www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Сатира и фейлетони: Следобедът на един...ветеринар  
Автор: Admin
Публикуван: 9.09.2010
Прочетено: 1115 път(и)
Размер: 14.96 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
В един слънчев септемврийски уикенд на 2010-та, в който намери малко свободно време да се завърне във фамилната къща в с. Челопек, възпитаникът на Института по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, бившият директор на Районната ветеринарно-медицинска служба във Враца и бивш Главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба от квотата на НДСВ, бившият директор в Софийското общинско предприятие „Екоравновесие” и настоящ Министър на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ от квотата на Бойко Борисов, Мирослав Найденов, по-известен от близкото минало като Миро Мършата, обикаляше обширния двор, но не можеше да си намери място от притеснения. А не би трябвало да е така, напротив – току-що приключиха обяда, на масата се събра почти цялата фамилия, което отдавна не беше се случвало, пийнаха и хапнаха в прекрасно настроение, и малката го караше да се чувства толкова щастлив, че не можеше да се опише с думи! Дори съпругата му не го дразнеше и притесняваше, а беше безкрайно горда, когато показа финансовите отчети от дейността на тяхната ветеринарна клиника за дребни животни и домашни любимци „Компаньон”, намираща се в областния център Враца, отстоящ от фамилната къща само на 6 км.
Очевидно бизнесът вървеше добре, паралелно с Неговото министерстване, ползваше се с обичта и доверието на Премиера, какво повече му трябваше на човек от тази почти завършена идилия
Наистина „почти”, защото двама души, две пишещи изчадия, спрямо които неговият колега – вътрешния министър Цветан Цветанов, отдавна трябваше да проведе акция, например „Гадините 2”, не даваха мира на Него, Българският Фавн, Двигателят на просперитета на родното земеделие и животновъдство, Откривателят и Преоткривателят на европейските програми изобщо и на тази за селските райони, в частност, Радетелят за чистотата не само в партийните редици на ГЕРБ, но и в храните, които употребява целокупното население на Републиката. Тези мръсни копелета, тези долни мерзавци, почти по едно и също време се опитаха да припомнят на онези, които помнят, а също и на другите, които са забравили, онази нищо и никаква, малка и смешна историйка с вноса на прогнилото ирландско говеждо месо преди години. Глупаци!
Единият, професор по психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, известен и като приятел на писателя и издателя Димитър Томов – директора на Университетското издателство, започна напоследък доста често да публикува в „Afera.bg” разкази-психологически портрети на министри от Кабинета, което изобщо не го интересуваше, ако не беше намесил и неговото име. В текста, публикуван почти в началото на месеца и посветен на онзи мазник, Божидар Димитров, на който да си признае честно искрено се посмя, професорът спомена и неговото име, дори си позволи да използва стария му прякор – Миро Мършата, свързвайки го тъкмо с онази нищожна случка около вноса на забравеното ирландско месо. Тази гадина обаче, не беше за подценяване, защото очевидно знаеше много повече и, недай Боже, ако реши да пише нещо и за Него, то със сигурност можеше да разкаже доста подробности. Майка му стара
Другият беше онова журналистическо недоносче, онова пискливо гласче от „Гласове” – Явор Дачков, който си вреше гагата къде ли не, мислеше си, че му е разрешено да коментира всякакви теми, че може да пише дори и по въпроси, които застрашават националната сигурност!
Та това долнопробно същество имаше наглостта да публикува цяла статия, в която директно обвини Него, най-добрият Министър на земеделието в Европейския съюз, че с акция „Дупетата” разчиствал пазара за приближени Нему производители. На всичко отгоре, мръсникът мръсен, без да му пука, без да се допита до братските партньорски служби, припомня онази дреболийска грешчица с изгнилото ирландско месо, даже го обявява за „канцерогенно”! Пълен идиотизъм! Ясно е, припомнят се такива глупости тъкмо тогава, когато публично обяви, че в най-скоро време Държавата ще има толкова очакваната „Агенция по храните”, макар че лично той не виждаше кога наистина това може да се случи. Дачков! Гадина

Независимо от ругатните, които в помислите на Миро Мършата отнесоха „Гадините 2”, Министърът на земеделието и храните Найденов изобщо не се успокои. В същото време, хрумването за полицейска акция и изплувалите във въображението Му телевизионни кадри, в които ги вижда проснати по очи със завързани зад гърбовете им ръце и виковете на прокурора: „Гадини, гадини!”, постепенно започнаха да Го вдъхновяват. Това наистина беше твърде интересно, но преди този очакван финал трябваше да помисли за началото, за това как да заинтригува Цветанов, ДАНС и звената за борба с организираната престъпност. „Ами да! – почти моментално се сети бившият, макар и за няколко месеца Главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба.
-Да, разбира се, ето го отговора – организирана!!! Организирана престъпност, защото техните публикации, на „Гадините” де, излязоха почти по едно и също време, значи са били организирани! А след като действията са били организирани, то повече от ясно е, че целта също е организирана – чрез Него, чрез Министъра на земеделието и храните да бъде насилствено свалено мирно и демократично избраното правителство на ГЕРБ! Следователно, какво повече има да умуваме тука – налице е организирана престъпна група от двама човека, която иска да премахне по незаконен начин управлението на Република България

Потривайки доволно ръце от гениално измислената комбинация, курсистът в програмата за политически лидери към Държавния департамент на братските Съединени американски щати приседна на една пейка до барбекюто в лятната кухня, набра номера на колегата Цветанов и в най-подробни детайли му обясни плана си... „А, бе, Мърша! – не повярва на ушите си Миро, но това беше отговора на неговия „приятел”, на самия вътрешен министър. – Що си не гледаш уикенда, без това Генералът не ни дава много да почиваме, щото требва да оправяме обществото? Нали оня професор и мен ме портретоса, та ми идва лично да го разкъсам на парчета, ама като ги прибереме, ше ги направиме герои! После кретените от неправителствения сектор така ше се разграчат, че в България нямало свобода на словото, че се нарушавали човешки права и какво ли не, та чак ония мушмороци в Брюксел и Страсбург ше ги чуят! Нека си пишат, кой ли ги чете, а и да ги чете, какво от това? Така че, почивай си, Мърша, хич да не ти пука!”.

Всичко друго беше очаквал швейцарският специализант по програма „Здравеопазване на животни”, но не и подобна реакция, не и такова отношение от втория човек в Държавата и Партията към Него, Министъра, на който всички трябваше да целуват ръка заради грижите му за храната. Беше обиден, много беше обиден, толкова беше обиден, че чак се замисли, а колкото по-дълбоко се замисляше, многократно повече се чувстваше обиден и обратното. И така дотогава, докогато не усети онова безтегловно състояние, в което аеронавтите пребиваваха в Космоса, докато извършваха разни научни експерименти, включително и с говеждо месо, предполагащи някаква полезност за всички земни обитатели

Министърът на земеделието и храните не знаеше колко време е прекарал в този транс, но изведнаж се сепна, ококори се, решен да не оставя каруцата в калта, а да продължи справедливата си борба докрай. Имаше една дълбоко секретна връзка, която използваше само в краен случай – генерал от всички възможни тайни служби, бивши и настоящи, известен от групата на ежеседмично обядващите, чието име не смееше да споменава дори в мислите си, камо ли по телефона. Този човек знаеше всичко за всички в страната, не можеше да откаже информация, защото Миро му беше правил много услуги, на него и на негови хора, така че можеше да разчита на помощ.

Освен това, случаят с „Гадините 2” беше толкова ясен, че просто не можеше да се начуди на реакцията на Цветан Цветанов

След като събра достатъчно кураж, възпитаникът на Института в Стара Загора се обади на въпросния Генерал, най-подробно му обясни и ситуацията, и разговора с вътрешния министър, дори си позволи да допълни очертаващото се предположение, че тези двамата работят по поръчка на определени партийни централи. „Здравей Миро, разбрах те много добре! – прозвуча отсреща бодрият глас на Генерала. – Ще ти разкажа подробно всичко, което знам, защото съм ти благодарен за много неща, пък ти прецени какво да правиш. Първо, това последното, дето си го мислиш, категорично не е вярно. Явор отдавна скъса с Костов, дори не може да го понася, а знам, че се радва на същото отношение от другата страна. Що се отнася до професора, от вътрешни източници знаем, че в началото на годината бил обвинен в опит да организира конспирация срещу Доган за отстраняването му, заради което се скарали жестоко и окончателно. После лидерът направил опит за помирение, но като казал на професора, че по партийна повеля трябва да млъкне и да не говори срещу ГЕРБ, нашите достоверни източници докладвали как университетският човек му отговорил, че е свободен човек и не може да изпълнява подобни заръки! След това подал заявление, напусна и го обяви публично, а сега с писателя Томов и преподаватели се опитват да правят професорска партия. Второ, не може да са действали организирано, защото не се познават лично, а на всичко отгоре Дачков мрази професора, макар че последният, доколкото ни е известно, не мрази никой. И трето, не виждам от какво трябва да се притесняваш чак толкова – единият написал нещо в „Гласове”, другият в сайта на Веселина Томова, много важно! Кой ги чете тези глупости и кой им обръща внимание – тук Цецко е прав, ако ги арестува, ще стане международен скандал! Изобщо, Мърша, о, извинявай Миро, почивай си и не обръщай внимание – като си се хванал на хорото, да знаеш, че Бойко не може и да ви завива вечер, когато си лягате!”.
За втори път този следобед Министърът на земеделието и храните можеше да получи апоплектичен удар, пулсът се ускори до крайност, сърцето щеше да изскочи, а гърлото му се сви дотолкова, че едва си поемаше въздух. Причината за тази конвулсия се свеждаше до необяснимото в проведените телефонни разговори съвпадение в реакциите на вътрешният министър и Генерала от службите – не толкова, че и двамата му отказаха да се предприемат необходимите мерки по „Гадините 2”, колкото тяхното обръщение към Него, независимо от извиненията им. Та и двамата Го бяха нарекли „Мърша”, което можеше да означава само едно – те знаеха, очевидно знаеха цялата история, за това, че въпреки изгарянето в Шуменския екарисаж на останалото количество, все пак 1 тон под формата на саздърма беше продадено на пазара. Най-много Го заболя от факта, че те също така знаеха за униженията, които той изтърпя от тогавашното ръководство на Министерството, което изпрати всичко на прокурор, но тогава близки и приятели помогнаха нещата да бъдат потулени...
„...Почти като на сън си припомни начина, по който стоеше пред кабинета на тогавашния министър на земеделието под подигравателния поглед на секретарката и след половинчасово чакане чу онова смразяващо кръвта: „Влез!”. Пристъпваше като провинил се първолак към Директора на училището, колената бяха омекнали подобно на хляб в попара и му идваше да се разплаче от страх. „Знаеш ли какво си направил бе, кретен такъв! – почти от упор извика министърът. – Разрешил си внос на ирландско говеждо месо, което е на 18 години и не само, че за нищо не става, дори и за боклука, но на всичко отгоре е и канцерогенно! Искал си да се напечелиш за сметка на здравето на хората, така ли? Ето, забелил си с белило данните за качеството и този лист си пуснал по факса, за да може месото да влезе! Защо бе, идиот такъв?”. Министърът се доближи до него и го удари по лицето с купчината листа, а в свое оправдание Найденов успя само да промълви: „Ама, г-н министър, извинете, станала е някаква грешка. Моят факс отдавна не работи и си стои в килера”. Тук министърът не издържа, хвана реверите на сакото му и почти го вдигна във въздуха: „Защо лъжеш бе, нищожество? – разкрещя се направо в лицето му. – Виж, идиот такъв, на факса стои номер, а като видиш телефонния указател на министерството, това е номера на главния секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба, значи твоя бе...
Мърша такава? Да, точно това си ти, Мърша! Изчезвай веднага, уволнен си на мига и се стягай за прокурор!”.

Ветеринарят Мирослав Найденов отдавна беше забравил тази сцена, особено от момента, когато по една чиста случайност стана Министър на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ. В практиката си и на Министър обаче, бившият началник на кучкарника на Бойко Борисов продължаваше да върши подобни безобразия, скривайки от хората „лудата крава” в Юго-Западна и антракса в Северо-Източна България. Към това могат да се прибавят далаверите с ветеринарно-медицинските служби, лекарствата за животните, екарисажите и т.н., но той разчиташе на това, че хората се страхуват и няма да надигнат глас за всичките Му безобразия...”.
Постепенно собственикът на фамилната лечебница „Компаньон” във Враца дойде на себе си, осъзна, че седи на пейката до барбекюто в лятната кухня на двора на семейната къща в с. Челопек и в обърканото му съзнание се роди мисълта, че човекът от тези спомени е някой друг, не е той, но и двамата са еднакво застрашени. Тъкмо този вледеняващ страх го накара да дойде на себе си, съсредоточи се и започна да премета хора и имена, на които можеше да се обади, за да потърси така необходимата подкрепа и да намери успокоението, от което толкова се нуждаеше. Все по-очевидно ставаше, че след като вътрешният министър Цветан Цветанов и неговият приятел – Генерала от бившите и настоящите служби, не искаха да му влезнат в положението, Единственият, който можеше да му помогне, беше естествено Той, неговия Патрон, Министър-Председателят на Република България Бойко Борисов. С треперещи пръсти Министърът на земеделието и храните избра номера на Премиера, сви се на кълбо и със затаен дъх зачака да чуе гласа на единствената си надежда. На четвъртото позвъняване реши, че Той е зает, не може да говори в момента и спря набирането, уговаряйки себе си, че след петнадесет минути ще опита отново
Това упражнение с равномерно нарастващо треперене се повтори още няколко пъти, но на третия опит, около 30 минути след първия, Министърът най-после чу отсреща така лелеяния Глас: „Здрасти Мърша, пардон, извинявай Миро! Ритаме мачле в Банкя и не съм чул телефона. Цецо и Генерала ми се обадиха одеве, не се притеснявай, няма от какво! Много здраве на жената и децата! Айде, че почва второто полувреме!”. И му затвори, значи не искаше повече да разговарят!...
Малко по-късно, след като бяха подредили къщата, близките му излязоха на двора, запътиха се към лятната кухня и... на прага спряха вцепенени от ужас. Пред тях, на колене, подобно на Дон Кихот в онази реклама на шпековия салам, техния Миро, Министърът на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ, крещеше: „Говеждото, свободата! Говеждото, свободата!!!”...
След по-малко от двадесет минути в далечината се чу воят от сирената на линейката от психодиспансера във Враца...

проф. Людмил Георгиев
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание