Обвинения и доказателства

            Обвиниха ни във фашизъм. И ние се заехме да доказваме колко сме толерантни към другите, колко сме мили и дружелюбни. Обвиниха ни в шовинизъм. И ние се заехме да доказваме, че Българските национални интереси въобще не ни интересуват. Обвиниха ни, че сме егоисти и ние веднага започнахме да доказваме, че можем да милеем за чуждото повече, отколкото за своето. Обвиняваха ни, а ние все доказвахме…

            Доказвахме с привилегии към друговерци в собственото си Отечество. Доказвахме с братска интернационална помощ в близки и далечни страни. Обвиненията се сипеха като градушка, а ние все доказвахме. Хранехме първо чуждите деца, а за нашите каквото останеше. Дадохме права на чужденци да ръководят уредбата на дома ни. Все доказвахме и доказвахме, а обвиненията не намаляваха.

            С пълно отричане на Християнството и Тенгрианството доказвахме, че не сме религиозни фанатици. За другите религии и култове не ставаше дума. Нали бяхме веротърпими. С пълно отричане достойнствата на Българската нация доказвахме, че не сме националисти. Това, разбира се не ни пречеше да възхваляваме далечни и близки народи. Нали бяхме станали космополити. Съсипвахме национални светини, рушахме народния морал. Нали не бяхме дребнави. Събаряхме Християнски храмове, строяхме джамии. Нали бяхме добри съседи. Разделяхме народа на народчета. Нали не бяхме агресивни. Следователно не биваше да бъдем и силни.

            Само че колкото повече доказвахме, толкова повече се усилваха обвиненията. Оказа се, че твоята етническа принадлежност може да е турска, помашка, шопска, циганска, славянска, мормонска и каква ли не. Но да кажеш, че си Българин се превърна в проява на лош вкус. Трябваше да си франкофон, англоезичен, германоезичен, тюркоезичен… защото “българоезичен” зазвуча подигравателно.

         Доказвайте, Българи, доказвайте. Докато не остане нищо наше, докато не остане нищо за доказване. 

Ангел Грънчаров, 1990 г.