ЗА СВОБОДА И ЖИВОТ

            Спукаха ни тъпанчетата с хвалби за демокрация и човешки права. За свобода и многопартийна система. Но имаме ли демокрация, нима в България управлява българският народ? Нима българинът се ползва с някакви права, освен с правото да бъде стриган и клан? Същото е положението със свободата: тя се оказа овча. В кошарата или на паша, но винаги заедно със стадото. Всяка крачка встрани се наказва жестоко.         Измамна е и многопартийната система. Тя е за техните партии. Никой не може да създаде своя, ако не му е позволено и наредено от тях. През октомври - ноември 1998 г. бе направен опит за изграждане на родолюбива организация в страната. Нейните средства бяха идейни. "Воините на Тангра" отричаха терора и насилието. Нямаше нито нарушение на закона, нито противообществени прояви. Свободата и демокрацията продължиха два месеца... Арести, следствия, побоища, претърсвания, изземвания, заплахи...

            Отново ДС, отново преследване за убеждения. Полицейско насилие заля страната. Настъпи мълчание. Умря още една надежда.

Умря ли Надеждата?

            Не! Свободата е състояние на духа. Човек може да бъде вътрешно свободен и в затворническа килия. Докато има българи, които да се чувстват свободни, които искат да живеят свободно - надежда ще има. Надеждата не е мъртва. Вярата още гори в непокварените сърца и неомърсените съвести.

            Вярата, че утре ще ни има. Решимостта да ни има.

Смелост, приятели! Бъдете верни на свойте мечти и Тангра ще бъде с нас!

Движение "Воини на Тангра"

1999 година