органите на безредието и престъпността. Затова не вярвам, и че ще излезем от сегашното "затруднено" положение. А картината от ден на ден става все по-безутешна. Да сте чули или прочели критики срещу институциите НСС и НСБОП?

            В днешна България растат и процъфтяват единствено гробищата. Нацията, изгубила контрол над своята Държавност се подготвя за последния си поход - към Отвъдното. Нацията престана да бъде Нация. Човекът, примирил се с участта си на безправно животно престава да бъде човек. Българинът умря, погубен от собственото си волско търпение.

***

Какво ще се случи в бъдеще?

            Фамилиите постепенно изнасят живота си извън границите на страната. Децата им учат в престижни чужди университети, в чужди държави се издигат новите им палати. Техните подставени лица засега остават да извършват дейността си на надзиратели в огромния концлагер, наричан още по навик "България". Според замисъла на световната финансово-паразитна олигархия, Балканите трябва да се превърнат в гето, в помийна яма, в кофа за боклук, където ще бъдат пращани отпадъците от развитите западни "демокрации". Насам ще бъдат насочени разните джипсита, житанес и цигойнен, емигрантите от Азия, Африка и Латинска Америка. Европейските общества започват етническо прочистване в страните си за наша сметка. Такава е ролята, отредена ни от онези, към които толкова се стремим. И към чието приятелство толкова се домогваме. Това е техният Пети кръстоносен поход срещу нас. Отмъщение заради данъците, плащани на великия Кан Атила. Отмъщение заради мъртвите императори Никифор Геник и Балдуин Фландърски. За погубения маркиз дьо Ньой, за българските ереси и битките по германо-българската граница, когато техният Карл Велики се преклони пред Българския Крум Страшни... И българите няма да избегнат отмъщението, защото се отказаха от своята господарска мисия.

            После и гетото ще изчезне, на негово място ще се появи нещо съвсем друго, само че не сме стигнали дотам.

            "Може да се каже сигурно: колкото разорени семейства има в държавата, толкова метежници има налице." - /Френсиз Бейкън/ Но за да бъдеш метежник, трябва да имаш сърце. А всички ние виждаме как безсърдечие е обзело бившата България! Ние станахме не просто безразлични, а смъртно безразлични. Безразлични при смърт, безразлични до смърт. Затова сме обречени да умрем.

            През 1991 г. наши журналисти, между които Мико Петров /вече покойник/ и Петко Георгиев били на посещение в САЩ. В град Сейнт Антъни, щата Минесота, те решили да посетят супермаркета "Апачи". Собственикът наредил да ги изгонят, защото ги помислил /по негово собствено признание/ за цигани. "Циганските земи" - така ни казват вече на Запад. Улични престрелки, глутници скитащи кучета, тълпи от просяци, мърсотия, епидемии, корумпирани, неработещи държавни служби, скъпи некачествени стоки, скъпи некачествени услуги, - ето ги факторите, способни да убият в зародиш всяко желание на чужденеца не само да инвестира, но и да посети като турист страната ни. Нашата изолация от останалия свят се превръща в главна цел на управляващите правителства и парламентарни сили. Дърдоренията за приемане в Европейската общност не могат да измамят никой мислещ човек. Размислете над поставяните ни условия за влизане и ще разберете като какви ще влезем там. А за да бъде успехът напълно сигурен, българските деца биват пращани в илюзиорната реалност на наркотичните халюцинации. Или във виртуалния компютърен свят на безмислените електронни игри. На практика е все едно. Българските деца биват пращани там, откъдето измъкване няма. За сметка на това, ако някое българско дете прояви истински компютърни интереси и умения, пращат качулатите садисти от Службата за борба с организираната престъпност. С обвинението, че детето е изтеглило от Интернет някоя песничка без да плати.

            Нас, българите ни осъдиха на смърт. Ние се съгласихме с присъдата, одобрихме я. Спряхме да се възмущаваме от деянията на властниците-палачи. Оставихме се да ни поведат на заколение. А те, които ни се усмихват от телевизионния екран, те отдавна нямат нищо общо с нас. Ние сме осъдени. Те са нашите надзиратели. Щом смяната им изтече, надзирателите напускат затвора. Връщат се при нормалния свят, при семействата и приятелите. Връщат се към нормалния живот. Оставаме ние. Покорно, търпеливо оставаме да чакаме смъртта.

***

            Стигнахме до случая с медиците. Едва ли придворните хронисти ще отразят истината, затова реших да я включа в моята книга. А истината е следната:

БЕСИЛКИ

            "Щели да бесят някакви си българи в Либия. Голяма работа!"

            Възмущавате ли се от такова отношение към проблема? Нима наистина се възмущавате? Ако е така, то аз съм доволен. Аз много искам вие да се възмутите. Аз искам да ви видя възмутени. Ядосани. Гневни!

            Когато самолети на НАТО обстрелваха българската територия никой не посмя да гъкне. Нито политици, нито преса - никой. Когато бандитите от ДС под водачеството на генерал Атанас Атанасов арестуваха за проявено българско родолюбие отново цареше пълна тишина. Пък сега имат наглостта да ни обвиняват в липса на патриотични чувства. Шестима българи - дреболия. Я погледнете геноцида в Чечения! Червената армия унищожава до крак едно от Батбаяновите племена - кой се осмели да протестира? Кой вдигна глас в защита на Волжските българи в Чувашия и Татарстан? А там въпросът опира до милиони подложени на изтребление или в най-добрия случай на денационализация хора с българско самосъзнание. Да не говоря, че нас, българите от Дунавска България ни лишиха от правото на самозащита, когато имуществото, честта и живота ни са застрашени от представители на някое малцинство. Да не станело като в Косово. Наистина ли обвиненията ни срещу Либия са продиктувани от грижа за съдбата на нашите сънародници?

            Друга е истината, май. Либия и САЩ са врагове. Нали помните, че навремето самолети на САЩ убиха дъщерята на полковник Кадафи и раниха тежко един от синовете му. Такова злодеяние нормален човек не може да прости. И вместо да кажем на висок глас какво всъщност се случи, ние отново служим на чужди, този път на американските интереси. А истината е ето каква: Заразената със СПИН кръв е изпратена с посредничеството на Международната здравна организация. Конкретният случай е част от глобалния план за обезлюдяването на Африка. Умъртвеният през 1997 г. от ДС световноизвестен изследовател Никола М. Николов писа за тези неща и тогава го обвиниха в политическо фантазьорство, но напоследък неговите фантазии взеха да придобиват твърде материален облик. Шепа самообявили се за богоизбрани се опитват да освободят земята от нейното население, а обречените на смърт послушно кротуват, мълчат с надеждата, че смъртта ще ги отмине. Ако това бъде заявено от либийското правителство, резултатът ще е нулев. "Пропаганден трик на Кадафи" - ще отговорят. Но ако българското правителство разкрие фактите, ефектът ще бъде различен. Тогава и лекарите ще бъдат освободени, и българският авторитет по-малко ще пострада, защото за Либия е по-важно разобличаването на цялостния сатанински план, отколкото наказанието на шепа дребни, а вероятно и недоброволни изпълнители. Само че както наблюдавам, за нашите управници българският национален интерес е последна грижа. И най-безчувственият, и най-тъпият, и най-загубеният селянин е светец и мъдрец в сравнение с нашите политиканстващи нищожества. Селянинът, колкото и да е оглупял, никога няма да наблюдава безучастно, когато нивицата му изгаря от сушата или пък когато я задушават бурени. Как се отнасят към своя народ онези, които уж той, народът избра, за да го управляват?

            "Хората са смазани от мизерията, безработицата, съсипващите данъци и неудържимото раздържавяване на нашата и без туй мнима държавица. Студентите чакат само мига, когато ще могат да побягнат свободно на Запад, за да не се върнат никога в тази долина на скръбта. Старците ще измрат, и не знам освен ромите и турците, какво население ще остане още тук. Само колко символично е, че точно на границата между двата века и хилядолетия, отрочето, родено в решаващата секунда е циганчето, кръстено Веселин!

            Това е поличба и статистически предвидим факт! Поциганизирането на българите и българизиране на ромите е светлото бъдеще на тази страна без бъдеще!" - проф. д-р Иван Славов

            Не виждате ли? - те, нашите управници проявяват загриженост към шестима българи /така и трябва да бъде!/, но същевременно проявяват престъпно нехайство към трагедията на милиони. Как да не заподозрем управниците си в лицемерие? През март 1990 г. президентът на Панама Гилермо Ендара обявява гладна стачка в знак на солидарност с мизерстващия и гладуващ панамски народ. Ето кое наричам аз солидарност и съпричастност със страданията на народа! Нашите парламентарни кречетала са твърде далеч от подобна саможертва. Тяхна единствена цел е да наберат известни симпатии, необходими им за предстоящите избори. Нищо друго! Съдбата на лекарите е последна грижа, животът на някакви си българи за тях нищо не значи. Всъщност първоначалната загриженост бързо бе забравена. Сега Стоянов и Костов умуват дали закрилата на българите в чужбина представлява евроценност или не. Какъв е истинският облик на властващите в България политически джуджета? Забогатяха, угоиха се, а когато ги обвиним в корупция ни отговарят, че нямаме доказателства. Когато пък имаме - не искат да ги погледнат. Или ни арестуват за “клевета срещу политическия елит”. Те искат да бъдат вечно министри и депутати поради липса на доказателства. На всичкото отгоре използват една страшна човешка трагедия, за да ни излъжат колко милеят за нас, колко ни обичат. "Ако не беше склерозата, аз щях непрекъснато да мисля за народа!" - патетично изрече известен представител на нашата политическа класа. И затъпялото стадо му ръкопляскаше...

            Нека си припомним още един прелюбопитен факт. В началото на своята политическа кариера, онези от "новата класа" оставиха избралите ги мизерстващи поданици и се втурнаха да присъстват на някакво световно първенство по футбол в САЩ. Та дори поискаха да им благодарим, че се отишли да почетат с присъствието си играта на българския отбор. Сякаш всичко друго в държавата ни беше наред, сякаш хазната ни пращеше по шевовете от излишна валута, та трябваше парламентарните ни кречетала да я облекчат от непосилния товар. Сега пък чувам, че Иван Йорданов Костов си спретнал дружинка, взел самолет и отишъл да гледа откриването на олимпиадата в Сидни, Австралия. Още малко и ще помисля, че Сидни се намира на съседната улица в Драгалевци!  Колко струва наемането на самолет до Австралия, кой е платил сметката с какви пари...? А когато не се занимават със спорт, управниците си уреждат фестивали - бирени фестивали, фолк фестивали, фестивали-надпявания... Състезания без край, първенства "до дупка". Новата класа си гледа удоволствията, пък ние тук ако ще от глад да измрем, никой не го е грижа.

            Какви методи използва парламентарната сган в "борбата" за живота на нашите медици? Праща им склерозирали стогодишни адвокати. И разчита на руснака Евгений Примаков, виден функционер на КПСС и КГБ за посредничество. Всъщност комунягите твърде добре познават Муамар Кадафи и твърде лесно биха се разбрали с него, стига да искаха. Нали когато той взе властта, техните вестници крещяха: "Слънцето на Либия изгря през нощта". Нали те въоръжаваха Джамахирията, нали те я подкрепяха във войната срещу световния империализъм? Защо сега не използват старите си връзки и изграденото си влияние, ами ни пробутват евтини номера? И защо така ужасно се боят истината да не види бял свят? Достатъчно беше Христо Данов да намекне, че трябва да се види произходът на заразената кръв, за да го направят председател на Конституционния съд, та да му затворят устата. А по-късно да го убият в Правителствена болница, за да не проговори никога. Поне такова е мнението на неговия син. Не, от тези типове нищо добро не можем да чакаме. И ако ние, българите искаме да живеем, трябва да се отърсим от зловредното им управление и да заживеем по свой, български закон. Иначе много бесилки ще дочакаме, и на много вайкания ще се наслушаме.

            “ Ама ние сме цивилизовани, ние сме бяла държава” - заяви един правосъден министър. Наистина ли сме толкова цивилизовани, щом позволяваме на доказани криминални престъпници, като известния Цветелин Кънчев с прякор Хищника да ни творят законите? И наистина ли сме бяла държава, щом животът ни е толкова черен? И нямаше ли да е по-добре за нас, ако бяхме поразмислили над думите на обвинявания /обвиняван от “топидиоти”!/ в нецивилизованост либийски ръководител: “Ако парламентът е сформиран от една партия в резултат на нейната победа на изборите, то той вече се явява не парламент на народа, а партиен парламент.” - /Муамар Кадафи “Зелената книга”/ Защото в края на краищата ние искаме да живеем по-добре, а не да си осигурим одобрението на разните задокеански наставници, които ни съветват как точно да гласуваме и на кого да окажем доверие. Ако ги послушаме, възможно е да стане по-добре, но за тях, за партията на грабителите, а ние ще измираме като мухи под одобрителните ръкопляскания на бездушни паразити. И още: как ще ми обяснят нашите непогрешими ръководители факта, че белите хора, гражданите на бялата държава предпочитат да отидат доброволно в черна Африка като бели роби, защото тяхното уж бяло Отечество не съумява да ги задържи с нищо?

            Бившите /?/ комунисти и техните лъжедемократически наследници осъдиха България на смърт. С активното адвокатстване на парламентарно представените разбойници, чужди сили се заеха с ликвидирането на българската нация. Постепенно отнемат на българина всичко, което може да му е отнеме, българинът е лишен дори от правото да вдигне глас в своя защита, българинът няма правото дори на мирен протест, защото на ДС, прощавайте - на НСС това й е работата - да арестува недоволните. "Имайте търпение! Всичките трудности са само временни. Ще минат някакви си сто - двеста години и преходът ще завърши." - така ни залъгват те и ние с цялата си наивност вярваме. Не се ли свърши вашата наивност, българи? Не се ли изхаби търпението ви? Управляват ни не личности, не дори хора, а плъхове, жалки плъхове. Затова Българският Кораб потъва. Но как да прогоним плъховете, когато те са капитани, а знае се, че капитаните напускат кораба последни! Впрочем вината е у нас, защото именно ние направихме от плъховете капитани. На 4 февруари 2001 В интервю по “Неделя 150” на Националното радио, лидерът на Евролевицата Александър Томов заяви: “Моята държава не е скапана!” Наистина, държавата на Томов не е скапана. Неговата държава. Само че тя има твърде малко с държавата, в която сме принудени да живеем ние. Държавата може да е тяхна, само че вече не е наша.

***

       Но да се върнем към започнатата тема.

            И така - лекарите ни ще ги съдят и вероятно ще ги обесят. Правителството и президентът доказаха, че нямат други намерения, освен вдигането на пропаганден шум и хвърлянето на прах в очите. В своята безпримерна наглост те стигнаха дотам, че забраниха и на вестниците да огласят истината за случая. Сакън,  не умувайте по темата да не си развалим достлука с братята американци! Иначе току-виж утре г-н П/резидента забравили да го поканят в САЩ за някое честване или за някой футболен мач. Но дали пък цялата трагична история няма и добра страна? Ако гибелта на шестимата българи доведе до подем в нашето национално чувство, то смъртта им няма да е напразна. Ако българските родолюбци най-сетне се осъзнаят и застанат под едно знаме, дали невинните жертви на либийския марксически произвол няма да се превърнат в онази национална обединителна спойка, която днес така много ни липсва? Не става въпрос за формалното обединение на националистическите партии и организации в България. По-нататък ще изясним, че практически такива не съществуват. А доколкото съществуваха, властите ги съсипаха. Въпросът е истинските, честните, убедените националисти да намерят път едни към други. В името на общите идеали, в името на общата ценностна система, в името на поставените общи цели. И тогава, когато България бъде отново наша, когато съумеем да се наложим като уважавана, почитана от всички нация, то никой повече няма да посмее да си играе с живота и смъртта на българи в името на свои дребни политически цели, както това се случва днес.

            Е, добре, нека признаем, че сега, в момента те наистина са по-силни от нас. Но допустимо ли е заради тяхното временно надмощие да им предадем живота и бъдещето на децата си, само за да отложим неизбежната гибел, която ни готвят? Не е ли по-разумно да поведем борба, както много пъти досега сме повеждали срещу враговете на България и да ги победим, както много пъти сме побеждавали многократно превъзхождащи ни сили?

            И още малко разсъждения по въпроса за самозащитата. Тъгата стана главният белег на нашия свят. Въпросът, който сега си задавам, е как да преобразим тъгата в ярост, как да я предизвикаме да се превърне в ярост? Чуйте мнението на един от новите руски идеолози:

            "Онзи, който не се готви за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение." - Александър Дугин

            На нас изглежда ни харесва да бъдем безпомощни жертви.

            Стигнахме до любимия журналистически въпрос - предсрочните избори. Според мен, няколко месеца и едно ново правителство не са от особено значение, щом държавицата ни се управлява от Международния мошенически фонд - послушен инструмент на Интернационалния паразитен център. Но хайде, нека видим как стоят нещата с изборите.

            Избори ще има. Все едно кога. Тази есен, догодина, но ще има. И след провала на СДС, вероятно отново комунистите от БСП ще имат мнозинство в следващото Народно събрание.

            "Край!" - истерично крещят някои - "Това ще е краят!".

            Ами като я докарахме дотам, нека помислим за по-нататък. Историята не свършва, нали? Животът продължава. Но как?

            Да видим какво съм записал след последните предизборни телевизионни обръщения: "16 септември 1999 година. Парадът на идиотите започна пак. Така наречената "демокрация" устрои поредния си цирк. Разни човешки недоразумения, вживяващи се в ролята на обществени вождове дърдорят всякакви глупости, като си въобразяват, че това е предизборната пропаганда. И никой измежду набедените за политици нищожества не използва отпуснатото му време, за да каже пред всички какво наистина се върши в България. Или може би не знаят какво се върши около тях? По-зле, тогава..." Аз обаче зная и ще го кажа!

***

            Милиони българи заложиха на СДС, повярваха на измамните обещания, само че надеждите за светло бъдеще, за достоен живот и възмездие над болшевишките престъпници бяха излъгани. Народът, българският народ не само обедня, не само бе споходен от мизерия и глад - той се изправи пред ужаса на гладната смърт. Няма работа, няма препитание, няма помощ, няма съчувствие, няма разбиране. Няма справедливост. Няма бъдеще. Българите се почувстваха най-излишните хора на света. Никой не ги търси, освен за данъци, никой не им обръща внимание, никой за нищо не ги пита, никой не се интересува от мнението им. Синята надежда се превърна в синя мъгла; Съюзът на Демократичните Сили /Съюз на ДС/ стана $Д$, /Съдружие за далавера и съсипия/, еднолично дружество на мургавия вожд Иван Костов.  А милиони българи виждаха в него именно СДС! Сега $Д$ гледа към чужденците, какво да им даде и какво да вземе от тях, българите вече нищо не са в състояние да предложат. Пък и какво общо има Командирът на $Д$ с българите, та да милее за тях? Циганинът Костов започна да провежда расистка политика на геноцид срещу коренното държавотворческо население на България.

            Седесарковците се хвалят с безмерни успехи, даже съставиха Календар на Успехите. Обаче никой не им вярва, че са свършили нещо полезно. Аз им вярвам и знаете ли защо? Разбира се, че правителството е свършило огромна работа за последните четири години! Я си спомнете какви слабички бяха /Тук изключение прави само Ал. Божков, той и преди си беше достатъчно дебел/, когато скачаха на митингите през 1997-ма и ги вижте как са надебелели сега.

            По време на платения полубунт през януари 1997 г. $Д$ ни обеща нов път и нов живот. И ни поведе! По пътя на Разочарованието и Безнадеждността към задгробния живот, към Отвъдния свят. Всъщност проблемът на СДС не е в Желю Желев, във Филип Димитров или Иван Костов. Проблемът не е в лидерите, а в сбъркания модел на пълно подчинение пред чужди, противобългарски сили. Проблемът е в непоносимостта на седесарите към ветераните на противоболшевишката съпротива и в търпимостта им към комунистическите престъпления. Проблемът е в омразата на сините лидери към българския народ. Демокрация ли, каква демокрация? Някога /Далеч преди Девети ноември 1989-та, драги ми късопаметничета!/ ние се разбунтувахме срещу комунизма заради отнетото ни право на личностно развитие и индивидуални постижения, а днес на хората е отнето дори най-свещеното човешко право, правото на живот - и всички мълчат. Така нареченото население се свива уплашено в очакването на чудо, а чудото все не идва. Около нас вилнее хаос. Позволявам си да припомня една полузабравена история, каквато едва ли се е случвала другаде по света. През март 1993 г. от гардероба в Народното събрание откраднали шлифера на тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов. Крадци на дребно, джебчии, а ние разчитаме те да ни управляват! При всичките им уверения в демократичност и отказ от комунизма, очите ни виждат съвсем друго. Отново станахме НРБ - Неработеща Република България. А толкова ни се искаше да бъдем Царство!

            Да, тогава си искахме Царя и вярвахме в него. Без да подозираме, че след като той си дойде, ние пак ще си останем република. Само че царска. Или още по-точно – царско-криминална. Царят също се оказа въвлечен в голямата игра по ликвидацията на Царство България. Цар-предател! Това никъде по света го няма, но у нас всичко е възможно.

            Ще дам думата на човек, който не ми е съидейник, но в случая сме на едно мнение: “Какво ни предстои? Гибел, разтваряне и изчезване. България вече я няма. През февруари в Москва на руски в много голям тираж излезе енциклопедия за деца и юноши, превод от английски. В нея няма България нито като текст, нито в картите. България е включена в състава на велика Турция.” - академик Тодор Дичев, 1998 г.

            Ето и допълнителен щрих за доизясняване на цялостната картина: През януари 2001 Иван Костов събрал шефовете на “мутрите” и им дал ултиматум: “Правете каквото ще правите, но искам за изборите да има пари!” Това е пазарна демокрация в действие, а не законност и ред, както си въобразяват разни невежи. Докъде довежда криминалното управление? До хаос, а после до пълна ликвидация.

            Всъщност - нищо ново. Подобна методика е измислена и използвана отдавна, само че ние не знаем: "Ян-Дуту е опитен управник. Той знае как да преведе в необходимото време всичките си натрупани милиони в чужди банки; пак той решава съдбата на поданиците си чрез бой с петли. С кумирите Ян-Дуту е много груб. Той ги шиба, дави и им реже ръцете и краката. А след това замества виновния бог с местния демон, когото току-що е удостоил с нова титла." - Николай Рьорих. Не ви ли е срам, българи, че ви лъжат по такъв долен, азиатски начин, а вие се съгласявате с лъжците, та даже им захваляте? Не знаете ли, че накрая идва Императорът и с местните деспотчета е свършено? В нашия случай преди това ще бъде свършено с местното население.

***

            Не мога да подмина свръхзагадъчното съобщение, появило се върху страниците на в-к "Монитор" на 13 юли 2000 г.: Иван Костов щял да иска от Европейския съюз те да ни изработят някакъв Идеал, някаква Идея, с която да бъдат спечелени обезверените и отчаяни българи. Някаква Идея, която да заместела Българския национален Идеал. В противен случай съществувала реална опасност от възникването на силно националистическо движение в страната. Защо Костов не си го каже направо, че му трябва идея, годна да противостои на разработената от моите Учители и от мен Идея? И че в противен случай Движението, чиито основи положих може да се превърне в сериозна опасност за тях, претендиращите да ни управляват вечно, или поне докато измрем до крак. Еднаквоговорещи и еднаквомислещи, те се боят до смърт от появата на нови идеи.

       Нима още не разбирате, че СДС е партия без идеология? Ако пък трябва все пак да определим някак светогледа и веруюто на седесарите, то ние можем да го определим единствено като криминалдемократическо. Всичко друго е маска. Само че Животът сваля маските и народът проглежда!

            Комунягите взеха от Запада огромни доларови заеми. После комунизмът уж нещо падна. А малко по-късно на власт дойдоха демонократите от Съюза на ДС. За да върнат заемите, с които червените бандити си накупиха дворци из разни райски кътчета на планетата, демократите разрешиха на чужденци да приватизират, да изкупят държавата ни. Демократите продадоха нашата държава, за да върнат заемите на комунягите. После и те по комунистически пример взеха нови заеми за нови дворци. /Доста се писа за къщите и фондацията на сем. Костови, за къщите на сем. Бисерови, за десетките апартаменти на сем. Берберян... Само че кой ли обръща внимание на подобни дреболии?/ Заеми, които ние ще трябва да изплащаме. Ние, оставащите. А те ни убеждават какви огромни успехи са постигнали, като са ни потопили в борчове до шия. Като са предали държавността ни на чужди управници, като са лишили българина сам да каже какво бъдеще желае. Народът ни остана без държава. А ДС оправда своето име "Ударен юмрук на партията". Да ни е честита новата демокрация! Всъщност не е нужна кой знае каква проницателност, за да се досети човек каква е политическата ситуация в България. Достатъчно е да съпостави как служителите на ДС и функционерите на СДС не само говорят едни и същи неща, но и ги казват по един и същ начин. За непредубедения наблюдател е предостатъчно да види как ченгета и седесарковци се отнасят с еднаква, повтаряща се в детайли нетърпимост към ветераните на противоболшевишката съпротива.

            Всъщност нищо ново под слънцето. Още Захари Стоянов пише: "Може ли човек да не се вълнува, когато единствената сестра на Стефан Караджа подава ръка за позорна проситба? Когато старият баща на Ангел Кънчев умря на пътя и се погреба без свещеник, а двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се голи и боси?... Луди глави са били ония, които са пущали куршума в мозъка си за щастието на другите. Какво заблуждение. Нека ги подритват днес по улиците, за да им дойде ума в главата." Не е ли съвсем същото и днес?

            Ще кажете, че се занимавам с компромати. Компромати ли? Такава дума в българския език не съществува. Има неудобни истини. Но тъкмо защото си затворихме очите пред неудобните истини, сега ни се налага да живеем толкова неудобен живот. Нека се научим да задаваме въпроси и да изискваме отговори. Нека като начало започнем поне с това!

            Ето, разшумя се около парите, дадени от мафията, от "омразната руска мафия" на фондация "/Циганско/ Бъдеще за България". Или по-точно на Елена Костова, съпруга на министър-пред/се/ателя. Разшумя се и около единия милион DM, даван всеки месец на СДС от търсения за криминални престъпления в Израел руски евреин Майкъл Чорни. И никой не си помисли, че всъщност няма нищо чудно, нищо нередно, тъй като самото СДС е част от мафията, а въртенето на определени суми пари вътре в една организация е често срещана практика. Елена Костова си е получавала заплатата /или възнаграждението за определен род услуги/, нищо повече. И че е в реда на нещата мафията да подпомага своето подразделение СДС. Ако пък някой вижда в СДС политическа партия, при това партия от европейски тип, то грешката си е негова.

            Всъщност българският народ не се оказа толкова сляп. Само няколко години по-късно от СДС няма нищо да остане. Само блед спомен за минала слава. Триумфът на негодниците винаги е кратък.

            Казвам си: какво спечелих аз, че те взеха властта? Отговарят: "Сега не е като преди, сега можеш да псуваш и няма да те арестуват!" Да, може и така да е. Само че аз искам не да псувам, а да говоря разумно. Обаче тогава те, които разрешават псувните, се показват твърде нетърпими към разумните слова. Наистина ли аз спечелих, че те взеха властта? И дали за мен е разумно да подкрепям нещо, което поне досега ми донесе единствено страдания и загуби? Проблемът на СДС, а после и на Царя е, че същите мисли взеха да спохождат повечето българи. Макар малка част от тях още да таят някакви надежди. Ами да се обърнем и към тях, към последните верващи.

            А, да Европа, Европейският съюз, NATO... Какво ни интересува Европа, щом живеем в България? Всъщност за коя Европа става дума?

            "Ние, европейците знаем кои сме и откъде сме дошли. Не е необходимо да се принизяваме до равнището на най-ниската база за сравнение в днешния свят, само за да задоволим червените и либералите в тяхното фалшиво пледиране за равенство. Ние приемаме, че сме постигнали велики неща в историята. Всички останали в света са свободни да докажат своето равнение с нас, а не обратното." - Гретъри Лодър - Фрост

            ние, българите имаме още по-голямо основание да повторим същите думи. Не приемаме ли за европейска воля временното надмощие на кабалолибералните и кабалосоциалистически тенденции в политическия живот на Стария континент? Не извършваме ли под американски натиск всъщност едно истинско предателство спрямо народите на Европа като се съгласихме да изпълняваме ролята на мост за разни неканени пришълци, нахлуващи от Азия и Африка? Чехите издигат стени срещу циганите. Германците громят общежития на гастарбайтери. В Австрия национализмът избуява. Във Франция Националният фронт на Жан - Мари льо Пен печели все повече симпатии. Италианското социално движение и Северната лига са сериозен фактор в политическия живот на Италия. Колкото до англичаните - те едва ли са забравили вълненията на чернокожи емигранти през септември - октомври 1985 година, когато пламъци обхванаха не един и два британски градове. Обединеното кралство тепърва ще ни поднася изненади. И може би затова е Шенген, затова е ясно изразеното нежелание на останалите европейци да ни приемат сред тях? Даже да ни приемат, те ще поставят условия. Но да се върнем на наша земя. Тук националният въпрос прие една твърде политическа окраска, затова мисля, че се налага да го разгледам по-подробно. При това посредством /За ужас на демократите!/ един европейски пример.

ПРАВОТО НА РОДИНА СРЕЩУ ЛЕВИТЕ УТОПИИ

(Особености на предстоящия сблъсък)

            Светът се промени, методите на борба се промениха, дори умствено ограничените ни врагове използват нови оръжия срещу нас, само ние сякаш си оставаме вкопчени в миналото. Опираме се върху традиционните ценности - чудесно! Помним миналото - прекрасно! Защо обаче забравяме основния закон, завещан ни от предците: Животът е вечно движение, борба и битка, а не застинала неподвижност. Срещу какво ни предстои да се опълчим и какви изненади да очакваме?

            Ние сме български националисти. Ние от никого не копираме и на никого не подражаваме. И все пак, нека напомня, че не живеем на изолиран остров, отделните държави стават все по-зависими една от друга, все повече обществени процеси обхващат не една или друга нация, а цялото човечество. Понякога е полезно да видим какво вършат другите и да разберем на какво се дължат техните успехи. Как така австрийските националисти се превърнаха в най-голямата тамошна политическа сила, а ние тук търпим поражение след поражение? Сбъркахме ли и къде? Надявам се, че следващите редове ще помогнат на нашите съмишленици да видят реалната цел, към която трябва да насочват атаките си, а не да нанасят безсмислени удари срещу политически фантоми и призраци от миналото. Наближава решителният сблъсък, при който или ние ще поразим Злото в самото негово сърце или ще загинем. Време е да смъкнем благата маска на Врага и да покажем на всички неговия отвратителен човеконенавистнически облик!

            "Крилатата формула "мултикултурно общество" отдавна вече се е превърнала в идеология. След като утопията за безкласово общество в смисъла на реалния социализъм претърпя пълен провал, възникна нова догма на безмилостното насилствено ощастливяване. /Запомнете този израз! Тепърва ни предстоят нови срещи с "доброжелатели", които ще искат така да ни помогнат, че нищо да не остане от нас./

            След като въпреки цялата й мощ, на левицата не се удаде да привърже хората към реалния социализъм, тя се озова пред идеологически вакуум. /Не е ли същото в България? Сега разбирате ли колко е вредно да се опълчваме срещу старите марксически догми, без да вземаме предвид новите превъплъщения на марксизма? Няма "осъзнали се" комунисти. Ако наистина се бяха осъзнали, те щяха да тръгнат след нас, а не да искат ние да следваме все така безропотно тях! Но не. Комунистите се превъплътиха в либерали, за да осъзнаем, че марксизмът и либерализмът са двете лица на една и съща монета./

            Какво оставаше като оправдание за съществуването на левичаря - класов борец и подпалвач на света, след като мирната революция в Източна Европа разруши веднъж завинаги мечтата за еднозначния комунистически човек?

            Обединените леви се посветиха на издирването на нова идеология и нови образи на врага. Първата я откриха в идеята за мултикултурното общество, а вторите /врага/ - у всички, които не бяха безусловно съгласни с нея. /Тук ясно прозира нашата наивност - ние си въобразихме, че след като живеем в уж демократична държава, имаме право на мнение. Не, нас отново ни лишиха от правото да мислим и говорим свободно, отново ни обявиха за врагове само защото не сме безусловно съгласни с тях, с "вечно непогрешимите" леви! Днешната демокрация възприема общественото съзнание единствено като следване директивите на съответната политическа сила. Демокрацията на практика унищожи общественото съзнание, като го отдели от морала и хилядолетните национални традиции и Божествени повели. Ние нарекохме новата обществена структура “лъже-демокрация”. А може би не е лъже-демокрация, може би именно това е демокрацията?/

            На мястото на "класовия враг" застана "врагът на чужденците", с други думи всеки, който не е съгласен с неограниченото заселничество... /В България ситуацията е малко по-различна: тук си имаме работа не с прииждащи от цял свят икономически емигранти, а с едно определено малцинство, решено да измести коренното население и да направи от Отечеството ни своя родина. Напоследък се вдигна доста шум около конфликта в плевенското село Мечка, но никой не поясни, че тамошните цигани всъщност са пришълци от Гърция, заселили се в страната ни с разрешение на българското комунистическо правителство през 60-те години на ХХ век. Същата политика на превръщане България в гето за прогонени цигани продължава. Вече под прикритието на кухи лозунги за човешки и малцинствени права, за евроинтегритет и мултиетнически модел./

            Разбира се, на теория тезата за мултикултурата звучи също тъй благородно, както и тази за безкласовото общество. Но на практика, и едната, и другата са невъзможни. Експериментът с мултикултурното общество още никъде не функционира. Навсякъде, където е направен опит, последиците са огромни социални проблеми, образуване на гета и бордеи, високи квоти на престъпност и социални безредици. Всяко заселническо общество е общество на "лакътното изблъскване"; негова същност са дискриминацията и социалната несправедливост. /Докато ние се обясняваме и доказваме колко сме добри и хрисими, колко сме търпими, как не бива да ни упрекват в расизъм и нацизъм, как не протестираме срещу престъпността, срещу непрекъснатите посегателства върху живота и честта ни, то другите осъществяват на дело един неприкрит противобългарски нацизъм, но тях никой в нищо не ги обвинява. Какво трябва на направим, ако искаме и утре да ни има? Трябва да станем и ясно да заявим: не желаем да слушаме нито левите и десни евроинтегристи, нито разните кримизащитници! Не позволяваме да ни изтласкват с лакти от нашата собствена земя!/

            Ето и един от основните проблеми на мултикултурното общество: не пришълците се интегрират към заварената общност и култура, а очакват гостоприемникът да се приспособи към техните нрави и обичаи. /Виждате ли как се повтарят в своите действия интегристите? Според тях ние трябва да загърбим нашите вековни обичаи, нашите закони и не на последно място нашите интереси, за да ни харесват другите. Всъщност задължително ли е да ни харесват? Не е ли по-важно ние себе си да харесваме? Тук е мястото да ги запитаме: След като толкова ни мразят, след като за тях сме толкова лоши, след като не чуваме от тях нищо друго, освен упреци, то защо са дошли при нас и какво търсят в земята ни?/

            Общество, което не е изградено върху общност на ценностите, води неизбежно до хаос, до разпад на правото и реда. /Сякаш е писано не за Австрия, а за България. Диктатурата рухна, но ние не тръгнахме към свободата, а към хаоса. Вече знаем на кого да благодарим! Знаем кой и защо доведе днешния ужас, предстои да се научим как да противодействаме./

            Движещите импулси за привържениците на мултикултурното общество са най-малко любов към ближния и копнеж по "пъстрота и откритост". Мнозинството от тях, преди всичко леви идеолози се вдъхновяват на първо място от омраза към собствения народ, който не е готов да следва техните утопии. Левите вярват, че в лицето на чужденците са намерили новия "пролетариат", инструмента за ново издание на класовата борба, вече между коренното население и пришълците. И си служат със стария модел на мислене: който изразява съмнение относно смисъла и възможностите на мултикултурното общество, той е "враг на чужденците", "расист", "нацист" или "фашист"..." - д-р Йорг Хайдер, Партия на свободата - Австрия, из статията "Право на родина или мултикултурно общество", в-к "Истина", бр. 10, 2000 г.

            Думите на д-р Хайдер ме подсещат за една полузабравена случка от 1980 година.  Запитах Мохамед Шудри, студент от Южен Йемен дали в тяхната страна има цигани.

            - Някога имальо, но сега забранили да им казваме така! - беше отговорът.

            - А как им казвате?

            - Работническа кляса!

            Те, левите са свикнали по този начин да управляват - като разделят народа на класи и класички. /Нали не сте забравили - те и себе си нарекоха "политическа класа"/ Те са свикнали сред народа да съществува противопоставяне. Но трябва съвсем да сме си изгубили ума, ако им позволим да продължат нечовешкия си експеримент върху нас и децата ни. Българските села и градове са пропищели от циганските набези, няма какво да си затваряме очите, това е самата истина. Но също е истина, че с мургавата престъпност сме в състояние да се справим лесно. Нужна е само безкомпромисност при разкриване на престъпленията и осъждане на престъпниците. Просто и елементарно прилагане на закона, нищо повече. Никакви привилегии за никого! Само че нека не се залъгваме - няма да преодолеем Злото, докато не го поразим в самия негов корен. А този корен не са престъпните глутници, коренът на злото не е омразата на пришълците към нас. Истинската първопричина за днешното ни нещастие е стогодишното раково образувание, наречено "марксизъм", "левичарство", "движение за мултикултурно общество", " либерализъм", "социалдемокрация" или с каквито имена да се нарича. Луд е не който яде баницата, а който му я дава, нали така? Истинското зло са политиканстващите паразити, забравили за интересите на своя народ, обърнали гръб на своята Родина и тръгнали да увековечават злодейската си власт с цената на нашата кръв и нашата пот. Именно те са, които отнемат нашето право на Родина в името на сбърканите левичарски въртоглавщини. Но говорейки за левите сили, аз съвсем нямам предвид единствено т. нар. БСП и нейните сателитни формации. Измамната "десница", Съюзът на демоничните сили, сътвореното от комунистическите тайни служби СДС не е по-малко зло за България. Със своите интернационални идеи и заблуждаващо лъжедесничарство, СДС пречи на народа да потърси пътя към своето спасение. Системата съдейства на единици да забогатеят безмерно, докато всичко останало в държавата неудържимо се разпада. (“Милион и двеста хиляди души живеят под летвата за бедност” - в-к “Труд”, 24 януари 2001) А същинското, неназованото Зло са силите, стоящи зад всички политически фракции. Силите, финансиращи и марксизма, и демокрацията.

       В отделна теоретична разработка ще разгледаме подробно предателската същност на синята партия, а сега ще спомена само някои основни причини, поради които не бива да оказваме доверие на нашите ръководени от старата ДС комунардемократи. Защо СДС не са и не могат да бъдат антикомунисти? Защо не бива да им вярваме, когато ни уверяват, че са против комунизма?

            СДС не успя да убеди народа, че комунизмът е зло. И като теория, и като практика.

            СДС не излезе със своя, противостояща на комунизма идея. СДС всичко свежда до едната борба за депутатски места.

            СДС не пожела да се заеме с отстраняването на комунистите от реалното ръководство на политическия и стопански живот на страната.

            СДС вместо да накаже убийците и грабителите-комуняги, се зае с преследване на недоволните от политиката на всеопрощение, довела българския народ до просешка тояга.

            А това, че СДС е пълно с пребоядисани комунисти е най-малкото зло.

***

            Друга надигаща се опасност са БСДП и Евролевите. Позволете ми един пример:

"НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

            Вестник "св. Народ" открива рубриката "По националния въпрос" и кани своите читатели да вземат отношение по този наболял проблем.

Ние - българите в политическа емиграция - прекланяме глава пред жертвите на българизацията и се срамуваме за антинародните злочинсва на "българските" комунисти спрямо нашите земляци турци, гърци, македонци, рома, синти и изобщо всички малцинства, живеещи на територията-затвор, която днес се нарича Народна Република.

БСДП - в изгнание" - в-к "Свободен народ", Виена, 1988 г. /правописът е запазен/

            За българите - жертва на комунизма няма нито дума. Затова пък в течението на вестника изобилстват заглавия от рода на "Българите подпомагат тероризма", "България покровителства наркотрафика"... Като фактология - не оспорвам, може и да е вярно. Обаче описаните деяния не бяха извършвани от българи, а от комунисти. Излишно е да добавям, че командите също не идваха от България. Защо социалдемократите не видяха разликата? Защото са социалдемократи, марксисти, и за тях е по-лесно да обругаят един народ, отколкото своите идеологически другари. Погледнете и вижте тяхното единодействие, пък едва после преценете към коя страна на барикадата принадлежат нашите идеологически врагове.

            Демокрация, човешки права, пазарна икономика, национални интереси? Глупости! Днешната българска държава е болшевико-капиталистическа - най-уродливото държавно творение, което светът някога е познавал. Днешна България е комунистическа, защото в пълно съгласие с теорията и практиката на интернационализма, чуждите интереси продължават да стоят над националните. Капиталистическа, защото "верните марксисти-ленинци, неустрашимите борци против фашизма и капитализма" се превърнаха сами в капиталисти. Но на всичкото отгоре държавата ни е разбойническа, защото ни управляват безсъвестни разбойници, защото с права днес се ползват единствено бандитите. Кажете ми: може ли да се живее в една такава държава? И не е ли крайно необходимо да поведем борба за създаването на държавност, която ще брани нашите, български интереси, вместо да слугува на чужди, доказано противобългарски сили?

            Срещу българския народ и българската държава се води война. Жестока, безмилостна война. Време е да поумнеем, да отвърнем поглед от прииждащите пълчища, а да видим хитреците, които ги пращат и насочват към нас - претърпелите идеологическо поражение комунисти и техните "демократически" слуги.  И онези, които ги ръководят – международните банкери. Такива като Джордж Сорос. И като неговите господари. Началото е осъзнаване, другото е лесно. Вие даже не подозирате колко е лесно...!

***

            Но как в действителност се води идейната борба в "свободна и демократична" България? Какво е отношението на овластените и на денационализираното общество към истинските радетели за един по-добър и по-справедлив свят? Още през ноември 1990 г. в пресата се появяват съобщения, че функционери на СДС усилено търсели компромати за участниците в противоболшевишката съпротива. Още в самото начало седесарковците са гледали на ветераните от Съпротивата като на заплаха.

            Бе извършено и все още се извършва и друго престъпление, останало встрани от общественото внимание. През време на 45 годишната "пролетарска диктатура" българската противоболшевишка съпротива не е била прекратявана. Нито за миг! Българските затвори никога не са оставали без политически затворници. Но след "промяната" през 1989 година тези хора с малки изключения бяха изхвърлени зад борда не само на политиката, но и на живота. Нещо повече - големите "антикомунисти", евродемоничните проамерикански либерал-християн-консерватори дадоха оцелелите от затвори и лагери мъченици за храна на кучетата. Казано с други думи, оставиха ги в ръцете на старите садисти от Държавна сигурност за доразправа. Не вярвате ли? През 1999 г. следователят Михаил Генов от Специализираната следствена служба се опита да ми вмени като вина фактът, че през 1978 г. съм съден политически, за антикомунизъм. Споделих случая с мои съзатворници - Ганчо Савов, проф. Лазар Цветков и други. Те не можаха да се сетят за нито един от нашите, който днес да живее добре. Според старите ми приятели, в СДС умишлено не допускали наши хора между тях. По тяхно, на съзатворниците ми мнение ситуацията била необяснима. През същата 1999 година бе арестуван за протест срещу правителството Григор Симов Божилов, който искал да си види полицейското досие. И отново никой нищо не знае, отново никой нищо не вижда, отново никой нищо не разбира. "Тези, репресираните не бива да ги допускаме до никъде, за да не ни направят някоя беля!" - бил чут да казва в Парламента мургавият Командир на потъващия български кораб. /Свидетелството е от първа ръка, от Дечко Драгиев, бивш главен редактор на бившия вестник "Персин"!/ Да, репресираните ги прогониха, за да приемат на тяхно място комсомолчета и ченгета. И както винаги, на никого нищо не му беше ясно.

            Тук е мястото да вмъкна една стара статия, публикувана в самиздатската листовка "Чест", Русе, 09. 12. 1997 г. Преди това я бях пращал до "Дневен Труд", но ТРУД-овците отпечатаха в броя си от 4 декември 1997 г. незначителна част. Едва ли много хора са прочели написаното, а според мен, то заслужава да се прочете. И да се запомни! Сега за пръв път представям пълния текст.

***

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪПРОТИВАТА

            Пиша с ясното съзнание, че подобни неща не се публикуват. Темата за противоболшевишката съпротива стана доста модна. Само отношение по нея вземат разни лица, които знаят твърде малко за нас. Време е да заговорим ние самите, време е истината да излезе извън нашия тесен кръг.

            Цели седмици ни занимаваха кой бил доносник, кой "съвестен агент" и кой - дисидент. За жертвите на доноси и за истинските герои на Съпротивата изобщо и дума не стана.

            Първата антикомунистическа организация в България след Горянското движение бе Независимото дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. Къде са неговите основатели и активисти, защо не са сред управляващите? Къде са онези, които реално рискуваха живота си в името на едно по-добро бъдеще?       По мои сметки през 1988-9 г. ние брояхме около 200 души. Не само бивши политзатворници. Всеки от нас имаше по няколко съмишленици, които стояха в сянка и не будеха ничие съмнение. Демонстрирахме неунищожимост и именно това уплаши властите. Едва после се пръкнаха онези другите, кротките, управляемите. Онези с меките ръчички и меките душички. Които днес говорят от наше име. А с нас самите какво се случи? На комунистите не вярвахме и те не успяха да се справят с организацията ни. На Промяната, обаче се доверихме и нашата доверчивост бе нашият край. Онова, което се оказа свръх силите на ДС, бе извършено от демокрацията. Погледнете ни само: разбити, съсипани хора. Които останахме живи, разбира се. Всъщност ние дадохме повече жертви след, отколкото преди 1989 г., но и тази тема е табу.

            Независимото дружество броеше 25 човека. Изгониха от България секретаря на Дружеството Цеко Цеков, изгониха Едуард Генов, Христо Сватовски, отец Благой Топузлиев, Катя Маркова, Иван и Златка Янкови... Ние все си оставахме 25. Мястото на всеки отстранен се попълваше незабавно. Този факт убягва от вниманието на нашите "изследователи". Бай Илия, когото много обичам и уважавам, и той избягва да говори за своите съратници. Сякаш още ни заплашва затвор, та ни крие. Дали пък не е прав?

            /Само след 12 месеца щеше да стане безпощадно ясно, че Старецът е бил прекалено прав, но нека не изпреварвам събитията./

            Илия Минев прекарва дните си в ужасяваща мизерия след смъртта на съпругата му Ангелина. Малцина пристъпват прага на неговия дом на ул. "Загоре" №16 в гр. Септември. Първият секретар на Дружеството Цеко Кръстев Цеков е в САЩ. Той беше секретар преди Петър Манолов, изгониха го от България през 1988-ма. Самият Манолов е под крилото на синдикалния лидер К. Тренчев. Позагубил е доста от предишната си смелост, спотайва се заради едното оцеляване. В САЩ се намира също Едуард Генов. Както и Христо Сватовски. Те казват, че биха се върнали, но днешна България не е онази, за която те се бориха. Григор Симов живее в родното си село Парамун, Трънско. Дали някой си спомня, че Григор беше измежду шестимата, подписали апела до Виенската среща през 1986 г.?  Милчо Попов е щастливец, работи като строителен работник, поне има препитание. За разлика от мен, две години откакто съм безработен. Говорителят на Дружеството Димитър Томов се върна към своите картини, отвратен от днешните политически нрави. За Лъчезар Матеев /Зарко/ от дълго време нищо не се чува, дори не зная жив ли е. Млъкна и Димитър Изваров от пловдивското село Първенец.

            Ами помните ли Коци? Коци Б. Иванов. Същият, когото през 1989-та съдиха за антикомунистическа пропаганда. Коци криеше позивите в изкуствения си крак и през нощта ги разлепваше из тогавашния Михайловград. Във в-к "Отечествен фронт" по онова време излезе огромна статия против него. Само че къде Коци може да се сравнява с "герои" като Желю Желев и Петър Слабаков, примерно? Стига му и едната инвалидна пенсия, колкото да не умре от глад. Не, не помните Коци. И той не напомня за себе си. Коци не се моли никому. Няма кой да се застъпи за него. Той не сяда на една маса като Ерджан Рашид - Роко с покровителя на тероризма Иван Татарчев. Забравен е Емил Бориславов Първанов от Перник. Забравен е Николай Галев от Радомир, който искаше да ходи в Афганистан да се сражава срещу комунистите. Слугата на беззаконието и произвола Васил Гоцев изглежда и него не го смята за български гражданин, както и мен. /Защо ченгетата от ДС така стръвно търсиха документите, с които решихте да ме освободите от българско гражданство, другарю Гоцев!/ Отец Благой Топузлиев, Антон Запрянов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов, Валентин Наков, Тодор Гагалов, Вили Кондев, Рангел Матански ... Къде ли са сега? Михаил Неделчев не ги познава, та да ги включи в своя "речник". Пък и те биха се изсмели при сравнението с неговите "подвизи" и "заслуги". Стефан Вълков твърди, че нищо не може да се направи, че провалът ни е окончателен. И се зае да наваксва на стари години онова, което бе пропуснал на младини. Синът на Стефан Савовски предпочита да не си спомня за миналото. Синът на Иван Илиев Долев по едно време стана кмет на район Южен в Пловдив, после нещата и при него се пообъркаха.

            Е, стига толкова факти. Засега. Вместо слънцето на мечтаната Свобода, над България се спусна нощта на Измамата. Чудно ли е защо носителите на Истината и Светлината са най-преследваните хора днес? Петър Стоянов, чийто баща някога твърдеше, че е от нашите не ги награждава с ордени. Другарят Петър Стоянов предпочита да уреди съпругата си Антонина с двуетажна къща в София, купена на смешната цена от 48 лв, равняващи се на 24 евро! Чудно ли е защо ултрадемократите от Съюза на ДС се опитват да унищожат един по един ветераните на противоболшевишката Съпротива? Нали именно те оставиха  стария боец, кристално чистия Богдан Янев да умре като куче през 1993-та. А за отвличане на вниманието навират в очите на хората някакви измислени "герои" с техните несъществуващи "подвизи".

            Някога бяхме съвестта на нацията. Сега се опитват да ни отнемат и миналото, и днешния ден, и бъдещето. Какво и от кого всъщност отнемат? Какво се случва с нация, лишена от съвест и от памет? Онова, с което се опитват да ни заменят е само бледо, изродено подобие на съвест. Ще позволи ли Бог съществуването на нация без съвест? Какво ще е Небесното наказание заради престъплението, извършвано срещу нас?

            Някога бяхме много. Някога бяхме пълни с вяра и с ентусиазъм. Някога бяхме обрекли себе си в борбата с болшевишкия звяр, а сега измамните антикомунисти от С/ДС продължават да се преструват, че в България не е имало опозиция, че не ни е имало нас.

            Но тук са не само те. Тук сме и ние!

Да помним и да напомняме!

***

            Официалното оправдание на властващите нищожества е, че не сме притежавали нужния ценз. Вярно е, повечето от хората, които подехме борбата против комунизма нямахме дипломи и докторати. Имахме обаче нещо много по-важно. Имахме смелостта да се опълчим срещу една безжалостна система и далновидността да прозрем нейната безперспективност. Нямали сме ценз. Да, нямахме официалното признание на господстващата власт, но виждахме, разбирахме и можехме. Докато тези с големия "ценз" нито виждаха, нито разбираха, нито можеха. Те умееха единствено да изпълняват чужди заповеди, спуснати им "отгоре" конкретни и ясни инструкции. Още ли трябва се чудим защо борбата на демонократите от СДС се оказа така ялова? Всъщност тя е ялова за нас, потърпевшите. Угоените свине, лочещи от яслата на Държавна сигурност мислят друго.

            И макар над това свръхнеморално отношение към бедстващите ветерани днес да е наложен печат на мълчание, присъдата на историята ще бъде неотменима! Сега нямаме намерение да вдигаме повече шум по въпроса. Някога си въобразявахме, че става дума за неразбиране, за недоразумения, за клевети по наш адрес. Мъчехме се да обясняваме, опитвахме се да разговаряме, да водим диалог, да комуникираме, както обича да казва г-н П/резидентът. Осъзнахме, че сме сбъркали. Когато изплакваме своята болка, това е престъпление. Когато изричаме открито своите мисли, това е престъпление. Добре! Ние вече няма да плачем. Ние ще воюваме, за да няма повече нито мъка, нито сълзи.

***

            Не бива да оставяме без внимание и единодействието на т. нар. "основни политически сили" в борбата им срещу българския народ. Проглушиха ни ушите сините професионални обирджии с техния пропаганден лозунг "Заедно можем повече!", но пропуснаха да пояснят какво точно могат. Ето, сега ще го кажа направо, без заобикалки и увъртания:

ЗАЕДНО ТЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА КРАДАТ!

       Само едно не мога да разбера - как българинът, който никак, ама никак не обича да го лъжат и мамят, не поумня досега, след десет години на лъжи и нагли измами!

            Провалиха се и толерираните от официалната власт монархисти. Федерация "Царство България" взе та се съюзи с ченгетата от ДПС, с комсомолския либерал Димитър Луджев /Луджев е либерален най-вече към алкохола, но хайде, от мен да мине!/, с Александър Каракачанов, син на окървавения комунистически изверг генерал Панайот Каракачанов, хората вече не им вярват. В редовете на ФЦБ останаха или хитри сметкаджии, ползващи облагите на властта или склерозирали носталгици, неразбиращи кои са, и защо са там. Имаше и други монархисти, които наистина желаеха възстановяване на монархията, но тях пък Монархът ги провали. Малко по-късно самият Монарх още повече се провали, но това е вече друга тема.

       Следват националистите. Но къде ги виждате? В България има турски, има цигански, има еврейски, но не и български националисти. Позволете ми да разгледам въпроса по-подробно.

            В Съюза на Демоничните сили националисти претендират да бъдат БДФ, Българският демократически форум, наследник на СБНЛ, Съюза на българските национални легиони. Техен председател е един от главните участници в геноцида над българската нация Муравей Радев, министър в правителството на Иван Костов. Или както го наричат гальовно Мравояд Крадев. Цял народ има възможност да чуе как Костов от парламентарната трибуна заяви, че с национализма в България е свършено. А Радев си остана министър и след ремонта на кабинета, което означава, че не е никакъв националист. Сега Муравей се хвали пред приятели, че е единственият /Много интересно!/ министър, срещу когото няма компромат. Макар че какъв по-голям компромат от участие в правителството на Иван Костов? Но нека видим кои са и останалите червени "наци"-та. Легионерски синове са кметът на София Стефан Софиянски, зам. председателят на СДС Евгений Бакърджиев, правосъдният министър Теодосий Симеонов и да не забравяме - президентът Петър Стоянов. Да сте забелязали у тях някаква грижа за нацията? Да сте чули от техните представители в Парламента протести срещу преследванията на български националисти в България? Легионерски син е безпартийният комунист Благовест Сендов, а веднъж Гиньо Ганев се прехласвал и тупал проф. Алтънков по рамото:

            - Брат ми беше легионер, аз отрано съм закърмен с легионерски идеи!

            - Самият аз никога не съм бил легионер - едва смогнал да отвърне Алтънков.

            Ние от своя страна не сме забравили и няма да забравим как на 19 февруари 2000 г., чествайки годишнината от обесването на Васил Левски г-н Президентът гледаше с нескривано удоволствие изпълнения на сиртаки. След като знаем кой е баща му, ние не можем да бъдем излъгани, че този тип не познава историята на собствения си народ.

А ето нещо любопитно от вестника на БДФ -  "Прелом”: "С усмихнато и хубаво лице нашият министър-председател г-н Иван Костов се обърна към българските зрители преди да отпътува за Хелзинки.... Нашият премиер се завърна с още по-сияйно и хубаво лице, с отворени за радостта очи. Как да не се развълнуваш и приобщиш? Той шумно е отворил бутилките и раздал толкова много от българското бяло шампанско..." - Авторката на материала Христина Милчева май е на път да изпадне в религиозен екстаз.

            През 1993 г. се появи предложение за членове на БДФ да не бъдат приемани лица, членували в масонски и комунистически организации. Предложението не бе прието. Затова днес можем да видим бивши партийни секретари и субекти, проповядващи идеята за "Европейски и световни съединени щати", избрани /или назначени!/ на ръководни постове. Колкото до редовата членска маса, съставена предимно от честни идеалисти, на нея никой не й обръща никакво внимание.

            Гореизброените факти трудно се свързват с откровено пронацистките настроения сред легионерите от Българския Демократически Форум. Но нека не бъда голословен. Някога в БДФ постъпи предложение органът, наречен по-късно "Съвет на Старейшините" да се казва "Съвет на Ветераните". Надделя второто предложение, тъй като съкращението му беше СС. Доколкото ми е известно, навремето СБНЛ е пращал доброволци да се бият срещу руснаците на Източния фронт. Носталгията май си казва думата. Ето едно от многото доказателства за участие на българи във войките SS:

            "... Но случи се така, че по време на септемврийските събития на 1944 г., аз бях далеко от родината, участник на фронта, и моите родители, за да ме предпазят от неприятности, и без да подбират материалите, изгорили всичко, както това стана и навсякъде, при всички наши съратници...

            За България! За нея ний живеем! България за българите!

            /Спестявам името по разбираеми причини/ 12 август 1993 г."

            Сега всичко е разбито, даже прословутата легионерска дисциплина не може да удържи от разпадане Българския Демократически Форум, и той губи все повече от старите си членове, все повече измамници, случайни типове, търсещи лични облаги чрез партийна кариера се вливат в него. Все пак да кажем и няколко добри думи за Форума, той ги заслужава. Недостойно е да очерняме цяла една мощна и родолюбива /в миналото/ партия заради някакви си кщариеристчета и грандоманчета. Още повече като имаме предвид как започна.

            Негов пръв председател стана Васил Иванов Златаров, убеден националист и антикомунист, с две политически присъди, дългогодишен политзатворник. Честен и принципен човек, внушаващ уважение и респект дори в редовете на противниците си. В редиците на БДФ влязоха такива легенди на противоболшевишката Съпротива като Васил Узунов от Чирпан, Иван Найденов - Байко от Камено Поле, Стефан Лудев от Габрово, д-р Никола Грозев от Поморие и много други. Но тези хора нямаха нито парите, нито опита на свръхпресъпниците от ДС. На Втория конгрес на БДФ, състоял се на 11 и 12 септември 1993 г. ченгетата спретнаха един вътрешен преврат, отстраниха Златаров и на негово място временно поставиха Дянко Марков. Помня думите на Никола М. Николов, изречени минути след като заговорниците го изгониха от зала “България”, където се провеждаше Конгреса: “Тази партия беше единствената, контролирана от българи. Вече не е.” После земеделците на Анастасия Г. Димитрова, носеща фамилията на своя съпруг - евреин Мозер нещо бяха недоволни от Златаров и той умря скоропостижно. Като Иван Дундаров, като Страхил Гичев... Най-неудобните политици умират набързо, а по-малко неудобните /като Дянко Марков/ само ги отстраняват, за да поставят в нужния момент на тяхно място по-удобни /като Муравей Радев/. Вече нищо не можеше да спре Форума от бързото му обезличаване и проваляне. Каква е равносметката днес?

            СБНЛ се преобрази в БДФ. Основната цел на партията също претърпя промяна. някога Легионът се бореше за национално могъща и социално справедлива България. Сега Форумът иска България да бъде многонационално немощна и социално несправедлива. Еволюция на ценностите.

            Особено подразделение на БДФ е БНФ, Българският национален фронт в изгнание със седалище в Чикаго, САЩ, и с почетен председател д-р Иван Дочев. Всъщност БНФ реално ръководи Форума. Десет години дейност на родна почва стигат, за да осъзнаем, че бившите легионери от БНФ се интересуват главно от две неща: от тяхното лично прославяне и обезсмъртяване, изразяващо се в хвърляне на луди пари за издаване на купища полуграмотни мемоарни книги, които никой, освен тях не чете; и от материалното благополучие на собственото им потомство. За да осигури покровителствено отношение от страна на криминалдемократите от СДС, Националният фронт - Чикаго финансира дейността на БДФ. Без задокеанската доларова помощ не би излизал нито централния легионерски вестник "Прелом", нито варненския "Народен будител". Само че защо ли излизат тези вестници? И ако главният редактор на "Народен будител" Димитър Боянов все пак се интересува от древна българска история, то Гергин Трънкаров се е специализирал в печатенето на хвалебствия към сините убийци на България. Угодничеството е доходен занаят, родата е голяма и трябва да се урежда със службички. А Българския род кучета го яли!

            Чикагската централа издава свое списание – “Борба”, което от 1996 година се печата в София. И оттогава е със затихващи функции. Последните броеве, които ми попаднаха възхваляваха правителството на Симеон Сакскобурггота, когото продължаваха да титуловат като Негово Величество. Дали сега няма да прочетем възхвали към тройната коалиция, начело със Сергей Станишев? Защото такава е йерархията. Ченгетата ръководят “опозицията”. БСП ръководи ченгетата. МВФ /Международния валутен фонд/ ръководи БСП. По-нататък има още, но искам да видите колко сложна е веригата. Та след като ченгетата от ДС се оказват на пряко подчинение на МВФ, а значи и на ЦРУ, то едва ли БНФ е избегнал участта да им се подчини и той. Особено като знаем, че за самия д-р Иван Дочев съществуват основателни съмнения да се смята, че е агент на ЦРУ.

***

            Ще се спра подробно на отношенията на Иван Дочев с рода Сакскобурггота.

            Днес малцина знаят, че СБНЛ преди 1944 година не е бил единна организация. Част от легионерите били под водачеството на Иван Дочев, а други – на ген. Христо Луков. Само че ген. Луков бил убит, както се твърди – от комунистите и така Дочев станал едноличен Водач на легиона. Дали обаче Луков е убит именно от комунистите?

            Старият легионер Иван Найденов – Байко в своя статия твърди, че генерал Луков е убит от полицейски агенти по заповед на Цар Борис ІІІ. Още през 1938 г след едни военни маневри, Борис се обръща към Луков с думите: “Генерале, в България място за двама царе няма”.  През 1942 г тръгват слухове, че ген. Луков с помощта на Херман Гьоринг се готвят да правят преврат и да отстранят Царя. На 13 февруари 1943 г Луков е убит. Разговарял съм с Байко и той бе достатъчно убедителен в защита на своята теза. А статията му не беше опровергана и от най-заклетите монархисти. Косвено потвърждение за тезата на Байко дава и бившият зам. Главен редактор на “Прелом”, Иван Раленков. След 1944 година той бил в една килия с ген. Иван Вълков. Генералът бил твърде негативно настроен към царската фамилия. Нарича го “страхливец и неблагодарник”, “изпечен демагог”. В частен разговор Раленков сподели, че ген. Вълков обвинявал Борис ІІІ за смъртта на Луков, но не посмял да спомене това в статията, тъй като сред членовете на Форума имало много монархисти. Но по всичко изглежда Борис наистина разчистил пътя пред Дочев, отстранявайки неговия най-голям съперник. Това обяснява и по-нататъшното отношение на Иван Дочев към наследника на Борис ІІІ.

            Съгласно традицията, за да бъде провъзгласен официално за Цар, Симеон Сакскобурггота трябвало да прочете Прокламация към българския народ в деня на своето пълнолетие. Майка му, Царица Йоанна, известна с омразата си към българите не му позволявала. Дочев знаел тая работа и по телефона го подсещал. Симеон все отговарял, че “има време и работата ще стане”. Хубаво, ама Дочев се усетил, че “работата няма да стане току-така” и взел, че сам съставил текста на Прокламацията. И на 16 юни 1958 година Иван Дочев с делегация на БНФ пристига в Мадрид. Малко попритиснали Симеон и той ще-неще, прочел Прокламацията. Тази история Дочев разказал пред Анастас Цанев, син на Константин Цанев от Горна Оряховица, виден легионер, основател и първи редактор на вестник “Прелом” през 1990 г. А Наско беше телохранител на Дочев при първите му посещения в България след промените, когато още се опасявахме, че комунистите могат да посегнат на живота му. Та някои събития ще вземат да се окажат нещо твърде различно от онова, за което ги мислим.

            Друга мътна страница в история на БНФ са събитията около промените. По онова време председател на Фронта е проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Дочев е почетен председател. Алтънков предлага Националният фронт да пренесе незабавно дейността си в България и в съюз с БДФ и с други националистически организации да спечелят изборите.освен с Форума, Алтънков поддържаше близки връзки с Илия Минев, с Иван Лазаров, председател на партията БНС “Нова демокрация”, с БНРП… Дори ги подпомагаше финансово. Демократическият форум тогава беше извън СДС. Дочев е на обратното мнение. БНФ следва да подпомага СДС, а Форумът да влезе в синята коалиция. Под негово ръководство правят Конгрес и Алтънков е снет от председателския пост. Резултата го знаем. Днес практически ги няма нито Форума, нито СДС.

            Самият Алтънков малко по-късно се пенсионира, върна се в България и се опита да осъществи своите планове. Основа Български национален фронт на родна почва, почна издаването на бюлетина “Нова Борба”, потърси стари съмишленици, започна контакти с извънпарламентарната опозиция и с хора от БДФ, споделящи неговите виждания. Само че беше късно, твърде късно. Прекалено късно.

            И за последно още един факт, засягащ личността на Иван Дочев. През май 2002 година на Мадара основахме Съвет на патриотичните организации в България. Ето какво съм записал тогава: “    "Създаден е Съюз на патриотичните организации в България" - писаха вестниците на следващия ден. Вестниците всъщност преувеличаваха, като за пръв път се опитваха да ни изкарат по-големи, отколкото бяхме всъщност. Около хижата край Мадара нямаше тълпа, а само няколко малочислени групички. Д-р Дориян Александров от Историческо дружество “Българска Орда”, Светослав Бързанов, представител на студентска организация и още двама-трима образуваха ядрото. Здравко Даскалов, Стефан Серафимов, Росен Минев, Елена Ребърковска и Станимир Жеков, представител на капанците бяха дошли самостоятелно. От БНС "Еделвайс" присъстваха трима, но не от ръководството, а второстепенни лица, като наблюдатели. Скинхедс се представляваха от Андрей Стоянов, любопитен младеж, живеещ в Ловеч, роден в Русия, чиято майка бе рускиня, а баща му - германец. В жилите на Андрей не течеше нито капка българска кръв, но се чувстваше български националист. Бе тръгнал с надеждата да се срещне със свои съмишленици - скинове. Остана разочарован, други освен него нямаше. Антон Рачев не бе посмял да дойде лично, от негово име и от името на Общество "Дуло" се пъчеше Иван Митев. Общата численост не превишаваше 50-60 човека.“ В записките съм пощадил Цветомир Йолов от Враца, който тогава вече живееше във Варна. Бе дошъл заедно с приятелката си Албена. Той обичаше да дава интервюта за вестници и да се титулова “Председател на Движение “Воини на Тангра”. Поседя малко на събранието и като видя, че вместо него, присъстващите припознават мен за реален представител на Движението, излезе и се прибра в стаята. Ние стояхме докъм два часа през нощта и успяхме да постигнем съгласие по основните въпроси. По-късно и това чудесно начало бе опорочено от кариеристи, но това е отделна история.

Тъй като мероприятието бе обявено предварително, някаква журналистка от местен шуменски вестник отишла при Дочев, който вече се бе върнал окончателно в родния си град и го запитала какво мисли. Големият легионерски водач д-р Иван Дочев, човекът с две смъртни присъди за “фашистка дейност” отвърнал, че в България няма място за фашистки организации. Само се питам дали д-р Иван Дочев е написал това свое твърдение на старата си пишеща машина, личен подарък от Адолф Хитлер.

***

            Има още една порода легионери - същинските. Такъв бе Константин Часовникаров, но човекът взе та умря скоропостижно, по което можем да съдим, че не е бил фалшив. Сега легионери са хората на Иван Григоров от Бургас. Ходих на учредяването на тяхната партия с трима от моите съмишленици. На излизане единият ми заяви: "Тия, старите изглежда са повредени".  Не, не са повредени. Но не служат за нищо друго, освен да задоволяват своята носталгия по отдавна загубената младост. Григоров, който хем е водач на СБНЛ, хем не напуска БДФ, едновременно е в СДС, но иначе е против СДС. Според случая и изгодата. На всичко отгоре сам си вярва, че е честен и убеден националист. Нима от него и такива като него ще чакаме да спасяват Майка България! Колкото до все по-оредяващите искрени родолюбци и просто обикновени, порядъчни хора в БДФ, то тяхната присъда е прочетена, тях вече никой за нищо не ги пита. Генералите оставиха своите редници да умрат като кучета. На тях, на ветераните са посветени следващите редове.

 

БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НАС

         “Обичам социализма, защото ми позволява да крада!” - рече веднъж един криминален тип. Беше искрен. Социализмът е враг на собствеността. Социализмът възпитава почит към кражбата и измамата. Припомням: свободата е немислима без собственост - честно спечелена и законно защитавана. Социализмът покровителства насилието над личността. Свободата е немислима без неприкосновеност на  човешката личност. Социализмът е враг на Свободата. Социализмът е робство, а робството е смърт.

Опълчихме се срещу социализма!

Победихме!

Наистина ли победихме?

       През 1990 г. СДС водеше борба за право на стачка, за право на протест, за право на свободна преса. През 1997 г. СДС дойде на власт. Стачниците са уволнявани, протестиращите са бити, а вестниците направо са взривявани, като за взривовете арестуват други, също неудобни. На журналистите пък им плискат киселина в лицето. И след всичко случило се, безсрамно заявяват, че така било при демокрацията, че ситуацията била нормална. Създадоха от Българския Дом пустиня, а после започнаха да обявяват за оазис и най-нищожното буренче. Хората не виждат най-ясния критерий за успешното или неуспешно управление на правителството: имущественото състояние на по-голямата част от народа и правото да отстояваш своите убеждения. Днес мнозинството бързо обеднява за сметка на няколкото хиляди свръхбогаташи. А някои имат наглостта да говорят за успехи!

О, времена, о борби!

Трябва ли да се учудваме, като знаем кой командва парада?

       През 1937 г. правителството на САЩ насъска войската и полицията и ги хвърли срещу протестиращите гладни и бездомни ветерани от Първата световна война. По същото време в СССР Йосиф Сталин избиваше ветераните на болшевишката революция. През 1998 г. отношението към ветераните на противоболшевишката съпротива в България не е по-различно. Цялата политическа власт на СДС и цялата икономическа власт на комунистите - всичко е против тях, против храбреците, отстоявали с цената на съсипания си живот Българската независимост и Българската гордост. На невиждан терор отново бяхме подложени отново ние, малцината, съхранили Българската чест. Полицията не се държи към нас като полиция. Тя не се интересува дали спазваме законите или не. Тя не ни защитава, когато имаме нужда от нейната защита. На полицията е наредено да ни преследва, само защото сме Ние. Българската полиция се е превърнала в противобългарска сила. Такава е повелята на нейните днешни господари. В България няма институция, която да брани народа от произвола на овластените. Днес българинът е беззащитен, а е отвикнал сам да се защитава.

Ще я има ли България и утре? В наш или в чужд свят ще живеят децата ни?

        “Народ, престанал да усеща своята националност е обречен на израждане. Изгубвайки чувството на национална гордост и увереност в своето историческо предназначение, той се лишава от одушевяваща цел, като заедно с това губи самия смисъл на своето съществуване. Отсега неговата съдба е робство, разтваряне и изчезване.” - В-к “Русское слово”, бр. 5-6, 1993 г.

       Нима не можем да проумеем онова, което дори руснаците отдавна вече проумяват? Има ли политическа сила, решена да поведе Българите към по-добър живот, към щастие и справедливост?

            Казват, че сред управляващите партии, такава била БДФ, Българският демократически форум, наследник и правоприемник на Съюза на българските национални легиони. Дали наистина е така? Днешните остатъци от страшния някога Легион не позволяват атаки срещу паразитите - цигани. Циганите били гласоподаватели. Пък и министър-председателят е циганин. Да бъдеш против циганите и паразитизма не било разумно. Сигурно и да си българин не е разумно.  Наследниците на противоеврейската СБНЛ днес не позволяват атаки срещу евреи. Евреите ни били помагали. Изпращали ни били помощи във вид на дрехи втора и трета употреба и на лекарства с изтекъл срок на годност. Пък и правителството било пълно с евреи. А на всичкото отгоре това племе ни се падало нещо като далечен роднина. Дали не ни бяха роднини и негрите от Ангола и Мозамбик, та им дарихме толкова милиарди долари навремето? Бившите легионери от БДФ постоянно, безспирно търсят одобрението на една или друга чужда сила. Националистите от БДФ ни демонстрират интернационализъм в действие. Претендиращи за големи антикомунисти, те не позволяват атаки срещу негодната да се справи с комунистическата чума върхушка на СДС.  Легионерите спряха да се държат като бранители на българската нация.

А България се нуждае от бранители!

       Българските деца се нуждаят от някой, който да ги закриля. Възрастните Българи се нуждаят от някой, който да им осигури достойни старини. Българските трудолюбиви ръце се нуждаят от някой, който да им осигури препитание, вместо унизителна социална помощ. Българските улици се нуждаят от безкомпромисна сила, която да ги превърне в безопасни за разходка места. Хората не искат да слушат защо ще става по-зле. На тях им омръзна да слушат за причините, породили един или друг провал. Те, нормалните, честните, страдащите българи искат да знаят как може да стане по-добре! Беше през юни 1999 г. Финансовият министър Муравей Радев заяви че, държавата не бива да субсидира каквото и да било и когото и да било. Вероятно Радев е прав. Сигурно е прав, щом е министър. Но в такъв случай аз питам защо гражданите трябва да плащат данъци? Кой малоумник ще вземе доброволно да субсидира една такава държава? Оставихме се други да ни изведат от блатото на комунизма, и те ни натикаха в нова безизходица.

            Нека поставим под наблюдение комунягите. И червените, и сините. Да ги следим, да записваме и документираме техните престъпни деяния, за да не ни се оправдават с професионализъм, когато поискаме тяхното осъждане. До ума и сърцето на всеки трябва да стигне истината, че досега сме били свидетели на борби между отделни комунистически котерии. Битката между комунисти и антикомунисти още не се е състояла. Как могат да твърдят, че тази битка е спечелена или загубена? От ляво и от дясно са единодушни, че сме тръгнали в най-опасната посока. А ние вървим право напред. И ще вървим, докато не достигнем набелязаната цел!

            Погледнете властващите политически формации, сврени на топло в така наречения "Парламент" - коя от тях наистина е антикомунистическа и антиграбителска? Коя от тях ще се справи с многото задачи?

Такава няма!

            Националисти претендират да бъдат и ВМРО. Само че тази партия май няма нищо общо със старата ВМРО на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Пълната с ченгета търговско-печалбарска организация заслужава по-скоро да бъде наречена МВРО. Ако се опитат да ми възразят, готов съм да представя справка за част от кандидат кметовете им по време на общинските избори през 1999 година. Не става дума за Александър Долев от Пловдив, те набедиха сина на един антикомунист, - политзатворник /Иван Илиев Долев, съден веднъж като легионер през 1946 г. и отново през 1977 г. в процеса на Васил Златаров/ в несъществуващи грехове, но пропуснаха неприкрити служители на зловещата ДС, участвали в репресии и убийства. Иначе момченцата на Красимир Каракачанов много добре са си направили сметката. Тези уж патриоти се съюзяват единствено поради съображения за личната им изгода, тях нито Македония ги интересува, нито България. Не вярвате ли? На общинските избори през 1999 година ВМРО влиза в коалиция както следва:

            Община Белово - с циганската партия “Свободна (от българи и закони) България” на “цар” Киро; Община Левски - с ДПС; Община Велинград - със “синьото” ДПС. Нужен ли е специален коментар? Знаете ли кой управлява България? MBP и коалиция!

            "Нация, която се спотайва, докато нейните служители на реда садистично умъртвяват невинни деца не може да съществува. Някой трябва да проговори." - 13 април 1995 г. - из писмото ми до вестника на анархистите "Свободна мисъл" по повод убийството на 18 годишния Христо Христов в полицейския арест. В бр. 5 от същата година вестникът публикува моя статия за случая. /Никое друго печатно издание не посмя!/ Не е изненадващо, че по-късно, през 1998-ма колеги на ченгетата убийци ме обявиха за фашист. А служителите на реда продължиха да убиват невинни, без да чуят и най-плахия упрек. Какви националисти може да има в България, щом като от нацията май нищо не е останало?

            Националисти са БНРП, Българската национално-радикална партия на д-р Иван Георгиев. Обаче от тази, някога доста могъща партия днес наблюдаваме само жалки останки. На събранията им присъстват шепа привърженици, като количеството им намалява всеки месец прогресивно. А някога клубът не побираше желаещите да влязат. Митинги вече не свикват, защото никой не ходи на тях.

            Ами финансирането на партията? През 1992 г. стана ясно, че Българската християндемократическа партия - център на Георги Гелеменов е получавала пари от брата на Красимир Премянов. На негова издръжка бил и в-к "Християндемокрация", който проведе предизборната агитация в полза на БНРП през същата година. Нека разгледаме въпроса по-подробно.

            През 1991 г. редакторът на "Християндемокрация" Петко Каменарски открадна над 300 000 $ от Георги Вилхелмов Гелеменов и забегна в Рио де Жанейро заедно с любовницата си Ваня Кайнакчийска и със своя колега от редакцията на "Християндемокрация" Димитър Лазаров, по прякор Баба Корейка. За произхода на парите Каменарски обяснил, че са от фирмите на бившия шеф на научно-техническото разузнаване Георги Манчев и от сметките на Дилян Дорон. След кражбата, останал без средства, Гелеменов се обръща към Александър Лилов. Фирма "Синон", ръководена от бившо ченге и занимаваща се с петролен бизнес му отпуска значителна сума. Следващите постъпления вече са от Николай Премянов, брат на червения вожд Красимир Премянов, за когото в родния му град пееха песни: "Премянов е прасе, агент на КаГеБе". А фирма "Синон" /звучи почти като Сион!/ се заема с финансирането на БНРП. Поне такова е писменото твърдение на бившия главен редактор на в-к “Християндемокрация” Любомир Захариев, зет на Владимир Свинтила.

            И така, с парите на Премянови Гелеменов започна издаването на в-к "Антикомунист", от когото излязоха само девет броя. После главният редактор на "Антикомунист" Валентин Маринов, един изключително трудолюбив и съвестен журналист бе подложен на всякакви удари, докато накрая го бяха видели като просяк на Централна гара. Нерадостна съдба постигна и "Християндемокрация". Шефовете на Гелеменов му бяха обещали, че ще започнат да печатат вестника на офсет, ако той отстрани главния редактор Любомир Захариев и мен. Махнаха Любо, махнаха и мен, вестникът излезе на офсет още няколко броя и спря окончателно. А самият Георги Гелеменов изпадна до положение, че едва да изхранва семейството си. Комунистите вече нямаха нужда от краен антикомунизъм.

            А толкова добре тръгнаха нещата в началото! През 1990 година преди, по време и след изборите за Велико народно събрание БНРП огромни маси хора, недоволни от създаването на ДПС и от турското настъпление. Когато депутатите трябваше да влязат за своето първо заседание, около Народното събрание направихме жива верига и част от турците имаха големи проблеми с влизането в сградата. Вестникът на БНРП “Български глас” набра популярност. През есента на 1991 г, когато бяха насрочени нови избори, БНРП в съюз с партията /или по-точно с вестниците/ на Гелеменов реално трябваше да има депутати. Според Константин Събчев, който тогава работеше в “Християндемокрация”, вечерта след изборите доцент Драгомир Драганов чул как някаква служителка от ЦИК да възкликва: “Какво да ги правим тея нацисти, те вече минаха четирите процента!”. Обаче нали знаете, че не е важно как е гласувано, а кой брои гласовете. БНРП нямаше представители в ЦИК, изборният резултат бе фалшифициран и партията тръгна надолу. Самият д-р Иван Георгиев е един несъмнен ерудит. Син на академик Емил Георгиев и племенник на академик Владимир Георгиев. Великолепен оратор, умее да общува с хората, притежава една от най-богатите частни библиотеки в България. Готов на жертви и компромиси в името на Идеята. Питал съм се колко лидери на партии са готови да превърнат домовете си в партийни щабове и да заседават там до зори. Само че Доктора е пример как личностните качества да Водача са недостатъчни да компенсират могъществото на огромната репресивна машина.

            После се направи поредният опит за реанимиране на БНРП посредством Историческо дружество "Българска Орда". От Ордата се отстраняват проседесарски настроените Милка Станишева - Шварц, дъщеря на писателя Николай Станишев и доц. Пламен Цветков, за когото се писа, че бил син на генерал от ДС.  Вместо тях начело излиза д-р Дориан Александров, активист на БНРП още от самото нейно начало. На практика само се получи разцепление в ИД "Българска Орда", а БНРП вече няма нужния кадрови потенциал, за да се възползва. Последно действие на пиесата е назначаването на изгонения от партия “Атака” депутат Павел Чернев за председател на Национал-радикалите. Май следващо действие няма да има.

            БББ? Той може да е блок, може да е бизнес, но най-малкото е български. Националистическата истерика на Жорж Ганчев /Защо ли се отказа от рожденното си име Георги Петрушев?/ не може да скрие откровено противонационалните действия. Нека припомня само два случая: Нансен Бехар /Само колко по български звучи!/ бе начело на кампанията срещу "Воини на Тангра", същият Бехар застана начело и на кампанията, целяща влошаване на отношенията между България и Израел; и Георги Дилков - Лорда /Защо ли не се е нарекъл Багатура, Боила или Багаина, а му е по-приятно да го наричат Лорда?/, който се превърна в най-яростния закрилник на бандита с циганско самосъзнание Цветелин Кънчев. Партия 666 /БББ/ се изяви като най-антинационалистическата формация с приравняването на родолюбието към расизма. Небезинтересно е да се спомене, че докато от трибуната на Парламента Бехар искаше "най-строго наказание" заради две антиправителствени листовки, политическите сили, главният прокурор Филчев, Военна прокуратура /в лицето на някой си полк. Бонев/ и министерството на вътрешните работи се обявиха в защита на наркотрафика. Майор Петър Петров от Националната служба за сигурност - Ботевград, започнал оперативната разработка срещу Воините на Тангра се оказа замесен в преминаването на един от хероиновите канали през България. Отправихме навсякъде сигнали, придружени със съответните доказателства. Гореспоменатите институции и лица защитиха и него, и съучастниците му. Даже "свръхдекомунизаторът" Лъчезар Тошев не се впечатли от факта, че Петров като служител на нетолкова бившата ДС е пряк участник в репресиите срещу противници на Живковия режим. Стъписването на овластените пред няколко провинциални ченгета доведе дотам, днес Ботевград да е наводнен с употребяващи хероин младежи. А Воините на Тангра трябваше да бъдат заклеймени като расисти, защото били непримирими противници на наркоманията. Гадната роля да подклажда огъня на борбата с расизма, антисемитизма и родолюбието се падна именно на БББ. Нансен го разбирам - при Бехарови антибългаризмът е родова черта. Пред мен стои полицейска справка от 1930 година /Преди някой в България изобщо да е чувал за Адолф Хитлер, нали така!/ за търсени от Дирекция на полицията лица, извършили тежки противодържавни престъпления. Там виждам имената на Израел Бехар, Лазар Бехар и Сами Бехар. Та нека оставим Бехар, но нима Жорж Ганчев не се усеща какви ги върши неговата "дясна ръка"? Естествено под благовидния предлог за борба против расизма, фашизма, национализма и българизма... Под същия предлог дон Цеци и Лорда внесоха законопрект за наказателна отговорност срещу всеки, осмелил се да назове етническата, расова или верска принадлежност на един или друг престъпник. Време е да кажа няколко думи и за самия расизъм.

***

            През 1964 г. гръмва скандалът с негъра Джеймс Финли от Кливленд. Черньото се лекувал от язва, но вследствие на лечението, кожата му от черна, взела та побеляла. Побеляла и косата, побелели и мустаците. Негърът се превърнал в алабинос, в бял. И същите негри, които постоянно пищят, че искат равенство с белите хора, подложили на терор своя сънародник само заради цвета на неговата кожа. Съседите не искали вече да разговарят с белия негър, приятелите му го гледали накриво. Финли бил принуден да се пресели в Чикаго, съпругата му го напуснала. Нещастникът бил принуден да заведе съдебно дело срещу лекарите. И още един пример, този път по-значим, при това от Африка:

            22 април 2000 г. По CNN постоянно показват сцени на черен расизъм. Негрите в Родезия тероризират бялото население, разграбват имуществото му, издевателстват над живота и честта на невинни хора. Юдеоамериканската пропаганда най-сетне благоволи да види какво се случва, когато бял попадне във въоръжените с власт ръцете на черен. Ционистката машина за всеобщо оглупяване най-сетне призна, че расизмът може да бъде и с обратен знак. Кога ли нашите поамериканчени дърдорковци ще забележат, че в България има расизъм, но това е черният расизъм, осъществяван от циганското малцинство спрямо коренното население на държавата? И тъй като все пак във в-к "Монитор" се появи статия по този въпрос, си мисля дали някой евреин, взет по погрешка за българин не е станал жертва на мургавите разбойнически набези? И ако ще се говори за правата на циганите, нека си го кажем без увъртане: борбата, водена от българските цигани не е национално, а криминалноосвободителна. Те ни колят и грабят сега, когато все още сме мнозинство. По всякакъв начин се гаврят с нашето национално достойнство, макар че сме повече и по-силни от тях. Какво ще се случи утре, когато мнозинството бъдат те? Когато те ще са по-силните? Ще споделим съдбата на християните - маронити в Ливан, на гърците в Северен Кипър, на сърбите в Косово. Така ще бъде, ако допуснем да ни отнемат земята без бой. Те се борят за правото си да грабят, да насилват и да убиват. Тук, в България циганите искат много и специални права. Не е зле да им се напомни с какви права се ползват сикхите от Халистан в тяхната родина - Индия.

            Националисти бяха ХРП, Християн-радикалната партия. Само че репресиите на властите и измяната на бившия Цар на практика унищожиха и тази партия. Смея да твърдя, че в страната ни националисти вече няма.

            Но не само отказът от съпротива срещу злото ми дава основание да мисля, че "официалните" не са националисти. Известният родолюбец Пламен Василев стана главен редактор на издаваното от BMPO списание "НИЕ", но партийната върхушка не позволява системното и целенасочено разработване на една завършена националистическа идеология. Нещо повече - "НИЕ" публикува статии, обясняващи идейните основи на европейските, азиатските и зимбабвийските националисти, но за българските десни това не се отнася. Отново се оказа, че подобни идейни разработки имаме единствено ние, Воините на Тангра. Те бяха писани през 90-те години на ХХ век, когато понятията ляво-дясно все още не бяха напълно лишени от смисъл. Оттогава насам положението много се промени. И все пак си мисля, че по много от важните въпроси бяхме прави.  Ако днес бих поправил нещо, то е да заменя “десни” с “националисти” и нещата в общи линии ще си дойдат на мястото. Предлагам на вашето внимание един от текстовете, пък вие съдете.

***

НОВИТЕ   ДЕСНИ

Българската национална Десница - това сме ние. Ние сме Десницата и бъдещето е наше!

            Какво ни отличава от останалите и защо сме уверени в победата?

            Десетилетия наред Българинът бе подлаган на всякакви експериментални реформи и революции, на опити и промени. В името на една или друга идея. Общият признак на всичките безумия бяха гръмко рекламираните обещания и лозунги - паравани, с които се искаше защитата на някой социален слой. Вместо всенародно благоденствие, резултатът бе винаги един и същ - разширяване спектъра на социално слабите, както и стесняване кръга на разполагащите с националните богатства. Хилядите бедняци станаха милиони и тяхната мизерия се задълбочаваше. Десетките хиляди заможни хора намаляха до стотици свръхбогаташи.

            Накрая се стигна дотам, една полуанонимна група да се разпорежда по свое усмотрение с цялата държава. Само за броени години марксистите превърнаха целия български народ в огромен социално слаб слой. При това да не забравяме, че социално слабите Българи обитават една от най-богатите територии в Европа.

            Днешното трагично положение не бе създадено единствено от комунистите. Коалиция от партии, обединени от идеите на интернационализма подготви и осигури условията, нужни за налагане на болшевишката диктатура. Днес същите тези партии, без които настъплението на червените нямаше да се осъществи осигуряват преобразяването на комунистите в демократи и капиталисти. Защо ли не кажат открито, че това са същите леви партии от познатия Отечествен фронт, ами залъгват Българите с някакви си Евролеви, центристи и прочее измишльотини?

            През 1990 г. нацията се изправи пред избора: да продължим ли по пътя на революционните промени, на опитите и експериментите, пораждащи все нови и нови социално слаби или да тръгнем към въстановяване на типичното Българско народно стопанство? Това стопанство не само не отслабваше народа, но се грижеше да няма мизерстващи и бедни Българи. Стопанство, при което отпадаше нуждата от демо-социалистическа и социалдемократическа уредба на Държавата. Българите бяха излъгани и под маската на борба против комунизма избраха властта на стария болшевишки грабител. Десницата, раздирана от вътрешни боричкания тогава не успя да излезе на политическата сцена.

            Така България бе поставена пред прага на разпадането. Така Българската нация бе поставена пред прага на изчезването.

            Защо левите ни докараха до това отчайващо положение? Защо искат да ни унищожат? И като нация, и като Държава.

            Отговорът се съдържа в най-скриваната тайна на левицата. А тайната е, че всяка лява партия или организация получава своята идеология, своята стратегия, своята програма отвън. Левите сили като цяло се командват от един световен паразитен Център. Каквото Центърът реши - това ще извърши партията. Народът тук няма никакво значение. За справка - изповедите на Кръстьо Раковски. Доказателствата са многобройни и тях ще разгледаме отделно, а сега нека продължим започнатата тема.

            Десницата ратува за възстановяване на онзи тип уникална Българска Държавност, стопанство, обществен живот и собственост, които бяха ликвидирани от веригата леви партии, обитаващи и днес Народното събрание. Тези партии, говорещи отново за “грижа към народа” всъщност  се грижат само за едно - създаване на условия, при които социалната слабост на Българската нация постоянно да се увеличава. Левицата се грижи Българинът да се прекланя пред някаква чужда сила - СССР, САЩ или Обединена Европа. Десницата се бори да върне достойнството на Българина. Десницата иска Българинът да има самочувствие именно на Българин, а не да се чувства като нищожна единица в някаква международна /интернационална/ система.

            Интересите на левите партии съвпадат със заповедите на техния господар. Тези партии не могат да съществуват, ако не паразитират върху гърба на изкуствено създадените за тази цел социално слаби. Ние, десните изразяваме убеждението, че социално силна Държава и нация не могат да бъдат политическа цел на никоя партия, имаща за своя основа интернационализма или космополитизма. /Длъжен съм да поясня. Интернационалисти са марксистите: комунисти, социалисти, социалдемократи. Либерали и демократи са космополити. На практика няма никаква разлика./ Създаването на силна Държава, населявана от заможни поданици автоматично води до изчезването на онзи гласоподавателски състав, на който такива партии разчитат. А ние знаем, че тяхна единствена цел е властта.

            Ние, десните предупреждаваме: независимо какво твърдят в Парламента и в средствата за всеобщо осведомяване, левите партии само ще разширяват кръга на социалната бедност и  мизерия.

            Те системно ще полагат усилия да запазят онова съотношение на силите, при което всяка от тях да оправдава преднамерено ограничените си успехи със своето ограничено мнозинство в законодателния орган. И в друго ни обвиняват: че сме искали да разрушим тяхната демокрация и на нейно място да създадем една система, в която ще царува узаконеното неравенство. Нека се разберем: неравенството пред закона съществува и днес. Но то е неравенство единствено в правата. Ние ще въведем неравенство и в отговорностите. На всяко право ще съответства съответното задължение.

Ние ще доведем Справедливостта.

            Десницата ратува за премахване на революционните поражения, нанесени на нашата Родина. За премахване язвата на социализма и социалистическите идеи. Десницата не търпи също и плутокрация - властта на забогателите от власт.

Десницата не търпи паразити!

            Десницата е непримирима към комунизма, социализма и опиращите се върху учението на марксизма идеи.

            Десницата е непримирима към свръхбогаташите и международния финансов капитал, към чуждата опека и небългарското управление над измъченото ни Отечество. Десницата е непримирима към несправедливостта във всичките й форми!

Какво виждаме в днешна България?

            Децата гладуват. Младежите са лишени от бъдеще. Трудолюбивите Българи са лишени от възможността да се трудят или в най-добрия случай получават за труда си нищожна заплата, с която едва се изхранват. Пенсионерите ровят в кофите за боклук. Числеността на Българския народ намалява постоянно за сметка на взривообразно увеличаващото се число небългари. България се обезбългарява, престава да бъде Българска. Към какво се стремим ние? Целта ни е да неутрализираме цялото крадливо и паразитиращо малцинство, без оглед на етническа, расова или верска принадлежност на неговите съставни части. Принадлежащият към това малцинство българин не е българин, не е негър, не е китаец. Той е същество без националност и вяра. Той е кърлеж, когото ние трябва да изтръгнем от своята плът, да го оставим да умре без храна.

            Ние, десните искаме да видим една България, осигуряваща достоен живот на своите поданици. Една България, чието население няма да се нуждае от социална защита. Ние се борим не за нещо измислено, а за Българския народ, който трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своите съдбини в собствените си ръце.

Без съветници, без опекуни и настойници.

Десницата се бори!

***

       Лошото е само, че както се оказа, понятията ляво и дясно си отидоха заедно с ХХ век. Вероятно затова нито ние можахме да създадем нещо дясно, нито комунар-либералите съумяха да отстоят лявото.

            Да, появи се и някакъв Съюз на репресираните, на редресираните, на депресираните или нещо такова. Един съюз, който въобще не се интересуваше от жертвите на комунистическия терор в България. Ще ви спестя анализ за дейността на този "съюз". Той е организация със затихващи функции, а докато настоящият текст види бял свят, почти сигурно е изобщо да прекрати съществуването си. Те и днес не смеят да обелят дума против довчерашните си инквизитори. Ченгетата били знаели много! - така ни уверяват. Ченгетата били знаели много, поради което те можели да манипулират политиците. Ами в такъв случай защо политиците постоянно пращат ченгета срещу нас, за да не кажем онова, което ние знаем за ченгетата? И още: някак срамежливо се подминава огромната разлика между милиция /сега полиция/ и Държавна сигурност /сега НСС/. Генерал А. Атанасов на няколко пъти подметна в пресата, че функциите на НСС не са полицейски, но не уточни какви са. Аз ще ви кажа - работа на полицията е да отървава обществото от престъпниците, а работата на НСС е да отървава политиците от техните неудобни противници. Но изглежда от СР не се смятат за неудобни, за да се вълнуват от подобни теми. За функциите на HCC откровено се изказа самият мургав Командир. На 17 август 2000 в интервю за "Хоризонт" Иван Костов заяви, че МВР е структура, чиято цел е да защитава авторитета на властта. Безопасността на гражданите, спазването на законите, зачитането на обществени ред, редът и сигурността - всичко това губи смисъл пред авторитета на синята власт. Така кръгът се затвори и отново се върнахме към времената отпреди 1989 година, когато цялата милиция бе само едно подчинено на ДС звено. А работата на ДС бе да се бори с народното недоволство.

            Следват Движенията. През 1990 г. бе създадено първото такова - Движението за права и свободи, и ние още тогава с нагледни примери доказахме кой е неговият идеен баща - Адолф Хитлер. Хитлер наричал своята NSDAP (National sozialistische deutsche arbeite Partai), /Национал-социалистическа германска работническа партия/ не другояче, а именно "Движението". Имаше още многобройни съвпадения, но нека се въздържим от подробен анализ на миналото. Всъщност ДПС се изроди в Движение за привилегии и слободии, турците все повече се отдръпват от него и то започна все повече да се циганизира.

            Движение "Гражданска инициатива", продължител на Комитет 273, творение на Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен. Отначало Движението имаше някакви реални шансове. Революционният дух на двамата лидери увличаха жадните за решителни действия тълпи. Нека си спомним, че именно от Комитет 273 първи издигнаха лозунга "Желю - президент!" и "Долу БКП!", заради което тогава ги обявиха за екстремисти. Любомир Собаджиев, моряк по професия и анархист по убеждения бе осъждан два пъти за противодържавна дейност и бе лежал в затвора, откъдето се познавахме. Каквото и да говорят за него, той бе искрен и убеден противник на комунистическата власт. Смел, честен и жертвоготовен. Само че Любо успя много бързо да се самозабрави, започна да проявява надменност към предишните си съратници, обгради се с нови, "по-издигнати". Мога спокойно да кажа, че у него започна да се проявява една нескрита мания за величие. Вживя се в ролята си на велик вожд. Макар да отказа депутатското място, по едно време заемаше поста шеф на "Национална координация" в СДС. Финалът не е труден за предсказване. Седесарите го употребиха, след което набързо го разболяха. Сега Любо Собаджиев лежи в апартамента си на ул. "Пиер Дегейтър" напълно парализиран. Пие вода със сламка и едва движи главата си. Викат го отвреме на време да присъства на поредното мероприятие като екзотично животно - и толкова. През останалото време за него се грижи съпругата му Пенка, проявяваща непозната за нашето време вярност и преданост към болния си съпруг. Желю и компания напълно забравиха ветерана - инвалид. Никому не пожелавам подобна съдба. А не беше човек за изхвърляне.

            Умря на 29 юли 2002 година.

            Едва ли някой някога ще признае, че Любомир Собаджиев беше един от основателите на НДЗПЧ през 1988 г. Истината за раздялата му с Дружеството е ето каква: През 1986 г. Илия Минев, Григор Симов и още няколко души от нашите изпратиха открито писмо-апел до Виенската среща по човешки права. По този повод Любо ми писа: "Чух на 6 и 9 /декември 1986 година/ т. м. съобщението на BBC /Радио Би Би Си, бел. а./ за "шестимата български дисиденти". Явлението може да е неочаквано за западните наблюдатели, които отдавна са ни отписали като граждани на ХХ век, но е закономерно. Аз лично го очаквах, а и бях подочул нещичко. Една неприятна страна има тази работа: изкуфели фашисти като И. Минев се поставят начело." Две години по-късно показах писмото на Иван Василев Янков от Кърджали, който беше "комбина" с Любо в Старозагорския затвор: "Ванчо, не стига, че комунягите са впрегнали всичките си сили срещу нас, а и ние взехме да се плюваме помежду си." Иван уж се съгласи с мен, но когато Собаджиев му отишъл на свиждане в Априлци, където бяха изселени Иван и Златка Янкови, той му рекъл: "Любо, ти си написал едно писмо до Ангел, а той го показал на Илия Минев." На Минев пък съобщил: "Чичо Илия, Любо Собаджиев написал така и така за теб до Ангел, а Ангел си мълчи, той споделя мнението на Любо." Резултатът беше разрив /временен, слава Богу!/ и с двамата. Само че разцеплението и враждата между довчерашни приятели изиграха своята зловеща роля. Този и подобни случаи станаха причина българските антикомунисти да не намерят път един към друг след ноември 1989 г. Държавна сигурност можеше спокойно да вкара в играта своите протежета.

            ДГИ не изпълни поставените цели, сега тя се оглавява от някой си проф. Сепетлиев, довчерашен блюдолизец на Тодор Живков и днешен приближен на Ахмед Доган, но не всички участници в Съпротивата се примириха.

            После, през 1998 г. се създаде Движение "Воини на Тангра". Срещу нас, Воините бяха извършени невиждани в най-новата ни история политически мотивирани репресии: побоища, изземвания на лично имущество, дори имитации на опити за убийства за сплашване, но уж независимите средства за всеобщо осведомяване /макар, че ще бъде по-правилно ако кажем видиотяване/ и дума не обелиха. Все пак, информация изглежда е изтекла, тъй като само година по-късно започнаха да се появяват следващите Движения - вече с благи лица, послушни, фризирани, гримирани, напудрени... Гергьоден, Свети Георги... /Остана да доживеем съдаването на Движение "Гошо Тъпото"/ Оглавявани от ченгенца, от комсомолски секретарчета и агент-провокаторчета. От хитреци-сметкаджии с големи уста и дребни продажни душици. /За повече подробности проучете материалите по скандала между Димитър Луджев и Любен Дилов - син/ Само където нямат нищо общо със същността на думата "Движение", но това е вече отделен въпрос. Нека заявя без заобикалки и увъртания: Каквато и опозиционна сила да се създаде, щом злото и завистта владеят нейните лидери, то тя не може да бъде истинска опозиция, а ще е едно цяло с управляващите.

край на I част

***

 

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ II

            Седем години бяха нужни на демокрацията да ликвидира всички остатъци от Съпротивата срещу комунистическата диктатура. Седем години бяха нужни на демокрацията да се отърве от личностите, доказали, че реално могат да я застрашат. Най-добрите хора се преселиха в по-добрия свят. Кой остана тук? Остана боклука. Боклук, ама демократичен боклук! Останалите живи измежду нашите или се бяха пречупили и предали, или мълчаха. Този факт бе една от главните причини да пристъпя към създаване на Движението. Не исках делото на живота ми да пропада. Не можех да се примиря, че всичко е било напразно. Така го мислех тогава, така бе на теория. Практиката се оказа различна.

Воините на Тангра се обединиха на базата на родолюбивия ентусиазъм. Момчетата не се ръководеха от тънки сметчици и мисли за лично облагодетелстване. Дори в самото начало ние нямахме нито програма, нито ясна, завършена идеология. Нямахме нищо, освен разбирането, че няма кой друг да работи за България. А, да - с Исидор Иванов бяхме съставили една страничка,  отпечатана на принтер и съдържаща конкретни инструкции. Сега тази страничка се намира в Окръжната прокуратура - София като "веществено доказателство". Според българската/!/ прокуратура и според българската/!/ национална/!/ служба за сигурност, загрижеността за съдбата на България е тежко противодържавно престъпление.

            Едва доста по-късно се роди нещо като Манифест, където макар и в леко завоалиран вид се разглеждаха перспективите за развитие на Движението. Този текст го има в поредния, трети Интернет сайт на Движението, затова няма да го цитирам.

            През декември 1998 г. /противо/-Националната служба за /не/сигурност извърши многобройни арести заради една разлепена листовка. Последваха разпити на местно ниво - в Ботевград, Враца, Бяла Слатина, Русе, Варна, Бургас, Долни Дъбник, Стара Загора, Свиленград, Ловеч и т. н. Исидор Иванов и Тодор Йорданов били задържани в районното полицейско управление - Ботевград без всякакъв повод. Двамата седнали да пият по бира и още преди да си допият първата чаша, дошли полицаи, извършили им лично претърсване и ги отвели, само защото преди това те идвали у дома да ме търсят. Шефът на НСС подполковник Петър Петров дори нанесъл побой над Исидор. Заповед за задържане и протокол за иззетите лични вещи естествено не им били представени. През юни 1999 г. по-голямата част от момчетата бяха викани в Специализираната следствена служба - София за даване на показания. Част от тях дадоха показания срещу мен. Хайде, нека не опетнявам имената им, те просто се уплашиха. До началото на септември същата година, когато следствието приключи с мнение за прекратяване на наказателното производство, повечето от тях се бяха вече отказали от възвишените си идеали. А през следващата година практически нямаше никой, решен да продължи започнатото Дело. Безизходицата се отрази пагубно дори за групата в Ботевград. Момчетата /с малки изключения/ не се отрекоха от Идеята, цели две години опитвахме нови и нови методи, но уви - без резултат. След като преките полицейски репресии не постигнаха целите си, нашите врагове с икономически средства ни доведоха до невъзможност да вършим каквото и да било. За справка привеждам текста на последната листовка на Движението, останала неразпространена поради липса на средства за нейното размножаване:

"Ние, народът на България

            Всекидневно сме подложени на нечувани изстъпления. Престъпни банди безнаказано кръстосват страната ни. Невинни хора са грабени, насилвани, пребивани, без да има кой да ги защити. Вече не са сигурни нито улиците, по които вървим, нито домовете, в които живеем. Средствата за дезинформация и масово оглупяване, нарекли се гръмко "масмедии" самодоволно регистрират насилието. Безпристрастно и с насмешка. Държавната власт и полицията безсилно вдигат рамене. Съдебната власт, и тя не гарантира закрила.

            Но разнесат ли се призиви за слагане край на хаоса и грабежа, за ред и справедливост - следват обвинения във фашизъм. Поиска ли се проява на загриженост не към кредитния милионер, а към редовия гражданин - това било клевета срещу демокрацията, престъпление по чл. 108 от НК.

            "Търговец бе екзекутиран в магазина му; Чупят ръцете и крак на длъжник; 27-годишен уби майка си на Коледа; Цигани нападнаха къща след запой; Бомбен атентат срещу шефка на кооперация; Намериха 2 трупа на бебета в контейнер; Старица бе пребита за 45 лева; Три деца загинаха при пожар; Циганка измами 100 стопани; Безработна се хвърли от 12-ия етаж..." Това са малка част от заглавия в милиционерската многотиражка "Труд" за декември 1999 г. Какво още трябва да ви се случи, сънародници? Какво още чакате, та не вземете своята безопасност в собствените си ръце? Не виждате ли, че никой не го е грижа за вас, не усещате ли, че управници и политици само ви се подиграват? И ако днес те отмениха смъртното наказание за убийци на деца, утре ще отпадне всякаква наказателна отговорност за извършено престъпление. За полицията и НСС ще остане да арестува единствено недоволните.

            Празна илюзия е, че ще се спасите. Грешите, ако си въобразявате, че ще оцелеете поединично. Проумейте най-сетне: срещу нас, българите се извършва геноцид. Пощада не е предвидена. Вижте разрастващите се гробища и преценете сами.

            Нека си признаем: тези, на които мнозинството от народа повярва и гласува за тях, те ни донесоха само глад и мизерия. И към пълно унищожение ще ни поведат, ако все така им вярваме и гласуваме за тях.

            Грабители и грабени, лъжци и излъгани - такова е политическото разделение в България. Няма никаква демокрация - има залъгалка за наивници. Няма партии - има престъпни групи по интереси. Затова като начало нека оттеглим своето доверие от тях. Нека се самоорганизираме за отпор, за взаимна защита. И тогава, когато се наредим под победните Български трицветни знамена, никоя престъпна сила няма да ни устои! - Движение "Воини на Тангра", януари 2000 г."

            Идеалите не успяха да стигнат до основната част от населението, нови съмишленици не успяхме да привлечем, а от практическите идеи се възползваха разни шоуполитици, съзрели в пародийната им реализация възможност за лично преуспяване. Все пак, няма да е честно към момчетата, понесли страдания заедно с мен, ако не отбележа, че на властите бяха нужни цели две години, за да ни съсипят. Други, по-многобройни и финансово значително по-мощни сили бяха унищожавани за доста по-кратко време. Причина за нашата устойчивост намирам във факта, че за разлика от другите политически сили, ние имахме идеология и светоглед. Имахме Вяра и свещени цели. И аз вярвам, че ще дойде денят, когато онова, което днес наричаме "Глобален национализъм" ще завладее умовете и сърцата на хората по цял свят. Защото народите искат да видят алтернатива на т. нар. Нов световен ред, при който шепа финансови паразити се разпореждат със съдбата на цялото човечество.

            Единствената отломка на Движение "Воини на Тангра" извън Ботевградската група, продължила самостоятелното си съществуване бе тази на Цветомир Йолов от Враца. Йолов посмя да направи страница в Интернет с името на организацията, където проповядваше нашите идеи. После изглежда в него заговори търгашеската кръв на неговия род от кръчмари и Йолов измени, при това по много отвратителен начин. Подробности изнасям във втората част на биографичната си книга. По онова време обаче в него имаше останки от някакви идеи и идеали. В страницата влязоха както голяма част от моите идеологически разработки, така и  преводни материали от Емил Коларов – Зент Бурджан, а също текстове, изпратени от братята Петър и Юрий Хаджидимитрови от Берн, Швейцария. Братя Хаджидимитрови навремето организираха и финансираха експедициите до връх Тенгри Кан в Средна Азия, но към Воините се отнесоха твърде скъпернически, което не позволи на организацията да разгърне пълноценно своята дейност. Единствената "помощ", която получихме от тях, бяха преводите на западни историци - ревизионисти, опровергаващи мита за т. нар. холокост. Само че е една такава помощ твърде малко можеше да ни помогне в ужасните условия на борба, при които бяхме принудени да действаме. Имаше, разбира се обвинение, че проповядваме фашизъм, но ние излязохме със следния текст:

***

КРАЯТ НА АНТИФАШИЗМА

            В България винаги се е спекулирало с понятието "фашизъм". За фашисти бяха обявявани кои ли не - от националистите, през монархистите, та чак до несъгласните с БКП социалдемократи. Пълна каша! По отношение на "антифашистите" обаче нещата са пределно ясни. С тази титла се кичат комунистите, при това най-ортодоксалната и фанатизирана част от тях. Макар че гореспоменатите социалдемократи, заедно със земеделците и разни други партии и партийки също по едно време да бяха антифашисти. Само където комунягите набързо забравиха за антифашизма на своите бивши съюзници. Дотук - нищо особено. Можехме да се усмихнем и да махнем с ръка, ако не беше едно важно обстоятелство.

            В Наказателния кодекс се мъдри натрапеният ни от Йосиф Сталин и Андрей Жданов чл. 108, според който проповядването на фашистка и друга антидемократична идеология се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво означава това? Че под ударите на този закон може да попадне всеки монархист. Спомнете си "монархофашизма"! После доживяхме антифашистите да докарат в страната самия монарх-“фашист”, за да спасят политическата си система. При това не го обвиниха във фашизъм. Обаче привържениците на монархията продължиха да са фашисти. Лудост някаква. В затвора може да отиде всеки вегетарианец - Хитлер също е бил такъв. Или всеки, осмелил се да критикува политиката на действащото правителство. Точно такава бе практиката до 1989 г., а по най-нови сведения същата практика се възражда и днес. Лично аз, например бях следствен по този член десет месеца през 1999 година. Ще възразите, че все пак нали не са ме осъдили, че справедливостта е възтържествувала. След някое справедливо съдебно решение /което иначе не се случва особено често/ казват, че справедливостта е възтържествувала. Никой обаче не пита: а защо изобщо е трябвало да страда? И каква справедливост очаква онези, накарали я да страда? Като прибавим факта, че старите кадри в Прокуратурата и НСС не правят разлика между фашизъм и антикомунизъм, става ясно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Да вземем тайните служби. Какво се случи с най-страшната противобългарска служба - ДС? Вътрешният министър Виктор Михайлов навремето уволни около 5000 служители на Държавна сигурност. Уволнените садистични убийци получиха по 12 брутни заплати накуп, по чифт "обмундирование", след което по-голямата част от тях бяха преназначени на други длъжности в преименуваното старо ведомство. Тоест те бяха върнати на старите си постове, даже кабинетите не се наложи да сменят, но вече службите им се водеха под други имена. Чиновете и привилегиите, разбира се, се запазваха. Така бе "ликвидирана" ДС.

            Можем ли да бъдем спокойни, когато нашите права се охраняват от старите комунистически престъпници - офицери-палачи от ДС, полицейски началници, започнали своята кариера в противонародната червена милиция, следователи, изтезавали недоволни от болшевишкия режим, съдии и прокурори, пращали на смърт или за много петилетки зад решетките невинни българи? През май 1994 г. бившата прокурорка от бившата ГДР Гудрун Бенсер бе осъдена  на три години затвор заради "работата" си в политическия отдел на източноберлинската прокуратура. У нас подобни прояви на справедливост не се случват. Поне засега. Можем ли да бъдем спокойни за стадото, щом сме оставили вълкът да го пази?

            Ние, от българската Десница се борим за правото на контрол над нашия собствен живот. Те наричат устрема ни към свобода "фашизъм". Те наричат отказа от робство "фашизъм". За тях диктатурата е антифашизъм. Антифашизъм са масовите убийства, властническият произвол и безнаказаността на кръвопийците-антифашисти.  Антифашизъм е разграбването на държавата и унищожението на собствения ти народ в името на печалбата. В такъв случай какво, по дяволите представлява фашизмът?

            Но най-лошото е, че не само отявлените комуняги, при СДС идейните насоки май също не са избистрени. СДС негодува, когато някой друг работи за разгрома на комунизма. Тогава антикомунизмът се превръща във фашизъм и демократите забравят набързо всичките си приказки за свобода на убежденията. От своя страна БСП е доволна, когато тайните служби насочват своите удари срещу критици на СДС. А на пръв поглед някой може да си помисли, че двете политически сили воюват помежду си. Ще си позволя да припомня фрагмент от едно интервю: "Имаме ли според Вас нов Ярослав Радев, мрачната фигура, която дърпаше конците в законодателството по Тодор Живково време? Отговор: Не е нужно да имаме нов, защото си действа старият Ярослав Радев. Неговите кадри си шестват и в момента като най-видни фигури на СДС. Чрез Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Васил Гоцев, Ярослав Радев действа и сега." - Янко Янков, в-к "Стандарт", 1994 г.

Можем ли нещо да направим, и какво?

            Появи се инициативата на Антон Рачев от Русе за отменяне на чл. 108. /Според наши съидейници инициативата не е нищо повече от обикновена провокация. За властите е важно да знаят кои българи биха се заели с борба против прословутия антифашистки член от НК, та да ги държат под око. Нямам конкретни доказателства в полза на хипотезата, но самият факт, че Рачев не отправи до Парламента своите искания говори, че намеренията му са различни от обявените./ Нищо няма да излезе. Нашите противници ще отговорят, че подобни наказателни текстове ги има в законодателството на повечето европейски държави. Не, каквото и да предприемем, ние няма да успеем да премахнем чл. 108. Той е нужен  на "антифашистите", без него те не биха имали достатъчно основания за съществуването си. Без своя измислен фашизъм, нашите комунистически лъжедемократи ще загубят смисъла на своя живот. Няма да премахнем чл. 108, затова нека се опитаме да го допълним, да го направим цивилизован.

            Нужна е точна и ясна формулировка на понятието "фашизъм". Дали то включва единствено учението на Бенито Мусолини, дали германският национал-социализъм също е фашизъм и конкретно какво може да представлява обект на съдебно преследване. Съдебната практика показва, че опитът за обективно изучаване на историята, без задължителната болшевишка истерика може да прати някого зад решетките. Защото Адолф Хитлер някога започнал кариерата си не с концлагери и агресия срещу чужди страни, не с масов терор и преследвания на евреи, а с война срещу инфлацията и безработицата. Със стопанското възстановяване на Германия. С една перфектна социална политика, която накарала народът да му повярва и да тръгне след него. Подпомагането на многодетни семейства също ли е фашизъм?

            Тук според мен е интересно да дам пример за отношението на обикновените хора към фашизма. Както споменах, бях следствен по обвинение в проповядване на фашизъм. Някакъв си "доброжелател" срещнал един от моите приятели и му рекъл: "Пази се от Ангел, научих, че той е антифашист!" Не, не съм антифашист, нито фашист. Но ми стана особено весело, че хората не правят разлика между двете понятия. И нека тази весела случка бъде встъпление към следващото ми предложение. Но преди това много ми се иска да дам думата на ненадминатия Владимир Свинтила, едва ли друг би направил по-добър анализ от неговия: /Из статията "Антифашизмът", написана в отговор на някой си Бернард Мунтян, публикувал в сп. "София" пасквил против "фашистите"./

            "Няколко десетки хиляди българска интелигенция бе изклана от комунягите, защото бе "фашистка" и "реакционна".

            Какво бе антифашизмът на Изток? Като фашисти бяха убити с пистолетен изстрел полските офицери в Катин. И още десет хиляди полски офицери бяха убити по концлагерите. Терминът "белополяци" премина в термина "полски фашисти".

            В Полша, Чехия, особено в Словакия, в Румъния, в Хърватско и в България бяха избити милиони хора затова, че не приемат "светлите хоризонти" на комунизма. Тези хора бяха унищожени под предлог, че са фашисти.

            Чии са тези престъпления? На комунистите ли? Това са престъпления на българския антифашизъм. По тоя въпрос е крайно време да се каже истината. Българските антифашисти извършиха масовите убийства, геноцида през 1944 - 1945 г.

            Кога и кой е свирепял като антифашистите на Изток? Какво стана с войниците от армия Крайова? Какво стана с партизаните на Бандера, които се биха и против немците? Какво стана с хората от Фронта на орачите в Румъния? Навсякъде бяха унищожени традиционните среди, стопанските деятели, интелигенцията, елитното работничество, елитното селячество. Всичко това е дело на антифашизма на Изток.

            Наистина, драма е, че под ударите попаднаха и самите антифашисти - пладненци и леви социалдемократи. Видяхме се с тях в лагерите. Отначало те и там ни наричаха фашисти. Докато стана смешно.

            Терминът фашизъм има способността да се разширява. Който им е неприятел е фашист, в най-добрия случай реакционер.

            Убийците и зверовете сте вие, хората от българската левица, вие, антифашистите, вие, интернационалистите, вие, агентите на КГБ, агентите на съветска Русия, предателите, вие, героите на геноцида.

            Антифашизмът на Изток е кървав - той се нарича сталинизъм. Няма друго име и няма други функции в историята."

            И ако ми разрешите, една сериозна шега:

            - Режимът преди 9 септември 1944 година беше фашистки - рече ми един комунист. - Вкарваха ни в затвора само защото пресрещахме фашисти и конфискувахме имуществото им.

            - А по какво различавахте фашистите от останалите хора?

            - Фашистите носеха у себе си пари!

            Така, че ако ще се опълчваме срещу фашизма, то основанията ни да се опълчим срещу комунизма и марксизма са хилядократно по-големи.

            Втората добавка в наказателния кодекс ще настоява законът да преследва за проповядването и на комунистическа идеология. Нали в НК има пояснение "и друга антидемократична"? Недопустимо е да се наказва за отстояването на кауза, отдавна претърпяла поражение и минала в историята, а действащите болшевики никой да не ги закача. Национал-социализмът не представлява заплаха за нас от 1945-та година, докато най-човеконенавистническите идеи, причинили смъртта на десетки милиони и донесли страдания на неизброимо множество човеци продължават да върлуват и да отнасят своите жертви. Кървавият болшевизъм все още показва зъби, все още убива, но за червените сатрапи последствия не са предвидени.

            Справедливост и подобряващи се условия на живот - ето какво искаме. Другото са думи. Другото е висша философия, която не е задължително да познаваме. Справедливо ли е устроен светът около нас? Днес по-добре ли живеем от вчера? Първо нека отговорим на тези простички въпроси, пък после можете да си дърдорим колкото искаме за демокрация, за социализъм и либерализъм. Нали е по-важно как се чувстваме ние самите, а не как ни наричат другите? Тогава защо се държим като последни глупаци и продължаваме да вярваме на разни сладкодумни измамници?

            Казваме, че с комунизма е свършено. Твърдим, че лагерите никога няма да се върнат. Обещаваме, че децата ни ще растат в свободна и демократична страна. Нека покажем на дело, че сме искрени. Дивизиите на Вермахта ги няма, вече никой не си спомня за Гестапо и SS, но в България Призракът на комунизма се превърна във Вампир, който продължава да смуче кръвта на българския народ до ден-днешен. И ще продължава да я смуче, докато ние не издяламе острието на своя справедлив Български Закон, и не пронижем вампирското му сърце. /декември 1999 г./

            После се заехме с разобличение на самия национал-социализъм и като теория, и като практика. Откровено казано, в началото повечето от нашите момчета бяха прохитлеристки настроени. Хитлер е помогнал на България да си върне заграбени от съседите територии. Хитлер е преследвал нашите врагове - евреи и цигани. Хитлер е ненавиждан от идеологическите ни противници - рободемократи и комунарсоциалисти. Веднъж обаче си зададох въпроса: А какво щеше да бъде положението, ако Хитлер не бе съществувал? Отговорът бе колкото неочакван, толкова и логичен:

Ако Адолф Хитлер не бе съществувал, нашите противници ще трябва да си го измислят. Без Хитлер, враговете ни нямаше да ни преследват заради проявите на родолюбие. Без Хитлер нямаше да са възможни обвиненията в антисемитизъм и разпалване на етническа и расова вражда. Без Адолф Хитлер нямаше да е възможен днешния евроциганизъм. Наложи се да отворя своя архив и да понапрегна паметта си. Последвалите разкрития бяха въпрос на много кратко време. Предлагам ги на вашето внимание.

***

КРАЯТ НА ХИТЛЕРИЗМА

            От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

            "Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

            И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

            Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

            Вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.:

            "Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята."  От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

            През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

            - Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

            Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

            - Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

            - 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

            По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

            Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

            Говорехме за края, а сега искам да кажа няколко думи за началото на хитлеровата кариера. Тя е не по-малко загадъчна. След опита за преврат, заради който Хитлер лежи в затвора, вестниците пишат за "Делото Лудендорф", макар че именно за Хитлер прокурорът искал най-висока присъда - осем години. Кой, кога и защо решава именно Адолф Хитлер да стане бъдещият Водач на Райха? Защо погледите на задкулисните разпоредители се спрели точно на този невзрачен художник - емигрант? Кой решава каква да бъде хитлеристката символика? Защото и в момента, когато е писал “Моята борба”, Хитлер не е знаел какво означава Свастиката. Нещо повече - той не е даже подозирал, че се отнася до символ съвсем различен от християнските, различен от всичко познато, та я нарича “мотикообразен кръст”. Покойният Никола М. Николов веднъж ми разказа как с еврейски пари никому неизвестният ефрейтор от запаса се превръща в Райхканцлер. Пък и по-късно фактическото състояние е различно от втълпяваните ни лъжи. "Хитлер наистина беше поел върховното командване на армията, но не го упражняваше." - /Алберт Шпеер "Спомени"/ Истината май ще се окаже противоположна на онази, която ни втълпяват. Ще се окаже, че личността Адолф Хитлер и явлението Националсоциализъм са две съвсем различни неща. Макар че сега като се каже едното, се подразбира другото. Но вярвам, че фактите ще продължат да се трупат, и че истината скоро ще блесне с такава яркост, че никакви тъмни сили няма да са в състояние да я скриват.

            Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

            Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага! Не вярвате ли? Ето още малко факти:

            През есента на 1998 година в България създадохме Движението "Воини на Тангра". Една от неговите задачи бе да откъсне младежите, попаднали в орбитата на хитлеризма и да ги поведе по пътя на градивния български национализъм. Как мислите, че реагираха властите? Арестуваха водачите и активистите на Движението! Вместо да ни наградят и да ни създадат условия за нормална работа, те ни арестуваха и започнаха срещу нас следствие по чл. 108 от Наказателния кодекс за "проповядване на фашистка идеология"! После следствието бе прекратено, тъй като работите тръгнаха в крайно неудобна за властите посока, обаче преследванията не спряха. В същото време на други, наистина екстремистки групировки им бяха отпуснати средства за пропагандиране на откровено нацистки идеи. Така например Антон Рачев отиде в Германия по покана на обществото THULLE Официално се каза, че Антон е поканен на някакъв монархически конгрес, но аз с очите си видях поканите. Всъщност самият Антон Рачев е на доста ниско интелектуално ниво и ако не бяха неговите покровители, той нищо нямаше да постигне. През 2000 г. съвместно с поета Атанас Ганчев от Русе издадоха сборника “Термити”, където Антон се бе представил с моя статия, чийто първоначален вариант бе публикуван още през 1991 г. Споменах за антоновото плагиатство пред наш общ познат. “Остави момчето да расте” - бе великодушният отговор. Да, момчето трябва да расте. Момчето трябва да порасне, за да проваля още в зародиш всички изявени и честни български националисти, като ги въвлече в орбитата на германския националсоциализъм. По-точно в орбитата на късния националсоциализъм. Разликата е изключително съществена, само че не тук е мястото да я обяснявам. Сега искам да кажа, че задачата на Службите бе да издирват родолюбиво настроени български младежи и да ги тласкат към дискредитиращи прояви. За да получат повод да ги подлагат на репресии, да съсипват живота им и в крайна сметка да ги превърнат в социални аутсайдери. Такава е директивата на братското ЦРУ и както виждаме, тя се изпълнява много успешно. Опитах се да говоря с Антон, опитах се да го убедя, че хитлеризмът ни вреди. Казах му: “Докато ние се държим за Адолф Хитлер, Държавна сигурност ще ни държи в ръцете си.” Той не пожела и да чуе. Изпадна в истерия, започна да ръкомаха, да вдига изпъната напред ръка, да крещи, че никога няма да се откаже от хитлеризма. Аз пък си мисля, че Антон Рачев поиска да ме заблуди. Той наистина няма да се откаже, но не от хитлеризма, а от доходоносната операция по дискредитирането на българските родолюбци. А че операцията съществува и е в ход - доказателствата са предостатъчно. Вече са известни и подробности. Оперативната работа се ръководеше /и все още се ръководи/ от генералите Бриго /Бригадир/ Аспарухов и С/Атанас С/Атанасов. Вижте разпространяваните официално в  Интернет снимки на организацията “Кръв и чест”, пък съдете сами. После, когато Чобанов смени Атанасов, този изтъкнат специалист по психология /и психотроника!/ бе принуден да признае, че такива били височайшите заповеди и той бил само един послушен изпълнител.

       Каква е голямата цел на тази сложна игра? Страната ни е вкарана в претопителния котел на т. нар. "Нов световен ред". /И тук срещаме познатата хитлеристка терминология!/ На мнимата безалтернативност, която изповядват привържениците на глобалния свят се противопоставя идеята на глобалния национализъм. Идеята, че всяка нация трябва да има своя собствена суверенна държава. Идеята, че всеки народ трябва да получи възможността сам да се разпорежда със съдбата си. Срещу тази могъща идея ционистите не могат да намерят разумни доводи. Все някога унищожаваните ще осъзнаят, че вместо глобализация, юдеоамериканският модел им носи гробаризация. Тогава на помощ на заговорниците идва плашилото, наречено "Хитлеризъм".

            Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Че колкото и абсурдно да звучи, хитлеризмът послужи за унищожаването на първичния националсоциализъм. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

***

            Сега нека продължим нашето повествование с преглед на съществуващите и съществувалите политически партии и организации в българския обществен живот.

             Несправедливо е да твърдя, че "Воини на Тангра" бе единствената организация, създадена с намерение да бъде спасен българския народ от изчезване. Пък и не бива да оставате с впечатлението, че и аз повтарям познатата фраза "Всички са маскари!" Разбира се, че не всички са маскари. Но онези, които се оказа, че не са маскари, ги отстраниха от политиката. Или пък изобщо не ги допуснаха там. А най-упоритите и опасни измежду тях ги премахнаха физически.

            Позволете ми да изброя част от истински българозащитните формирования:

            Независимо дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. От Дружеството не остана нищо, а за самия Минев пишманполитиците ни се сетиха едва на неговото погребение. Убийците оказаха последна почит на своята жертва;

            Социалдемократическа партия - немарксисти, преименувана на Партия "Либерален Конгрес" на Янко Янков. Едва ли има партия, понесла по-тежки удари през последните години, единствено невероятната упоритост на Янков я спасяваше от пълен разгром, но днес той е в Лондон, погнусен от нашенските политически нрави и отвратен от българското овчедушие;

            /Тук се налага послеслов. В края на май 2000 г. се видях с Георги, бивш шофьор на Янко Янков от "добрите" години. При дългия ни разговор този стар приятел ми разказа, че днес живеем зле не само всички ние, които останахме с Янко докрай, ами и предателите, помогнали на Партия "Либерален конгрес" да слезе от политическата сцена. Такава е съдбата на предателите - използват ги, докато имат нужда от тях и после ги захвърлят./ Не мога да се въздържа да не отворя още една скоба. Янко Янков стоя в Англия по-малко от година и се върна. По тоя повод разговарях с доц. Иван Ценов, стар наш общ приятел. “Вместо да наведе засрамено глава, Янко почти веднага след като се върна, стана професор. И сега работи едновременно на пет места, включително БАН и Народното събрание, а иначе по цял ден си седи вкъщи и си пише книгите. На каква цена?” Цената стана ясна, когато Янко от екрана на Телевизия СКАТ почна да клевети тоя и оня. И ужасно се разлюти, че го разобличих със снимки и документи от нашия Интернет сайт. Та героите не винаги остават герои до края.

            НДП, Независима демократична партия на Петър Гогов. Пълен провал, въпреки честността и грамотността на нейните ръководители. НДП ще остане като доказателство, че не е по силите на шепа идеалисти да воюват срещу обединената мощ на Държавна сигурност и организираните от КГБ българоунищожителни партии.

            Ще се върна към НДЗПЧ, тъй като от неговите среди излязоха "националисти" като Румен Воденичаров и Григор Симов. Самият Минев наистина беше един голям българин и родолюбец, но не мога да твърдя, че всички негови наследници също са такива. Сега един от най-изявените последователи на покойния Илия Минев е Григор Симов Божилов от трънското село Парамун. Гришата ми е приятел, но както се казва, истината ми е по-скъпа. А истината е следната:

            Когато през 1989 г. независимото дружество се разцепи на две, по-голямата част от новите членове отидоха при Румен Воденичаров, а ветераните си останаха при Илия Минев. От нашите към Воденичаров премина единствено Григор Симов. И корените на конфликта съвсем не бяха личностни, както ще се опитат да ги изкарат след време. Ние бяхме решили, че от защита еднакво се нуждаят всички български граждани, без оглед на тяхната етническа принадлежност. Румен Воденичаров застъпваше тезата за необходимостта от особена подкрепа за турската национална кауза. Според него това се налагало поради допълнителните репресии от т. нар. "възродителен процес", на които бяха подложени турците. /Сякаш членът на Политбюро Найде Ферхадова бе по-преследвана от мен, след като я бяха прекръстили на Надя Аспарухова!/ По онова време Румен водеше една ярко антибългарска политика. От там тръгна работата...

            Нашият Гриша веднъж решил, че трънският диалект притежава своя собствена граматика, поради което се налагало изводът, че трънчаните не са никакви българи, а представители на съвсем различна нация. Така у него постепенно се родила идеята за държавата Тръния, която той имал неблагоразумието да сподели с бай Илия. Минев, както е известно беше твърд и последователен български националист. Естествено беше да се стигне до конфликт. В частни разговори Илия Минев наричаше Гришата "Великата Тръния" и доста жлъчно му се присмиваше. Мисля, че при тези обстоятелства беше естествено Симов да мине на страната на Воденичаров. Той беше твърде честолюбив и присмеха на Минев нямаше как да не го засегне по един болезнен начин.

            По едно време си мислех, дали след като Румен бе изигран от мюсюлманските си братя, няма да се заеме със защитата на братята от Тръния, чиито етнически права явно бяха нарушени. Но Гришата междувременно се бе разочаровал от новия си приятел и се бе върнал към своите. Дори се изяви като симпатизант на БНРП. Макар и за относително кратко време. Румен пък се преобрази в националист. Интересна еволюция. Днес Григор Симов е един от съучредителите на фондация "Илия Минев". Колкото до Румен Воденичаров, той е предмет на отделно изследване.

***

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ЕДНО ПОЛИТИЧЕСКО ВЛЕЧУГО

            Много приказки се изприказваха за Румен Воденичаров и много мастило се изписа, но на авторите сякаш не им достига информация. Време е и аз да разкажа своята истина.

            Контактите на въпросния господин с Независимото дружество за защита правата на човека датират от 25 януари 1989 година, когато той ненадейно се появява в дома на Илия Минев. Минев по същото време провеждаше гладна стачка. Воденичаров написал изложение в негова защита и идвал да го запознае със съдържанието. Изложението бе излъчено по Радио "Свободна Европа" още същата вечер. "Какъв смел човек!" - си казахме ние. ДС беснееше /или се преструваше, че беснее/, а ние се радвахме, че химикът-алпинист е на наша страна. Тогава обаче се получи първата информация за готвения

преврат срещу Илия Минев.

Константин Б. Иванов от Монтана, тогава Михайловград съобщи фактите, а говорителят на НДЗПЧ Димитър Томов /от същия град/ ги потвърди. Инициативна група се готвела да издигне за председател Румен Воденичаров, а Илия Минев трябвало да се превърне в почетен председател. Същият "почетен", но не предполагащ никакви права пост тъкмо по това време бяха създали в Унгария за бившия държавен глава Янош Кадар. От многобройните ми разговори с Д. Томов, К. Иванов, Костадин Георгиев, отец Димитър Амбарев, както и със самия Воденичаров и други наши познати разбрах, че инициатор за смяната на лидерите е Шийла Байтман - служител на американското посолство в София /тел. 88-48-02 и 56-64-50/. Някои членове на Дружеството спрягаха името и на "Белоглавия" /Не става дума за Луканов/, но без да имат особени доказателства. Публикувах горното във в-к "Либерален конгрес", бр. 28-29 от 7 август 1992 година, но тогава реших, че е най-добре да премълча част от истината. Всъщност защо да не го кажа направо? След толкова години трябва да е безпощадно ясно, че няма кой друг да каже цялата истина. Тогава записвах всичките си телефонни разговори и още пазя записите, мога да докажа, че това име се е спрягало. Става дума за тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Уайтхед /в превод - "Бяла глава"/. Не съм напълно уверен, че самият Уайтхед се е занимавал с въпроса кой ще бъде председател на някакво си неофициално дружество в една малка, незначителна балканска страна, но за натиска на американското посолство гарантирам. Имах няколко телефонни разговора с госпожица Байтман и тя пред мен също настоя да размисля над възможността за смяна на председателя. Дори ме покани на разговор. Споделих с Илия Минев фактите и поисках съвет да отида ли на срещата с американската дипломатка. Той ми забрани и аз го послушах.

            Превратът успя частично. Дружеството се разцепи на две, като около Минев се групираха ветераните, а Воденичаров привлече предимно нови хора. Съветският гражданин от еврейски произход Георгий Лунд, например. Подчертавам етническия произход на Лунд заради по-късните изказвания на Румен против евреите. Искам читателят да разбере, че нищо не е еднозначно. Че всичко може да се промени, и че се променя. И вероятно най-странната история се разигра през 2006 година. Тогава разни отрепки, подстрекавани от Цветомир Йолов, бивш системен администратор на сайта www.tangra.org  почнаха да хулят Илия Минев и да петнят паметта му по Интернет, именно един евреин, Александър Левиев го защити. Но през 1990 година Минев беше фашист, а Воденичаров – приятел на евреи и турци. Западните радиостанции приеха за легитимно крилото на Румен, а нас ни игнорираха. Даже по-зле: ДС ни арестуваше, вестниците писаха против Илия Минев, против Григор Симов, Петър Манолов и Димитър Томов, ние не можехме да пътуваме, подложени бяхме на какви ли не ограничения, а Воденичаров и Лунд имаха пълна свобода на действие. Странно единодействие между тайните служби на комунистическия режим и демократичните информационни централи.

Дойде десети ноември 1989 година.

            На 18 ноември бе организиран и първият опозиционен митинг. Като единствен представител на Дружеството се изказа Румен Воденичаров, а Минев грубо го избутаха от трибуната. Дори Александър Каракачанов нареди на своите момченца да го набият и само намесата на нашите хора, най-вече на Николай Галев и на Димитър Амбарев спаси стареца. Нито думата му дадоха, нито го показаха по телевизията. Така българският народ бе заблуден, че в лицето на Воденичаров вижда лидера на първата антикомунистическа организация у нас. Какво се случи по-нататък?

            На 20 февруари 1990 г. в-к "Работническо дело" излезе с информация, че Дружеството се разграничава от Илия Минев и Димитър Амбарев, които "системно създават конфликти и раздори". Печатният орган на още непрекръстената Комунистическа партия аплодира действията на "демократите". През март 1990 г. Минев и Воденичаров заминаха по едно и също време за САЩ. Но докато Минев пътува по лична покана на емигранта д-р Иван Гаджев и на негови лични разноски, то Воденичаров заедно с една от дъщерите си са на официално посещение, по покана на американски правителствени учреждения. Така създателят на НДЗПЧ бива представен като частно лице, а узурпаторът - като единствен и неоспорим негов председател. Нека напомня още един малко известен факт: Румен Воденичаров не само не е подавал заявление за членство в Дружеството, но не е изявявал и устно желание да бъде един от нас. Поне не пред председателя Минев. Български емигранти протестираха срещу отношението на американските власти към изтъкнатия наш правозащитник, но без резултат. Галеникът на комунистите се превърна във всеобщ любимец. При подобно единодействие между българската Държавна сигурност и американските тайни служби можехме спокойно да потеглим към демокрацията като стадо добичета, поведени на заколение.

            Събитията, случили се по-късно, са и по-добре известни на читателите. Воденичаров стана председател на българската секция към фондация "Отворено общество" /или както още го наричат Отровено общество/, депутат от СДС... Особено старание в неговото лансиране прояви журналистката от Радио "Свободна Европа" Румяна Узунова. Според Богдан Янев от Ботевград /вече покойник/, същата дама по време на Екофорума през 1989 година предала на Воденичаров 10 хиляди долара за нуждите на Дружеството. На ръка, и пред очите на нашите съмишленици и приятели. Естествено, никой от нас не видя и цент от тези пари. А дядо Богдан говореше като очевидец, нямам основание да не вярвам на думите му, беше прекалено честен човек, за да ме излъже. И така, през 1990 година Румен Воденичаров беше на върха на своята слава. Едва по-късно дойдоха разобличенията с последвалите ги заклеймявания. Момчето било комунистически агент, но кой да забележи...? На 27 юли 1990 г. се проведе още една Национална конференция на НДЗПЧ. Румен Воденичаров, Георгий Лунд и Методи Недялков бяха разобличени като агенти на ДС и обвинени в множество престъпления, включително в присвояване на огромни парични суми. Абсолютно всички присъстващи гласуваха за освобождаване на стария управителен съвет. Никой не се ангажира със защитата на окончателно компрометиралия се председател на фалшивото седесарско НДЗПЧ. Въпреки острите и уж откровени слова, останах с впечатлението, че присъствам на предварително подготвен и старателно дирижиран спектакъл. Изказванията, които не бяха в тон с режисурата просто се пренебрегваха при вземането на решения. Все едно, че не бяха изричани. Затова не само аз, но и много от старите напуснаха, преди да дочакат края. Николай Галев, Стоян и Боряна Миневи, Боби от Сливница, Милчо Попов... Те отказаха да играят по чужд сценарий. В началото за малко се мярна и Лунд, вероятно за да види кои ще пристигнат, но избяга още преди ние да влезем в зала "Универсиада". Момчето имаше основание да се страхува. В общи линии така протече "събитието". Разкапана работа, пълно разложение. Бог да прости високохуманните цели. Единственият съществен резултат бе всеобщото оплюване и заклеймявана на Воденичаров.

            Заклеймяванията не попречиха на международната организация "Хелзинкски наблюдател", следяща за спазване на човешките права, да го издигне за свой представител в България. Толкова ли са наивни американците, толкова ли не са осведомени какво се говори из София и какво се пише из българските вестници? Дали нямат разузнаване и не знаят кой е, та позволяват да ги представя един комунистически агент? Едва ли. Някога предполагах, но сега съм твърдо убеден, че янките прекрасно са съзнавали какво вършат.

            И все пак, има ли Румен Воденичаров връзка с комунистическите тайни служби?

            Основанията да мисля, че съществуват такива връзки са прекалено много, за да ги пренебрегна. По едно време се зашушука за смъртта на бившия български външен министър Иван Башев през 1971 г., и че Воденичаров имал отношение към нея. С една своя статия Румен опроверга слуховете, но опровержението му звучеше някак неубедително. Кого през онези години пускаха да обикаля цял свят, та макар като алпинист? Ами близкото му приятелство с Андрей Луканов? А ето и редове от в-к "Шок" по още по-болезнена тема: "Преди няколко години гръмна и аферата с психотропните вещества, разработвани в химически лаборатории на службите и прилагани върху криминални престъпници, "врагове на социалистическия строй" и дисиденти. В пресата се прокрадна и името на сегашния шеф на Хелзинкския комитет Румен Воденичаров, който уж имал пръст в секретните разработки. После проблемът се покри, а и химикът-алпинист не си направи труд нито да опровергае писанията, нито да ги потвърди..." И не на последно място нека си спомним подкрепата, оказана от БСП на тандема Вълканов - Воденичаров по време на президентските избори през 1992 година. Основен момент в тази кампания бяха спекулациите около етническия произход на Желю Желев. За твърде кратко, за подозрително кратко време Воденичаров бе успял да направи завой от 180 градуса в своите политически разбирания и от върл антинационалист се бе превърнал в яростен националист. Вероятно ще бъде интересно да спомена още един куриоз. Преди руменовото превъплъщение, в-к "Зора" публикува снимка, на която Воденичаров заедно със скъпия си приятел Георгий Сергеевич Лунд /Жорик/ позираха от върха на едно минаре на джамия. А после събитията се стекоха така, че същият закрилник на турците и мюсюлманите, разобличаван многократно в списвания с пари от руското посолство "Зора" стана един от неговите редактори. И дори влезе в ръководството на така наречения “Политически кръг Зора”. Но нека отново се върна назад.

            Беше през есента на 1989 година. Една вечер се прибирах вкъщи заедно със съпругата ми и с нашата дъщеря, тогава още бебе. Пред дома ми чакаше спрял автомобил и край него стояха трима мъже. Разменихме си по някоя дума и стана ясно, че това са Румен Воденичаров, Костадин Георгиев и Драгомир Цеков. Малко трудно ги убедих да влязат, но най-сетне се престрашиха. В мемоарната книга на Костадин Георгиев епизодът е описан като "обсъждане на кадрови въпрос". Всъщност тримата се опитаха да ме убедят, че в мой интерес е да подкрепя отстраняването на Илия Минев от председателския пост в НДЗПЧ. Минев бил националист и нямал място в една хуманитарна организация. Националист или не, но Илия Минев бе първият, издигнал глас против насилственото преименуване на турците. Но нека не се отвличам. Няколко седмици по-късно в градинката между Университета и Народното събрание Воденичаров и К. Георгиев ми дадоха издаденият от тях бюлетин на НДЗПЧ и ясно ми дадоха да разбера, че за мен, като "дясна ръка и личен емисар на Минев" няма място при тях. "Водоразделът е вашият национализъм!" - изразът принадлежи на Румен Воденичаров. Същият, който на погребението на Тодор Живков изрече, че България се управлява от цигани и евреи и бе обявен за ултранационалист №1 в България. Ако си припомним и други събития, ще видим, че Румен бе един от най-яростните антинационалисти:

            "02 декември 1989 г. Хората на Воденичаров провели събрание в кино "Петър Берон". Румен се ангажирал безрезервно с каузата на турците. За него българи сякаш не съществували. Обявил ни за фашисти и национал-шовинисти само заради отстояването на българската Идея. Оставало да каже, че сме комунисти, но нали начело на нас, заклеймените стои видният антикомунист Илия Минев. Нямало как, та Воденичаров се задоволил да го нарече "нацист". Единствен Янко Янков е говорил за репресираните българи. Неволно си спомням думите на Димитър Томов след като се върна от запаса: "От тези турци забравихме, че в България живеят и българи". Но и Митко май вече не помни собствените си думи. Това е то, приспособяване към "изискванията на новото време, както казва другарят Живков". Ами ние, които не умеем да се приспособяваме...?"

            Да, ние си останахме такива до края - неприспособими... Но думата ми беше за Румен Воденичаров и за това как той се преобрази. Странна политическа метаморфоза. Тук си позволявам да вмъкна още един труднообясним епизод. На 4 декември 1998 г. в дома ми бе извършен обиск по обвинение в "проповядване на фашистка и други антидемократични идеологии и създаване на организация с цел насилствено изменяне установения от Конституцията строй на РБ". Извинете за дългия цитат, но с цел да избягна всякакви недоразумения, искам картината да е пълна. През време на обиска майор Петър Петров от ДС, сега НСС - Ботевград упорито се интересуваше от същия бюлетин. Предложих му да си го намери сам, но той не успя. С какво ли едно самиздатско издание от 1989 г. ще застрашава българската национална сигурност през 1998-ма? Кой е знаел, че го притежавам? Кой е наредил на Петров да го търси и защо? Настина, странни криволици в нашия преддемократичен, демократичен и следдемократичен политически живот...

            А може би не толкова странни, ако вземем под внимание същите завои в съветската, а по-късно руска политика по този толкова деликатен проблем. Дали след като събрахме накуп  известните ни факти не взе да понамирисва на споразумения от Малта? В такъв случай въпросът кой е Румен Воденичаров започва да приема други, много по-значими измерения. И макар отговор засега да няма, въпросите са поставени.

            От НДЗПЧ водят началото си един куп партии: Народната партия на Димитър Бранков, Християнрадикалната партия на отец Тотю Петров, Съюз "Справедливост" на Милчо Попов и Огнян Цеков и други. А Дружеството можеше да се превърне в реална политическа сила. Разцеплението започна на 18 ноември 1989 г., когато след митингите на пл. "Св. Александър Невски" и в Южния парк, се събрахме в ресторант "Камен дел". Предложихме Дружеството да се политизира, да се превърне в политическа партия, поставяща си за цел вземането на властта. Тогава осъществяването на задачата не бе съвсем нереално, ние притежавахме нужния потенциал в кадри и обществено доверие, но Илия Минев бе категорично против. Не ни оставаше нищо друго, освен да не го послушаме и да се заемем с някаква реална дейност. Така, както всеки от нас я разбираше. Тогава, през оня паметен ден след ресторанта отидохме в дома на Иван Найденов – Байко и разисквахме до късно вечерта. Накрая решихме, че трябва да се вслушаме в думите на Стареца, той най-добре знае какво говори. Да, ние продължихме да го подкрепяме и да му бъдем верни. Само че повечето от нас потърсиха и други пътища за политическа изява. Бунтовни души като нас трудно можеха да стоят в изчакване. Мисля, че е много рано да говоря кой е успял и кой се е провалил, най-добре е да продължим разходката в миналото, за да разберем на какво се дължи неуспеха на Илия Минев. Емигрантите на д-р Иван Дочев го подлъгаха, че ще го направят президент на България, извикаха го в САЩ, докато политическият пасианс в страната ни се подреди и го върнаха - излишен, ненужен, употребен. Бай Илия направи доста усилия да поправи грешката, но бе ужасно късно. С получените в Америка пари известно време издаваше вестник "Свободно слово", докато парите свършиха. После почина съпругата му Ангелина и Минев рухна физически и духовно. Емигрантите му бяха дали и една печатница. Тя стоя дълго време неупотребявана в дома на Лъчезар Матеев, а сега с нея оперира Гошо Спасов от Белово, отговорник на БНФ /inc/ за България и с нея се печатат главно сп. "Борба" и в-к "Прелом", наричан още "Погром".

            Ето, това са причините все да мечтаем за демокрация, а тя все да не идва. Това са главните причини да твърдим:

 

ЖИВЕЕМ В КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА

 

"Комунистите са непобедимо глупави, това е

 чисто животинската част на човечеството."

Владимир Свинтила

 

            В днешна България е налице основният признак на една комунистическа държава - наличието на комуни, малки общности от обезправени хора, действащи съгласно повелите на своите ръководители. Ръководителите се наричат "професионални революционери" или "политически елит". Според случая. Днешна България бързо се превръща в държава на робовладелци и роби, което в действителност е идеалът на комунизма. Родината ни не скъса с Ленин, Сталин, Червенков и Живков, както се опитват да ни излъжат. Днешна България продължи по техния безчовечен път, тя престана да бъде България!

            Ако пък някой започне да бълнува за демокрация, за Европейска общност и НАТО, нека първо ни чуе, пък тогава да спори с нас.

            Няма никакво значение дали комуните ще са разделени по партиен, икономически или някакъв друг признак. Важното е нацията да бъде разделена. Да има малки групи, изолирани една от друга, не поддържащи връзка една с друга. Преди 1989 година това бяха т. нар. номенклатура от една страна и "широките народни маси" от друга. "Широките маси" също бяха разделени на по-малки "маси". Спомнете си закрепостяването по месторабота и местоживеене, но нека не разводняваме темата. Желателно е да бъдат разкъсани старите традиционни родове, а още по-добре ще е, ако между тях се вкарат омразата и противопоставянето. Така самоизбралият се "елит" ще може да играе ролята на помирител.

            Човешките единици, населяващи комуните биват лишени от възможността да проявяват инициатива. Било с преки забрани, както беше по времето на социализма, било с непосилни данъци, както е при лъжедемокрацията. На хората се втълпява, че дори самостоятелното мислене е проява на антисоциализъм, антипартийност или според конкретните обстоятелства - в антидемократизъм. При социализма информацията, знанието се крие. При пишмандемокрацията народът е заливан с реки от невярна и даже напълно измислена "информация". Целта е, никой да не може да се ориентира. Никой да не може да проумее каква е разликата между човека и животното. Ако пък недай Боже някой покаже, че съумява да живее без "мъдрите указания свише", без задължителните съвети на партийните секретари /тук името на партията е без значение/, лекомисленият човечец веднага и безмилостно бива изхвърлен от редиците на стадото, наречено кой знае защо "общество". За тежко противодържавно престъпление е обявена вече едната свободна мисъл! Заедно с гореизброените мерки, на нацията й се отнема възможността за обединение около истинските национални идеали. Отнема й се възможността да следва своето Божествено предопределение. И за по-сигурно, между коренните жители се разселват представители на някое малцинство с по-ниска култура и по-висока раждаемост. Правата на малцинството грижливо се охраняват от копоите на социалистическия, съответно демосоциалистическия режим. В днешна България отрекоха законното право на коренното население да се брани от престъпни посегателства. Червено-сините комуняги твърдят, че българинът нямал правото дори да говори, да обсъжда връхлетялата го "демокрация". Техните прокуратура, полиция и служби за сигурност винаги преследват Истината. И винаги според закона. Нацията бързо, и съвсем не полека се превръща в съвкупност от поединично измиращи индивиди.

            Подлъгаха ни с обещания за човешки права и по-добър живот, за да ни обрекат на безправие и глад. Създадоха нечувана безработица, за да се съгласяваме на каквато и да е работа. Подхвърлят ни като на просяци мизерни подаяния, вместо заплати, държат ни в послушание с помощта на изкуствено задълбочаваща се бедност. Демократите провъзгласиха право на собственост, но фактически ни лишиха и от нова, което комунистите не успяха да ни отнемат. С помощта на инфлация и данъци, на безработица и свръхпрестъпност, те осъществиха пълното лишаване на народа от собственост. Увеличават цените на транспорта, на пощенските и телефонните услуги, за да не общуваме помежду си. Драстично, с позволени и непозволени методи прекъсват естествените ни връзки, за да се създадат условия, при които бихме съгласували своите действия. Обявиха свобода, пазарно стопанство и равни права за всеки, но да стане богат може само онзи, чието име е вписано в предварително подготвеният списък на богаташите. А списъкът е съставен от представители на висшата партийна номенклатура на БКП, и от шефовете на Държавна сигурност.

Българино, не разбра ли какво ти готвят?

            През есента на 1944 година руският ботуш и британското коварство стъпкаха Царство България и поведоха българите към някаква измислена "народна демокрация". Сега пак същите престъпни типове, пак към "демокрация" ни водят. Водят ни, и ни отнемат всичко, което дедите успяха да ни завещаят. Сигурно за да не ни тежи по пътя. Слугите на Международния финансово-паразитен център - комунисти и либерални демокрадци поведоха българите като добичета на заколение. И българите, уморени от глад и лъжи - млъкнаха, предадоха се. Българите изоставиха своя Бог, предадоха Го, и Той ги изостави!

Българи, докога все други ще ви водят? Докато не се изправите и не тръгнете сами!

Комунистите и демонократите са непобедимо глупави. Те разсъждават като животни и единствено скотска участ могат да предложат на онзи, имал неблагоразумието да повярва в тях. Техният път на социализма и техният мирен преход водят единствено към гробището. Или към кланицата, то е все едно. "Изборите не променят нищо. Ако променяха, щяха да ги забранят." - имаше такъв надпис върху стена в София, замазан с блажна боя няколко дни след изписването му, малко преди общинските "избори" през есента на 1999 година. Изводът е, че българската криминална демокрация разрешава всичко, с изключение на действията, които биха променили нещата към по-добро. Но ние, българите искаме да живеем. Ние искаме да живеем добре като бели хора, каквито всъщност сме. Ние си искаме нашето.

И сме решени да си го вземем!

            Многократно споменавах Държавна сигурност. Време е да разгледам по-подробно нейната същност.

***

ДС – унищожител на Българската Държавност

            Над България е надвиснала тежка сянка - сянката на ДС. Терорът се връща, страхът се връща, животът става не просто тежък - животът става физически невъзможен. Всичко можеше да е другояче, всичко можеше да е прекрасно, но ние изпаднахме в такава свръхдемократичност, че позволихме на палачите да се окопитят и да ни яхнат отново. Този път никой външен не е виновен на Българина. Българският народ бе застигнат от проклятието на стотиците хиляди жертви на комунистическото мракобесие. Така е и така ще бъде, докато не платим данъка, изискван от нашите мъртви и не се преборим с още жизнената комунистическа репресивна машина.

            Нека най-сетне наречем нещата с истинските им имена. Българският народ е смъртно болен, а туморът, инструментът за неговото унищожение е старата комунистическа Държавна сигурност, преименувана днес на НСС - Национална служба за сигурност. Макар че най-правилно ще е да я наречем Противонационална служба за несигурност и наркотрафик.   Залъгвахме се твърде дълго. Десет години живяхме с измамата, че не може да е все така, че нещо ще се промени. Накрая бяхме принудени да признаем: ние сме в положението на болен от рак, който отказва операция с надеждата, че болестта сама ще ти отиде. Не, няма да си отиде, а ще разруши приютилия я организъм. Къде сгрешихме, какво можехме да направим, а не направихме?

            Още никой не е изчислил колко са жертвите на комунистическата диктатура в България. Десетки хиляди българи бяха умъртвени от служителите на ДС. В почти всички случаи причина за убийствата бяха некомунистическите убеждения на жертвите. Ние обаче решихме да се покажем свръхблагородни, свръххуманни, решихме да забравим, да не търсим сметка. Нещо повече: като истински безумци допуснахме палачите да останат на своите постове. Дадохме им възможност да се окопитят и да започнат отново терора срещу нас. Ето защо припомнянето на стари истории не е самоцел. То е нужно, за да съберем сила, да се изпълним с решимост и да довършим започнатото благородно дело - очистването на нашата Родина от комунистическата напаст. В противен случай рискуваме през някоя тъмна нощ да ни привикат "за малка справка" и едва след десетилетия да изровят нашите кости. А обществото да спори мръсни ли са те или са чисти.

            Всъщност понякога из вестниците се срещат съобщения за посмъртна съдебна реабилитация на една или друга жертва на комунистическия произвол. Жертвите, макар и посмъртно, макар и незначителна част от тях са реабилитирани, това е добре. А кога ще осъдим палачите, та макар също посмъртно? Ще ви отговоря с помощта на една полупритча.

            След Деветоюнския преврат през 1923 г., когато бил убит министър-председателя Ал. Стамболийски, градските големци в родния град на капитан Харлаков, физическия убиец на Стамболийски се събрали да обсъдят съдбата му. Един от тях се изправил и рекъл:

            - Да, господа! Зная, че капитан Харлаков е куче, но не забравяйте, че е наше куче!

            Същата работа е с кучетата от Държавна сигурност. Докато правителствата - било социалистически, било демократически, ги смятат за свои кучета, нищо няма да излезе.

            Как можем да се справим с терора на тайните служби? Как можем да отстраним надвисналата над нас заплаха? Като извадим на светло тъмните им дела, като направим тайното явно. Тяхната сила е тайната; нашата - всеобщото знание. Те са силни докато работят скрито от чужди погледи; нашата цел ще бъде да насочим всички погледи към тях.

***

            През септември 1944 г. Съветската армия окупира Царство България. Едновременно бе извършена и друга, много по-страшна окупация, тази на съветското КГБ. По-страшна, защото армиите идват и си отиват, но КГБ остава.

            Тогава, през онези страшни септемврийски дни бе положено началото на българоубийствената институция, позната отначало като КДС /Комитет за Държавна сигурност/, а по-късно като Държавна сигурност /ДС/. В нея влязоха както извратени шумкари - садисти, така и бивши полицаи, преминали на страната на новата власт. Резултатът е известен – десетки хиляди избити изтъкнати Българи, елитът на нацията. Избити в повечето случаи без съд и присъда, тъй като освен своя авторитет сред хората, своя патриотизъм и свята непримиримост към човеконенавистния болшевизъм, те друго престъпление нямаха. Така започна ДС - с ликвидиране на Българския интелектуален и морален потенциал. Не е нужно да правим кой знае какъв подробен анализ, за да разберем, че ДС бе създадена за борба с Българския народ.

            Чистката на всичко най-будно, най-живо продължи и през следващите десетилетия. ДС създаде концлагери и пращаше там храбреците, дръзнали да изразят съмнение към комунистическата власт. На остров Персин, край Ловеч, в Богданов дол, Куциан, Скравена и на още толкова други места гниеше цветът на Българския народ. Репресиите бяха особено масови през 1956-та и 1968-ма, когато унгарците, съответно чехите се вдигнаха в защита на своята национална независимост. Броят на избитите още никой не е изчислил, а за търсене на отговорност даже не се мисли.

            Дойде 10 ноември 1989 година. Провъзгласиха някаква си демокрация. Започнаха някакви промени. Само ДС си остана същата, макар по подобие на породилата я партия на два пъти да си смени името. Отначало стана Национална служба за защита на Конституцията, после Национална служба за сигурност. Смениха само името. ДС нямаше и най-малкото намерение да прекрати старата позната практика на грабежи и убийства. Нито пък прекрати своето финансиране по описвания многократно от западните средства за информация начин - чрез продажби на наркотици и оръжие, чрез участие в международния тероризъм, чрез покровителство на престъпни групировки вътре в страната и извън нея, чрез преки кражби от домовете на недоволни лица. Чекистите само на това бяха учени, те само това умееха. И ако за смъртта на писателя Георги Марков научи цял свят, то кой днес си спомня за Милош Зяпков, за Иван Дундаров и Страхил Гичев или пък за свидетелката на пропадналото дело за лагерите Надя Дункин? Те и още много други бяха умъртвени не по сталиново време, а в условията на "демокрация, плурализъм и гарантирани човешки права". Всъщност мълчание тегне и над убийствата, извършени през последните години на "пролетарската" диктатура. Я се опитайте да заговорите за Георги Гавазов, за Борис Арсов, за Георги Заркин или за Володя Наков? Ще ми се да напомня и за съзатворника ми Петър Стефанов като цитирам книгата "Капан за контри" от Ганчо Савов: "И един ден, през декември 1986 г. той внезапно, без всякаква причина и оплаквания се срина на улицата близо до дома си и само за минутка издъхна!... Изневиделица край него се оказаха служители от ДС, които го прибраха бързо. После се държаха грубо със съпругата му, не разрешиха аутопсия, а след това "уредиха" спешно да бъде кремиран." Кои са тези служители? Имената! "Демократичната" ни власт май не е особено склонна да ни ги каже. Опитайте се да разследвате дейността на т. нар. група "Железните момчета" - оперативни работници от ДС, извършили серия убийства в Ботевград през 1986-7 г. Сигурно защото убийците са още на старите си постове, но продължава да се твърди, че не е имало никакви убийства, а става дума за нещастни случаи. Небезинтересно е да споменем, че важна роля за прикриване на престъпленията изигра паталогоанатомът на ботевградската болница д-р Тодор Петков, заради което след 1989 г. му повериха лидерския пост на БЗНС "Никола Петков", а по-късно го направиха шеф на небезизвесната "ВИС - 2". Същият "лекар" редовно правеше услуги на ДС, именно той прикри причините за смъртта на Цветан Йорданов от с. Гурково през 1991 г. Само че д-р Петков се пропи, измъчван от гузната си съвест и постепенно бе изхвърлен отвсякъде. Можеше да се види всеки ден в една малка кръчмичка, където се събират такива като него - преминали в "запаса" бивши ченгета. Докато в един прекрасен ден не умря от препиване с ракия-менте. Мръсното дело бе продължено от по-безскрупулни, по-устойчиви типове. Няма какво да се лъжем: копоите на комунистическия интернационал продължават своята война срещу България, а ние си дърдорим за демокрация. Колко ли ехидни ухилвания е предизвикала фразата "бивша ДС"?

            Не, никой след 10 ноември 1989 г. не е даже помислял за съд над чекистите. Убийства, инквизиции, наркотрафик, плячкосване на частни колекции, тероризъм... За малко ли от деянията им се полага възмездие? Професионалисти в измамата, специалисти в грабежа - това са те, но нашите либерал-християнски демократи не предвиждат възмездие. Точно обратното - демонократите от Съюза на ДС /СДС/ допуснаха кагебейските възпитаници пак да се разпореждат със съдбите ни.

            Те, бандитите и палачите от ДС си останаха същите, заемат същите кабинети, притежават същата неограничена власт, използват същите, уж отречени от историята методи и със същата безнаказаност продължават да съсипват живота същите набелязани жертви - ветераните от противоболшевишката Съпротива. А ние с цялата си детинска наивност си въобразяваме, че ДС е бивша... Икономическата структура на ДС, така наречената "Мултигруп" финансираше и още финансира основните, пък и някои други политически сили, диктува им правилата на играта, а ние се радваме, че ДС я няма... От ченгета се ръководи и могъщата “ЛУКойл”. Ами задграничните им филиали? Дон Огнян Дойнов от ботевградското село Новачене спря да изпълнява нарежданията на ДС, поиска да се върне в България и умря скоропостижно. Последва го синът му Ясен, който умря на 25. 02. 2000 г. Тук вероятно ще срещна упрек, че бъркам в човешката болка. Ето какво ще ви кажа:

            Защо се ровя в биографиите на управниците ли? Ами я си представете следното вестникарско съобщение: "Днес в нашата страна на кратко приятелско посещение пристига президентът на САЩ г-н Ал Капоне. Видният държавник и демократ ще държи лекция на тема "Правата на човека в цивилизования свят". Г-н Капоне бе сърдечно приветстван от българския премиер г-н Косто Иванов. Г-н Иванов бе любезен да сподели, че с американския гост го свързва не само общия им бизнес, но и старото приятелство от съвместните им преживявания през младежките години". Ние не само имаме право, ние сме длъжни да познаваме своите ръководители, длъжни сме да следим стъпките им и да бдим над техните явни и скрити действия. Иначе нека не се оплакваме, че пак сме били излъгани. Досегашните наблюдения и анализи доказват, че в момента няма действащ политик, който да не е свързан с комунистическата Държавна сигурност. Неудобните бяха отстранени между 1990-та /Илия Минев/ и 1995-та /Янко Янков/, докато накрая не остана нито един честен човек между тях - нашите управници.

            Изглежда беше напълно вярно твърдението на Илия Минев, че откакто Тодор Живков идва на власт, не друг, а именно ДС реално ръководи държавата. По-точно, че ръководителите на ДС и на БКП са едни и същи лица. Ситуацията с нищо не се е променила след 1989 година. И все пак разлика в отношението на ДС към БСП и СДС има. Докато ченгетата получават заповеди от своите шефове, намиращи се в БСП, то самите те ръководят СДС. Затова не вярваме, че така наречените демократи ще се справят с наследството на болшевишките тайни служби.

            Съществува още един аспект от дейността не само на ДС, но и на КГБ, и на ЩАЗИ, и на Секуритате, и въобще на всички тайни служби, бранили рухналите комунистически режими. Те имаха своя агентура на Запад. И голяма част от агентите им принадлежаха към престъпния свят. Но докато преди "нежните революции" ченгетата работеха за своите правителства, то сега взеха да работят за собствена сметка. Отново ръка за ръка със Западните мафии. И ако има нещо, от което недоумявам, то е защо Западът отказва да ни помогне в борбата с онези, които рушат и неговите общества. Нещо повече - официалният Запад сякаш ги покровителства, поне това личи от досега събраните факти.

            През януари 1997 г. преживяхме един дирижиран полубунт, при който правителството /но не и властта!/ премина от ръцете на една комунистическа фракция /БСП/ в друга /СДС/. Народът за пореден път бе излъган, че страната ще се управлява от некомунисти. Даже от антикомунисти, какво безочие! Дотук добре, но никоя лъжа не е вечна, историята не свършва с една дата. Първото, което направи впечатление бе, че никой от виновните за хлебната криза, за хиперинфлацията, за грабежа и за цялото катастрофално управление на Жан Виденов не бе наказан. Нямаше наказания и за пребитите от бой хора пред парламента. Къде са гаранциите, че злото няма да се повтори? После се вдигна шум около така наречения "лустрационен закон", забраняващ на бивши служители и доброволни сътрудници от ДС да заемат някакъв чиновнически пост. Законът в крайна сметка бе отменен, без някой да забележи, че той се отнасяше до бившите, до отказалите се. Действащите не бяха предвидени в закона, тях не ги закачаха. Но ДС прецени, че бившите могат да се разкаят и да се върнат в нейните редици, затова и този полузакон не бе приет.  Практиката потвърди правилността на взетото решение. Всяка седмица можете да видите по различни телевизии някои такива завърнали се под крилото на Службите “бунтовници”. Няма да ви казвам кои са, сами ще ги познаете. Най-вече по това, че само и единствено на тях се дава думата да говорят от името на всички нас. И да се вживяват в ролята на върховни съдници. Така се стигна до декември 1998 година.

***

            Какво се случи тогава? Нищо особено. Няколко разлепени листовки от името на Движение “Воини на Тангра”, съдържанието на които в никакъв случай не нарушаваше действащите закони. Вярно, бяха разлепени в една и съща вечер из няколко десетки градове. ДС обаче реши друго. Хвърлените за смазването на нашето недоволство огромни полицейски сили можеха да бъдат оправдани, само ако се отнасяше най-малкото до въоръжен опит за преврат. В случая нямаше нищо подобно. Изразена загриженост към съдбата на Българския народ, болка за състоянието на Държавата. Горката ни бивша ни държава, както се оказа. Сигурно затова следствието не извърши никакви действия за разкриване на истината, а се превърна в кампания за сплашване и за икономическо съсипване на набедените. От истината ние можехме само да спечелим, а те - само да загубят. Ето текстовете, можете сами да прецените:

 

РЕД И СПРАВЕДЛИВОСТ

            На 18 март 1998 г. една къща в Плевен рухнала, защото властите много години не позволявали на нейните собственици да я ремонтират и укрепят. Къщата била паметник на културата. Под развалините на паметника загина една Българка, детето й остана сираче. Последвалата експертиза роди нищо незначещи констатации. Отговорност не бе потърсена.

            На друго място осъдиха и вкараха в затвора възрастен Българин, стрелял по циганите, дошли да го убият и оберат.

            Подобни примери са част от всекидневието на Българина. Ние ви казваме:

            Държава, която не защитава Българина не е Българска държава!

            Държава, която не позволява на Българина да се брани е противобългарска държава!

            Държава, проявяваща равнодушие към живота и смъртта на своите поданици не е Държава!

Ние идем, за да върнем българската Държавност!

            Ние идем, за да върнем сигурността на Българина, да върнем вярата и справедливостта! Ние идем в името и заради децата на

България!

Ако ви е страх да ни последвате, поне не ни пречете!

Ние работим и за вас!

Ние сме Българското бъдеще!

       Тази листовка разлепихме в неголям тираж из Ботевград. Местният "Ботевградски вести" я нарече "фашистко послание". Били сме подстрекавали към бунт срещу властта. Сами ние ли мислим по този начин? Само и единствено ние ли сме решени да се сражаваме за своята Родина и за своя народ?

            "Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този, който не е готов да се сражава и умира - той не може истински да живее. Той е призрак, полусъщество, случайна сянка." - Александър Дугин.

***

            Ние не искахме да се примирим с участта на сенки и призраци. Последва листовката

ОПОМНЯНЕ

            Правителството, наричащо се "българско" и депутатите, заседаващи в Българското Народно събрание не се интересуват от Българите. Те не искат дори да ни превърнат в свои роби. Те мислят само как да ни отнемат всичко - имотите, жилищата, спестяванията, личното ни имущество. /И как накрая да ни уморят - бих добавил сега!/ Властващите партии и техните лидери изпълняват заповедта, дадена им от юдомасонските господари:

            Българите да бъдат унищожени, да бъдат изтрити от лицето на земята!

            И како ни залъгват с празни обещания, то е за да избегнат опасностите от нашето контранасилие. От нашия бунт, от нашата съпротива, която неизбежно би възникнала, щом всички ние осъзнаем страшната истина.

            Средствата за пропаганда и масово оглупяване ни занимават с всякакви малцинства: с цигани, с турци и евреи, с албанци и сомалийци. Само за Българина никой не говори, само него никой не го защитава. За Българина никой не мисли.

            Време е да осъзнаем реалността. Време е да се опомним, да проумеем кой и защо иска нашата смърт и смъртта на децата ни. Тогава Българският Бог ще простре закрилящата Си десница и ние ще си спомним забравената истина: Щом Българинът се изпълни с решимост за бран, враговете му сами падат на колене.

"Воини на Тангра".

***

            "Опомняне" бе разпространена из повече населени места. Докато разпратим следващата листовка и организираме нейното разлепване, ЧК на ген. Ат. Атанасов ни изпоарестува. Откопираните копия бяха иззети като доказателство, че сме се готвили да свалим правителството и да суспендираме Конституцията. Но ето и нейният текст:

 

НАШЕТО УТРО

            Управниците и подчинените им средства за всеобщо оглупяване твърдят, че днешната младеж била аполитична. Вярно ли е?

            Няма ги младите следовници на маркс-ленинизма. Колкото до младите демократи и либерали - оказа се, че техният идеал са изгодата и парите. Наистина ли младите хора вече не вярват в нищо? Нима отчаяние и безнадеждност са обхванали строителите на утрешна България?

Ние казваме: Българската Вяра е жива!

            Идеите не се изчерпват с родените в ционистки лаборатории измамни учения. Страната ни е залята от дясна националистическа вълна. В огромната си част, носителите на новите десни идеи за национално възраждане са млади хора. Те са, които носят своя Идеал в сърцата си. Те вярват! Не за рубли или долари, не за привилегии и постове.

А за България!

Млада България вярва!

Млада България не се предава, тя се бори!

И тази борба е нашата надежда.

И нашето Българско бъдеще!

            Да виждате нещо лошо, нещо престъпно? Само ДС мислеше друго. Оперативните работници, а по-късно и следователите крещяха: "Вие нямате право да говорите, нямате право да пишете, нямате право да изразявате мнението си!". По едно и също време с листовките, на предвождани от БСП пенсионерски митинги бяха изречени много по-остри слова, даже бяха изгорени чучела на министри, но нито БСП, нито нейните пенсионери бяха арестувани. Никой от тях не пострада! Стана пределно ясно, че съществува предварително определен кръг от упълномощени, които имат правото да говорят и протестират. За останалите, тази глезотия водеше след себе си строго наказание. От своя страна БСП постоянно проявява майчински грижи към свидната си рожба СДС. Съюзът на Демоничните Сили може много лесно да рухне, ако ударът дойде отдясно. Ако с ясни, разбираеми думи се обясни на хората единодействието между червени и сини, ако се повдигне въпросът за продължаващите преследвания срещу ветераните - антикомунисти... Ако някой се осмели най-сетне да каже истината! Само че на малцината, осмеляващи се да кажат тази истина не им се дава думата. НСС не се намесва, когато сини и червени се "хапят" /а всъщност имитират хапане/ помежду си, но освирепява, ако критиката е направена от някой извън "политическата класа". Както преди, така и сега съществуването на инакомислещи в България не се разрешава. "Инакомислещите са нужни на обществото. А като цяло искам да кажа: с мисълта може да се бориш само посредством мисъл." -  твърди още техният акад. Андрей Сахаров. Само че на нашите родни ченгенца изглежда и общество не им е нужно. Какво мога да добавя, какво е нашето, "фашистко" според определението на "антифашистите" гледище? Да се забранят критиките срещу държавното управление е равносилно на забрана да бъде обсъждана работата на един организъм. Какво излиза на практика в такъв случай? Самото твърдение, че уж съществуват някакви си болести ще се приема като критика срещу работата на самия Господ - Бог /нали човекът е Божие творение?/. А изразената гласно мисъл за лечение или /о, ужас!/ хирургическа интервенция ще бъде разглеждано като заговор срещу Бога. Естествено, че болен човек, спрямо когото се подходи по такъв начин, няма да бъде излекуван и ще умре. Затова нека не ви е чудно, че днес Българската нация умира.

***

            Видяхме, че за Националната служба за сигурност, сигурността на нацията е последна грижа. А какво е Държавата за Държавна сигурност? Нека се върнем към т. нар. "Възродителен процес". Негови осъществители бяха садистите от ДС. Според техния замисъл, кампанията трябваше да доведе до избухване на националистична еуфория в България. Защо ли обаче срещу действията на тогавашното правителство най-яростно се опълчиха националистите, групирани около НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/ на Илия Минев?

            Хората на Минев съзнаваха, че насилственото преименуване, промяната на етническата принадлежност посредством правителствен указ не само ще доведе до противопоставянето на една част от народа срещу друга. Процесът щеше да влоши отношенията ни с една съседна страна - Турция, да причини излишни затруднения в икономиката. Терорът неизбежно щеше да накара дори етнически Българи, каквито са българомохамеданите да се отрекат от своя народностен произход. В крайна сметка и народът, и Държавата губеха. Ако прибавим към тези факти още по-старата история с помакедончването на Българите от Пиринския край, ще видим, че ДС винаги е играла една противодържавна и противонационална роля.

            В своята безогледност ДС стигна дотам, че през 80-те години организира даже терористични актове. Провокира атентати, при които загинаха невинни хора, загинаха жени и деца, само за да оправдае своята терористична политика срещу набелязаните за ликвидация неподозиращи жертви. По-късно историята се повтори с комунистическия Партиен дом, подпален отново от ДС, но фактите за кой ли пореден път се потулиха. Свидетелите, както всеки друг път е ставало, бяха премахнати. Още същата нощ. А случайно оцелелите неудобните свидетели трябваше да се спасяват извън границите на България. Какво наблюдавам сега, когато пиша тези редове?

      31 август 2000 година. Отново се зашушука за чистка в редиците на бившите служители от ДС, останали на "демократична" служба. Критерият бил техният професионализъм - така ни уверява дори П/резидентът Стоянов. "Подборът трябва да бъде правен много, ама много внимателно, като в основата му е професионализмът и лоялността към каузата, която се изповядва от МВР." Стоянов обаче не каза нито дума за десарите, пряко замесени в репресии. Те са хора с гузни съвести, от тях не може да се чака нищо добро. Наивно е да говорим за професионализъм. Доста се писа за това, как един такъв чекист предоставял своите подчинени от женски пол на разни бандити за сексуални услуги. Обяснението било, че бандитите са работодатели на ченгетата. И след всичките разкрития - нищо, никакви последствия! Колкото до лоялността, то нали уж прокламираната политика на т. нар. СДС е антикомунизъм, а тези субекти са виновни в унищожаването именно на антикомунисти. Много странно звучат словата на политическите ни въжеиграчи, когато човек се поразмисли над тях. И още за професионализма. През юни - август 1999 година бях следствен по чл. 108 и ходех на разпити в Специализираната следствена служба. Нито един от разпитите не мина, без да отправя едно или друго обвинение в неправомерни действия към служителите на НСС /Национална служба за сигурност/, "бивши" офицери от ДС. Отговорът на следователя Михаил Генов обикновено бе: "Полицейска некомпетентност". Как в съзнанието на политическите ни мижитурки професионализмът и некомпетентността се сливат в едно? Пък уж само Желю беше философ...!

            Да, без малко щях да забравя "бръмбарите", намерени в дома на главния прокурор. Сините лидери се осмелиха да кажат доста остри думи срещу ДС. Какво е обаче истинското положение? Седесарковчетата имитират война срещу Държавна сигурност, като обвиняват нейните служители, че са изпълнявали заповеди, давани им от самите седесарковчета. Със своите обвинения те отклоняват вниманието от същинските престъпления на ДС - преследването на ветераните от антиболшевишката съпротива, наркотрафика, незаконната търговия с оръжие и други подобни дейности, заради които останалите държави и нации подеха своята българоунищожителна политика.

            Да обобщим: ДС, маскирана под името НСС не позволява в България да има нито ред, нито спокойствие, нито сигурност. При случаи на мирно изразявани прояви на недоволство ДС не влиза в диалог с недоволните, не помага на Държавата, а ги подлага на необосновани репресии, засилвайки по този начин тяхното недоволство. ДС стоварва своя "здрав юмрук на Партията" върху всеки случай на изразено Българско родолюбие, обявявайки Българщината за фашизъм. Повечето "фашисти" се оказват 16-17 годишни младежи, но тази подробност не е от значение за наследниците на "Железния Феликс" Дзерджински. В същото време откровено сепаратистката ОМО "Илинден" не само не е преследвана, но ДС я толерира, подпомага я при нейните контакти с чужди, враждебни на България сили. Закрилата се простира и над ТДП на Адем Кенан, и над други подобни антибългарски формирования. След всичко казано, не можем да имаме никакво съмнение, че целта на ДС е:

Ликвидиране на Българската държавност!

***

Можем ли да спасим Държавата си? И как?

            Първо трябва да обединим всички искрени некомунисти, всички милеещи за своята Родина и за своя народ честни хора. Да образуваме един блок, една коалиция, едно национално Движение, годно да се противопостави на контролираните от чужди сили парламентарни марионетки. Да съставим ясна програма, поставена върху ясни принципи. Да набележим целите и да изясним средствата за тяхното постигане. После - да помогнем на целия народ да разбере кои сме ние и към какво се стремим. Ако е необходимо - да обиколим и последното селце, и последната махала, и последната колибка, но да не остане нито един Българин, на когото да не е известно за нас. Да спечелим изборите и властта да премине в наши, Български ръце. След което макар и временно, да върнем закона за смъртното наказание.

И тогава да се заемем с ДС!

            Пряко участвалите в репресии, убийците и садистите ще получат съответно наказание. Невинно пролятата кръв зове към възмездие, нашите мъченици още стряскат сънищата ни, будят заспалата ни съвест. Ще осъдим палачите и ще ги изправим до стената. Или ще ги наредим под бесилката. По-малко виновните ще отидат там, където те пращаха нас - в затвора. На всички останали ченгета и техни помагачи - доносници ще забраним да заемат отговорни постове, свързани с власт над други лица. Ще им забраним и да развиват и упражняват частен бизнес. Толкова години цялото обезправено население работеше за тях, нека и те усетят как се изкарва хляба с пот на челото. Този именно метод бе приложен в Япония след края на Втората световна война, по същия начин имаме намерение да постъпим и ние.

            Дали ще постигнем нашите цели? Дали някога Българинът ще скъса робските си вериги и ще заживее като свободен човек? Не зная, даже по-скоро се съмнявам, но мисля, че си струва поне да опитаме.

***

            Кого забравих да спомена? Социалдемократи, земеделци /Боже, колко различни видове земеделци! Повече са на брой от самите селяни!/, "либералите" на Кире и Желю, екомошеници, кримизащитници, магистрални бандити, наркотрафиканти, социалисти и комунисти... Интелектуалци, разбягващи се като пилци щом започне да става напечено, интелектуалци - слугини на управниците, интелектуалци, на които от остроумничене не им остава време и една книга да прочетат. Назидаващият Стефан Цанев, писал преди време, че който не е комунист не е човек, Блага Димитрова, носителка на Димитровска награда, да изброявам ли? Все отбор антифашисти, все лява измет. Лошото е само, че не друг, а именно тази лява измет ще досъсипва Родината ни след идващите парламентарни избори. В съдружие с откровено противобългарски сили /ДПС на Ахмед Доган - агент Сава, Турска демократическа партия на ултранационалиста Адем Кенан, Нова България на ненавиждащия всичко българско цигански барон "Цар Киро", Евророма, еврейските Цион и Шалом, Б,ней Б,рит и Билдербергите... И с активната помощ на постоянно гастролиращите у нас руско-украински мафиози, бивши офицери от КГБ и румънски цигани-джебчии./. Какво можем да добавим?

            Комунистическата власт съществува фактически вече 56 години, но юридически е незаконна. При условие, че народното участие бъде като на последните общински избори през 1999 година, към нелегитимността ще се прибави и непредставителност. А нали уж претендирахме да сме държава с представителна демокрация...

И какво от това?

            Ето какво: съвсем скоро, още през нашия живот България ще бъде с не повече от половината й днешна територия и с население 3 - 4 милиона, при това само отчасти българоезично. Тези са най-оптимистичните прогнози при сегашното развитие на събитията. Ще имаме една съсипана, унищожена нация, неспособна да продължи своето историческо развитие, своя път през вековете. Дълги анализи не са нужни. Толкова окайваната бивша Югославия май ще има по-добра съдба от нашата, ако...

            Вече чувам разните философски разсъждения, празните дрънканици, безпочвените умозаключения на парламентарните бърборковци. А всъщност изходът е един, само един.

Да върнем законното държавно управление!

България отново да стане Царство!

            "След престъпленията на века монархията остава като една надежда. Тя ни се явява като застъпник на общогражданското и националното начало." - писа още Владимир Свинтила.

            "Какво ще ни донесе Царят?" - питат, сякаш въпросът е в донасянето и отнасянето. Царят ще осигури неприкосновеност на границите. Ще донесе авторитет пред останалия свят. Ще донесе законност. Малко ли е? Връщането на конституционната монархия в България е задължително условие за българското спасение и ако щете - за физическото ни оцеляване. Като прибавим личностните качества на Негово Величество Цар Симеон II, трябва съвсем да сме загубили разсъдък, та да не се възползваме от шанса, даден ни от историята. Другото е надлъгване. При това на дребно.

            Криминалрепубликанците усещат все по-засилващия се народен стремеж към възстановяване на монархията, затова не смеят да критикуват пряко Царя. Вместо това те хулят монархическите формации. Но формациите са си формации, а каузата си е кауза. Поне тогава си мислехме по този начин. И макар Монархът да изигра всички ни, ще бъде нечестно да премълча какво мислехме и към какво се стремяхме тогава. Моето изследване няма да е завършено, ако пренебрегна този толкова важен въпрос. Отварям архива си.

***

 

ОБВИНЕНИЯ И РЕАЛНОСТ

            Обвиниха ни, че сме показвали неуважение към българския президент. И никой не се замисли върху абсурдността на обвинението. Защото ние нямаме президент. И не можем да имаме. Като поданици на Негово Величество Царя на Българите, ние не признаваме републиката за законна. Как тогава можем да признаем нейния президент? Вярно, днешната република е реалност, но реалност, наложена ни със сила от съветските щикове. Да я признаем за законна и демократична, означава да признаем за законни и демократични и съветските щикове.

            Аз нямам президент. Аз имам свой Цар. Аз вярвам в Бога, на Българите, в Царя на Българите и в Българското Отечество, а всичките тези "президенти" просто не съществуват за мен. Има и нещо друго. Коронясването е тайнство. Като кръщавката и венчавката. Докато изборът на президент е просто един рутинен държавнически акт. Кой акт може да отмени едно Тайнство? Да, аз нямам президент. За мен републиката е театър, който сме принудени да играем. Как мога да боготворя артиста, заел мястото на моя Цар? - 24 октомври 1990 година

            Три години по-късно. Ходехме из София с ленти, на които пишеше: "Аз нямам президент". Но борбата ни бе насочена срещу личността на президента, срещу някой си Желю от село Веселиново, бившо Байрам дере, а не срещу институцията. Провалихме се. - 23 юни 1993 година

            След още седем години. Предстои поставянето на въпроса с цялата му острота. Първият път не се осмелихме да заявим каква е нашата крайна цел. Вторият път се провалихме поради младежката си наивност и неопитност. Третият път нямаме право да се проваляме - провалът ни ще бъде окончателен. - 01 септември 2000 година

Дали наистина има изход? Едва ли.

            Оказа се, че наистина няма изход, но не защото Царят не дойде, а защото не се оказа Цар, а поредната измама. Поредната лъжа. И ако запазвам горния текст, то е да знаят идващите след нас как сме се лъгали и заблуждавали, и как всеки път сме били мамени от мошеници на дребно.

            Няма и кой да помогне на народа да се осъзнае, защото т. нар. "интелигенти" се интересуват само и единствено от себе си, а журналистиката се командва директно от Министерството на вътрешните работи. Не вярвате ли? Позволете ми да се спра само на един случай - този с ослепяването на Анна Заркова. Когато това се случи, аз излязох в ботевградския вестник "Шанс" със следната:

Позиция

            Бандити посегнаха върху лицето на една журналистка заради силата на нейното слово. С това те признаха, че словото е Сила.

            Нападнаха я в гръб. Което означава, че те самите се страхуват. Поляха я с киселина. Със своя акт демонстрираха кой разяжда обществото и държавата. Поискаха да обезобразят лицето й. Разбрахме, че техните души и сърца са безобразни.

            Недостойни правосъди изправиха двеста и девет журналисти на подсъдимата скамейка. В повечето случаи - заради изречена истина. Заради отправено предупреждение. Заради изразена смелост. Заради отстояна позиция. А после се завъзмущаваха, че престъпниците започнали да се държат нагло. Искрено ли е възмущението на правосъдите, или е стъписване пред българския народ, който застана на страната на Анна Заркова?

            Вярата в справедливостта е по-силна от сковаващия страх. Мнозина ще продължат да говорят истината. Нали все някой трябва да я каже? И сигурно ще има нови нападения. И отново не един и двама ще декларират, че са потресени.

            Нямаше ли да е по-страшно, ако никой не изричаше слова, заради които да нападат?

            В резултат собственикът на вестника ми забрани да пиша повече позиции, а когато половин година по-късно потърсих колегиална защита от в-к "Труд" във връзка с полицейския произвол срещу мен, Лилия Христовска категорично ми отказа каквото и да било съдействие. Аз обаче потърсих истината за ослепяването на Заркова, а тя се оказа твърде различна от официалната. Бащата на Анна, генерал Леонид Кацамунски по едно време се разприказвал за използването на психиатрични методи срещу дисиденти, за медицински експерименти над политзатворници. След като първоначалните предупреждения не дали резултат, ДС насочила своя удар срещу дъщерята на бъбривеца. Генералът естествено млъкнал. Мълчанието се разпростря и над останалите, докоснали се по един или друг начин до този случай. Интересна е реакцията и на самата Заркова. След като й написах писмо с упрек, че "Труд" премълчава моя случай и  блед намек за причините, довели до нейното ослепяване, Анна Заркова няколко седмици не посмя да излезе с никакъв материал даже в собствения си вестник. Подобни истории мога да ви разказвам до безкрай, но има ли смисъл? Важно е да знаем, че в днешна България няма нито журналистика, нито свободна преса. Народът няма откъде да научи истината, а сам не е в състояние да се досети.

***

Какъв е крайният извод?

            Няма държава, няма държавни институции, няма закони, няма политически сили, няма леви, няма десни, няма националисти, няма монархисти, няма народ, няма нация, няма личности, няма нищо... И Църква няма, няма и религия. Православното християнство и Тенгрианството се размиха в морето от неизброими секти и сектички. Скриха се сред мормони, сред масони, сред йеховисти и евангелисти, сред кришнаити и сатанисти, сред мюсюлмани - фундаменталисти, сред бахаи, юдеи, дзен-будисти и мормони. /Нямам, разбира се нищо против гореизброените, както нямам нищо против чукчите или против зулусите, но нали ставаше дума за България!/ Няма вяра, няма надежда, няма храна нито за тялото, нито за душата. Ще има само избори. Животът ще продължи, но без България и без българи.

И какво от това?

юни - септември 2000 година

октомври 2006 година

 

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ III

            Завърших втората част на моята “Тайна история” с чувство на отчаяние и безнадеждност. Но Стрелата на Времето не се е обърнала, животът продължава. И ако наистина нямаше надежда, то трябваше да се смиря с обречеността, да се примиря, да се откажа и от написването на третата част, и от борбата. Нима можех с лека ръка да отрека делото на целия свой живот? Е, добре! Да предположим, че наистина изходът го няма. Ами тогава да го създадем! Ето, затова написах третата част. Целта ми е колебаещите се да осъзнаят:

       Ремонт на съществуващото не е възможен. Плебейщината не подлежи на облагородяване. Ние трябва, длъжни сме да се опълчим срещу съществуващото Зло, да го победим и отново да въздигнем своя стар Български Дом! Ние трябва да станем и да тръгнем!

***

 

Срещу грабежа

            Каквото и да прави, комунистическата власт не може да бъде законна. Донесена върху остриетата на чужди щикове, укрепила се с помощта на безброй престъпления, проляла реки от невинна кръв, докарала България до всеобща разруха, тази власт бе принудена да поотпусне юздите. Временно, както се оказа.

            Българският /макар, че е по-правилно да го наречем противобългарският/ комунизъм се наметна  с демократични одежди. Регистрира множество партии, даже отначало спря преките преследвания заради проповядване на антикомунизъм, започна да говори с нов, благ глас. Но забележете - законната власт не върна. Новите партии те, комунистическите престъпници ги регистрираха. Признаха ги, за да получат покрай тях признание и те - половинвековните палачи на България. Комунистите узакониха своите създадени от самите тях конкуренти с илюзията, че посредством тях и партията на грабежа ще се превърне в законна партия. Аз питам: може ли да бъде узаконена ситуация, създадена от поредица престъпления? И още: комунистите позволиха да съществуват конкуренти, но не и откровени врагове на червените крадци и грабители. Парламентарни опоненти - да; личности, изповядващи различна от марксическата идеология - в никакъв случай.

            Първите, усетили на свой гръб лишенията на т. нар. "мирен преход" не бяха комунистическите функционери. Не бяха некадърните стопански ръководители. Не бяха и дейците на изкуствено създадената "опозиция". Първите пострадали бяха винаги обезправените работници и селяни. Пенсионерите, децата, способните личности на България. А също храбрите българи, осмелили се да се опълчат срещу болшевишката тирания през годините, когато съпротивата съвсем не бе безопасна. Хаотичното състояние, в което днес се намира Родината ни, се развиваше паралелно с "демократизирането" на нашия политически и обществен живот. Дори когато на власт дойдоха неясните демократи, стана още по-зле. Вместо с отговорност за виновните, СДС се захвана да търси отговорни постове. За себе си, естествено! И за своите послушни протежета. А народа кучета /развъждани от многобройните екофондации/ го яли. Държавата с нейния авторитет, принадлежала безразделно на комунистическата върхушка само бе преразпределена. От новото разделение на народа по-леко не му стана. Печеливши се оказаха отново старите, познати болшевишки разбойници.

През 2000-та година в България неморалността и престъпните наклонности и деяния се приемаха като нещо нормално. Дори ако ставаше дума за обществено ангажирани лица. А когато около някой скандал се получеше твърде голямо брожение, веднага се измисляше нов, по-пикантен, но незасягащ въпросите на всекидневието скандал. Хорицата можеха да говорят и мислят за всичко, но не и за онова, което пряко се отнасяше до тях и до живота им. Хорицата не биваше да си направят следната проста сметчица: “От действията на политиците зависи нашия хляб. Значи ние не само имаме право, но ние сме длъжни да търсим сметка за действията им. Престъпление пред нас и нашите деца ще е, ако само ги наблюдаваме отстрани безмълвно.” Само че Властта им казваше друго: “Вие сте малки, вие сте дребни и нищожни, от вас нищо не зависи, така че си трайте да не стане по-зле!” И нещастниците, зомбизирани и видиотени се подчиняваха като по команда. Плановете на противобългарските заговорници даваха своите отровни плодове.

***

            Кой го измисли, по какъв план бе приведен в действие българоунищожителния заговор? Но преди това нека отговорим на един друг въпрос:

Кой възражда диктатурите

            Изродената ни представа за демокрация е на път да съживи поумрелите мераци за нова диктатура. А толкова се радвахме, когато се разделихме със старата!

            Нашето много демократично правителство отказа всякаква отговорност за здравето на българските деца. Родителите трябвало да плащат солидни здравни данъци. Всеки месец. Ако пък нямат достатъчно пари и детето им недай Боже се разболее, то просто няма да бъде лекувано. Кратко и ясно. В пълно съгласие с принципите на пазарната икономика. Държавата нямала достатъчно средства за лечението на собствените си деца. В скалата на почитаните ценности децата стоят далеч по-назад от депутатските мерцедеси, например. И целият този цинизъм на фона на всекидневни хвалби за оказана братска интернационална помощ за албанците в Косово, за пострадалите от земетресението в Турция или за кхмерите в Кампучия. Не че не изпитвам състрадание към гореизброените клетници, но повече обичам моето си дете. Като мен мислят почти всички нормални хора по света. Повечето българи - също. И заваляват спомени...

            Как по времето на комунизма здравеопазването било безплатно, как по времето на национал-социализма Адолф Хитлер проявявал изключително внимание към германските деца. Следват разсъждения на тема безплатни или поне безумно евтини учебници. Следват лекции за ползата от ученическите униформи и вечерния час. До доброволното приемане на униформеното мислене остава само една крачка.

            Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И отново чуваме напомняния за времето на болшевизма и фашизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Сега да не е по-добро?Преди десет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Защитниците на демокрацията не намират аргументи да възразят.

            Магистралите ни постоянно са в ремонт. Веднага следва съпоставка с аутобаните на Хитлер. Рухналите сгради след земетресението в Турция станаха повод да се заговори за качеството на нашето строителство. Като истински гении, новоизлюпените ни велможи решиха точно тогава да бутат мавзолея на националния предател коминтерновеца Георги Димитров. Оказа се, че за събарянето е нужно повече време, отколкото за построяването му. В контраст с днешните жилищни блокове, напукващи се при първия земен трус или поредния бомбен атентат. Сравненията никак не са в полза на така наречената демокрация.

            Липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ.

            А иначе, ако ги слушаме, без малко да повярваме, че управниците ни се стремят към социален мир. Позволявам си да кажа какво мисля по въпроса. Социален или социалистически мир искат нашите комунардемократи? Разликата е огромна. Социалният мир примирява обществените групи. Социалистическият ги умиротворява. До смърт. Толкова по въпроса за мира и войната.

            "Да, трудно е, но пък има свобода!" - плахо се опитват да възразят свръхдемократите от Съюза на ДС. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм, щом не излиза от средите на комунистите. Нека добавя, че на БСПарите е позволено онова, което за други е най-строго забранено. Задачата на червените капиталисти е да създават илюзия за някаква опозиционност. Към останалите критици на режима се прилагат същите репресии като по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков. И ги извършват същите стари изпитани кадри - все още непенсионираните офицери от Държавна сигурност. Под ново име, разбира се. Все по-очевиден става фактът, че народът е по-уплашен, отколкото преди десет години. Та за каква свобода ставаше дума?

            Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо как се нарича. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава уродлива система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След десет години на успехи и исторически победи, мечтите по твърда ръка преживяват разцвет. В България вече искат диктатура. В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.

            ... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията.

***

            Бедата е всеобхватна, но ние можем да я спрем, стига да пожелаем. Стига да се изпълним с решимост да ги спрем. Главните, стоящи пред нас въпроси са три:

            Какво всъщност се случва с нас;

            Защо се случва именно така, а не иначе, кой има интерес от нашето унищожение;

            Как да преодолеем зловредните за нас последствия?

Въпросите ми не са безцелни. Те са основание ние, засегнатите от Злото, от демократическия цинизъм да се захванем с политика. Но първото задължително условие за успеха е едно: нека със свещеното Дело се заемем самите ние. Доверим ли се на друг, наредим ли се под чуждо знаме - пак ще бъдем излъгани. Защото всеки работи за себе си, никой външен не го е грижа за нас. Нашето спасение е наша работа. Не сме безсилни, както се опитват да ни внушат, но наготово нищо няма да дойде.

Време е най-сетне да започнем!

***

            Когато преди половин век сталинистите дойдоха на власт, те ни казваха: "Господството на буржоазията трябва да бъде заменено от господство на пролетариата". Но тъй като според Владимир Улянов - Ленин "работническата класа е неспособна да управлява", господството се осъществяваше с посредничеството на така наречените "професионални революционери". Такива, като Тодор Живков, Пеко Таков и Мако Даков. Днес същите пребоядисани маркс-ленинчета ни заявяват: "Господството на комунистите трябва да бъде заменено от господството на капиталистите". Но, че става дума за едни и същи лица забравят да ни уведомят. Нима има разлика между стария развит социализъм и новия, уж демократичен, но недоразвит капитализъм?

       Една престъпна група, служейки си с измамни лозунги се готви да властва вечно. Ние, новите десни питаме: не е ли възможно в държавата да господстват интересите на цялата нация, а не на някаква малочислена група лъжци и измамници?

            Подобно състояние на нещата не може да постигне никой друг, освен самият народ, осъзнал идеята за народностна общност. Заради всички нас и заради всеки от нас! Учеха ни, че народът е съставен от противопоставени една на друга класи. Настройваха ни едни срещу други, разделяха ни, за да ни използват по-добре, за да крадат безнаказано нашия труд. Печелеха дори от смъртта ни, като продаваха и все още продават органи, взети от нашите мъртви тела. Нима ще позволим да им робуваме вечно? Това би означавало да подпишем смъртната присъда над българския народ. Стига са ни учили кое съответства на техния закон, и кое - не. Законно е онова, което е полезно за народа. Ако някой е натрупал имане благодарение на своето трудолюбие, ум, талант или находчивост, ще бъде престъпление да му се отнеме. Но ако имането е натрупано с измама, законно е то да се върне на жертвите, от които е отнето. Да се върне на истинските собственици. Затова наш дълг е да наблюдаваме кой как е забогатял. Един ден ние ще отнемем от престъпниците богатствата, които те нямат право да притежават. Мародерите, които в момент на война или бедствие грабят от бедните, ги бесят. В този смисъл си мисля, че управниците, които в момент на национална катастрофа отнемат последния залък от своя бедстващ народ, ние би следвало да ги определим като мародери. Тогава ще трябва да ги осъдим и да ги избесим съгласно военновременните закони. И ще бъде забавно да гледаме как ритат.

            Ако ли не - ще ни се наложи да преживеем предсказанието, че главните, централните улици ще станат дотолкова небезопасни, та ще ни се налага да ползваме заобиколни маршрути, за да се приберем вкъщи. Ще се сбъдне прокобата, че в България ще властват

ЧУЖДИТЕ

"И Господ от свода през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим." - Иван Вазов, по повод клането в Батак през 1876 година

       Все повече и повече се спекулира с въпроса какво щели да си помислят за нас другите народи при определени обстоятелства. Спомням си как по Радио "Свободна Европа" ни поучаваха, че никак не е хуманно, а още по-малко е демократично да екстрадираме болните от СПИН и проказа чужденци, влезли легално или нелегално в страната ни. Те, демократите щели да си развалят мнението за нас, българите, ако откажем да се превърнем в расово сметище за спинозни и прокажени. На чужд гръб и сто СПИН-а са малко.

            В началото на 90-те години Виетнам също бе възмутен, че гоним бандитите, от които бе пропищяла кански цялата земя българска. Преди години пък господа съветските другари ни съветваха какви привилегии да даваме на циганите. Междувременно щерката на Леонид Брежнев се бе омъжила за циганин, та от ЦК на КПСС много се грижеха за съхранението на циганското племе. В името на пролетарския интернационализъм въоръжавахме чужди командоси. В името на борбата срещу нацизма, антисемитизма и ционизма обучавахме палестинци. Една такава група палестински бойци се обучаваше в ботевградските казарми през 80-те години, зная от тях доста подробности и съвсем не говоря наизуст. Те пък убиваха евреи, сами го казваха и особено се гордееха с делата си. Странно, защо днес евреите се възмущават от нас, които ги критикуваме по един или друг въпрос, но думичка не обелват срещу инструкторите и приятелите на техните убийци? Но де да бяха само палестинците... В името на международната солидарност помагахме на сандинистите в Никарагуа да изтребват индианци, последни представители на своите народи. В името на мира и демокрацията пропускахме американски самолети да преминават през България. През 1990 г. американските самолети причиниха смъртта на хиляди мирни иракчани. Не се впечатлихме, Ирак беше далеч. През 1999-та бомбардираха пак мирни хорица, но този път българи, имали неблагоразумието да живеят в неподходяща държава - Сърбия. За присъединяването на български територии към Сърбия трябва да благодарим на същите тези "свободни и демократични" страни, но хайде, нека не издребняваме. Макар че положението съвсем не е от вчера или днес:

            "Чехите бяха подигнали голем въпрос за неколкото хиляди български градинари в техната страна и искаха изгонването им. Сърбите систематически изгонват нашите събратя от родните им огнища, гърците нагло наложиха изселването на българите пред невъзмутимата обществена съвест под формата на "доброволно изселване", ромъните създават един невъзможен живот в златна Добруджа, а турците, нашите уж приятели, само след Балканската война прогониха 200 хиляди българи и оставиха днес Одрин с петдесетина български семейства.

            А ние - всеки чужденец е добре дошел в нашата гостолюбива страна." - Кл. Далкалъчев, 1933 г.

            Новите господари ни наредиха да освободим терористите /само тези от турски произход, за българите нищо не се каза/ от затвора и да ги пратим в Народното събрание. Послушахме ги. Макар че нито в СССР върнаха по родните им места прокудените от Йосиф Джугашвили-Сталин народи, нито Австрия върна изселените в Румъния цигани, нито САЩ върнаха на индианците отнетите им със сила или с измама земи. Нито пък Турция ще вземе да прати в Меджилиса Абдулах Юджеллан. Но както се казва - подробности. Изводът е: всички са демократични, всички са хуманни, но само и единствено от нас, българите се изисква да бъдем някакви свръхдемократи и ултрахуманисти. С една уговорка - демократизмът и хуманността ни трябва да бъдат насочени към чуждите и в никакъв, ама в никакъв случай към своите.

Ще разкажа случай, който едва ли се помни. Първата неофициална мирна демонстрация в следперестроечна Русия /тогава СССР/ се провела на 12 януари 1989 г. Протестът, организиран от кримски татари бил насочен срещу тяхното принудително изселване от Крим. Акцията продължила всичко на всичко седем минути, преди нейните участници да бъдат арестувани от московската милиция. Всички знаят дали така е и у нас. И още нещо за Русия: Първата руска бомба в чеченската епопея пада на 31 декември 1994 в 12.30 часа върху дома на 42 годишния тогава българин Петко Георгиев. После Червената армия се зае планомерно да унищожава чеченците, народ, родствен на Батбаяновите българи. Пък нека някои си говорят, че войната срещу Чечения не е война срещу България! Въобще всички и навсякъде имат право да убиват българи когато и както си поискат.

            Посегателствата на противобългарите се разпростират и над българската култура. По телевизията, кой знае защо наречена "българска национална" се води дискусия за преминаването ни от Кирилица към латиница. Навремето някой си Владимир Илич Ленин искал Русия да отмени "тази буржоазна отживелица - Кирилицата". Днес разни демократковчета с прогресивен пролетарски произход искат България да отмени Българската Кирилица като "комунистическа азбука, която ни отдалечава от Европа и света". С комунизма уж приключихме, но комунистическите безумия край нямат. Макар като се размисля, да стигам до извода, че след Червените кхмери, нашите комуняги са вторите, повели война срещу собствения си народ.

            Никой не позволява на гостите да се държат в неговия собствен дом като господари. Никой не си позволява да бъде хуманен, ако на карта е поставен неговия живот и животът на семейството му. Утре ще поискат да ни заразят с разни нови вируси и бактерии. В името на науката, прогреса и  напредъка! За благото на човечеството! Пак ли ще сме съгласни?

            Каква е идеологията на седесарите, какви са техните идеологически убеждения? Все пак, съгласете се, че думата "демокрация" е твърде неясно понятие. Нека размислим над буквалния превод. "Демократ" означава "който властва над народа". Да, в такъв случай те наистина са демократи. Антикомунизмът на новите демократи се състои единствено в начина им на подписване. По комунистическо време те поставяха преди името си "др.", а сега прибавиха една чертичка, та стана "д-р". Ако цялата работа беше само за една чертичка, то жалко за ентусиазма. А толкова ми се иска да науча за поне едно предимство на комунизма, маскиран като демокрация пред откровената болшевишка диктатура! Днес някой си /позволете ми да не му споменавам името, тъй като е министър-председател и току-виж ме дал под съд за обида на институциите и призиви към държавен преврат!/ седнал да ме убеждава, че може и да гладуваме, но пък това било от полза за демокрацията, а следователно - и в наша полза. Друг твърди, че независимо как съм гласувал на изборите и дали въобще съм гласувал, моят глас щял да се брои за определена от тях политическа сила. Така било съгласно принципите на демокрацията. Боже, прости ми! Започвам да мразя самата дума "демокрация".

       Иначе напоследък даже ултрадемократите от Съюза на ДС започнаха да проявяват грижи за бъдещето на нацията. Само че, както се оказва, тяхното разбиране за значението на думата "нация" е доста странно. Да вземем последния пример. Създадена бе Агенция за семейно планиране, работеща за съхранение на традициите сред българските /едно дете или по-малко от едно/ и циганските /пет, най-малко пет или повече, колкото може повече деца/ семейства. Не е без значение, че шефовете на различните институции, занимаващи се с демографските въпроси, като по правило не носят български имена. Ако някъде тук има грижа за националния интерес, нека преди това ни обяснят за коя именно нация става дума? И тъй като те едва ли ще го направят, твърде са заети, за да ни обясняват и "да влизат в дебат" с нас, нека чуем един не така високомерен, но затова пък неизмеримо по-велик, безсмъртен Човек: "Аз съм бил всякога Българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност." - /Георги Сава Раковски/ За щастие Раковски отдавна е мъртъв, и НСС едва ли ще го арестува за проповядване на антидемократична идеология и расова вражда. И тъй като в главите на обезумялата паплач по расовите въпроси е пълна каша, длъжен съм да посоча "демократическите" грешки и нашето гледище.

***

Бъркотия в демократичната пропаганда

            Предлагам първо да прочетем оригиналния текст, а после да поразсъждаваме.

"НОВИТЕ ЗАКОНИ ЗА ОБЕЗПЛОДЯВАНЕ НА МАЛОЦЕННИТЕ ИНДИВИДИ

            По съображения на расова хигиена, в последните години се създаде силно течение да се лишават от възможност да оставят потомство индивиди с такива болестни физически и душевни заложби, за които научно е установено, че могат да се предадат и на потомците. В Германия през 1933 година се създаде закон за предпазване от наследствено - обременено потомство. Извън Европа, подобни закони съществуват в двадесет и седем от Съединените северно - американски държави /САЩ, бел. ред./, също и в някои провинции на Канада, на Австралия и на Мексико. Миналата година и в Ню Йорк е приготвен такъв законопроект. В Европа примерът на Германия се последва от един швейцарски кантон, а също и от Дания, Швеция, Норвегия и Финландия. В Естония и Англия също са приготвени законопроекти по тази материя. Във всички тези закони се допуска повече или по-малко принудата, когато трябва да се обезплоди някой индивид. Изключение прави английският законопроект, чийто автори са отхвърлили принудата и се надяват да достигнат целта по добра воля. Това отговаря на идеологията на англичаните, у които съществува висок култ към свободата и правата на личността. Все по същите съображения, в Англия и досега не е въведено задължително ваксиниране против едра шарка, макар че ползата от това ваксиниране е общопризната.

            Въпросът за задължителното обезплодяване живо се разисква и е предстоящо разрешаването му и в много други страни /между другите, в Полша, Чехословашко, Румъния и особено в Холандия/.

            На международния конгрес по наказателно право, състоял се в Берлин през миналото лято, въпросът за обезплодяването е бил разглеждан обстойно. Мнозинството е приело тази мярка за подобрение на човешката раса и е препоръчало въвеждането й със закон. Все пак, има страни, в които задължителното обезплодяване рязко се отхвърля. Към тях принадлежи преди всичко фашистка Италия."

Послеслов

            Открих случайно изрезката от стар вестник, началото от чийто текст привеждам по-горе. Авторът се е подписал като "Д-ръ М. М.". Любопитно, нали? Хитлеристките принципи на расовата хигиена се възприемат от демократичните САЩ, Канада, Австралия и Холандия, а се отхвърлят категорично от фашистка Италия. А после, когато историята се забрави, заради същите тези принципи Германия бива наречена "фашистка". Докога ще се оставяме да ни лъжат и да ни правят на идиоти? Или наистина сме идиоти, та продължаваме да им вярваме? Какво премълчават техните средства за касова, извинете – за масова информация?

            За нас расовата и национална хигиена е част, фрагмент от всеобщия закон на Чистотата. Противниците ни доста направиха, за да опорочат и осмеят този високохуманен принцип, но на тях им се налага всеки път да измислят нови и нови лъжи. За нас е достатъчно да кажем истината само веднъж. Запомнете: расова хигиена не означава връщане към абсолютната чистота на кръвта. Няма народ, който да не се е смесвал с други народи. Расова хигиена означава преди всичко грижа за здравето на нацията. И комунистите не разрешаваха бракове при наличието на определен вид заболявания, а никой не се осмели да ги нарече "расисти", нали така? Расова хигиена означава мисъл за утрешния ден, за утрешното поколение. Расова хигиена означава най-вече Хуманност! Съгласете се, че е много по-хуманно страданията и болестите да бъдат предотвратявани в зародиш, отколкото после да хвърляме огромни усилия за лекуването им. Расовата хигиена означава грижа за живота и здравето на своята раса, а не война срещу останалите. Расовата хигиена не е омраза, а обич! Ще цитирам обяснението на барон Юлиус Евола: “Връщането към расата за нас не може да означава връщане към кръвта - особено през нашите мрачни времена, в които възстановяването на необходимата расова чистота вече е почти невъзможно. То трябва да означава едно завръщане към духа  на расата, не в тотемисткия, а в аристократичния смисъл, т.е. към зародиша на нашата "форма", на нашата култура.” Да намирате нещо расистко в смисъла, в който го разбират нашите врагове?

***

            Дотук разгледахме материалистичното обяснение на расовата хигиена. Но ние не сме нито комунисти, нито материалисти. Нашето учение е учение първо за духа, а едва после за тялото. Затова разобличавайки измислиците на враговете, ние трябва да изложим националистическото гледище. С разобличение започва рушенето на Злото, но наша цел е градежът! Не изтребление, а съхранение и развитие е целта на Глобалния национализъм. Но освен всичко останало, националистът приема нацията не като прост сбор от човешки тела, а като една единна духовна Общност. Общност, живееща по свои закони, свободна, в свят от подобни на нея свободни народи.

            Научихте какво твърдят те. Време е да чуете и нас:

            "Никога няма да има руски, съветски, американски или друг "нов" народ: тълпата, лишена от исторически корени не е народ."

Мурад Аджи

            Какво наблюдаваме в България? Траки, илири, печенези, кумани - те станаха част от нас, потомците им са наши братя, ние не ги различаваме, не ги отделяме от себе си. Има ли тайна и каква е тя?

            Ние не сме нито покорявали, нито завоювали тези народи. Те се сляха с нас, защото живеехме един и същ живот, изповядвахме една и съща Вяра, почитахме едни и същи ценности. Ние израснахме от един и същи корен и пак станахме едно. Ние не се изклахме взаимно, а се сродихме, защото бяхме изпълнени с доверие и уважение един към друг. Разликата между горепосочените етноси и днешните кресливи пришълци е, че пришълците ни ненавиждат, като същевременно изискват от нас да отвърнем на ненавистта им с примирение. Само че заради шепа кресльовци ние нямаме намерение да се опълчваме срещу всичките народи по света. Ето основата на нашата съпротива срещу измамниците:

Противодействено

            Във всеки миг осъзнаваш Йерархията на уникалностите и отстояваш нейните принципи:

            Уникалност на личността;

            Уникалност на рода;

            Уникалност на нацията;

            Уникалност на расата;

            Уникалност на Расата.

            Не, не се повтарям. Има раса и Раса. Ти и китаецът сте от различни раси, но сте от една Раса. Можете да бъдете от една Раса - Човешката. Ако спазвате нейните принципи и вървите по нейния път.

            Човечеството ще противостои на противочовеците, когато осъзнае себе си като Раса, като общност от уникалности в тяхната йерархична градация. Обезличителите, изравнителите ще бъдат унищожени, когато всеки намери своето уникално, единствено лице и своето единствено място. И няма да се намери скривалище, което да приюти нехората.

***

***

            Какво още не знаят изравнителите, навличащи скроени по техен модел униформи на нации, държави и личности? Какво не знаят или не искат да признаят глобалистите, готвещи глобална, планетарна диктатура за “всяко коляно, народ и език”? С какво ги превъзхождаме и защо сме уверени, че не техните, а нашите идеи ще възтържествуват?

Ние сме деца на Земята, но и синове на Небето. Ние сме ръката на Бога. Където царува неправда, ние възцаряваме Справедливост. Където властва нищета, ние я заменяме с изобилие. Където има отчаяние и безнадеждност, ние довеждаме щастие. Ние сме въплътената воля на Небето. Ние сме воините на Земята! Ние помним миналото, затова вярваме, че Бъдещето ще доведем отново Ние!

            Ако пък се провалим - тази книга ще стане излишна, тъй като няма да са останали хора, разбиращи езика на който е написана. Доказателства ли искате? "Българите ще станат малцинство през 2055 г., са изчислили демографите. Фактът е много тревожен, като се има предвид, че официалният език на страната е езикът на мнозинството." - признава дори ръководеният от ДС вестник "Труп", извинете - "Дневен труд" /25 септември 2000 г./. “Ние сме най-бързо измиращата нация в света!” - констатира българска лекарка от микрофоните на “Хоризонт”. И още един цитат: “На 28 октомври 1998 г. Александър Божков, в качеството си на зам. министър-председател на гости на френския Сенат заяви: “Цяла България е за продан!” /в-к “Национален подем”, 16 ноември 2000 г./ Повтори ли обаче някой от нас същите думи, я ще го блъсне кола, я ще получи инфаркт. Или в най-добрия случай ще го приберат на топло. Такова е днес положението в страната, където навремето се е намирала Държавата на Българите.

***

            Ще бъде несправедливо, ако не споменем една институция, която много обича да се хвали, че винаги е била главен страж на Българщината - това е Българската православна Църква. С какво друго, освен с взаимно скубане на брадите се занимават йереите на нашата славна Църква? Какво друго, освен материалната печалба ги интересува? А, да - удоволствието! Един провинциален свещеник, архиерейски настоятел на своята енория ми се похвали с оргии в поверения му храм: "Само за пет лева циганките правят каквото поискаш! И то в олтара, представи си какъв кеф!" - цвилеше от възторг той. На "свещеника" пригласяше негов близък монах, който живее в манастир заедно с многодетното си семейство. Не разбирате ли целия абсурд, извършващ се пред очите на "светите църковни отци"? Започвам да се питам останал ли е поне един християнски свещеник, вярващ в друг Бог, освен в Златния телец. Църквата... Други страни може би имат Църкви, но в България такова нещо отдавна няма. И тъй като не слагам в сметките юдействащите сатанински секти, то аз не виждам друга истински религиозна институция, освен нововъзраждащата се Небесна Вяра.

            Тук трябва да кажа, че човекът не може да съществува без вяра и без Бог. Дори свръхматериализираните бездуховни американци са го разбрали: “Изтощаването на искрената вяра нараства, а суеверията настъпват. Хората се нуждаят от нещо, което да ги подсигури срещу несигурността в живота. /…/ Рационализмът не означава разумност; секуларизмът лесно се свързва с магията, мистицизма и астрологията; диетата от употребявани религиозни сурогати създаде глад за религиозното възраждане и обновление.” - /Юджийн Уебър, “Апокалипсиси”/ Само че за решаване на проблема ние тук преминахме към осъществяване на най-лошия измежду съществуващите модели - безконтролното нахлуване на сектите. Е, и от тази ситуация има измъкване, ако сме наясно сценария, по който тя се осъществява: “Тежко е да знаеш, че са навсякъде… проникнали са дори в училищата. Вървят заедно с Ку Клукс Клан, със Стриктното християнско общество, с Младежкия орден на обединените американски механици… с всички онези банди, които бедните и нещастни хора организират, за да имат все пак някаква цел в живота. Те вече са усетили тръпката и искат още.” . /H. L. Mencken, “Prejudices”, (New York, 1926)/ Сега вече трябва да е разбираемо защо измежду много възможни пътища, ние, Воините на Тангра избрахме именно този, който следваме. Но нека продължим с темата.

            С Църквата нещата са ясни, а какво е отношението на властниците към религията? Те проявяват загриженост, но тя е измамна. Днешните ни властници са атеисти, безбожници и вярват в думите на Кашел Мордохай /Карл Маркс/ "Религията е опиум за народа!". Но като истински рожби на своето време, като достойни възпитаници на старата Държавна сигурност, управниците ни са се научили да печелят от опиума. Изкушавам се да разровя един позабравен скандал, той твърде добре илюстрира отношението на лъжехристияните от СДС към Отвъдното.

            През 1984 г. комунистическата власт под заплахата от изселване принудило известната пророчица Ванга на направи завещание в полза на държавата. След нейната смърт наследниците оспорват завещанието. Наивниците си въобразяват, че у нас е настъпила някаква демокрация. През април 2000 г. финансовият министър от правителството на СДС Муравей Радев, син на пловдивския легионер Георги Муравиев Радев завежда срещу тях дело, като настоява имуществото на Ванга да премине в държавни ръце. Всъщност - нищо особено. Примерът е поредното от дългата върволица доказателства за приемственост между БКП и нейния демонократичен наследник СДС. И трябва човек да е невероятен наивник, за да повярва, че седесарковците вярват в нещо друго, освен във властта и в парите, които тя им дава.

Редно е да ме запитате защо и дума не обелвам за НДСВ. Ами защото такова нещо не съществува. Съществува един бивш монарх, който излъга, измами своя народ и получи много власт благодарение на измамата и лъжата. Тази власт той не можеше да упражнява сам, затова си създаде свое търговско-мошеническо дружество. Именно това е НДСВ – мошеническо търговско дружество, а не политическа партия. Има ли смисъл да го разглеждам подробно? А сега нека продължим с темата за свободата.

***

            Когато зачитам чуждото мнение, това било похвално, било демократично. Щом обаче си позволя да изразя моите си мисли, демократите изпращат своите бандити-наркотрафиканти, ръководени от генерал Атанас Атанасов, от генерал Иван Чобанов или от някой друг подобен криминален тип да ме арестуват за проповядване на фашизъм и расова омраза. Атанасов, който преби от бой една циганка - джебчийка прати да арестуват мен, защото се осмелих да заявя, че никой - нито българин, нито циганин няма право да краде и убива. Да, Атанасов е генерал, той е "свое момче", а аз съм чужд. Аз съм просто един безименен българин. Моето мнение, моята болка - те нямат значение за никого. Европа, към която се стремим не ще нито мнения, нито болки. Ще илюстрирам своето твърдение с един фрагмент от личните си записки:

            "В броя си от 26 октомври 1998 г. в-к "Труд" съобщава за националистическите листовки, залели Враца. Свободният преразказ ни дава основание са мислим, че "Труд"-овците са монтирали своето писание върху основата на още по-свободен донос. Те просто са пренесли изречение от есето "Ден на траур по Независимостта" върху статия от патриотичния боен лист "Чест". Изводите, естествено са произволни.

            Когато става дума за конституцията на САЩ, за положението в Близкия Изток или условията за влизане в НАТО, никакви грешки не са позволени. Но заговори ли се за събитие, свързано с България, вестници, радио и телевизия проявяват учудващо невежество. След като знаем кой издава заповедите, ние не намираме за учудващо невежеството на уж българските средства за всеобщо оглупяване." Да, никой не се интересува от българските проблеми в България.

            С проблемите на свободното слово се занимаваха някакви съюзи, май. Съюз на журналистите, няколко писателски съюза, Форум "SS", исках да кажа - "Свободно Слово" и разни подобни. Те изглежда са наясно, че никой не слуша дълбокомислените им безсмислици, та много не си дават зор да се изявят. По отношение на тези лишени от вътрешно съдържание обединения на бездарници, ние отдавна сме изразили своето мнение. Творчески организации, съюзи и подобни на тях формални структури не могат да търпят в себе си истински творци. Те са само придатък на съществуващия ред. Стремежът им не е да го променят, а да го съхранят. Творците, включени в съюзи престават да бъдат творци, даже допреди тази си постъпка да са били такива. Те вече мислят как да получават лесно изкарваните заплати, без да се излагат на риск. Рискът е най-малкото, което една бюрократична общност може да си позволи. А какво друго, ако не риск е самият творчески акт?

            Нима Родината и Нацията не заслужават човек да рискува живота си за тях?

***

            О, не, забравихме ЕС, Европейския съюз, забравихме циганизована Европа! И така - Европа. Същата, според елинските митове отвлечена и изнасилена от Зевс Европа... Коя е тя и кои са нейните народи? През IX век викингите все още издълбавали върху човешки черепи клетвите на своята жажда за мъст: "Улфур, Отин, Хутиур ще помогнат на Риис срещу Авиарки и Тиур". Днес викингите ни поучават, говорят ни за цивилизованост, за човешки права и хуманност. Преди 2000 години германците извършвали човешки жертвоприношения, като хвърляли обречените на смърт в блатата. Днес германците се готвят да извършат същото жертвоприношение над цял един народ - нашия. Ние кимаме в знак на покорно съгласие. Това ли е примерът, на който трябва да подражаваме? Наистина ли това е "нашият цвиливилизационен избор"?

            В съседни страни горят български знамена. В съседни страни изразяват териториални претенции към България. В съседни страни  не позволяват на българи да изявяват своята национална принадлежност. В съседни страни не позволяват на българи да говорят български език. В съседни страни убиват българи, само защото са говорили на български. Тях никой не ги упреква в недемократичност. Те не питат, когато създават законите си. Там не е България. Там чуждите сме ние.

            Защо обаче сме чужди и тук, в уж нашата България?

            Защо те, другите искат да унищожат България?

            "Вече е забравено, че римският папа Лъв I в 452 година паднал пред Атила на колене, молейки го да пощади Рим. За цялата история на Западната Църква, римският папа не е падал на колене пред друг светски владетел. Но не молбата на жреца отклонила пълководеца, а кръстът, който се появил за пръв път в ръцете на папата. Това бил тенгрианският кръст." - Мурад Аджи, "Полынь Половецкого поля". Книгата, редове от която цитирам по-горе никога не е превеждана на български. Нещо повече - никога не е внасяна легално в България. Авторът успял да прати едва три бройки, едната от които попадна у мен. А за причините можете да се досетите. Атила, който принуждавал пленените царе да стоят пред шатрата му с корони на главите, докато приемал делегации. Същият Кан Атила от рода Дуло, прадядото на великия Кан Кубрат, на Кан Исперих - основателя на нашата държава - ние не бива да знаем нищо за него. Той, Великият Атила ги е подложил на унижение, каквото никой - нито преди, нито след това не ги е подлагал. А те нито забравят, нито прощават.

            Как да не изпитват омраза към нас? Как да не желаят унищожението ни?

***

            Ще направя малко отклонение, като спомена за фирмите в чужбина. Ние имаме разработени механизми как да върнем българските пари обратно и ще ги приложим когато дойдем на власт. Бихме споделили своите идеи и с днешните управници, но те не го желаят. Нещо повече - те, "християндемократите", "либералите" и останалите модерни леви и "десни" пращат срещу нас службите за /не/сигурност, щом заговаряме за връщане на парите. Затова засега можем да правим само едно - да превърнем в ад живота на грабителите тук, в България.

            Но ние няма да се справим с пладнешките разбойници, ако не отстраним техните покровители. Ето кое изисква не с пряк щурм срещу грабежа, а с други методи да положим началото! Но не от страх. Ние помним думите на Марк Тулий Цицерон "Страхът е предпазливост, противоречаща на разума." Нашият разум, съчетан с готовността за саможертва пред олтара на Отечеството ще се окажат по-могъщи от безмерната алчност на измамните демократи.

            Нека се отнасяме с разните самозвани лидерчета така, както те се отнасят с нас. Те ни презират. Да ги презрем и ние. Единственото, което те искат от нас, е да им дадем гласовете си. Но тъй като иначе не ни забелязват, и ние няма да ги забелязваме. Те не мислят за нас, те работят само за личното си преуспяване. Нека и ние правим същото. Те не ни допускат до себе си. Ние също няма да ги допускаме да надзъртат в нашите дела. Нека за нищо не ги питаме и нищо да не им обясняваме. Те не обръщат внимание на мизерното ни съществуване, на отчайващото ни обедняване. Ние пък ще поискаме от тях само да ни оставят извън тяхната демонична игра. Ние няма да спазваме смъртоносните за нас правила, докато наберем мощ и сила. Те искат властта и постовете. Ние ще поискаме могъществото. Те се мислят за най-умните. Ние ще се обучим да бъдем по-умни.

            Те ще загубят стремежите си, щом достигнат върха. Само гениите не биха спрели след постигане на целта. Но те не са гении, иначе не биха тръгнали срещу своя народ. Техните глави са пълни с мъгла, и мъглата им пречи да мислят. Те ще спрат, а ние ще продължим. До нашата пълна победа. Ние ще вършим каквото имаме за вършене, пък те нека си прогнозират каквото си щат. Те правят прогнози и за времето... Те са хиляди, но ние сме милиони. Затова не може да не победим. само трябва да се съберем заедно и да тръгнем.

Още не е измислен имунитет срещу народния гняв!

***

            Сегашните самоизбрали се властници тръбят, че сме искали да разрушим тяхната "млада демокрация". Знайте: истинските рушители са те. Те разрушиха Българското общество и на негово място построиха своята уродлива, човеконенавистна, противонародна система. Те настаниха трайно отчаянието между нас. Те прогониха децата ни в чужбина. Те ни отнеха всичко, върху което се опираше живота ни. Наш дълг е да сринем системата на тяхното мракобесие и на освободеното място да съградим отново своя стар уютен български дом. Единствено това ще бъде справедливо и законно, защото България не е нищо друго, освен нейния народ. И още: нашата ценностна система не ни позволява да проливаме кръв, да извършваме палежи, да обричаме на страдания Българите. Ние не сме нито комунисти, нито плутократи. Ние идем в името на Щастието, ние отричаме Мъката!

            Ние, новите десни ви казваме: има изход от българската трагедия. Винаги има изход, докато сме живи. Докато е жив и последният от нас. Но този изход сме длъжни да проправим ние, самите ние. Никой друг няма да ни изведе към по-добър живот. Ето защо ние тръгнахме да търсим път един към друг, положихме началото на нашето общо българско Дело. Знаем, че ще е трудно, дори непоносимо трудно. Хубавите нещо не стават лесно, нали? Ще е трудно, но ние сме изпълнени със съзнанието, че трябва да започнем, че никой отвън няма да свърши нашата работа. Ние знаем, че времето дойде.

Ние вече започнахме

            Започна

 

Атаката на дясната съпротива

            Сплотени около антинационалната идея, комунисти и пишмандемократи единодушно се обявиха срещу нас. Те не само тръбят, че сме крайни, че действията ни са незаконни, но отказват да признаят даже нашето право на физическо съществуване. След като не могат да открият грешки в начина ни на разсъждение, българомразците решиха да прибягнат към физическото премахване на неудобните националисти. Оглупялото от пропаганда множество им ръкопляска. Въпроси никой не задава.

            Ние обаче питаме: а дали са законни враговете ни? Дали те имат право на съществуване тук, в България?

            Методите, с които са дошли на власт и основанията им за задържане на властта ще разгледаме отделно, а сега нека се спрем на един пример от живота. Макар случаят да не е толкова значим, затова пък е характерен.

            Многоучените ни законодатели решиха, че употребата на насилие срещу куче трябва да се наказва със затвор. Контранасилието срещу насилници - също. За престъпление обявиха даже призива към самоотбрана.

            Документирано е и е разгласено чрез периодичния печат: у нас немалко кучета се прехранват с човешко месо. Немалко кучета са болни от опасни и за човека болести. Но прокуратурата продължава да се зъби на всеки, дръзнал да защити своя живот. Като прибавим криминалните изстъпления, хранителните продукти и напитки - менте, глада, недостатъчната и скъпа медицинска помощ, масовата безработица, неограничаваната престъпност, определяните от МВФ ниски заплати и високи данъци, епидемиите, ние с чиста съвест можем да заявим - прокуратурата всъщност си гледа работата. Тя просто следва закона за изтребление на Българите.

            Нима наистина сме длъжни да спазваме един такъв закон?

            Някога създадохме държавата, за да ни брани. Държавата трябваше да отстои нашата земя като Българска, да осигури преминаването на Българската нация през вековете. Държавата ни трябваше да има за цел Българския напредък и развитие. Всичките нейни закони трябваше да са подчинени именно на тази цел. Сегашната соц-демократическа система доведе до упадъка на всичко Българско.

            Ние от новата Десница заявяваме: незаконно е онова, което е вредно за Българите, което ги застрашава.

            Обявиха ни извън закона, но погледнато от гледна точка на Българската Държавност - незаконни са те, българоотрицателите. Как да противодействаме? Как да изградим нашата Българска Общност, за да бъде тя неуязвима?

            Организацията ни е без никакъв организационен статут - нито официален, нито неофициален. Няма членство, нито задължения - има участие. Работи се не за един или друг лидер, не за конкретна структура, а за Идеята. Организация, обединена не около конкретното материално въплъщение, каквото представлява Водачът, а около метафизичните прояви на Идеала. Кой ще обезглави такава организация, кой ще я разгроми?

            Ето един от методите: комунистите създадоха партии-фантоми, ние пък ще създадем партии-призраци. Не, не приемайте думите ми като афоризъм. Фантоми са миражите в пустинята. Уж ги виждаме, но в същото време ги няма. Докато призракът може да го виждаме, може да не го виждаме, но той съществува и може да влияе върху околната среда. Фантомът е илюзия; призракът - реалност. Ние ще се превърнем в невидимата реалност, която ще помете видимия илюзорен свят!

            Във вътрешните си взаимодействия ние се подчиняваме на други, непознати на обществото закони. Но ние бихме съществували извън времето, извън реалността, ако не се съобразявахме със съществуващите условия, ако не ги използвахме.

            Налаганата ни псевдодемокрация е зло, но нека я накараме да работи за нас!

            “Частната собственост е неприкосновена!” - крещят те, макар прекрасно да съзнават, че думите им са лишени от съдържание. Ние постоянно ще се позоваваме на тази неприкосновеност. Нима демонократите ще заявят, че не зачитат собствените си закони?            За неприкосновени са обявени също храмовете и останалите култови места, даже в случаите, когато тези култове са открито противобългарски. Затова влизайте във всички култове, приятели, окупирайте ги, направлявайте тяхната дейност! И не спирайте да говорите за неприкосновеността, която законът ви дава.

            Да измамиш врага не е грях. Военната хитрост е благословена от Българския Бог. А ние знаем - война е!

       Щом няма пряка размяна на пари, доходите не могат да бъдат облагани с данък. Тук е слабото място на официалното мерило за всичко съществуващо. Кой и как ще таксува нещо, ако изобщо не може да го докаже като факт? Кой и как ще оцени безплатното? Създаваме своя икономика, пред властите тя минава за задоволяване на собствените нужди. Настояваме пред правителството тя да се третира като неподлежаща на данъчен или какъвто и да е контрол. Възможно ли е да начислят ДДС върху храната, с която си нахранил своя гладуващ брат? При неизпълнение на исканията ни, ще крещим за нарушени човешки права. Такава е тяхната тактика, ще я прилагаме и ние.

            Чуждата окупация на държавите се опира главно върху монопола над информационните средства. Последователите ни трябва да живеят в наша, Българска, национална информационна среда. Ако не събираме пряко такси от получателите, ще сме в състояние да изградим Българска, независима от чужди влияния осведомителна мрежа. Ще им отнемаме и най-малката възможност да ни оказват натиск. Кабелна телевизия и радиомрежа, периодичен печат и учебна литература. Ще завоюваме територии тихо, метър след метър. Без да тръбим, че това са наши територии. Ще настъпваме, докато не освободим и последната педя земя в нашето измъчено Отечество! И не е нужно да им се молим, нито да се съобразяваме с изродените им правила.

Ако сме достатъчно силни, няма защо да ни правят път. Ние ще минем през тях.

            Соцрепубликанците единодушно тръбят, че сме незаконни. Вземайки предвид противобългарските закони на съветизираната република, може и така да е. Но ние живеем върху Българска земя. Ако някой не спазва законите - това са те. Трябва да кажем ясно и на висок глас - днешните ни управници имат твърде малко общо с България. Те са слуги на интернационалния паразитен център и не могат да съществуват без нарушения не само на Българските, но и на своите собствени закони. Защото такова е самото им естество - противочовешко, противоестествено. Враговете ни са винаги или встрани от закона или над него. Именно тази истина трябва винаги да изтъкваме, а не да се оправдаваме.       Дясната съпротива преминава в атака! Ние, потомците на великия Атила си спомнихме неговите думи, изречени преди Каталаунската битка: “Отбраната е признак на страх!”

            Нас ни нападат. Почнем ли да се оправдаваме, да обясняваме - това ще е признак, че се признаваме за виновни. Нима може да е виновен воинът, сражаващ се за своята Родина, за своя народ и за своя Бог?

            Новите властници си въобразиха, че Българската Държава е тяхна частна собственост, и че всяко начинание от името на Държавата е тяхно изключително право. Народът пак никой за нищо не го пита, пак други определят бъдещето му. Дали българите желаят точно това бъдеще?

            Народът доби правото да избира между различни кандидати, но не и да определя поведението на своите избраници. Когато разочарованите от излъгалия техните надежди демагог поискат отзоваването му, политиците от всички цветове и шарки гракват: "Това не е демократично!". Нима егоистичните и ограничени интереси на група дилетанти вечно ще жертват Българските интереси заради собственото си благополучие? Те ни давали гаранции... Това ни казват, нали? И търговецът на парашути ни дава гаранция, че ще ни замени стоката, в случай, че се окаже дефектна при експлоатация... Нима ще останем все така безучастни? Ще се оставим ли да ни ръководят чужди сили, прикрити зад абстрактни лозунги или най-сетне ще проумеем, че върховните интереси на нацията не противоречат, а допълват личните интереси на всеки от нас?

***

Резултатът от всичките хитроумни игри бе описан само с едно изречение от непрежалимия Владимир Свинтила: "Лидерите на СДС извършиха непредставимото. Те използваха гласовете на антикомунистите, за да подкрепят и да спасят комунистите." Но Владимир Свинтила очерта и контурите на нашите бъдещи действия: "Оттук нататък кой да вярва повече на синята коалиция? Тя е вече мъртва. И трябва да умре. В нашия обществен живот трябва да се внесе яснота."

Яснота не беше внесена. Вечно властващите разбойници прибегнаха до неочакван ход: те докараха в България бившия Цар, който се оказа техен послушен заложник. Дадоха му каквото искаше, дадоха му наши, български земи. Дадоха му имоти, принадлежащи на българската корона, тоест на българската Държава. Дадоха му нещо, което не е негово, а наше, за да им помогне те да ни изиграят за пореден път и с този си ход да ни обезверят напълно. Такъв ход не бе в състояние да предвиди даже Владимир Свинтила. Какво наистина следва?

***

Докато националните предатели от всички цветове и разцветки мислеха каква нова лъжа да измислят, ние анализирахме миналото и изградихме своите методики за противодействие.

            Сега България е в наши ръце. Заели сме се да изграждаме механизъм, позволяващ ни да търсим сметка от ръководителите, излъгали нашите надежди. Досега с растежа на служебното положение растяха само правата, а отговорностите намаляваха. Това нито е логично, нито е нормално. Отговорностите трябва да растат заедно с правата. Народът има правото да иска водачи, с които да се гордее. Моралът и политиката не само могат, но е задължително да вървят заедно. На неморална политика се наситихме. И ако някой политик покаже липса на морал и задръжки, то не само имаме право, ние сме длъжни да го свалим от поста му. Другото, увъртането, изтъкването на всякакви доводи - то не е демократизъм, а демократичен цинизъм. Парламентарните ни палячовци се надпреварват да се хвалят с приятелства в чужбина. Да, те наистина имат приятели там. Правят услуги и завързват приятелства. Ние обаче искаме политици, които да са приятели на българския народ, а не чужди пратеници.

            Уверяват ни, че друг път нямало. Заплашват ни, че така искал светът. Дали е вярно?

            Път има! Това е националният път, пътят на национализма. Защо "демократите" от СДС така стръвно се опитват да ликвидират българския национализъм, да го приравнят към безотечественическия комунизъм? Защото самото СДС е комунистическо изчадие. Националното чувство е дълбоко залегнало в душата на всеки човек, то не може да бъде изкоренено. Нито забранено със закон. И когато една политическа сила се заема да брани национализма, тя увеличава своите възможности. Продължава своето съществуване, независимо от поставяните пречки и допуснатите провали. Лидерите на СДС прекрасно съзнават, че с национализма няма да успеят да се справят. Затова решиха да подарят националната кауза на БСП, да дарят своята създателка, Демоничната левица с още живот.

            Неотдавна получих писмо от едно иначе много свястно момче, което ми пишеше, че ако се наложи, ние трябва да се съюзим с комунягите от БСП, че в крайна сметка те били българи, че позицията им често съвпадала с нашата и така нататък. Този приятел дори стигаше дотам, та ме убеждаваше, че марксистите-интернационалисти в определен момент били склонни да приемат национализма като идеология. Пълен абсурд, но в нашата България хората май прекалено често са склонни да вярват именно в абсурди.

            Нека се върнем към президентските избори от 1991 година. Стотици хиляди честни българи пуснаха бялата бюлетина, само защото етническото самосъзнание на синия кандидат Желев се поставяше под съмнение. Точно това искаха комунистическите социалисти - вместо да се доверят на истинските национални сили, избирателите да предпочетат тях. Като "голяма" партия, уж годна да се справи с антинационалните настроения на С/ДС/. /Видяхме как се справи!/ Случаят е класически пример за политическа манипулация.

            Какво всъщност вършат скритите съюзници на БСП? Със своето твърдение, че комунистите възприемат националната идея, те я опорочават. Също както по времето на т. нар. "развит реален социализъм" бяха опорочени хуманността, социалната справедливост и куп други, иначе хубави неща. Та те опорочиха една чудесна българска дума - "другар", превърнаха я в мразена и презирана! Кажете на хората, че отличителна черта на червените е честността, и мнозина ще се превърнат в измамници, само и само да не бъдат червени. И обратно. Не са малко българите, вярващи в българския национален идеал. И след като от синия лагер категорично отхвърлят свещените за всеки българин понятия, такива хора съвсем естествено се насочват към маркс-ленинистите, надяващи отвреме-навреме национална маска. Казвам "съвсем естествено", тъй като ние засега не успяваме да преодолеем информационната бариера, спусната пред нас от демоничните слуги на Международния паразитен център.

            Печеливши отново са те - старите болшевишки мафиози и новите им съюзници, демонократите от Съюза на ДС.

            Всъщност не само нашата идея бе открадната от многоименното чудовище, изповядващо вярата на евреина Маркс - Мордохай. Много бързо бе забравено, че през 1990 година братя Велкови създадоха Българската социалистическа партия, която нямаше нищо общо с днешната БСП. После комунистите от БКП откраднаха името на вече създадената партия и никой не посмя да протестира. Демократите от СДС демократично позволиха на канибал-социалистите да правят каквото си искат. Действията на СДС реално винаги са подкрепяли комунистическите интереси.

            Въпросът има още една страна. От манипулацията не пропускат да се възползват и противобългарските сили в сегашното правителство. Когато полицията арестува българин, защитил своето имущество, своята чест или живот от циганско посегателство, това е "борба против нацизма, расизма и ксенофобията". Когато арестуваният е циганин, извършил кражба или друго престъпление - арестът му се приема като "фашистка проява". Днешната полиция не желае да бъде фашистка, тя иска да е демократична. Какво да правим ние, които искаме да живеем не като демократи, а като хора?

            Време е да проумеем, че комунизмът е най-човеконенавистната идеология, съществувала в цялата човешка история. И че наложената ни лъжедемокрация не е нищо друго, освен негово продължение. И двете, уж противопоставени една на друга сили всъщност се подчиняват на един и същи господар. Време е да кажем на висок глас, че комунисти и демонократи не могат да бъдат други, освен съюзници. Затова си помагат взаимно, затова се спасяват една друга в трудни моменти. Правили са го и пак ще го правят. Спомнете си как бе свалено /всъщност спасено от справедливия народен гняв!/ правителството на Жан Виденов.

            Какво сме длъжни да направим ние?

***

            Да разясним три истини: Който е против национализма, той всъщност е против нацията; Който обявява комунистите за други, освен за комунисти, той служи на комунистическите интереси; Който откаже да тръгне след нас, българските националисти, той отказва да служи на българското бъдеще!

            Нека тръгнем с тези три послания. Наближават избори и от техния изход зависи дали ще я има България.  Онова, което казваме на народа трябва да бъде ясно и разбираемо. И ако досега се утешавахме с мисълта за "после", този път поражението ще е фатално.

"После" няма да има. Няма да има и България.  Няма да ни има и нас!

***

             Комунистическата идея отдавна изживя времето си, но двете крила на старата комунистическа партия се стремят вечно да си прехвърлят властта една на друга. Опитват се да превърнат своето господство във вечно и неоспоримо. С помощта на своя брат-близнак либерализма. Възможно ли е?

            Не е възможно! Срещу измамата се опълчихме ние, от новата Десница. Вече не е възможно, защото срещу нашите мирни слова, срещу нашите идеи, срещу нашите разумни аргументи и призивите ни за диалог в името на България, обединени комунистите от БСП и лъжедемократите от СДС употребиха насилие. Те първи проляха кръв и проклятието на пролятата кръв върху тях ще падне. Те изчерпаха всичките си методи, нищо не им остана. Демокомунистите не могат и да ни излъжат, не могат да ни влязат под кожата. Преди това те имаха неблагоразумието да ни я одерат. А колкото до опитите на интернационалистите да присвоят нашата велика идея, ние им предлагаме своя отговор. Той е:

Несъвместимост

/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/

            Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.

            Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.

            Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?

            Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.

            Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.

Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?

***

            Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?

Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.

            Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.

            Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.

            Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.

            Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха.  Остана и механичното внасяне на цигани отвън. Затова към днешния ден /2006 година/ циганите вече наброяват към два милиона. При четири милиона етнически българи. Сравнете цифрите по години и ще видите към кого е насочен геноцида. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?

Каква е истинската цел на антинационалистите?

            Отговорът е елементарен. Българската нация е държавообразуваща нация. Две са създадените от българи държави в Източна Европа: България и Унгария. Но много повече са държавите с български корен в Руската империя: Чувашия, Татарстан и Башкирия край Волга. А още три са в Кавказ: Балкария, Северна Осетия и Ичкерия, позната повече като Чечня. Нямат ли руснаците основание да се страхуват от нас, нямат ли причини да искат нашето унищожение?  Нямат ли основание западно-европейци да се страхуват от един мощен панбългарски съюз? И ето, чрез своите верни агенти те развъждат едно враждебно настроено, с изявена криминална проявеност малцинство с цел ликвидация на българското население. Но и това не им стига, та поощряват нашествие на цигани от съседните ни страни, предимно от Румъния и Гърция. И ние като истински идиоти вместо да се захванем със собственото си спасение, подкрепяме антинационалната, антибългарска политика на управниците. Така нареченият "възродителен процес", докарал ни безброй беди, ние го характеризираме като националистически. Всъщност по своя характер той беше една вулгарна антинационална комунистическа проява. Извършена под диктовката на КГБ. И което е още по-интересно – идеята за така наречения “Възродителен процес” е била нашепвана дълго преди той да започне от западногерманския политик Франц Йозеф Щраус. А тукашните съветници на Тодор Живков при вземане на съдбовното решение са с небългарски имена. Странно единодействие между /уж/ заклети противници.

На отношенията ни с Турция и турците ние гледаме по-внимателно. И не забравяме един многозначителен факт: През 1941 г. Сталин предложил на Турция да й даде българското черноморско крайбрежие на юг от Бургас, но турското правителство отказало. Не, турците определено не заплашват съществуването на българската нация. Разбира се, не поставям в сметката Движението за привилегии и слободии /ДПС/, създадено от комунистическата Държавна сигурност. Тази организация е враг на всичко българско не защото е турска, а защото е комунистическа. Но нека се върнем към циганския проблем.

            Под знамето на антинационализма, днешните "български" управници провеждат антинационална политика. Но да критикуваме действията само на един или друг управник, само на една или друга политическа сила е безсмислено Ние трябва да сринем самата система, позволяваща на случайни субекти и чужди слуги да навреждат на своя народ, възползвайки се от временните привилегии на властта. Тази човеконенавистна система, донесена върху остриетата на съветските щикове и продължаваща до ден-днешен безмилостната война срещу българската нация няма сама да се откаже от властта над никой, поробен от нея народ. Разберете - първоосновата е комунистическата идеология, циганите са средство за постигане на болшевишките цели. Замисляли ли сте се защо циганите виреят най-добре в страни, управлявани от комунистически режими? И защо именно в такива страни те се проявяват като кърлежи, преживяващи върху гърба на приютилия ги народ? Защото самият комунизъм е идеология на паразитизма и поощрява подобно поведение. С циганското нашествие ние можем да се справим сравнително лесно. Като спрем безконтролната имиграция, и като започнем безкомпромисна борба с престъпността. Но най-вече като обявим война на обществения паразитизъм. Защото въпреки българското трудолюбие, ще дойде моментът, когато работещите българи няма да са в състояние да изхранват циганските орди, препитаващи се от кражби и измами. И нека го кажем по друг начин, като си послужим с думите на един, който не може да бъде заподозрян в расизъм - писателя-фантаст, евреина Айзък Азимов: "Някой прекрасен ден, независимо от всички възможности, получаваните калории на глава от населението просто щяха да паднат под равнището, необходимо за поддържане на човешкия живот." Всеки народ е длъжен да бди над своята собствена участ. Ние нямаме друга възможност.

Примирим ли се - ще загинем.

***

            А сега да разгледаме една от разновидностите на комунизма, явяваща ни се с блага маска - социалдемокрацията. Социалдемокрацията е авангардът на комунизма. И в България, и в Русия комунистическите партии се създадоха именно посредством и на базата на социалдемокрацията. Днес наблюдаваме обратния процес. Комунистите се "социалдемократизират" и някои побързаха да повярват, зарадвани, че нещата тръгват към добро. Не се заблуждавайте. Комунизация - социалдемокрация - това са обратими процеси. Това са метаморфозите на марксизма. Д-р Петър Дертлиев, предводителят на нашенските социалдемократи обича да се хвали какъв велик патриот е. Но избягва да ни осведоми на кого гостува толкова често и продължително в Канада. Аз ще ви кажа - на дъщеря си, женена там за канадски негър. Ами преговорите за коалиция с Ахмед Доган и неговите ченгета? Ами флиртовете с "Евророма"? Те, марксистите постоянно ви лъжат, постоянно ви заблуждават. Те пак ще ви сложат железния ярем, щом наберат достатъчно сила за това. Ето, затова сме длъжни да им отнемем силата. Нека силата бъде у народа, а не у неговите угнетители.

Изрод броди из България - изродът на комунизма.

            А някои измежду нашите решиха, че е допустимо да се съюзят с червените изроди. Дори заговориха, че благодарение на половинвековното си властване комунягите се били превърнали в нещо като аристокрация. Хайде-де! На червените много им се иска да минат за аристократи, но винаги ще си останат плебеи, защото аристократизмът е състояние на духа, а в тях дух няма. Аристократизмът няма пряка връзка с материалното положение. В противен случай всичките смотани буржоа, всичките забогатели бакали биха станали аристократи. Аристократизмът блести и през дрипите, а бакалщината и плебейщината личат и в най-изисканата обстановка.

            Няма да се уморя да повтарям: марксизмът е интернационалистическа идеология, във всичките си разновидности и превъплъщения той носи само и единствено зло на народите. Марксистът не е и не може да бъде нито аристократ, нито националист, нито даже нормален почтен човек. Абсолютно същото се отнася до либерализма.

***

Комунягите и демократите /националист се изписа самият Иван Костов!/ направиха всичко възможно да ни наподобят, да ни дублират, като същевременно подложиха на жестоки репресии малцината истински националисти, които бяха наясно с принципите и особеностите на своята идеология. Примерът на Илия Минев, антикомунист № 1 на България, оставен да умре от глад и мизерия, без пенсия, без никакви доходи е достатъчен. Но за терора срещу антикомунисти в уж свободната ни преса няма и дума да прочетете. Генерал Атанас Атанасов е издал заповед нищо добро, нищо съчувствено да не се пише за "фашистите".  Приемникът му ген. Иван Чобанов разреши извършването на преки терористични действия срещу нас и нашите семейства. Помислете само: Чобанов разреши извършването на терористични действия, взривове и палежи срещу домове, в които спят деца! Наемам се да го докажа с конкретни факти. Оправданието е, че сме били против демокрацията. Истината е, че сме против такава изродена, криминална, терористична демокрация, но май е по-добре да им отговоря с думите на един от тях, така те няма да са в състояние да ми възразят:

            "Щом министър-председателят казва, че демокрацията е мръсна дума, трябва да се откаже от тази демокрация, която проповядва." - Тодор Живков пред в-к "Труд", август 1997 година.

***

            Комунистите хвърлиха огромни усилия да придадат уродлив, отблъскващ вид на благородната идея. И уви, до голяма степен успяха. Днес от устата на мнозина ще чуете, че национализмът бил последният окоп на комунизма. Казвам ви - никой не прави по-голяма услуга на червените сатрапи от повтарящите тази гнусна лъжа! Нашите цели са противоположни, нашите идеологии са несъвместими, ние изпитваме непоносимост едни към други, ние нямаме нито една допирна точка - как изобщо може да се мисли за сътрудничество между тях и нас?

            Темата е изключително обширна. Тук мога да разкажа за основаването на ДПС, на ОМО "Илинден", на ТДП /Турска демократическа партия, известна повече като партията на Адем Кенан/ с подкрепата на Андрей Луканов и Александър Лилов, за финансовите противобългарски машинации на сталинистите, за разбиването на българската икономика и селско стопанство... Наивно е да обвиняваме единствено чужденците, че протегнаха ръце и заграбиха България. Те трябваше да са луди, за да изпуснат апетитния залък, предложен им от най-противобългарската сила - марксистите-ленинци. Такива бяха договореностите между американския президент Роналд Рейган и водача на световния комунизъм Михаил Горбачов. Не, България не беше заграбена. Тя бе поднесена на тепсия на чуждите сили от комунистите. България бе продадена от онези, които се опитват да ни излъжат, че милеят за нея. България бе продадена за огромната сума от 75 милиарда долара. Не вярвате ли?

            Огледайте се и ще видите светкавично забогателите комунистически чиновници и техните "демократични" ортаци от създаденото в секретните лаборатории на ДС СДС. Погледнете как с лека ръка БСП подари на Симеон Сакскобурггота имоти за стотици милиони. Докато вие и вашите деца гладувате. България е разорена. Ние вече не говорим за социален минимум, нито за праг на бедност. В ход влезе думата "оцеляване". Опасността от физическо изчезване на българския народ стана съвсем реална. В условията на хронично недохранване расте едно хилаво, болно, неспособно да осигури своето бъдеще поколение. А за неплатежоспособните редови българи вече и здравеопазване не съществува. На нас ни отнеха всичко, което можеше да ни се отнеме. Кой мислите, че е причината за създаденото трагично положение? Те, слугите на Звяра осъществяват на дело противобългарски геноцид... а твърдят, че са националисти и родолюбци.

Не им вярвайте, българи!

Не им вярвайте, ако искате и утре да ви има.

***

            Нека припомня: един народ изгражда своята държава, за да осигури своето съществуване и развитие. Гражданите се задължават да укрепват държавните институции, а институциите са длъжни да способстват за нормалното съществуване на гражданското общество. Над всички стои законът, уреждащ правата и задълженията на двете страни. Тези принципи са останали непроменени още от древността: "Законите заповядват на длъжностните лица, а длъжностните лица - на народа. Може да се каже, че правителството е говорещ закон, а законът - нямо правителство." /Марк Тулий Цицерон/ У нас /все още, даже и в условията на "демокрация"/ социалната функция на закона, изразяваща се в грижа за съхранение на народността се представя като... особена социалистическа добродетел. Няма народ, няма нация, има някакви си социални групи и прослойки. Законът е лишен от своя изначален смисъл, той е престанал да работи за създалия го народ, а е заставен да слугува на тяснопартийните болшевишки интереси.

            - Законът е мъртъв!

            - Да живее Закона на Джунглата!

            Дори прехвалените им избори - и те не са това, което би трябвало да бъдат. Те, нашите палачи и грабители, лъжедемократите избират местата, които ще заемат, карат ни да гласуваме, за да ги заемат и наричат това "демокрация" и "изборност". А то не е нито едното, нито другото.

            Комунистите си възвърнаха един по един всички временно изтървани лостове за управление. Ние, антикомунистите не успяхме да се разберем помежду си, а през това време нацията се превърна в съвкупност от поединично спасяващи се полухора. Народът вече го няма, жалките остатъци от великото някога Българско племе не могат да се нарекат народ - те са сган, паплач, тълпа, лумпени или хлебарки. Във всеки случай именно така нарекоха по разни поводи своя народ "народните  водачи", а той - народът търпеше и дума не смееше да обели.  И с цел да спестя евентуалните опити за опровержение, нека си позволя малък пример: "Аз не смея да протестирам срещу техническия си ръководител на обекта, а ти искаш да протестирам срещу полицейския произвол." В. И. 1999 г.

            Във всеки случай едно е вярно - няма я вярата в традиционните национални и религиозни ценности, убито е чувството за народностна общност.

            Семейството е придобило стойност единствено като проява на семейственост, т. е. на мафиозка клановост. Тук моля сицилианската мафия за извинение: в сравнение с нейните закони на честта, червените мафиози са морални деграданти. И ако някой посмее да оспори, да заяви, че комунистите стоят по-високо от животните, ще му посоча за пример другарката Елена Колонтай с нейната теория за чашата вода. Парите се съсредоточават в ръцете на нищожна по численост групичка партийни вождове. За основната част от българското население частната собственост е сведена до лична такава - като четката за зъби и бельото. Партийните другари отново правят изключение. Да продължавам ли?

            Разните неправителствени организации - и те не изпълняват основното си предназначение, и те се подчиняват на невидим противобългарски господар. Комитети, комисии, дружества, лиги - все по човешките права. "Емнисти интернейшънъл", "Хелзинкски наблюдател" - и те бранят правата на човека. Правата на доволния човек, на оня, чийто права никога не са били нарушавани. Бранят също правата на малцинствата, а отказват да бранят правата на някой българин с единствения мотив, че е българин. Бранят доволните крадци и грабители, бранят разсипниците на България. Другите, недоволните - тях нека ги ядат кучетата на Екогласност и Зелената партия. Някой брани нечии права. Демокрация. В България всичко е наред.

            Докато те са тук, опасност ще съществува. Затова ние, националистите също ще бъдем тук.

            Под знака на Звяра бе сътворено марксическото учение. Измамно е миролюбието на социалистите, измамна е загрижеността им за обществото, измамна е демократичността на създадените в лабораториите на ДС и КГБ партии. С каквито имена и да се наричат, те ще продължават да служат на Злото. Надутите и високомерни политици, изричащи празни многословия не са нищо друго, освен политически манекени. Но знаете ли кой е техният Моделиер? Знаете ли каква програма изпълняват представителите на т. нар. "политическа класа"? Лъжедемократичният "мирен преход" е процес, при който народът ще бъде умъртвен не с проливане на кръв, а с по-фини методи и средства. Постоянното недояждане, непрекъснатият страх, неизвестното бъдеще - нима тези оръжия не избиха у нас повече хора, отколкото бомбите и танковете в Сърбия, Косово и Босна? Нима друго, освен мизерия, студ и глад получихме от комунистическия тип демокрация? Нима за десет години разноцветните лъжци не доказаха единствено своето неумение да управляват? Защо трябва повече да им вярваме?

***

            Скъпи мои объркани сънародници, вие живеете зле, защото живеете с Лъжата и тя краде вашите доходи. Но как искате Лъжата да не е с вас, когато преследват Истината, а вие мълчите. Свивате се страхливо и си въобразявате, че преследванията не ви засягат. Нима се залъгвате, че това, което живеете, е истински живот? Не искате ли да знаете кой открадна живота ви, хора? Безпаметни мои сънародници, припомнете си манталитета, начина на живот и методите, с които създадохме своята Държава! Припомнете си всяващата ужас Българска конница, прекосила степите на Евразия и поставила на колене великата Византия! Припомнете си силата, позволила ни да отстоим земята, върху която живеем и до днес!

            "Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем?

Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!

            Защото поне половината им сила идва от нашето доверие към тях.

            Два дни и две нощи продължило въстанието на доведените до отчаяние негри от Майями през 1980 година. Две нощи и два дни градът горял, и Националната гвардия на САЩ избила хиляди недоволни, докато го превземе. Тогава антифашистите и преследвачите на расизма ги нямаше никъде, но думата ми беше за самите нас. Ние по-малко горди ли сме от негрите? По-малко храбри ли сме, по-малко свободолюбиви ли сме от тях? Един народ не може да бъде победен, освен ако сам не пожелае това. Българинът реши, че вече са го победили. Той сам поиска да бъде победен. Поискаха го неговите управници, но управниците са временни, а народът е вечен. Нас, българите още ни има, което значи: войната още не е завършила, победата на враговете ни все още нищо не значи.

***

            Те се провалиха. Останахме ние, гонените, преследваните. Властващите партии са против нас, защото единствено ние ги разпознаваме под всичките им маски. Защото знаем къде са най-уязвими. Защото разбираме какво трябва да направим, за да спрем грабежа. Ние единствени умеем да воюваме с тях и да ги побеждаваме. Ние единствени от всички можем да спрем грабежа!

            Кажете ми: им ли при така наречената "демокрация" държавна институция, която да защити гражданина от произвола на самозабравилите се властници? Има ли закон, който да спасява народа от беззаконието на облечените с власт? Нима си въобразявате, че хаосът пред очите ни наистина има нещо общо с демокрацията? Управниците непрекъснато нарушават законите. Ние протестираме, те обявяват протестите ни за тежко държавно престъпление, тайните служби ни арестуват, а техните “хуманни” и “демократични” партии демократично мълчат. Сега положението е по-тежко дори от времето на открита комунистическа диктатура. Не вярвате ли? На  22 октомври 1999 година касиерката на Окръжната следствена служба ми върна парите от внесената преди десет месеца гаранция и ме запита: "Каква е разликата между преди и сега?" - и сама си отговори: "Преди само да посмееш да писнеш, и те арестуват. Сега колкото и да пищиш - никой не те чува." Четвъртата власт, пресата също дума не обелва, не взема страна, даже не изпълнява функцията си да осведомява за извършващото се, тя пази неутралитет. В България всичко е спокойно.

            Не, не е спокойно! Осъдените на бавна смърт не искат да умират. Обречените на безправие не се примиряват с участта си на роби. Народът започна да мечтае за своята пролет. Нещо повече - той започна да се готви за нея! Народът спря да вярва на лъжците и измамниците. Народът се насити на празни обещания, той вече знае: някъде живеят добре. Някъде се радват на живота. Някъде хората са щастливи. Някои държави осигуряват достоен живот на своите граждани. Но забележете - за своите. Там ние сме чужди и никога няма да станем свои. Затова нека не мечтаем за чужди страни. Нека осигурим щастието си тук, в нашата страна. Животът ни днес е една непрекъсната мъка, но от нас зависи дали ще го променим. Видяхме докъде я докарахме, като позволихме на други да правят нашите промени. Дошло е време за недоверие. Дошло е време да започнем самите ние.

            По-добрите закони ние ще ги създадем, защото ние сме въплътеният закон. Защото сме изпълнени със съзнанието, че законът трябва да служи на народа, а не народът на закона. Сигурността ще я доведем пак ние. Никой няма да ни брани, ако ние себе си не браним. И грабителите ние ще спрем. Нашето за другите е чуждо, а кой милее за чуждото? Ще изобличим и лъжците. Кой друг го е грижа, че нас ни лъжат? Кой го е грижа, че ни убиват, че ни разоряват? Кой го е грижа за нас, та да му вярваме? напразни ще бъдат всичките ни надежди и упования в някаква си "Европейска общност", ако самите ние не си помогнем. Напразни ще бъдат всичките ни усилия, ако продължим да служим на чужди идоли, като си въобразяваме, че те ще послужат някой ден на нас. Последни глупаци сме, ако си въобразяваме, че някой мисли първо за нас, а е два после за себе си. Те, другите даже няма да подкрепят нашия български възход, той би бил пречка за техния собствен. Ние, и само ние трябва да положим началото му. Уредбата на нашия дом си е наша работа. Да започнем! Време е! Да започнем ние, защото ако позволим друг да го започне, той ще го направи за себе си, не за нас.

            Половин век живяхме под знака на Звяра. Стига толкова! Заради бъдещето на България, заради нас, за нашите деца и близки, за целия ни изстрадал народ! Ние имаме право да оцелеем и ще оцелеем. Ние имаме право на гордо, достойно съществуване и ще го постигнем.

И Бог ще бъде с нас!

 

Ангел Грънчаров - Елтимир

ноември 2000 година

март 2001 година

октомври 2006 година

 
Материалът е оценен на 8.71 (21 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание