| Идеология: Безсмъртната Идея на национализма | |||
|
|||
| Отдавна и от мнозина мъдри хора е писано, че е съдено от България да тръгнат една безсмъртна Вяра и една безсмъртна идея, на които е съдено да властват над цялата бъдеща Епоха. Всъщност това няма да бъдат нова Вяра и нова Идея, а забравени и отново възродени такива. Сега ще поговорим за идеята. Идеята на национализма. Ако Държавата е средство за създалия я народ, то национализмът е метод. Ако Държавата е машина, проправяща път, то национализмът е картата, по която се определя маршрута. Без държава и без национализъм, всеки народ би тръгнал бързо към гибел. Как обаче да разберем какво е национализъм, след като всяко недоучено човече, заело по волята на случайността някой по-висок пост започна да ни учи на национализъм и на антинационализъм. И въобще дали някой се замисля какво е това идеология? Според Илия Минев, в основата на идеологията е Идеалът. И едва на второ място следва методиката за неговото постигане. Така че когато говорим за идеологии, нека първо погледнем какъв е техният идеал, каква е крайната им цел. И едва после да размислим над методите за постигане на тази цел. Съществува ли безпогрешна методика, по която можем да разберем дали две партийни програми принадлежат към различни идеологии или пък са само варианти на една и съща идея? Нека първо да видим какво твърдят нашите противници. *** Според комунистите /социалистите/ най-важното е на кого принадлежат средствата за производство. При капитализма работникът не се чувства собственик - казват те. А при комунизма нима се чувства такъв? Всъщност в комунизма няма нищо ново. В комунистическата идеология няма нищо ново. Марксизмът не представлява друго, освен една модернизирана форма на Маздакизма. През III век в Иран живял манихейският жрец Маздак, който проповядвал същите възгледи - че хората са равни, че всички трябва да живеят по един и същи начин, че всички трябва да изповядват едни и същи възгледи, че семейството като институция трябва да отпадне и т. н. Любопитни са и подробностите: маздакистите имали за символи червеното знаме и пентаграмата, макар и обърната. А в районите, завладени от тях недоволните били изолирани в специални, оградени с висока ограда и пазени от въоръжени стражи селища. Каква забележителна прилика с концлагерите, създадени от Владимир Ленин и Лео Троцки! Общодържавната /общоплеменната при маздакистите/ собственост е превърната в ничия, а впоследствие - в собственост на т. нар. "професионални революционери" - червения "политически елит". И комунистите, и капиталистите превръщат работника в роб, в същество без собственост и права. От Маздак до Маркс все същото. Е, новите времена добавиха нови елементи в старата теория. Налага се да кажем още няколко думи за марксистите. Непрекъснато се твърди, че терминът "комунистическа държава" нямал научна обосновка, е че въобще антикомунизмът бил демодиран. Дали е вярно? Дали накрая няма да се окаже, че комунизмът и либерализмът са двете лица на една и съща монета? Фридрих Енгелс в едно свое писмо до Август Бебел предлага да се изостави термина "държава" и да се замени с "полудържава" или "пролетарска държава". За нас не е от значение как ще се нарича едно явление или една обществена система, важна е същността му, важни са поставяните цели, важни са резултатите. Към какво се стреми завзетата от комунисти държавна власт? 1. Премахване на държавите и държавността като понятие. 2. Премахване на нациите и националните различия. 3. Премахване на класите /премахването е съпътствано според Ленин от непрекъснато изостряща се класова борба!/ и класовите различия. 4. Премахване на парите, частната собственост и семейството. 5. Съсредоточаване на цялата власт в ръцете на пролетариата и по-конкретно в ръцете на т. нар. "пролетарски представители", познати още и като "професионални революционери". Какво наблюдаваме в България? Комунистите никога не са държали страната ни да бъде суверенна и независима. След като Тодор Живков не успя да ни присъедини към СССР /Единствено поради нежеланието на Никита Хрушчов да ни приеме във "великото братско семейство"/, следващото предложение за присъединяване към една или друга велика сила е само въпрос на време. Не се заблуждавайте от червената лъжепатриотична риторика - тя е породена от временен материален интерес. Пък и не виждате ли, че както за червените, така и за сините комунисти вливането в Европейския съюз е много по-важно от фактическото положение на българската държава и българския народ. Комунистите винаги са били кученца, въртящи опашка пред поредния господар. Но нека продължим. За премахването на класите, съпътствано от непрекъснато изострящи се класови различия няма да говорим. Както и за равенството пред закона. Сладникави басни, нищо повече. Идеята за премахването на парите обаче заслужава пояснение. От древността, та до появата на международното банкерство парите са имали своя материален еквивалент. Днес парите реално са премахнати, те не съществуват. Днешните пари струват толкова, колкото ви кажат, че струват. Днешните пари на практика нямат нищо общо с парите от преди хиляда години. Днешните пари са превърнати в инструмент на международния паразитен капитал. Посредством този инструмент биват държани в подчинение народите и биват заробвани държавите. Демократичните либерали и либералните демократи на практика осъществиха идеалите на марксизма. Същото се случи с нациите и националните различия. За комуниста истински сънародник е съпартиецът му, а не човека с еднаква на неговата етническа принадлежност. Тази комунистическа черта прекрасно е обяснена от Ерих Мария Ремарк в романа "Искрица живот". В нашия случай нещата са още по-лоши поради крайно отрицателното отношение на комунистическите класици към страната и народа ни. За Вилхелм Либкнехт, Едуард Бернщайн и Август Бебел сме "народ джудже" и "разбойническа пасмина". Фридрих Енгелс пък ни нарича "скотове". Не мога да пренебрегна и думите на самия Маркс за цветето на Балканите, което трябва да бъде стъпкано. Цветето вече е стъпкано. Комунистите го започнаха, либерали и демократи го довършиха. Стигнахме до положение, при което насилията на верска и етническа основа се приемат за нещо нормално, щом са насочени срещу българи. Докато отпорът срещу криминални посегателства бива наричан “расизъм” и “фашизъм”, щом българи се бранят срещу мургавите банди. Да, това е истинската, класическата демокрация. Мъничка прослойка “демос”, скитащи “лаос” и роби-българи. Националната политика на марксическите либерали завърши с ликвидиране на една хилядолетна нация – българската. И върху фона на властващата зло, напук на глада и мизерията, напук на всичките насилия, напук на целия произвол, назначените от тайния елит наши управници го удариха на празненства. Чествания и пикници. Страната ни се превърна в един огромен нужник. Достоен завършек на една вдъхновена от материализма политика. *** Колкото до класовата политика, идеален пример в това отношение е бившата Кампучия на Червените кхмери, с нейната революционно-марксическа класова борба. Там под водачеството на маоистите Пол Пот и Йенг Сари значителна част от населението бе изтребена по "социални съображения". Кампучийският вариант е неизбежен завършек на всяка политика, ръководена от лица, изповядващи принципите на маркс-ленинизма. А уж комунизмът, социализмът, социалдемокрацията и въобще опиращите се върху теорията на марксизма учения щели да донесат освобождение на народите от властта на капитала и от експлоатацията. Запомнете: Марксизмът – това е най-висшата форма на социалния паразитизъм. Марксизмът – това е експеримент по превръщането на човека в маймуна, даже в нещо още по-низше. Марксизмът – това е силово налагана отрицателна селекция. Пълно заличаване на морала. Пълна ликвидация на положителните човешки качества. И страх, властващ страх. Страх, чиято задача е да подтисне всяка проява на духовност, всеки Божествен изблик у човека. Марксизмът – това е съсипване на личности, родове и нации и превръщането им в безформена сива маса. Посочете ми държава, управлявана от марксисти, в която коренното население да не е подложено на геноцид и аз ще се извиня за думите си. *** Съвсем различно е положението в нашата национална Държава. Там работникът ще бъде задължен със закон да участва в печалбата и управлението на предприятието, в което работи. Предприятието може да е частно, но то има своите задължения пред държавата и нацията. Въпросът със земята пък е решен по съвсем друг, забравен днес начин. Тя цялата принадлежи на Владетеля, но не на конкретното лице, заемащо владетелския пост, а на институцията. Владетелят също няма право да я продава или да я преотстъпва на чужди държави. Така е например в Дубай, където арабите преоткриха нашите древни закони и ги приложиха. Резултатите са повече от успешни. За разлика от България, където наследникът на последния български Цар успя да си присвои имоти, принадлежащи на Короната. И да ги разпродаде. Ето как демокрацията неизбежно се изражда в демократичен канибализъм. *** Нека сега дадем думата на плутократите - капиталисти. Те твърдят, че определящо за една идеология е, дали в страната, управлявана от нея има диктатура или не. По този начин те искат да приравнят национализма към комунизма. Ще им припомним диктатурата на Оливър Кромуел, диктатурата на Великата френска революция и останалите по-дребни диктатури, за да видят, че и при тях е започнало с груб политически диктат. Който по-късно бил заменен с диктата на парите. Всъщност всяка нова идея в човешката история налага себе си със сила. Плутократите-космополити мечтаят за Нов световен ред, при който върху цялата планета ще бъде създадена една-единствена нация и една-единствена държава. Колко много ни напомня утопията на комунистите, пропагандиращи заличаване на националните граници и национални различия. На практика двата идеала се покриват. И все пак, когато между комунизъм и демокрация ние избираме демокрацията, това не значи, че се превръщаме в демократи. Този избор не е нищо друго, освен избор по кой път да минем, за да стигнем до нашата цел. *** Ние казваме: всяка нация трябва да има своя собствена, суверенна държава. Само по този начин, посредством изостаналостта на низшите ще изпъкне превъзходството на висшите. Постоянният стремеж на всяка нация да доказва собственото си превъзходство ще поражда конкуренция, която е в основата на всеки прогрес. Като сме длъжни да напомним: никой народ няма право да властва над други народи, да потъпква правата им. Запазването на националната обособеност осигурява многообразието на идеи в света. Докато съществуването на една-единствена нация ще доведе до духовна смърт за цялото Човечество. Приравняването на нациите и поставянето им под еднакви във всичко закони не ви ли прилича на комунистическата уравниловка, срещу която либерали и демократи уж толкова роптаят? Каквото е с индивидите, с тяхното неотменно право на своя лична индивидуалност, на свободен избор, такова е и с народите. Уеднаквяването неизбежно ще доведе до там, една-единствена нация да доминира над всички останали. Глобализмът на практика означава асимилация и геноцид. Ние отричаме асимилацията и геноцида във всичките му форми. *** Стигнахме до Историята. Според плутократите, тя е борба между индивиди. Казано с други думи, според тях основен закон в развитието е Законът на джунглата "Изяж по-слабия!". Марксистите пък твърдят, че всичко се съдържа в класовата борба. Цялостната критика на двата възгледа е предмет на отделна тема, а сега ще кажем, че постановките на нашите противници са наивни и порочни. Те не способстват за единение на националните сили в една държава, а напротив - за тяхното разединение. Или може би целта е именно тази - разединение и хаос? За да се стигне накрая до възцаряването на една нова форма на робовладелческо общества върху цялата планета... Където правото на Закона и Справедливостта бива заменено от правото на парите и силата. Не, криминалната "демокрация" не може да бъде идеал за нас. Ние, националистите приемаме, че Историята е борба между нации, държави и раси. Съществува и четвърти компонент, който в миналото е бил религиозният, а днес е идейният. Всъщност разликата не е много съществена. Нашето отношение към историята определя и политиката на държави с националистическа ориентация. Водещо място имат проблемите, свързани със сигурността и процъфтяването на нацията. Нацията - това е целта. Държавата е само средство. За националистите общественото устройство е второстепенен въпрос. Ние знаем, че при една и съща идеология могат да съществуват различни форми на управление и обществени структури. Демокрацията е характерна и за робовладелческа Атина и за монархическа Великобритания, и за републиканските Съединени Щати. В България и комунисти и плутократи не спират да ни уверяват, че именно те ни предлагат истинска демокрация. "Формата на властта няма никакво значение. Сега те наричат себе си така, утре - иначе, мимикрират, прикриват се с най-светите за народа понятия, но същността им си остава неизменна - система на Злото." - Абрек - Бол колобър. “С какво е опасно идеологическото нашествие? С това, че то не е бързо и видимо, а като проказа се проточва с години и десетилетия през целия живот, поразявайки органите един след друг. Врагът не се разкрива, той може да бъде с маската на приятел или най-добър съветник. Да стои до теб. Оръжието му е словото, прерастващо в слух, сплетня, клевета, вражда. И златото, което разорава почвата за слуховете, сплетните, клеветите и враждата.” Тук сме напълно съгласни и това е една от главните причини да отхвърлим чуждите идеологии. Българинът трябва да спре да вярва на чуждите управници, да спре да очаква те да направят нещо добро за него. Краят на очакванията ще е същинското Начало за възродена България. *** Не е нужно много да теоретизираме, всички усетихме на гърба си, как Злото се прикрива под демократични одежди. Как ни обещаваха реки от мед масло, а ни поведоха от безпорядък към хаос. За да ни отведат накрая при всеобщата световна диктатура на световните банкери. Но и обратното също е вярно - няма форма на държавно управление, няма религия или идеология, която да не е използвала сила в борбата за своето утвърждаване. Същинският въпрос е не дали въобще има силово решение на проблемите, а срещу кого е насочена силата? Срещу враговете на нацията и държавата, срещу противниците на справедливостта и доброто или срещу собственото население? И ако някой изобщо отрича употребата на сила, ние бихме го запитали: а за какво съществуват силовите структури и министерства в една държава? За какво съществува правосъдна система, полиция и армия? Трудно е наведнъж да се изброят особеностите на цяла идеология. Не можем обаче да не споменем отказа ни да подражаваме на когото и да било. И ако оказваме предпочитание на един или друг чужд държавник, на една или друга социална теория, то не е защото одобряваме или приемаме всичко в тях, а защото те на практика са донесли полза за България. Защо да не можем да поддържаме добри отношения и с комунистически Китай, и с демократична Швеция? *** Не бива да подминаваме още един аспект на темата. Защо всички – и марксисти, и либерали, и разни мътни идеологии и системи наричат себе си демократични? Какво е демокрация? Какво значи тази дума? “Власт на демоса, на народа” – отговарят. Какво обаче е демос? В древна Елада, където се заражда демокрацията демосът е бил градското население. Целият народ, цялата елиноговоряща общност се е наричала с думата “лаос”. И да не забравяме, че Елада е робовладелческа държава. Робите не спадали към нито една от двете категории. Те били същества без никакви права. Добитък. Даже по-лошо. Убийството на кон или вол се наказвало по-сурово, отколкото убийството на роб. Ако хората осъзнаят какво значи демокрация, те никога не биха желали да живеят в демократична държава. Освен, ако мечтата им не е да бъдат робовладелци. Да властват над живота и смъртта на своите себеподобни и да живеят от труда им. Ние не приемаме робството, ние не искаме нито да бъдем роби, нито да притежаваме роби. Нашият идеал е свободният човек. *** Идеалът на национализма се съдържа в самото му име. Това е нацията. Една развиваща се, преуспяваща нация, съставена от свободни, достойни хора. Една нация, създала държава, управлявана по собствени закони, която да осигури на своите граждани свободен живот и възможности за преуспяване и личностна реализация. Една нация, която не се намесва в живота на другите нации и не позволява да се намесват в нейния живот. В планетарен мащаб – множество свободни нации, изградили собствени суверенни държави. Едно човечество, в което никой не живее за сметка на другия, никой не се намесва във вътрешните работи на другия и всеки демонстрира своето превъзходство в една или друга област не със самолетоносачи и бомбардировки, а посредством постиженията си. Също както отделните семейства и домове в едно селище. Никак не е задължително да разрушиш къщата на съседа си, да убиеш децата му и да го ограбиш, за да му докажеш, че си по-добър от него в една или друга област. Това е национализмът като идеология. В противовес на глобалната планетарна диктатура, налагана от комунисти и либерали. Предлаганата от нас система щяла да породи множество конфликти – казват. Да, конфликти ще има. Нима сега ги няма? Нима сега американската армия не разорява цели държави само затова, че техните управници са си позволили да накърнят с нещо финансовия интерес на Бил Гейтс или на Джордж Сорос, примерно? Лично аз предпочитам спор за някоя гранична река, отколкото фосфорна бомба заради изтеглена от Интернет безплатна песничка. *** Отново за разликите между Тях и Нас. В далечното минало българите са оказали влияние върху много народи. Какво обаче наблюдаваме. Докато днешните "цивилизатори" се опитват да превърнат всички останали в свои подобия, то българите откривали уникалните черти у всеки народ и наблягали именно върху тяхното усъвършенстване. Ето го национализмът в действие! От изключителна важност е да се знае, че нацията не е чисто физическо, а по-скоро духовно понятие. Българин не е само този, в чиито вени тече кръвта на български предци. Българи са най-вече носителите на българския духовен ген. По същия начин един от големите носители на руския национален ген – Александър Сергеевич Пушкин носеше в себе си кръвта на мавъра Анибал Петрович, което изобщо не му пречеше да се чувства руснак и да вгради своята безсмъртна душа в културата и духовността на Русия. Разбира се, обратното също е в сила. Много българи, особено през последните години престанаха да бъдат българи. Те вече не са носители на българския национален ген, те престанаха да бъдат част от българската нация. Спрямо такива, в древността се е прилагало на-страшното наказание По-страшно от бесилката или посичането с меч. Най-страшното наказание в древността било изгнанието. При днешната пренаселеност на Земята изгнание, особено за сметка на други народи и държави не може да бъде прилагано, обаче съществува вътрешното изгнание – лишаване от граждански и политически права. Който презира своя народ, той няма право да участва в определянето на съдбата му. Това е истинската справедливост. Това е национализмът. Тук ще си послужа с думите на един от най-изявените ни идеолози - Юлиус Евола: "Завръщането към расата за нас не може да означава завръщане към кръвта - особено в нашите мрачни времена, когато възстановяването на необходимата расова чистота вече е почти невъзможно. То трябва да означава завръщане към духа на расата, но вече не в тотемисткия, а в аристократичния смисъл, т. е. към зародиша на нашата форма, на нашата култура." Сега малко пояснение. В съвременния свят съществуват две крайни течения. Едното е, че гените нямат значение, че всички хора са равни и еднакви, независимо към кой народ или към коя раса принадлежат. Другото течение, застъпвано от германските националсоциалисти, както и от повечето евреи е, че гените са всичко. Че чистият произход е всичко. Както повечето крайни мнения, и в двете има сериозни пропуски. Покойният Илия Минев говореше за духовният ген на Българите. Именно от него взех този израз. Аз мисля, че това е определящото. Духовният Български ген може да се прояви у някого със смесена кръв, а да дреме у мнозина чистокръвни българи. Мисията обаче остава. Да се внася Светлина и хармония в този свят. Да се следват вечните Небесни закони. Да се върви по пътя на непрекъснатото човешко усъвършенстване. Национализмът се стреми към свят без противоестествени правила. Национализмът се стреми към свят, в който властват само Небесните закони. *** Длъжен съм да се спра и над въпроса ПАТРИОТИ И НАЦИОНАЛИСТИ Обикновено двете понятия се смесват. Много хора се заблуждават, че патриотът непременно е националист, и че националистът непременно е патриот. Нещо повече – мнозина не правят разлика между патриотизъм и национализъм. Това е, защото в днешното измамно време думите загубиха своя смисъл. Нека се опитаме да върнем смисъла. Какво е национализъм и какво е патриотизъм? Ами то става ясно от произхода на думите. “Патриотизъм” идва от “патриа”, “Отечество”. “Национализъм” – от “нация”. Тоест патриотът е човек, който обича своето Отечество. А националистът поставя интересите на нацията преди всичко. Ще кажете, че особена разлика няма. Там е работата, че има. Кирил Рашков от с. Катуница, известен като Цар Киро, например е български патриот. Той много обича България. Затова иска да я направи циганска държава. Кирил Рашков е български патриот. Можем ли да кажем, че Киро от Катуница е български националист? Тези принципи са особено важни, ако искаме да разберем същността на интернационалния и космополитичен патриотизъм. Както комунистите – интернационалисти, така и демокрадците – космополити могат да бъдат патриоти. Те напълно искрено могат да обичат своята страна. Някои от тях даже обичат и държавата си. Като Тодор Живков, например. Само че за тях нацията не е нищо. Тодор Живков искаше да види една силно индустриализирана България с многобройно население. Но тъй като урбанизацията, преселението на хората от селата към градовете на практика се отрази върху раждаемостта, Живков реши да си внесе население. И си внасяше. Цигани от съседните и недотам съседни страни. Ето как антинационалистът Живков беше патриот. И патриотизмът изобщо не му пречеше да мрази българската нация. Разбира се, имало е друг тип български патриоти. Такива като Георги Сава Раковски и Васил Левски, които са били и големи български националисти. Патриотизмът може да отрича национализма, но може и да го допълва по един чудесен начин. *** Наричали са ни и ни наричат "фашисти", "нацисти" и какви ли не още. Позволявам си да цитирам колобъра Абрек - Бол, който веднъж се изрази особено остроумно: "Аз не съм нито фашист, нито национал-социалист, нито какъвто и да било глист. Аз съм Българин!". Да, ние сме Българи и това определение ни е напълно достатъчно, то изчерпва всичко. Какво е положението в днешна България? Демократично. Съдете сами. Правителството се отказа от ангажимента да представлява целия народ. Властта се превърна в средство за облагодетелстване на едно криминално малцинство. И в машина за подтискане на мнозинството. Държавата се изроди, престана да бъде Държава. Кой, освен нас може да върне Българската Държавност? Нашата цел е Българската нация първо да избегне капана на унищожението, заложен от комунисти и канибалдемократи, от наши предатели и чужди слуги. И после, когато отстоим своето съществуване, да укрепим своята Държава, да създадем такива условия за живот на българина, при които той да докаже, че е син на истинския Богоизбран народ - Българския! Християнинът Тома Аквински е оставил интересно послание. Според него, миналото принадлежи на Близкия Изток, настоящето – на Западна Европа, а бъдещето – на Балканите. Дали предсказаното ще се сбъдне, до голяма степен зависи от нас. *** За методите, чрез които ще стигнем до Победата ще имаме случай да говорим още много пъти, но нека кажа няколко встъпителни думи: "Властта е многостранна концепция, състояща се от различни компоненти. Първо, физическото насилие, към което прибягват армиите, полицейските сили, неофициалните групи и даже отделни политически екстремисти и терористи. На второ и на трето място стоят икономическите фактори: това са властта на монополите и корпорациите, а също властта, основаваща се върху притежаването на ограничените ресурси. Било то природни ресурси или човешки качества /ум, организационни способности или сила на убеждение/. Четвъртият компонент е силата на традицията, която понякога се смята за правова основа за определени типове поведение. Петият елемент според нас е властта на идеите, рационални или етически." - Ян Тинберген Горното може да послужи като достатъчно основание за отричането на тероризма. Срещу тяхната военна сила ние не можем да противопоставим наша сила. Икономическо надмощие, поне засега също не можем да постигнем. Богатството на техните монополи е несъизмеримо с нашата материална бедност. Ресурсите също са техни. А доколкото ние притежаваме известни духовни и интелектуални качества, то никой не ни обръща внимание. Не можем да се облегнем нито на извратената и обезсилена Традиция, нито на създадения така, че да обслужва единствено тях закон. Единственото, което ни остава е, да превземем петата власт, която те доброволно и съзнателно изоставиха. Някога им обяснихме кои сме и към какво се стремим. Те започнаха да ни подражават и в подражаването си да преиграват, да съчиняват от наше име всякакви безсмислици и откровени глупости. За да могат после да ни осмеят, да ни опровергаят. Затова решихме, че днешните наши планове трябва да са неразбираеми за тях. Ще им съобщим единствено крайния резултат: в нашата Държава българинът ще бъде заможен, ще бъде по-доволен от живота си и по-щастлив. Като модел, образец за успешна политика може да послужи българския предхристиянски модел. Както местният боил, така и Владетелят са свободни и независими във вземането на решения. Но за грешка плащат с главата си. И не само, че няма имунитет, ами колкото по-висок е постът, толкова по-големи са отговорностите. Затова всеки се е стремял да намери най-компетентните и способни хора за съветници и помощници. Как ще има корупция, когато залагаш главата си? Сега например в най-лошия случай следва смешно ниска глоба и това е всичко. Не, не са остарели, вечно живи са древните Български закони и именно тях искаме да възродим. Българският национален дух, Българската история и Българската земя - ето ги корените на нашата идеология. Българската Вяра и Българската неповторимост - ето ги нашите устои, ето на какво се опираме. В началото на третото хилядолетие след раждането на християнския Бог, виждаме как останалите християнски народи ни изоставиха, как затвориха вратите си пред нас, как ни налагат все нови и нови, унищожителни за нас правила и ограничения. Как ни поставят все по-тежки и по-тежки условия. И как избраните уж от нас управници вместо да ни закрилят, се съюзяват с враговете на България. Виждаме как ние, изповядващите една форма на умерен, градивен Български национализъм се оказахме единствените бранители на Българското. И как срещу нас се стоварват все по-тежки и по-тежки удари. Ще се превърнем в могъща, несъкрушима сила, и утре, когато нашите редици изпълнят улици и площади, няма да се чуват разни нищо незначещи думички и епитети, никакви "-исти" и подобни на тях чуждици. Ще накараме, ще принудим всички да рекат: |
|
Материалът е оценен на 9.00 (12 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |