www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Тенгрианство и Саракт: Българският календар  
Автор: Admin
Публикуван: 24.01.2010
Прочетено: 7689 път(и)
Размер: 8.70 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Много хора погрешно приемат тази година за начало на българския календар. Според нея, сега трябва да сме 7514 г., докато на Еднажден миналата година ние се честитяхме с новата 6777 г. по българския ни календар. Откъде идва тази разлика.
Всичко започва с проф. Златарски. Tой се позовава на един договор между Византия и България от 823 г. с кан Омуртаг, където е записано, че е подписан през 6328 година от сътворението на света.
Оттам Златарски изчислява годината 5505 пр.н.е. като начало на календара. Това негово твърдение се приема безрезервно нататък като начало на българския календар.
Само че има едно "обаче". Така отбелязан за начало на света идва от византийското летоброене. Това не е и календар, защото те нямат календар.
Ромеите използват видоизмения юлиански календар с разликата, че началото на годината започва от 1.09 и завършва на 31.08 следващата година.
Фанариотите някак си не приемат този "езически" календар и леко го променят. Също така, освен "от началото на света", те използват и термина "индиктион", което ще рече група от 15 години.
При всички случаи това не е българския календар, а поромейчен юлиянски календар.
Въпросният надпис по договора с кан Омуртаг е именно според тяхното си летоброене. Ето и типичен пример, как ромеите използват това летоброене;

Из “История” на Скилица – Кедрин;
Цитат:
В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът (Василий) изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък
Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.


С годината докс завършва поредния 12 годишен цикъл. Защо е последната от този цикъл, "Сказание за Чулман" ни дава отговор. Годините Докс са 1971, 1983, 1995 и т.н. Който сам иска да го изчисли, може да използва за отправна точка не онзи договор, а един друг надпис от това време - Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821 по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика като имаме предвид, че шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.

Много си задават въпроса - с какво тогава българският календар е най-стар и най-точен? Отговор на това можем да дадем веднага. Ромейското летоброене НЕ е календар. Те използват юлианския, като променят само Новата година. Защо приемат 5505 като сътворението на света? Допускаме, че това наистина съвпада с края на последния черноморски Потоп, останал в преданията на гърците, заимствани от тракобългарите и предците им - беласи. Разликата от сътворението на света - 5505 пр. Хр. с началото на българския календар - 4768 г. пр Хр. е само 737 години, което идва в същата епоха. За сравнение по еврейския календар сега сме 5770г., което е над хилядолетие по-късно. Следващият най-точен календар след българския - този на маите е значително по-късен. Техният е слънчево-плеядиански, започва от 3114г. пр. Хр. и свършва на нашия Еднажден, 2012. Грешката му спрямо тропическата слънчева година е само 1.98 дни за 10 000 години. Грешката на грегорианския календар, приет в България на 31.03.1916г. е 3.02 дни. Грешката на българския календар за това време е ... 0.02 дни.

Другото огромно предимство по него е, че всички дати през цялата година съвпадат с точните дни от седмиците. Така, ако сте роден в неделя ще знаете, че винаги ще си празнувате рождения ден в неделя. Затова през 1976г. ЮНЕСКО приема нашия календар като най-точен и дори тогава е имало опит да се приеме наместо грегорианския (с разликата, че са искали Новата година да си остане на 1.01). Нашата Нова година неслучайно започва именно в неделя, Еднажден. Денят на зимното слънцестоене. Българският календар най-добре може да бъде описан като слънчево-юпитерски. Древните ни предци добре са знаели, че Юпитер е газов гигант и са го отнасяли като слънце, а не планета. Което е и правилното. Както Канът е имал наместник, капкан - така и Еньо си е имал наместник - Янкул. За ориентир като начало на новата година са използвали в кой двор от Зодиака е бил Юпитер в деня на зимното слънцестоене. Точно както за ориентир за началото на новата епоха са използвали в кой двор ще отиде Слънцето при залез в нощта на пролетното равноденствие. Сега първото изгряващо съзвездие на 21.03 вече е Водолей - епохата на Агни. Преди 6700 години обаче Слънцето е отивало при съзвездието Телец, където са и Плеядите.

Българският календар добавя Еднажден към обичайните 364 дни, разделени на 4 по 91 дни. Всеки сезон с два месеца по 30 дни и първия с 31 дни. Златно математическо деление, което не спира дотук. Тези дни могат да се делят на 7 и дават 52-те седмици в годината. Веднъж на 4 години се е добавял още един ден както сега. Той се е добавял през лятното слънцестоене, диаметрално противоположен на Еднажден. Наричали го Слънчев ден - Бехти, който се добавя преди сегашния Еньовден. По този начин седмицата е започвала от неделя. В кумранския календар, както и този на Енох (Еньо), седмицата започва от сряда. При българския след Еднажден в 3-те дни на Отключеното небе до сряда е било забранено да се работи. А тогава се е чествало Рождеството на Млада Бога - Коледа. Цикълът от 12 години е групиран в по-голям от 5 по 12 или 60, редуван както Ин и Ян с женско и мъжко начало. Сравнете го с 52-годишният на маите. При нас не Плеядите, а Юпитер го е обуславял. Според техните изчисления, на 10 080 години е трябвало да извадят 3 дни, които премахват и 3-те дни грешка между календарната и тропическата година. 10 080 е кратно на 3, а 3360 е кратно както на 12, така и на 5. Виждате сами с каква неземна точност са разполагали като изваждат дори тези 3 дни отклонение, което има при грегорианския календар. Откъде са ги имали тези знания?

"Божие откровение въплътено в човешка наука." Като всяко нещо, което са правили древните ни предци. Българите! Близко е времето, когато ще бъде възстановен отново българският ни календар. Защото Времето ни дава възможност в Саракта да се извършват свещенодействия. Точното време е толкова важно, както точното място и точната символика. Сравнителна таблица е дадена тук

За Календара и Седмолъчицата

Въпросът е календара дали има някакъв божествен/извънземен произход или чисто научен за онова време. Българският календар е съчетание на двете, той е божие откровение, въплътено в човешка наука. Основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис;
"Подвижните светила са 7. Небесен господар им е Слънцето. То и Юпитер, време-господарят управлява."

Това е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така;
Цитат:
Във времето (кала) е впрегнат коня. Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни. Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.
Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.
Времето поражда потомството, в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето, жарта е родена от времето "

И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седем лъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето.

Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле. Символите са два, защото като отидеш, трябва да се върнеш, като усилиш, след това трябва да намалиш, като вземеш, след това трябва да дадеш.
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание