www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Статии: Заплакала е гората  
Автор: Канатица
Публикуван: 20.11.2010
Прочетено: 1754 път(и)
Размер: 9.32 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Някога нашите земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. Гори, които поколения българи са пазели и почитали. Гората е била възприемана от нашия народ като майка закрилница, в която са намирали убежище и са раздавали справедливост бунтовните българи, бранещи народната чест. Тя е давала най-изобилния и вкусен дивеч и най-хубавите дърва, с които човек може да се стопли в студен зимен ден.

Silva Magna Bulgarica или Великата Българска гора, наричана от римляните с това име, през последните 150 години е унищожавана на няколко пъти. Първият етап на хищническото изсичане на горите в България е след Кримската война през 1853 г. до Освобождението. По това време развиващите се държави в Европа са били ненаситен пазар за дървен материал и кожарски суровини. Резултатът е печално известен – горите са били опожарявани и изсичани без мярка. Вторият етап на унищожаването на останалото от Великата Гора започва в началото на 20 век. Третият етап от унищожаването на горите се вижда от всеки българин и той е ДНЕС и СЕГА. Методите са същите като отпреди сто години, а поради липса на законност и държавна политика, природата се унищожава необратимо.
Свидетели сме на такава масова и неконтролируема сеч и ако това продължи, планините ни ще заприличат на анадолската пустош и ще се изравним по качество на живот с Хаити. Ще поясним – това е единствената страна, която си е позволила „лукса” да унищожи 90% от горите си. Резултатът е плачевен – суша, глад, прашни бури …. Но Хаити се управлява от африканци и една от най-изостаналите страни в света, а България има претенциите да е икономически силна страна, член на високоразвития Европейски съюз. Защо тогава и кой по-точно постъпва като хаитянин, къде е проблемът, че не сме в състояние да опазим красивата си природа? Виновно е нашето бездействие или престъпните действия на безскрупулни бизнесмени? Съпротивата срещу тези престъпления виждаме в лицето на НПО от еколози и „еколози“(дори и поръчкови), които няма да коментираме. Но е факт, че нормалните граждани са обхванати от апатия и неразбиране, като свързват смисъла на еколожките протести с шарените гащи, свирките и тарамбуките на протестиращите. Каквато държавата, такива и еколозите, ще каже някой, но няма да е много прав.
Законовата база за защита на гората съществува.

Искаме първо да се спрем на законовата база по отношение на опазване на горите в България. Това е уредено със Закона за горите . Всеки би могъл да се запознае също и със Закона за защитените територии , където подробно е уреден статута и собствеността, правота на експлоатация и сеч, както и са уредени законово защитените територии. Собствеността върху горите може да бъде частна, държавна или общинска, като не се предвижда прехвърляне на изключителна държавна собственост върху горски масиви от защитените територии. Остават обаче извън обсега на законовите норми, територии които са обект на популярните напоследък „заменки” на гори в неатрактивни места, за горски масиви които са съмнително „пропуснати” в списъка със защитени територии, но пък които са в непосредствена близост до наши курорти. След това спекулантите действат само в една посока – промяна на статута на горския фонд в земеделска земя, а след това в урегулирана. Тогава почват с безумни строежи на хотели или други „атракциони”, а гората – тя просто изчезва с ТИР-ове, в посока Гърция или Турция, под формата на трупи или паркетина. От друга страна, със Закона за реституцията се допусна огромна грешка, като се разреши да се реституират горски масиви. В тези масиви се разреши само „санитарната” сеч. Това означава, че се разрешава изсичането единствено на маркирани от държавните служители дървета, които пречат на нормалното развитие на по-здрави и устойчиви видове дървета. Това маркиране направи служителите на Държавните лесничейства нещо като местни феодали. На фона на малките им заплати, които получават и липсата на контрол от страна на държавата, не е никак чудно, че нещата излязоха извън контрол. Горските безконтролно даваха за сеч цели просеки, а маркирането се извършваше не в гората, а на вече отрязаните трупи при товаренето им. Всичко това се извършваше с подходящата политическа закрила и протекция над обръчите от фирми. На това бяхме свидетели нееднократно и то точно по билото на Стара планина, където се поваляха дъбове, които помнят стъпките на Караджата. Или в Странджа, където от години се сече безконтролно. Това продължава и сега, в момента и се върши без нито грам безпокойство. Нещото, наречено „санитарна сеч”, всъщност е един геноцид над българската гора и над природните богатства, които принадлежат по правo на българския народ. Практиката при усвояването на боровите гори е малко по-различна. Те просто се запалват по поръчка, защото борът гори бързо, но стволът остава незасегнат и става за износ. Бързо, лесно и икономически изгодно. Не на последно място, банди от цигани секат на поразия, в „споразумение” с горските, дърва за огрев. Икономическите проблеми на страната принудиха много хора да се върнат към отопление на дърва, допотопно, но евтино.

При всички положения е доста странно, че компетентните органи не реагират на очевидната пряка зависимост между пожарите и износа на дървесина. С увеличаването на опожарените гори се увеличава и експортът от България. През 1998 г. например износът на дървесина, дървени въглища и дървен материал през България е за близо 101 милиона долара според данни на НСИ. Горските пожари съответно през тази година са 504. През следващата година износът е за 117 милиона долара, а пожарите – само 260. През 2000 г. износът е за 114 милиона долара и въпреки лекия спад на експорта горските пожарите са вече 1436, а до 4 август тази година са 250. Причината за разминаването е в приетия Закон за горите, според който теренът на изгорена гора може да бъде изсечен едва след една година, т.е. изгорените гори през 1998 г. се разчистват през следващата, когато има увеличение на износа. Ето защо, през 1999 г. има и намаляване на пожарите. Статистиката показва още по-голям растеж на горските пожари за периода от 2001 до 2008 г. и средният брой на горските пожари варира годишно между 200 и 350, като горят предимно борови гори. В същото време се наблюдава и друга закономерност – бум на дървопреработващите предприятия за периода 2006-2007 г. и увеличение на износа на дървесина. Тенденцията, ако и в по-малък размер, се запазва и през тази година.

Факт е, че новото управление на ГЕРБ предприе някои стъпки. Срещу бившия шеф на Държавната агенция по горите (ДАГ) Стефан Юруков е повдигнато обвинение за длъжностни престъпления, довели до щети в особено големи размери. Незаконно са вадени горски масиви от структурния Национален фонд “Българска гора” и са продавани на занижени цени. Ако и да е малко и това е крачка напред. Дано не стане „Крачка напред, две крачки назад“. Сега ще проличи дали Бойковото правителство има волята да продължи. Дали ще има осъдени шефове на местни Горски стопанства, дали ще се търси отговорност за безбройните „заменки”, дали някой ще се сети да контролира самите „горски”?!

Нашето мнение е, че Държавата трябва да прояви силна воля и здрава ръка! Не измислени розови псевдо-екологични партийки, не Анархосъпротиви от надрусан характер, а нормални граждани, които да сезират властта за всеки един незаконен опит да се опустошава гората ни. Опазването на природата е приоритет на всеки нормално мислещ човек, който има поне капка съвест и морал и не е приоритет на нито една политическа идеология. За това не трябва много. Закони има, има и структури, просто трябва дисциплина и здрава ръка, а също така и будна Българска съвест у всеки от нас и то най-вече в хората, които милеят за Родината си. България не е просто бетон и асфалт и ние имаме честта нашата природа да е сред най-красивите и дори уникална. Нека направим така, че поне нещо да се запази за идните поколения Българи! От нас зависи…

Ще приключим с един цитат на Хайтов:

"Всяка гънка на гората е живот! Той е не само в набъбналите стволи, в корените, сграбчили земята, във фукналите към небето клони, в листата, които пият с устицата си слънчевата светлина, за да я превърнат в скорбяла. Всичко е живот – накъдето се обърнете!

Жив е лишеят по клоните обвесен. Живи са ръждивите петна от спори по иглиците, заредени със стихията на някакво си бъдеще. Кората е скривалище на живи, листата – и зелените, и окапалите вече – гъмжат от невидимите хищници, бактерии, зверчета и зверове, производители на „хумус“. Земята в гората – това е лабиринт от ходове и дупки, от скривалища потайни, населени със същества, съдбовно свързани с гората на живот и смърт. Гората е тяхната люлка – все едно дали са малки като мравката или могъщи като „баба меца“, дали са крилати като орлите, или са като червеите пълзящи! Все едно: гората е техният всемир!

Помислене колко съдби в ръцете на гората! Колко драми в нейните предели! Какво съзвучие от противоречия! Разноликият живот кипи в люлката-гора на всяка стъпка – ту мирен, съзидателен, ту безмилостно ожесточен, героичен, ту кротък: понякога яростен, понякога нежно любовен, населен с мълчание, ревове и песни, с писъци на ужас, с възгласи на удоволствие.

… Горски свят на вълшебства и загадки, препълнен с музика и аромати, където философията е написана върху дървени скрижали със сиглите на короядите и подписана с ноктите на вятъра."

Да запазим нашата свята Българска гора! Да се сетим, че тук е България, а не Хаити!
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание