www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Книги: Човеко, стани!  
Автор: Eлтимир
Публикуван: 9.03.2008
Прочетено: 3318 път(и)
Размер: 16.08 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
Url Link: ЧОВЕКО, СТАНИ!
ЧОВЕКО, СТАНИ!

“Животът се движи по възходяща спирала. Този, който се потруди да изследва сенките на миналото, може по-добре да прецени малката дъга, по която възлиза, по-сигурно да отгатне неясните извивки на бъдещето.” – Мишел дьо Монтен


Знаете ли какво ви очаква през следващите 12 години? Едва ли. Кой би допуснал, че е възможно да се подготвят толкова чудовищни събития? Но ако през далечната 1978 година ви бяха казали, че съвсем скоро Съветският Съюз ще се разпадне, и че САЩ ще се превърнат в най-големият мракобес на планетата, който навсякъде ще потъпква всякакво понятие не само за човешки права, но и за елементарна човечност бихте ли повярвали? Кой би повярвал, че така бързо двете Германии ще се обединят, а Чехословакия и Югославия ще престанат да съществуват? Ако някой ви беше казал, че след падането на комунизма ще заживеете десетки пъти по-зле нямаше ли да го сметнете за лъжец? Какво ще се случи утре? Не можем да знаем, а и да ни кажат, не бихме повярвали, ако не знаем истината за това, което беше вчера, и което е днес. Това се опитвам да направя, а дали ще повярвате, си е ваша работа. Аз просто изпълнявам своя дълг.
„Сигурен ли си, че живееш на планетата, на която си мислиш, че живееш?” – из Интернет страницата XNETBG.
Бъдещето. Бъдещето на планетата и бъдещето на човешките раси. То е много по-невероятно отколкото изобщо можем да си представим. Да погледнем провалянето на комунизма. Този невиждан разгром се извърши без война и почти без кръвопролития. Би трябвало да настъпи всеобщ разцвет. Би трябвало да настъпи епоха на възход и човешко замогване след рухването на една човеконенавистническа система, задушаваща всяка проява на свободна човешка мисъл. Вместо всеобщият разцвет, днес сме свидетели на повсеместен упадък. Не само икономиките западнаха. Вместо национално единение доживяхме национален разпад. Дори миналото ни подменят постоянно, подменят го всеки ден, а ние нищо не забелязваме. Хората не мислят за онова, в което предпочитат сляпо да вярват. Те предпочитат да забравят какво е било, и какво е могло да бъде. Нормално. Как може да ви липсва нещо, ако не сте го опитали и не сте усетили нуждата от него? Кой преди сто години се е оплаквал, че му спират тока? Кой преди 50 години е искал да си купи компютър? Кой преди 20 години се притеснявал, че няма Интернет? Сега говорят за демокрация, за либерализъм, за нормалността на грабежа и обедняването. А нещо не е така, както трябва да бъде. Видимата действителност все повече се разминава с логиката и разума. Утре ще ни кажат, че през юни 1878 година се е състоял Московски, а не Берлински конгрес, който разкъсва България. И че през ноември 1919 година е подписан Сибирски, а не Ньойски договор. Ще ни задължат със закон да повярваме в лъжата, както със закон ни задължават да повярваме в „Холокоста”. В името на демокрацията, разбира се! Сега ще ми кажете, че не искате да си блъскате главите с глобални въпроси, че не искате да си разваляте живота с излишни грижи. Ама това вашето живот ли е? Вие наистина ли си въобразявате, че живеете?

Чарлз Форт пише: „Научното знание е необективно. То, също като цивилизацията представлява заговор. Голямо количество факти се отхвърлят, щом противоречат на официалните понятия. Ние живеем при режима на Светата Инквизиция, където най-употребяваното оръжие срещу действителността, несъответстваща на общоприетите представи е презрението, съпроводено с осмиване.” Не, вече не. Времето, когато знанието бе само осмивано отмина. Отново настъпи време на открити преследвания, на груб полицейски терор срещу различно мислещите. Ние се върнахме в Средновековието. Нима при демокрацията хората могат да осъществяват своите идеи? Не могат. Нещо повече. При демокрацията на хората се отнема самото право да имат собствени идеи. Също както при комунизма. Също като при теокрацията – християнска, юдейска или ислямска. Идеите се оказват опасни за някого и ние още не знаем за кого. Силовите структури бързо се преориентират от защита интересите и правата на гражданите към ликвидация на политическите опоненти на режима и даже към носителите на нови идеи. Не е учудващо, че тази форма на ново Средновековие се нарича „демократична”. Нали през най-мрачните години на комунистически терор над новозавзетите страни от Източна Европа кървавите сталинистки режими там биваха наричани „народнодемократични”. Народнодемократична бе и Културната революция в Китай, отнела живота на милиони.

***
Върху написването на тази книга мисля отдавна. Първите фрагменти към нея са съставени преди повече от 15 години. Оттогава събирам късче по късче различни доказателства. Не бързах, докато серия публикации в пресата и в Интернет ме подтикнаха да забързам работата си. Според тези публикации, в околоземното пространство са засечени множество на брой огромни по размери космически апарати с неземен произход. Те стоят там, малко се движат и сякаш очакват нещо. Опасявам се, че мога да предполагам какво очакват. И това, което предполагам изобщо не ме радва. Сега ще опитам нещо, пък дали ще успея – само Небето знае.

През август 2007 година се случиха събития, останали незабелязани от обществото. В Интернет сайта на Движение „Воини на Тангра” се разгоря кратка дискусия, после и тя утихна. Събитията бяха твърде обезпокоителни. Прекалено обезпокоителни, за да ги подмина. Следва препечатка на част от дискусията:

„Тези дни из улиците на Ботевград забелязвам голям брой мъртви птици, предимно лястовици. Могат да се видят навсякъде, включително по улиците и шосетата, прегазени от коли. Снощи край блока намерих една такава лястовица, още жива. Очите й бяха затворени, но дишаше. Не забелязах никакви рани по нея. Взех я и се опитах да я нахраня. Отказа трошиците и водата, и след около два часа умря. Не знам дали имам право да говоря за епидемия, но друг животински вид също е засегнат - плъховете. Плъховете са страхливи и предпазливи животни, а успях да видя доста такива, прегазени от коли. Отказвам коментар, но съм длъжен да го споделя като факт.”

„Аз вече наблюдавах такова нещо. Беше за кратко, но имаше объркани птици (и умрели) и сигурно съм единственият, погледнал компаса, за да види, че стрелката му за някакви минути беше полудяла, а после всичко се възстанови. Това са прелетни птици - и те, и плъховете имат доста особена система за ориентация. Един съвет - не мислете за епидемии - същото наскоро се случи и в София, но малцина го забелязаха и още по-малко знаеха кой простичък уред ще даде отговор на въпросите им. Това което ви е нужно е обикновен компас, понякога за по няколко минути ще забележите, че се случва нещо много странно. Скоро ще го забележат много хора. Човекът също се влияе от резки промени на магнитното поле - при рязката му промяна хората губят ориентация и координация на движенията си - ръката не могат да си вдигат дори. После или се свиква, или тези странни аномалии изчезват. Причината - имаме магнетит в мозъците си - нещо като малки компасчета. Това дето го говорят за 2012 година май започна. Ще се чувствате объркани, но който е предупреден, е по-силен. Приятно наблюдаване на компасите...”

Помислете кой е в състояние да предизвика промени в магнитното поле на цяла планета, пък за причините ще се досетите. Или защо да не го кажа направо: Земята бива подготвяна да приюти друг вид, който не би могъл да съществува в условията на сегашното магнитно поле.


Съзнавам, че малцина ще повярват в написаното от мен. Повечето ще предпочетат да си гледат живота, отколкото да четат подобни глупости. Само че животът им от ден на ден ще става все по-труден и на тях ще им е все по-невъзможно да си го гледат. Други ще ме наругаят, ще ме обсипят с епитети ей така, по навик и заради похвалата на шефовете. Тяхното упорство да не приемат очевидното невероятно, техният навик да си затварят очите пред всичко, което не се вмества в ограничените им представи ме радва. Затварянето на очите води до невежество, а невежеството скоро ще се окаже смъртоносно. Значи скоро враговете ми ще намалеят. Остават другите, малцината, които ще почнат да търсят истината и да задават въпроси. Стига ми, че ще има и такива. Предупреждавам, че на допълнителни въпроси нямам намерение да отговарям. Не ме интересуват нито ругатните, нито похвалите. Мненията въобще не ме засягат, дори няма да ги чета. На зложелателите нямам намерение да се обяснявам. Аз ще бъда доволен те сами пред себе си да зададат въпросите и да се опитат пак сами или с помощта на хора, на които вярват да намерят отговорите. Не претендирам, че съм прав във всичко. Не претендирам, че съм безгрешен. Допускам даже, че повечето ми предположения са погрешни. Ами ако не са? Ами ако се окажа прав поне за половината? Няма ли да е твърде лекомислено да пренебрегнете предупреждението, че лодката, в която пътувате е пробита? Ще си останете ли да се изтягате върху шезлонга на палубата или ще слезете да запушите пробойната? Ето, показвам ви стълбичката, водеща към трюма, откъдето нахлува вода. Ще слезете ли поне да погледнете?

***

През юли 1991 г. Илия Минев написа: "Да не живеем с празните илюзии, че в България след 10 ноември 1989 г. нещо се е изменило, освен формата на лъжата. Но лъжата си остава лъжа.". Триумфалната арка, през която преминаха политиците на път към Демокрацията и Европейския Съюз, се превърна в гилотина за българския народ. Есенните гарвани накацаха върху умиращото тяло на България и с всяка измината година техният брой се увеличава. Човешките хора така и не съумяха да дойдат на власт. И деградацията се отнася не само до победените страни – бившия СССР и неговите сателити, но и до страните победителки. Днес народите на Западна Европа живеят по-зле, отколкото по времето, когато срещу тях бяха изправени Червената армия и армиите на страните от Варшавския договор. А както по-долу ще видим, и в САЩ не е по-различно. Злото се срина и на негово място се изправи в цял ръст още по-голямо Зло. Световните господари изпълниха света с изкуствено създаден хаос. Човекът, обикновеният нормален човек почна да се чувства несигурен в утрешния ден, животът му се изпълни с непредсказуемост. Отнася се до всички раси и до всички континенти. Излиза, че всички са загубили. Само че щом всички са загубили, значи има друг, който е спечелил. Щом видимата картина не отговаря на логиката и на нормалния човешки разум, значи има нещо невидимо, което не знаем. Нещо, което не е задължително да бъде нито човешко, нито нормално. Разбира се, опити за обяснения не липсват. Сочат ни отделни преуспели субекти, както и мултинационалните корпорации, които реално умножиха своите богатства и своето влияние. Само че тези отделни субекти и тези мултинационални корпорации рушат страните и народите. Те реално рушат своята материална база, режат клона на дървото. Нима ще повярваме, че те съзнателно преяждат днес, за да гладуват утре? Толкова ли са невежи и глупави, та да не разбират, че всяка власт, опираща се единствено и само на грубата сила се проваля? Толкова ли са непросветени, та не знаят, че най-възрастната, оцеляла до днес европейска държава – Ватикана се е опирала през всичките векове, даже и по времето на своето военно могъщество преди всичко на вярата, на доверието към нея и към нейната правота? Има нещо не наред. Има нещо толкова скрито и тайно, че никой не смее да го изрече.

А фактите в общи линии не са чак толкова неизвестни. Само че никой не разсъждава върху тях. Понякога се чудя колко силни са хората. Откъде намират сили да търпят такива чудовищни и толкова много на брой лъжи? Как намират сили да живеят живот, изпълнен изцяло с лъжа? Как хората се примиряват с принудата друг да живее живота им, друг да се разпорежда с тяхната воля, друг да определя не само постъпките, но и мислите им? Каква е тази държава, в която интересите на някоя търговска фирма стоят над интересите на цялата нация? А такива са повечето държави в днешния неестествен свят. Най-неестественото е, че хората не виждат в този ред на нещата нищо нередно. Чудя се и се дивя как за толкова кратък срок човешкият род престана да се състои от човеци. Спомням си думите на Авел Аравидзе от кино повестта на режисьора Тенгиз Абуладзе „Покаяние”: „… постепенно губя моралните си устои, вече не правя разлика между доброто и злото… Вярата си загубих, вярата!” Човеците загубиха своята вяра, а човек без вяра човек ли е? Не напразно едноименният филм, прожектиран в кината по времето на комунизма, днес е забранен. В тази повест и в този филм се оказаха втъкани много истини, които и до днес никой не смее да изрече на глас. Главният герой Варлам Аравидзе е приеман като метафоричен образ на Сталин. Знаете кой е Сталин и с каква неограничена власт е разполагал. Сега прочетете внимателно откъс от сцената, описваща погребението на Варлам:

„Един от приятелите на Авел /сина на Варлам/ се приближи бързо до него и му каза нещо на ухото. Лицето на Авел се опна.

- Идва – предупреди развълнуван останалите.

Тревожен шепот премина през тълпата. Всички се поизправиха, изпънаха се и замряха в очакване на важния гост.

В залата влезе странно облечено дребно човече с брада, придружено от четири горили охрана. Всички учтиво направиха път на джуджето и неговата свита.

- Много съм ви признателен шефе, че ме уважихте с присъствието си – поклони се Авел.

- Да живее нашият благодетел Церецо! – извика Аполон и се повдигна на пръсти, за да го забележат в тълпата. – Нека го поздравим, господа!

Всички заръкопляскаха. Дребосъкът Церецо се наслаждава известно време на овациите в негова чест, после с властен жест успокои развълнуваната тълпа, бавно извади от джоба на жилетката си предварително написаната реч и зачете…” Смея да твърдя, че в този кратичък откъс са вложени много повече истини и много повече знания, отколкото в разни дебели трудове по политология. Кой е тайнственият благодетел на покойния диктатор, пред когото всички благоговеят? Кой управлява нашите управници? Многократно сме се убедили, че от онези, които уж избираме нищо не зависи. От кого в такъв случай зависи? Ние, хората вече не знаем кой ни ръководи и към каква цел ни е повело това ръководство. А на онези, които твърдят, че отделният човек е твърде малък и слаб, за да промени нещо, че всичко е от Бога и в Божиите ръце, ми се ще да повторя думите на Луи Повел от книгата „Утрото на маговете”:

„Не разчитаме ли прекалено много на Бога? Може би Бог разчита на нас?”

***

Хипотезата, която излагам в тази книга не е моя. Мнозина други са стигали до същата мисъл. Чарлз Форт: „Мисля, че ние принадлежим някому. Че някога Земята е била ничия земя, изследвана от други светове, колонизирана, а после заради нея се скарали помежду си. Сега някой владее Земята еднолично и е прогонил от нея всички предишни колонисти. Съвсем неотдавна се появили някакви пътешественици-емисари, дошли вероятно с измама от друг свят. Те много се стараят да избягват срещите с нас, ние имаме твърде убедителни доказателства. Какво всъщност сме ние – свине, гъски, крави, които преди всичко трябва да открият, че някой ги притежава, а едва после да се загрижат за какво именно ги притежават.” Не вярвам, че ни владеят, още по-малко вярвам, че за някого сме домашни животни. Но че някой много активно се намесва в живота на хората от планетата Земя, че някой се опитва с помощта на предатели от нашия собствен биологичен вид да ни завладее – в това съм твърдо убеден.

Книгата продължава....
Изтегли в .pdf формат от
тук
 
Материалът е оценен на 9.07 (14 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание