www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Сатира и фейлетони: Овча история на България  
Автор: iss
Публикуван: 22.12.2009
Прочетено: 1141 път(и)
Размер: 4.82 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Овча история на България
22.09.2005 г. Арт Хуморан

Част от най-новата историята на България от устата на една редова овца...

Обедното септемврийско слънце от време на време надничаше зад ваклести бели облачета. Малко палаво агънце припкаше ту около младата си мамичка, ту край старата си бабичка. От скоро беше проблеяло милото, но доста добре се справяше с овчия език. Много любопитно бе палавничето и все бързаше повече да научи за живота стаден.
Врътна се вакличкото около маминка и я мило то запита:
- Майчице добричка,
стига с таз храничка,
я ми мамо ти кажи
и историята разправи?
- Стига, мило, нямам време, много трябва да паса, за да има и млекце за тебе. Я иди при баба стара, дето там на слънцето отмаря.
- Бе, бабо, я ми ти кажи какво е ставало по тез ливади родни?-погледнало с умоляващ поглед малкото.
- Бе, бебчо, старата ти баба много е неща видяла през овчия си живот. Преди много лета и аз бях малко агънце като теб.
- Била си агънце, наистина ли, бабче?
- Да, бяяях, бях какви времена бяха. Ходихме първо със сини връзчици на шийките, а после с червени.
- Ама и сега е така, бабче. Виж овчарите един ден с червен ямурлук, друг ден със син.
- Не говоря за овчаря. Ние агънцата всичките, бабиното, си ходихме с връзчици и под строй. Все гледахме на изток, ей там, дето изгрява слънцето.
- А , бабинце, добри ли бяха овчарите?
- Ами какви ти овчари? Само един беше и всички го слушахме и под строй в единно стадо ходихме след него.
- Само един и всички сте били заедно? Бабче, ти нещо да не си похапнала от онези забранените тревици?
- Не съм, белушко, не съм. Не само ходихме, ами даже по празници и всички марширувахме в стройни редици.
- Ех, бабо, ами големи овце сте били, как така ще марширувахме в стройни редици?
- Беее овце не овце, ама си беше хубаво време. Сигурно, спокойно кьорав вълк не може да видиш.
- Как така да е нямало вълци? Как така, та те сега са почти колкото овцете? Откъде са дошли? Да не са паднали от небето?
- Нямаше вълци, помня аз! И да е имало, аз не съм виждала. Даже кошарите вечер с отворени врати бяха.
- Бабо, я ми дъхни ! Да не си пила от ферментиралата вода? Беее, не си! Ами като е нямало вълци, сигурно и кучета е нямало?
- А имаше, имаше какви кучета бяха само! Направо си се страхувахме от тях.
- На, видя ли, сега е по-хубаво! Сега е също, като в приказките дето ми разправяш. Нас овцете ни е страх от вълци, а не от кучета.
- Вярно, мъниче, сега се страхуваме много от вълците, пък и те са много. Знаеш ли обаче, че и някой от кучетата работят нощем, като вълци за да се дохранят. Какво да се прави и те кученца хранят?
- Беее, бабке дърта, сега е по-добре, виж в колко интересно време живеем. Постоянно ни блеят, че е хубаво , че вълците са станали много и че си се зъбят един друг. Пък супер кеф било, когато си се самоизяждали.
- Да вярно, Бееебчо, зъбят се един друг, когато са край трупа на някоя злочеста овчица, или палаво агънце.
- Беее, бабо миличка, нека си ядат, нека си се самоизяждат, ама виж само как силно си блеем.
- Да, вярно, сега си блееме, колкото си искаме, а тогава, а си блейнал фалшиво, а си погледнал на запад и те окошарват.
- Ето, виждаш ли сега не само си блеем до насита, ами даже ни е позволено да си гледаме във всички посоки. Виж, бабче , в какво приказно време живеем!
- Да, скокливко, във всички посоки, направо разногледи ни направиха.
- Беее, бабке, хайде още нещо ми кажи, пък после ти тревица си хапни.
- Хапни си, хапни! Виж колко е пожълтяла тревата и колко е малко. Направо си гладувам, а едно време каква трева имаше! Затуй ли ме дояха толкова лета, че сега на старини направо да си умирам от глад?
- Трева, трева само за трева напоследък говориш, бабче, направо изкуфяваш! Сега може трева за ядене да няма, ама такава за смъркане – колкото щеш.
- Само не ми говори за такива треви, палавниче! Не си и помисляй и един път да смръкваш!
- Защо беее, бабе, виж съседното агънце как се е излегнало и потрепва от кеф, блазе му?
- Потрепва то, потрепва, ама на друсан кебап ще стане.
- Та, бабо, ти одеве ми изблея, че овчара бил един. Вярно ли е?
- Вярно е, още как!
- Ами сега, бабо, виж колко овчари има и около всеки стадо. Едно по-голямо, друго по-малко.
- Има, баби, има и даже са си ги боядисали, да си ги познават. Отвреме навреме си издояват стадата, пийват си по овчарски от млекцето и си сили премерват.
- Бабо, бабо, аз видях и един овчар без стадо! Представяш ли си?
- Да, бабиното, но не един ами те били над сто.
- Беее, бабо, едно време имало само един овчар, ама и сега има един баш овчар. Каквото и да ми блееш, сега си е по-добре.
- Да , вакличкото ми, но този овчар взеха вече да не го слушат и той взе все към върховете да гледа. Пък и не само да гледа, май.

 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание