ПРОКОБА

“Тангра – това е Небето;
Тангра – това е Земята;
Тангра – това сме ти и аз.”

                                    - Книга на Завета

Докато ти и аз сме тук – ще е жив народът на Тангра. Но ние си тръгваме. Прокуждат ни. Утре ще бъдем другаде, а няма кой да ни замени. Къде е Мечът, за да сразим враговете на Тангра? И Мечът го няма. Единственият Меч на племето е загубен. Нима и племето е загубено?

“Моят Бог – това са отворените Небеса, цветето, всяко едно човешко същество.” - Джиду Кришнамурти

Затвориха се Небесата над страната на Тангра. Цветята се превърнаха във флора и в стока за продан. Животът загуби цената си. Човешките същества бяха сведени до електорални единици. Отвърна се от Своята страна Тангра. Хората прокудиха своя Бог, въобразиха си, че без Него по-добре ще живеят. Но освен безутешни пространства друго не успяха да сътворят. Нямаше Го Тангра, за да им помага.

“Когато си Небето; Когато си Земята; Когато се Събудиш – тогава ще си Ти.” - Иван Коев

Спи народът на Тангра. Будят го, а той не се пробужда. Викат го, а той не става. И върши безумия в съня си. Скоро уплахата ще подгони спящите. Ще се скриете и вие. Все едно къде. Ще гледате да сте под покрив. Тогава, през една особено тъмна нощ ще усетите върху себе си капчици роса. Нощта ще е на свършване. Съветвам ви, зова ви, заклевам ви – отворете очи, събудете се!

И ще видите Развиделяването. Ще видите Деня. Ще видите завръщащия се Тангра!

Елтимир
1991 г.