www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Тенгрианство и Саракт: Триптих - Краят на тайните  
Автор: Елтимир
Публикуван: 4.07.2005
Прочетено: 3565 път(и)
Размер: 87.92 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

КРАЯТ НА ТАЙНИТЕ

            Пребродихме. Извървяхме прокобената пътека. Има го Съветът, насочващ събитията към желания завършек. Жив е стаеният, неунищожим Съвет на колобърите, проправящ пъртина към Българските времена. Оцеля Тайната. Следповикът е чут. Слугите на Черната армада, поклонниците на слизащия в Тъмен облак Саваот напразно съсякоха верните родове. Срокът на Тангра е опазен. Заветът е спасен от поругаване. Силата на Проклятието гасне, топи се.

Върху руините на древно Светилище отново се извършва прастар Български ритуал.

            Поставяме Знака на двете Божествени Същности, на двете Проявления, полагаме свързващ елемент, държим ръцете си вдигнати високо, вдъхваме живот на символа и виждаме сенките на своите деди. Вече не вярваме, а знаем, че те никога не са умирали. Предците ни са тук и сега, техните духове са с нас и ни помагат! Сбъдва се предреченото: "Ще дойдат мъртви, които все още ни обичат, и те ще отворят нашите очи."

            Изпитанието на Тенгрианите започна по времето, когато виното беше твърде много, за да го сипваме в бутилки, а бутилките бяха твърде малко, за да сипваме в тях вино. Вие не помните такива времена, но други помнят.

            Много столетия Пазителите мълчаха. Те пренебрегваха себе си, животът и телата им бяха само средство в стремежа към заветната Цел. Не огласяваха съществуването си. Всякога действаха и никога не се обвързваха. Знанието трябваше да е надеждно скрито от света на Злото, от силите на Разпределението, от слугите на Пиявицата. Никой не биваше да търси скритото. Иначе някой можеше да го намери. И то нямаше да превали Стръмнината, нямаше до нас да стигне.

            Вече друго ще е! Потомците на Отгледания от Сърна ще тръгнат и ще покоряват. Земи и умове, сърца и власт, народи и пространства. Ще наберат неземна, несломима мощ, не ще се прекърши властта им през цялата Бъдна Епоха. Тенгрианското воинство отново се ражда, изплува от морето на забравата. Кой ще му опре? Как? С какви методи и средства? Ако Българите загубят своята Държава, знамето им над чужди столици ще се развее. Ако Убежището им се срути, ще разтопят Заплахата. Ако из корен ги изтръгнат, те навсякъде ще са успели да поникнат. Числото на годините се изпълни. Устоя народът на Тангра, пречистен е вече. Изпитанието свършва. Тълпите от бродещи мъртви ще изгорят, но избранниците на следващия Срок са тук. Записаното се изпълва.

            На нашата планета човекът е единственият, който може да увеличи количеството зло в света. - /Тенгриански принцип/ Международната паразитна централа се стреми да предизвика нашето измиране. Хазарите искат ние да бъдем заменени от недостойни подобия на Българи. Талмудистите се страхуват от нас, мразят ни. Ние не сме предизвикали страха, той иде от собствените им свещени книги, от предсказанията, че не могат едновременно да съществуват България и Хазария, че ние ще донесем провал на техния гибелен план. Защо не възненавидят Тората и Талмуда? Самите юдейски писания казват, че заради юдейското беззаконие Владичеството ще премине от техни в наши ръце. Но ние никого не искаме да плашим.

Ние воюваме срещу самия Страх!

Самите ние не се нуждаем от страха на другите, за да повярваме в своята Сила!

            Невежите не подозират, че техните най-съкровени и най-древни тайни са едва блед отблясък от нашето първично Знание. Ние сме паметта на Миналото. Без нас Миналото ще се разтвори в готовото да го погълне Небитие.

            Пренесена е Книгата. Дарената ни преди седем хилядолетия Книга на Завета. Безлунната Книга, отпращаща към човешкото Начало и отправяща към Огненото следчовешко време. Тя ни дава знание за подлежащото на промяна и за Неизбежното, Непроменимото. Тя ни казва кое е в наша власт и кое лежи като голям камък по пътя - като канара, която никой не може нито да премести, нито да заобиколи.

            "Всички истини са "истини за даден период", а не истини за вечността." - твърди  масонската книга "Морал и догма".

            Ние различаваме временните от вечните истини.

            - Без полза е вашето знание! - ни подиграват неуките.

            - Не е без полза. Ние сме единствените, запомнили какво е било. Научили сме и какво предстои. Ще обявим предстоящото скоро. Ние помним Миналото и управляваме Бъдещето. В ръцете на паразитите е само изтичащият днешен ден.

            Направляваните от цадика лъжемесиани са събрали късове злато и си мислят, че посредством него вечно ще властват над света и над човеците. Те не знаят, че

Само с първенство на Духа се владее материята!

            Те не разбират, че ако е достатъчно силно, достатъчно чисто и достатъчно искрено, твоето желание става намерение на Тангра.

            "И в цялата Земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и ще изчезнат. А третата част ще се остави в нея. И тая трета част, Аз ще прекарам през Огън, пречиствайки ги, както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото." - /Захарий 13:8-9/

            Вразумявам вярващите в чужди книги Българи: чуждите от нас са преписвали, но не всичко точно са преписали. Техният комплекс за непълноценност ги тласка постоянно към омразата и разрушението, а нашата цел е Щастие. "Злото разрушава света, паразитирайки на него!" - предупреждава зороастрийският принцип. Скитащият неграмотен пастир Авраам напуска Месопотамия преди някакви си 3 700 години, а те ще ми говорят за Древност! Какво могат да знаят те за Древността? Какво знаят за времето преди 40 000 години, когато нашите родове живееха в пещери? Какво знаят за първите ни уроци по писменост преди 8 000 години? Какво знаят за Книгите, писани преди тях да ги е имало?

            "Според "Джагфаръ тарихы", прародители на съвременните Българи били племената Имен и Синд. Преди 35 000 години именците обитавали Голям /Двуречието/ и Малък /Балканите/ Рум, както и о-в Крит. Синдийците живеели около река Идел, Волга." Какво знаят юдеите за предюдейското време? Какво знаят те за нашата Небесна Вяра?

            През 965 - 969 г.: Волжка България под водачеството на владетеля Табиб разгромява Хазария и я присъединява към своята територия под името Саксин. Това е една от причините те да ни мразят, но не го признават. Не признават и нещо още по-страшно за тях: причинявайки ни зло, те се опълчват срещу самия Създател. Писано е:

          "Приемащият Закона на Тангра става негов изпълнител. Той получава правото да съди и наказва."

            Силата ще запази България, ще отклони връхлитащата гибел. Над Богоизбраните ще се издигне Щит. Божественият Огън ще съхрани Своите носители. Но Щитът ще е закрила само за вестоносците на древното Продължение. Могъществото ще озари единствено издигнати, а не скрити в ножниците мечове. Питате ли защо нашите Източни братя толкова държат да възродят своите Държави и да им поставят не други, а именно Български имена? Откъде изведнъж се явиха толкова много претенденти за Българското Наследство? Мислили ли сте защо враговете ни толкова мразят думата "Ариец"? Защото тя значи "Избранник". И защото истинските Избранници не са пръсналите се като ято пилци древни жители на Иранското плато, нито заселниците на европейския Север, а именно ние, народът на Тангра. И макар сега да ни е трудно, много трудно, ужасно трудно, непоносимо трудно - Възкресението е пред нас.

            Кои сме ние в днешния ден, какви сме? Кои и какви ще бъдем утре?

НАРОДЪТ НА МЪРТВИТЕ

Поддържайте Факела, о, хора на Тингри.”

Д

нес на Земята живеят повече хора, отколкото през всичките векове на човешко съществуване взети заедно. Поставяйки в основата този факт, ние разделяме народите на млади и стари, на живи и мъртви.

Млади са тези, които преди няколко столетия били малочислени племена, а зад всеки представител на старите стои дълга върволица от живели някога прадеди. Ние, българите сме древен народ, народ на мъртвите.

            “Още в утрото на рождението се появяват предзнаменованията на смъртта.”

            Винаги бъдете будни и бдителни. Не губете време, о, хора на Тингри.”

            Дори не просто мъртъв - тройно мъртъв народ сме ние.

            Първата смърт са нашите покойници. Твърде много сенки ни обграждат, твърде дълбоко знание, тегнещо над нашите души оставиха те.

            Втората смърт е народностната ни духовност. Случилото се през IX век било стъпка, целяща придобиването на форма, съответна на обкръжаващия ни свят. Формата изтласкала съдържанието. Изместила го, без да го замести. Поне не напълно. Свое съдържание в мистичната формула до днес не успяхме да вложим, както сториха други, смятани за велики народи.

            Третата смърт е физическата. Ние, българите сме изчезващ народ. Броят ни постоянно намалява. Повече от шест столетия кривата на числеността ни постоянно сочи надолу.          Чужденци завземат без бой цялата българска земя.

 

            Народ на мъртвите ли сме или сме мъртъв народ? Щом сме тройно умряли?

            “Още отсега пригответе добра защита, о, вие, хора на Тингри.”

Да запитаме първата смърт.

            - Свещено число на племето била седмицата, а не тройката. Надежда има.

Да запитаме втората смърт.

            - Оковите на верските догми, сковаващи народностната Божествена формула не са вечни. Никой закон не е вечен. Особено законите, създавани от човеци. Опити за разкъсване е имало неведнъж. След три неуспеха иде ред на четвъртото Възправяне. Преди столетия е предречено. Надежда има.

Да запитаме третата смърт.

            - И по-малко сме оставали, за по-дълги периоди се е спускала Нощта над нас. Всеки път величието се е възраждало. Името е, което определя съдбата на Държавата. Надеждата не е загубена.

            “Бързайте напред винаги по посока на целта. Спечелете Надпреварата, о, хора на Тингри.”

            Постоянна величина ли е жизнената сила на племето? Между живи и мъртви ли се разпределя тя?

Да вземем сили от първата смърт.

            Постоянен ли е броят на душите във физическия свят?

Да вземем сили от втората смърт.

            Мислят ли за нас нашите мъртви? Готови ли са да ни помогнат? Ще върнат ли това, което заедно с тях изоставихме?

Да вземем сила от третата смърт.

            “Всякога бъдете облечени в доспехите на Мъдростта, о, вие, хора на страната Тингри.”

            Което ни е нужно или ни го дават или сами си го вземаме. Или се отказваме от него. Нужна ли ни е Силата, способна да ни изведе в Бъдния ден?

            Бяхме първата Общност, обособила се като Народ. Бяхме първите, извървяли своя Кръг през пространството, през Времето и през обратите на Съдбата. Бяхме посочени от Небето да бъдем Негови стражници и вестители. Неотреклите се от своя дълг няма да бъдат поразени от Лунната сянка. Останалите ще загинат. Безпаметните, презрялите Силата, надменните невежи, безродните отрицатели, приелите да бъдат роби, склави, примирилите се с участта на добитък, на гои, допусналите да ги превърнат в слуги, в даса - те ще бъдат изпепелени. Прекъснатата Нишка не се завързва пак.

            Обучените от небългарски учители ласкаят сами себе си, наричат се с прозвището "интелигенти". Но не те съхраняват Паметта. Дори на подсъзнателно ниво, широките народни слоеве пазят повече памет. Българският език сам по себе си знае несравнимо много повече от всички така наречени "филолози", взети накуп.

            Зачитайте паметта на предците. Изучавайте древните завети. Вековните повели не са просто вяра. Те са Воля, единосъщна с намеренията на Бога, на Тангра.

            Смешни сте вие, които се мислите за съвременни, за "модерни" хора. Жалки сте, когато си въобразявате, че можете да избирате своите управници. Недостойни сте да ви помагаме, когато се сърдите, че избраните уж от вас, не изпълняват вашата воля. Чуйте собственото им "демократично" признание: "В действителност няма значение кой ще бъде избран. Резултатът винаги ще бъде един и същ." /Гари Ка/ И още:  "Естествено всеки грaждaнин дaвa своя глас и мисли при товa, че глaсувa зa този, който искa. Ние обаче знаем, че той глaсувa, за онзи, който ние искаме Товa е свещения закон нa демокрaциятa..." - George Bernard Shaw - Parents and Misalliance. Онези, които наричат нас "гои" имат обичай, забраняващ на чужди да доят техните стада. Сигурно сте запомнили - "гой" значи животно, "гоим" - добитък. Вие не тръгвате след Водачи от вашата кръв и Вяра, доверявате се на неваши. Не се възмущавайте, че те се отнасят с вас като с добитък.

Сами сте избрали да бъдете стригани и клани с отказа си да последвате Нас!

            Народите не знаят кой в действителност ги управлява. Макар да им е казвано направо, без заобикалки: "Властта на демократичната система е арогантна и затова става видима. Чрез контрол върху световната финансова система, както и на най-важните златни резерви в световен мащаб, тя решава съдбата на нации и милиарди хора." Кореспондентът на "Blevins  Franks International" – Бил Блевин (Bill Blevins), обърна вниманието върху златната повеля на банкерите: "Който е собственик на златото, той управлява" - (22 април 1999). Народите изобщо не подозират, че истинските им управници са други, не тези, които познават. Управлява се зад кулисите. "О, колко страшно!" Нима? Страшно ли? Кулисите са една нетрайна измама - картон и шарения. Измамата не е кула от камък, тя лесно се срива, щом човек е решен да я срине. И щом знае как! Нека прочетем поредното тяхно признание: "Хората от елита на властта са на мнение, че управлението на една  световна империя е твърде сериозна задача, за да бъде то предоставено на настроението и мнението на народа."

            Неподвластен на паразитните земни власти е колобърският Съвет. Той е, който връщаше Българската памет през вековете. Той сочеше към избавление, поправяше грешки, сторени поради лудост, умствена тъпота или зла умисъл. Досега Съветът наставляваше. Отсега ще заповядва! И заповедите ще се настаняват в сърцата и умовете на все повече Българи и небългари от цял свят. Не само нашият, и други народи са подтиснати. Ние и на тях носим избавление. Протягаме им ръка, приелите ръката се изпълват с първичен Устрем, връщат се към Божествата на своите деди, превръщат се в оръжия на Тангра.

            "Егоистичния рационализъм на световната демократична система не е в състояние да създаде едно задоволено човечество, защото всичко почива върху закона на джунглата – стремеж за власт и конкуренция. Кредото на нашия днешен демократичен свят гласи: "Властта стои над правото".

            Хиляди книги бяха написани върху демокрацията, за нейните преимущества и недъзи. Но едва ли нещо се промени, защото нашата съдба лежи в ръцете на неколцина хора на властта, притежаващи парите, златото, среброто и скъпоценните камъни, както и хипнотизиращите ни медии. В нашия отровен свят дори водата и въздуха попадат под техния контрол." - внушават те. Ние обещаваме друго:

            - Заобикалящият ви ужас, страхът, корупцията, мизерията, несигурността, престъпността - всичко е част от вас, от вашия свят. Ето, идат Водачи на Нови времена, и те ще ви отведат другаде, където ще можете да живеете за себе си и за себе си да умирате. Не се учудвайте, ако ви кажат, че това другаде е тук. Досегашният свят живее от думи. Идат мъдреци, които ще ви научат да живеете от действия. Светът ще стане отново ваш, наистина Ваш! Дойде краят на униженията, дойде краят на подтисничеството, дойде краят на Злото, дойде Краят!

КРАЯТ НА ПЪЛЗЕНЕТО

         "Ако боговете обичат ония, които искат от тях невъзможното, то Бог дава благословията Си само на този, който устоява в невъзможното!" - бе рекъл някога Опълчилият се срещу Тъмната Орис.

            Устояването е само начало, нищо повече от начало. Станете, упътете се към свръхневъзможното. Достигнете го и минете през него, минете отвъд него. Изпълнете неизказаната повеля. Едва тогава Тангра ще съзре във вас Свои синове. Повярвайте: без да прекрачим границите на човешкото, ние нищо няма да постигнем. Грешка е, ако някой мисли, че борбата между нас и паразитите е борба между човешки същества. Ние наблюдаваме едва повърхностния слой на войната между техния IHWH и нашия Сияен Бог. Великата война между Узурпатора на планетата Земя и Светлото Начало. Можем да спечелим войната само ако се изпълним със съзнанието, че сме частици от Тангра и воюваме на Негова страна. Всеки опит за самостоятелно действие, независимо от Небесната Воля е обречен на неуспех. Знайте, че силата на враговете ни не е човешка сила. Това е силата на Тъмната страна, с нея не сме в състояние да се справим без помощта на Тангра.

            Войната е невидима. Не падат бомби, ракети не разсичат простора, стоманени дула не бълват смъртоносен метал. Тенгрианите не разчитат на терористични акции. Те знаят, че тактиката на терора засилва вражеската решителност. Сраженията започват в умовете, минават през душите и приключват в сърцата. Ние не сме командоси - еднодневки, ние помним словата на Завета: разрушеното бива въстановявано, построеното все някога се руши. На мястото на умъртвените хора се раждат нови, а всеки роден умира. Но Идеята - тя е вечна. Веднъж създадена, веднъж родена - тя живее до края на Вечността.

Ние воюваме в просторите на Времената!

            Не тренираме с каски и противогази. Пушки и ножове не са ни нужни. Ние се подготвяме за нашата война. Нейните правила са различни от всичко, което човечеството познава или си мисли, че познава. В ковачницата на Духа, а не в металургичния комбинат се коват оръжията на нашата победа. Ние използваме връщане към прастарите, неуловими за днешното човечество технологии. Кой друг, освен нас е подготвен за войната? Кой друг може да се справи с поставяните от Тъмнината пречки? Кой друг може да превъзмогне обезличаването?

            Когато оглупялото множество се гърчи от ужас, когато трепери в очакване на непознатото, ние знаем:

"Вървящият към победа не го достигат стрели!"

            Невъзможно е да се измери духовното развитие с помощта на аритметиката. Интензивният духовен живот обикновено се съчетава с физическо съществуване на границата на поносимото. Това е, защото малко време остава. Това е, защото изкачващият се бива поставян постоянно на изпитания. Това е, защото се рушат преградите. Несъкрушимият воин на Тангра обича трудностите. Те го правят по-силен. Той се радва, когато му е непоносимо трудно - влязъл е в кръга на приетите. Багаинът не мисли за препятствието като за наказание - той е научил, че то е подготовка. Тенгрианинът не бяга от сблъсъка със Злото - в сблъсъка е единствената му надежда. Тенгрианинът е известин:

ПОДГОТОВКАТА ЗА УТРЕ ЗАПОЧНА ВЧЕРА!

            Видях голямо стълбище. Много стълби и тук-там между тях - площадки за отдих. Стълбището започваше от върха на хълма. Спуснах се. Достигнах най-долното стъпало. Пред него и под него зееше пропаст. Запитаха ме: "Доволен ли си сега, след като видя паметника на Старото човечество?".

            Тангра сътвори Своите деца - хората, и ги дарува с Мисия. От тялото на живия Космос създаде Земята, за да стъпят на нея. Предостави им опора, върху която да се изправят и да полетят. Уморени от изправянето, хората не устояха. Отначало паднаха на колене, а после решиха, че им е по-лесно да запълзят. Спускането в бездната не изискваше толкова усилия, колкото устрема към Небесните висини. Оскотените хора не изпълниха своето предназначение, не се превърнаха в човеци, сляха се в стадо и запълзяха надолу по стълбата. Запушиха си ушите и не чуха предупреждението, че стъпалата са преброени, че приближава последното стъпало, че пропастта е близо...

            Хората забравиха старата Мъдрост, а с нова не се сдобиха. Днешният видиотен свят не остави място за учени в истинския смисъл на думата. Съвременните "учени" са жалки занаятчии, излагащи произведения на пазара. Отхвърлено е всичко, което не може да се продаде веднага и с печалба. Цивилизацията се приближава бързо към своя циничен край. Човечеството щеше да е обречено, ако не бяха се завърнали те - Пазителите на Завета, нашите учители по летене. Ето, те пристигат, повеждат жадните за Светлина, мечтаещите за Небесен простор, благославят ги, дават им крила, вдъхват им копнеж по Висините и им посочват вярната Посока. Когато настъпи Денят и подготовката на Тенгрианите завърши, тогава те всички политат заедно. Тогава се устремяват към сияещото Небе, тогава призовават Тангра.

            Тогава, в онзи нито съвсем близък, нито твърде далечен ден, светът ще блести от чистота и щастие, освободените разумни същества ще се изпълнят със спокойствие и увереност, около тях ще е тихо. Тангра ще се завърне при децата Си.

Хората ще се преродят в Човеци!

            Тайната престава да бъде тайна. Но как да отличите древната Истина от лъжите на днешния ден? Ще ви кажа: Тайната се доверява. Поверява се шепнешком. Никакви речи и крясъци. Никакви гръмки слова. Никаква истерия. Тайната се изговаря тихо. Като израз на висше доверие. Тайната е само за достойни. Пазете се от смесване с недостойните. Пазете от замърсяване своето добро име. То не е всичко, но нищо не може да го замести.

            Кресливците се възмущават: "Не сте демократични! Не предоставяте всичко на всички! Поставяте условия!"

            Не, ние никакви условия не поставяме. Ние само обявяваме условията. Вярно, ръцете на Кана-колобъра са невидими, но чуйте какво признават адептите на "всеобщото равенство" за собствените си "демократични" методи, пък после съдете нас:

            "Истината става смъртоносна за онези, които не са достатъчно силни, за да я съзерцават в целия й блясък... Истината трябва да бъде пазена в тайна, а масите се нуждаят от учение, отговарящо на техния несъвършен разум." - из "Морал и догма". А в талмудическия трактат Санхедрин дословно пише: "Гой, който изучава Закона е достоен за смъртно наказание." Тук се има предвид Тората, Петокнижието на Мойсей от Стария завет на Библията. Кой е вашият приятел, християни, и кой желае смъртта ви?

            Колобърският Съвет не е сам. Помощниците се множат. От тяхното число много зависи. И от подготовката им зависи много. Ще отстои ли своята Държавност народа на Тангра или ще се превърне в тълпа странстващи бездомници? Друг ли ще понесе Българското Име? Реалността се разширява. Ще се окаже ли мисленето на помощниците достатъчно силно, за да посрещне Опасността? Ще се съберат ли в армия самотните воини? Преголямо е идващото Страшно. В дом, построен върху Българска земя вижда бял свят Тъмният Изкусител, Сина Погибелен. В България отсега небългари помагат на Злото. Отвън напират богоотречените...

            Наставката "-гури" в имената на Българските племена означава просто "хора". Сега думата е само леко видоизменена, но именно така се е произнасяла някога. За умствените и морални качества на тези Хора можем да съдим по значението, което думата е придобила в Индия и Тибет. Там тя значи "Учители". Ще допусне ли човечеството смъртта на Българите, ще допусне ли да остане без Учители?

            И още едно напомняне. Защо легендите на толкова много древни народи, та чак до Рим определят своите основатели като родени или отгледани от животни? Защото животното е преди човека. Основателят, родоначалникът е носител на предчовешка мъдрост. Кой е Първият, получил Мъдростта? Сърната "Ави" в езика на латините е получила значение на Благословена - "Ave". Отгледаните от Вълчица признават върховенството на Сърната. Ще допусне ли светът да се лиши от Небесно благословение?

            В началото на самия ХХ век бил унищожен многочисленият някога Асирийски народ. В ход е ликвидацията на Кюрдите. Воюва се с желязо и огън дори срещу спомена за тях. Не един и два от народите на предколумбова Америка доизживяват последните си дни. В пъкления план следващите сме ние. Нима ще се дадем без бой?

            "Мнозинството може да реши кой е чужденец в страната. Това е въпрос на сила, както всичко в международните отношения."

Теодор Херцел "Еврейската държава"

            Ето я точната и конкретна формула, по която ни унищожават. Глашатаите на безчовечието казват: "Да, земята е ваша, но не ви принадлежи. Да, народът е ваш, но е собственост на други. Ваше е и миналото, но то пък е неотделимо от миналото на цялата международна гмеж."

            Великият колобър промълви:

"Принадлежи ви всичко ваше!"

            Три са днес с Българско Име: прадревната умираща Дунавска Родина, Кавказката Балкария и страната на Маджарите. Още две - в Скития и край Волга се сринаха в прахта. Ако прибавим и Таримския стан - стават три. Общо шест. Ето, иде Седмата и тя ще погребе Епохата, родена от нея. И ще вдъхне живот на Нова Епоха.

            Докрай ли осъзнават призваните промяната в реалното естество на нещата? Набраха ли се достатъчно годни за бран Български синове? Настаниха ли се честта и гордостта в достатъчен брой Български души? Завърна ли се Българското геройство? Няма ли страх да обземе бранниците на Тангра, когато Сянката падне и настъпи Затъмнение?

"Времето, болката, страхът остават без отговор."

Алционе

            Трябва сами да се справим. Такова е условието на Битката. Но Тангра бди! Тангра помага на верните боили. Тангра укрепва десниците на багаините. В Български дом се ражда Учителят на Новото човечество. Той ще сътвори Сияние, което няма да помръкне през цялата Бъдна Епоха. Ако отстоим Нацията неразкъсана, Сърцето на Огнената Мощ ще остане тук. Земята на мъчениците ще се изпълни с радост. Очакваният Непознат ще прати Звяра в Преизподнята. Изтръпналият свят ще чуе глас да прогласява края на мита за богоизбранничеството на богоотречените. Измамната Епоха ще е отминала. Кървавият метал ще е слязъл от трона. Владетелският Жезъл тогава ще бъде издигнат от приелите ново Избранничество. Орловите криле ще се размахат и Птицата ще полети. Знаем, Българите няма да изгинат до крак, но дали ще е останала Родина, която да им принадлежи?

            Император Константин Велики бил родом от Ниш. Християнството било узаконено като официална религия от роден в Българските предели. Но после европейските християни забравиха на кого дължат своята безопасност и не спасиха България от безчинствата на една чужда вяра. Какво пък, измяната понякога също може да донесе добро. Когато никой не помага на Българина, той вика за помощник своя Бог.

            Великият колобър промълви: "Българите много зло видяха от хазарите. На злото с много добрини отвърнаха, а хазарите забравиха, но Тангра вижда!"

            Жертвата, приела да стане палач се самоосъжда. Възмездието не я подминава. Предупреждавам Българите: не се изпълвайте с желание за мъст, не тръгвайте да отмъщавате, не пожелавайте кръвта на хазарските изчадия. По-добре чуйте каква участ Небето им е отредило:

            - Бяха велики, но се поклониха на Криещия се от Светлината, коленичиха пред Господаря на Черните сили. В Светлия свят място за тях не ще има. Дадена им бе Воля. Преотстъпиха я, продадоха я на всепроникващото Тъмно племе. Име им бе дадено. Отрекоха се от него. В Утрешния ден те няма да прекрачат. Готвят се да наденат метален обръч около планетата, да я поробят. Вместо това, планетата от тях ще се освободи. Телата им ще бъдат сразени от болест, за която няма лек. Стойте настрана от обезумялите хазари Не ги доближавайте на по-малко от протегната ръка разстояние. Не се срещайте, не разговаряйте, не сключвайте сделки и договори, не търгувайте с враговете на човешкия род. Иначе смъртоносната зараза ще се прехвърли при вас и вашите семейства. Стойте близо до Българското Огнище. То е единствената ви закрила. В него е надеждата ви. Всепоглъщащите пламъци ще разтопят Златния кумир. Но поведат ли злите война срещу вас - воювайте, надвийте им! В храбростта, а не в лукавството е Българската Сила!

*******

            "В Небесната Вяра такава, каквато ни я представят извънредно оскъдните исторически материали в България, върховното Божество, лишено от каквато и да било персонификация или олицетворение, представлява едно Единство, наречено Тангра."

Тачо Танев "Българското везмо и Изтокът"

            Тенгрианството не може да бъде зазубрено и изучено като училищен урок. То може единствено да се изживее. Затова талмудистите никога няма да ни опознаят. А освен това, за разлика от мъртвите официални култове, Тенгрианската Вяра е динамична, развиваща се. Те стоят, ние се движим. Как могат дори да си помислят, че ще ни настигнат?

            В света ще настъпят невиждани събития. Следващите думи са не на един от нас, а на един от тях:

            "На небето ще има две слънца и две луни. Няма да има нощи. Земята ще се превърне в нажежен ад. На земята ще бъде невъзможно да се живее. Само във въздуха и под земята ще има спасение. Ще бъдат построени осем подземни градове. Много хора ще ослепеят от светлината на двете слънца.

            На Север снеговете и ледовете ще се разтопят. На полюсите ще се появят обширни цветущи земи. Ще се вдигнат огромни вълни. Те ще залеят половината от земната твърд и ще се оттеглят.

            Новото Слънце ще покровителства религията на Сатаната. Ще бъдат построени огромни храмове с форма на конуси. Ще бъдат издигнати сфинксове и огромни рога ще растат от земята.

            Новата луна ще бъде с по-малки размери и по-близо до Земята. Новата луна ще се вижда така добре от Земята, както и старата." /Раньо Неро (Raqno Nero) /Черният Паяк/ - ок. ХIV век - из "Вечната Книга"/

            Глупост е да се каже, че ние въвеждаме Божествените закони в света или че осигуряваме прилагането им. Та те се прилагат! Кой има власт да ги отмени? Ние предлагаме разбиране кога човек действа срещу тях и какви последици ще има опитът му да ги заобиколи. Например ако скочи от 16-тия етаж. Закона за гравитацията ли ще обвини за своята смърт? Ние обясняваме защо ще се случат предсказаните събития и какво можем да направим, за да не се случат. Защото разлика между природни и Божествени закони не съществува. Разликите си ги измисляме ние, които познаваме едва нищожна част от Небесното законодателство. Дори в Тенгрианството не се съдържа целия Небесен Закон, но то поне учи на повелите, които трябва да спазваме, за да се спасим в Деня на великото Всепосичане.

            Свещеният дъб на Тангра във Валем Хуса е прекършен от мълния в началото на 20-ото столетие по християнския календар а по нашия - през 67-ото. Според тамошните колобъри, това е зла поличба за съдбата на Българите през този век. Но векът изтече, а с него и Наказанието. Знайте: Небето неизбежно праща наказание на всеки, дръзнал да се опълчи срещу предначертания от Волята път. "Бог бави, но не забравя!" не е обикновена поговорка, а стих от Българската Книга. Не влизайте в съюз с обречените, не прекрачвайте прага на домовете им, дръжте се далеч от тях и тях дръжте далеч от вас. Присъдата на жертвоприносителите е прочетена. Не търсете благодарност за спасението, донасяно им от вас през вековете. Обърнете се към своя Бог, към Тангра, единствено от Него ще получите онова, което други ви отказват.

            "Хората просто забравиха своите корени, тях ги отучиха от собствените им имена. Потомците на славни воини, гордяли се с велики подвизи... Сега не можеш да кажеш какви са те - мъже или жени?... Изродиха се. Това е всичко, което е останало от някога могъщия народ." - /Мурад Аджи/

            Не забравяйте, не се принизявайте, можете да слезете толкова ниско, че никога да не успеете да бъдете каквото сте били. И обратно - със своето извисяване човек се отдалечава от зависимостите, наложени над него от Предначертанието. Ето я практическата полза, ето защо извисеният човек се справя по-леко с трудностите на всекидневието. И колкото по-нагоре се е изкачил, толкова му е по-леко да върви. Вдъхновените само предават словото; пратениците го привеждат в изпълнение. Не се откъсвайте от своя Корен, ако искате да бъдете въздигнати в сан на пратеници. Не повтаряйте грешките на някога могъщия Кипчакски народ. Но дали не ви е прекалено късно? Ето пример: Древните корейски долмени по нищо не се различават от нашите родопски "змейови къщи". Строени са по един и същи начин, следвана е една и съща традиция, изпълняван е един и същ замисъл. Но това е било някога. Днес в Корея долмените са паметници на културата, а нашите сме ги превърнали в бунища.

            "Когато в народа се събужда Достойнството, в обществото сработват законите за самосъхранението. У хората се появява бъдеще и ценностна система." - обнадеждава още Мурад Аджи. Ще се вслушате ли думите на препатилите? И един още по-конкретен съвет: Пречете на интеграцията между Българи и небългари. Спъвайте асимилационните процеси. Когато сред Българите съществуват противоцигански, съответно противоеврейски настроения, това ще накара мразените народности да ни се противопоставят. Разпалвайте вражда с всички сили и средства, Засилвайте взаимното противопоставяне. Принудете ги да заживеят отделно от вас, колкото може по-далече навън - извън нашата Българска Държава. Нека действията ви ускорят идването на целта:

Сила и безопасност!

            "Приравняването на гения с кретена и на почтения човек с лумпена е напълно несъстоятелно." - писа един, когото някога смятахме за Наш. Отговаряме му:

            - Несъстоятелно е приравняването, но приравнителите са твърде състоятелни, затова с тях непременно сме длъжни да се заемем. Те непрекъснато търсят материални следи от миналото ни и се опитват да ги подредят в система, еднаква с тяхната. После се чудят защо от подреждането им нищо не излиза. Ще ви кажа: всичко досега открито представлява само груба имитация и нескопосно подражание. Истинските ни светини още никой чужд не ги е видял. Градацията на тълкуванията показва колко неверни са те. Хората измерват интелегентността на живелите преди тях със своята собствена материална техника. След всяко техническо откритие се появява ново тълкуване. Сеячите на субкултура постоянно установяват, че грешат, но учат народите на нас да не вярват. А кой по-ясно от един Тенгрианин може да осветли Миналото?

Фактите често са еднакви, но колко различни са истините!

            Стремим се да ви дадем не повече на брой факти, а да ви научим как да мислите върху тях. Дори да искаме, не всичко можем да ви разкажем, пък и вашият живот не би стигнал, за го чуете. По-важно е да знаете:

По отношение на Следващото, пред вас стои Необозримост!

            Мисията е в изграждане духовния облик на Бъдното. В сътворяване на бъдещата Реалност. Участието, приобщаването към великото Дело ще ви осигури преминаване през Времето. Помислете: какво остана от толкова много страшни воини, от толкова много велики народи? Сторили са неизкупимо зло, и Злото ги е погълнало. Къде са богатствата на Крез? Къде са кохортите на Цезар? Оцеляло е само градивното. Помним Архимед от Сиракуза, имената на убийците му са забравени. Доброто е, което остава. Величието е, което оцелява. Изоставите ли Мисията, допуснете ли събиране с враговете на човешкия род, с паразитите и кърлежите, преклоните ли се пред тях - коя везна ще натежи? Вслушате ли се във внушенията, идещи от града на Залеза, към залез ще се упътите. Повярвате ли на държавата, носеща името на Смъртта, като отговор само смърт чакайте. Някога в храма на еврейския цар Соломон всяка година били внасяни по 666 таланта злато. Ето как числото на Погибелта и култът към златния Телец се сливат. Приемането на парите като висша ценност нищо друго, освен гибел няма да ви донесе. Повярвате ли им, доверите ли им се - нищо хубаво не чакайте. Какво правят те с вас? Заливат ви с водопад от празни думи, заливат ви с порой от думи и пороят ви завлича в реката на Забравата. Там ли искате да свърши вашият път? Ако ли не, запомнете, че първата стъпка към превъзмогване на Злото е недоверието към злите.

            Индуските Юги съответстват на Българските Епохи, вплетени в Затворената Свастика. Същата идея за четири космически Сезона срещаме във вярванията на Североамериканските индианци. Нашите твърдения като ехо се разнасят из целия древен свят:

"В теб, о, Нощ ние живеем! Ние заспиваме - бодърствай!"

Атхарваведа ХIХ, 47:9

            Досега правилата бяха такива - правила на дългия Сън. Колобърите трябваше да подканят, да напомнят, на подсещат, да внушават. Друго не им бе разрешено. Правилата се смениха. Кръгът на Змията се затваря. Звярът разтваря паст, безформието се настанява в човешките сърца. Но своя Кръг сключва и Огънят! Защитата е равностойна на Опасността.

            "Ако човешкото действие е философски необосновано, то е неоснователно. Ако е обосновано с лъжи и измами, то е порочно. Вредно. Против такова действие, всяка защита е справедлива."

Абрек - Бол колобър

            Ред е Мъдрост да заповядва. Измамата залязва, изгрява Истината. Боилът възсяда кон. Сабята блести, огряна от лъчите на изгряващо Слънце, развява се Стягът, Бунчукът плющи на вятъра. Горко на воините, чието оръжие е ръждясало! Горко на ратниците, разпродали своите доспехи! Горко на жадните, забравили пътя към Извора! Горко на омърсилите се с неправда! Чистотата се възстановява с Огън. Провидението познава всяка подробност от твоя живот не защото непрекъснато те наблюдава. То извиква спомените от твоето собствено подсъзнание. Ти нямаш по-безпощаден разобличител от самия теб. Как ще се скриеш от себе си, нима още вярваш, че ще надхитриш Възмездието?

            Във време на измами маранята е нощна. Народи, чиято участ е била по-благоприятна от нашата го твърдят. Омайната Епоха променя съдържанието на думите. Наричат "мир" тихото ни умъртвяване. Горят ни на клади, за да избегнат проливането на кръв. Обричат ни на гладна смърт, за да не посягат на живота ни. С твърдението, че управлява целият народ ни заставиха да поверим Българската власт на българоотрицатели. Вледениха ни с обещания за стопляща Промяна. Затвориха ни в тъмница и разтръбиха, че сме тръгнали на поход. Законно ни отнеха законите. Ограбиха ни, за да ни дарят като милостиня нищожна част от ограбеното.

И поискаха да ги провъзгласим за благодетели!

            С президентски указ и премиерска заповед забраниха древното Божество Сет, наричано доскоро Съвест. Превърнаха Държавата в паразит. Човешките очи вече не различават небесносиньото от синкавата мътилка.

"Толкова чаканият не ще се върне никога

в Европа; в Азия ще се появи

един от наследниците на великия Хермес

и над всички крале на Ориента ще се възвиси."

Мишел дьо Нострадамус

            Възникна опасност прастарото Огнище да бъде заменено с друго, макар носещо същото свещено Име. И Един друг да се закълне във вярност към Тангра.

Ние сме тук, за да не допуснем измамата!

            В обзетата от Мрак България всичко небългарско е под закрила. Черните сили се грижат за своите рожби.

Вероломна паплач тъпче Орисаната земя.

Разпорежда се неправда.

Ненаситни пиявици смучат народната кръв.

Паразити заменят Справедливостта с изгода.

Исконните стопани биват лишавани от плодовете на своя труд.

Гонят собственика от дома му, за да настанят там неканения гостенин.

Отчаяние обхваща Българина.

Но пределът е скоро!

Паметта ще се върне!

Верните на Тангра ще Го призоват!

Великият колобърски Съвет ще възвести очакваното Слово!

И Тангра ще отвърне!

Бъдете готови да чуете страшния гръм на Неговия Отговор!

Елтимир боила колобър

 
Материалът е оценен на 8.65 (17 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание