www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Тенгрианство и Саракт: Издигане на Орендата  
Автор: Йордан_13
Публикуван: 9.03.2009
Прочетено: 4062 път(и)
Размер: 11.63 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Символи на победата над себе си - втори етап на Движението "Воини на Тангра"

Нямайте врагове – бъдете свободни!

Говорим за символи на победата над себе си, във втория етап на Движението. Символи са, защото носят концентираната сила на този етап и визират стъпалата, които трябва да изкачим, за да отворим портите на Саракта вътре у нас и влезем през тях. Говорим за реални сили, а не за илюзиорни вещи, защото незримото е толкова реално, колкото и зримото, което улавяме с очите и слуха си.
Не извеждаме само един символ, защото човека е многопластов и на различно ниво на своето духовно развитие. Пласт по пласт трябва да бъде преодолян, за да се постигне победата над себе си.

Първият символ от пътя към победата над себе си – Орфей с Лирата. Изключително широко разпространен, но твърде малко разбран. Това е първият и най-важен символ, първото стъпало, битката- прощъпулник на Воина със Себе си.
В него стои идеята за себеовладяването, от което произтича промяна на отношението ни към човека отсреща и света като цяло. В този символ е сложена първата цялостна трансформация на съзнанието ни. Орфей, облечен в нашето древно национално облекло е седнал и свири на лирата си. Около него се е събрал и притихнал в хармония целия животински, растителен и минерален свят. Съвсем ясно е, че това е символ. От тъканта на всички тези светове сме изградени ние самите и те са неизменна част от нашия характер, от нашите инстинкти и отношение към отсрещния и света. Те са и в основата на нашето разбиране за всичко. Именно овладяването на този първичен природен импулс, сложен като сътворение у нас, извежда съзнанието ни от първичното и го устремява към висшето. Преодолява се всичкия негативизъм, който можем да родим към себе си и отсрещия – дивашкото грачене и дивашкото отношение. Ние все още гледаме на другия през себе си, но вече не виждаме в него враг.
Това е била първата клетка на нашето формиране като народност – Българската народност.
Всеки изкачил това стъпало не ще получи белега на Звяра.

Затова като допълнително пояснение е втората картина от символа – Орфей свири и пее (няма го варварския израз и грачене, кавгата и разправията, дребнотемието), а овчарите са се събрали и го слушат. Тук вече животинския свят е заменен с човешкия. Това е и първата стъпка на единството с другия, на взаимността, на победата и над човешкото у нас.

Вторият символ от пътя към победата над себе си – Конникът. Той е втората част, която с първата – Орфей с Лирата образуват едно цяло. Конникът е триумфиращ, забил е копието си в барса, приковал го е към земята, в ръката си държи чаша или орел, а зад него свободно бяга кучето.
Този символ дава възможност на тези, които не могат чрез вдъхновението и поривът на Духа (лирата) да победят първичните пулсации в своята същност да го направят чрез волеизлиянието. Импулсът на волята, представена чрез копието или жезълът приковава първичното в нашето мислене (барса), носител на егоизма, себизма и тщеславието. То е, което храни егото ни, уголемява го, изгражда го с мания за величие, за собствена ефимерна значимост, че светът се върти около нас и всичко трябва да ни се подчини и да го управляваме, вместо да живеем в хармония с него. Това е една лъжлива царственост, която трябва да бъде прикована към земята, за да бъде приземена и овладяна (затова барса не е с корона, той е диво животно). Това е да се победи кариеризма, амбицията и жаждата за власт, поклона пред властта и злоупотребата с нея.
Затова кучето – пазача пред портите на нашата съвест е освободено от своите задължения и ни следва свободно, а Конникът държащ в ръката си чаша или орел, все символи на духовната сила, може вече да ни причасти с нея, да я раздаде като храна на другите без да ги нарани или убие. Това е висше тайнство. Чашата е причастие, орела е висше духовно откровение. Може да ги даде само този, който се е победил в необходимостта да царства и неговото лично его е в служба и отговорност към другите. Но все пак е его, което вече не служи на себе си.
Взелите силата на този символ, ще бъдат защитени от съблазънта и изкушението да царстват със звяра и лъжепророка преди слизането на новия Йерусалим. Те са част от свитата бели коне, които слизат от Небето, заедно с Белия кон.


Третият символ - Водача с трирогата корона (трите дяла на всемирната мъдрост), съчетал в себе си държавника и духовника, носещ в ръцете си железния жезъл на управлението на народите. Това е символът, който чака всеки да го види реализиран в своя живот, в идеала за съвършената държава. Някой, който да води, някой, който да направлява развитието в правилната посока и да поеме отговорността. Канас Субоги! И наистина този, чието его, което вече не служи на себе си, може да води другите, може да бъде идеал за следване и образец за подражание. Той е, който може да слезе в подземния свят, и да изведе човешката душа на слънчевата земя, без да я загуби по пътя. Този символ е бил търсен по всяко едно време от човешката история, при всяка една обществена система. Дори демокрацията на Елада в лицето на Диоген, търсеше Човека с фенера. Навремето да се намери Водача е съизмеримо с това, да отидеш да намериш Учителя и там да заведеш другите.
Точно този врастнал в нашето съзнание модел на поведение, днес се използва от икономическите и политически властелини, за да ни оробява и държи в подчинение. По такива модели се създават и новите "политически партии".
Нашето съзнание е навикнало неумолимо да търси Месия вън от себе си, защото центърът му е изместен от вътрешното към външното, от Бога вътре в себе си, към Бога вън от него. А онзи, който е отвън, не е непременно Онзи, който ни чака вътре. Водача, който търсим и заради който безумно въртим очи в Пустотата е вътре у нас. Там той чака.
Когато се победим, когато победим себе си и се освободим от собствените си вериги, ще видим Водача вътре у нас. Тогава и само тогава, ще познаем Онзи, който е предназначен за Кaн на Саракта. Без да го видим вътре в себе си, няма да Го познаем отвън. Никога. И не само, че няма да го познаем, не само, че ще го обругаем, но и ще го унищожим, т.е. ще унищожим себе си.
Затова символът на Водача, не е просто да излъчи онзи, който да води, и другите подражателно да го следват; а да бъде образеца, по който всеки да открие Водача в себе си, да се научи сам да се управлява. Той не идва за това, да станем негови поданици, последователи, ласкатели или служители, той идва за да ни покаже, че ние самите сме Творците. Когато можем да водим и управляваме самите себе си, тогава знаем как да изградим Саракта и с какво да допринесем за неговото изграждане.
Самото изграждане на Саракта е нашето собствено себеизграждане, усъвършенстване и обожествяване, в което се разрушават и изгарят: възпитанието, с което политическите доктрини и идеологии са ни оформяли, навикът, с който са ни приучили да живеем и идейния свят, с който са ни закърмили. В Българския Саракт няма место старият свят и всичката негова съдбовност, обвързвала човека в неговия бит и мислене. Той е новото небе и новата земя, които идват с нашата коренна вътрешна и външна промяна.
Затова Водача вътре у нас е светилото, необходимо ни да не сгрешим във виждането и избора си. Той е, който събужда вътрешните духовни очи и създава вътрешната зримост; превръща се в огледало, в което се оглеждаме самите ние. А вътрешната зримост, която ни дава огледалото открива образът на новото небе и новата земя вътре у нас - единственото място, където досега не сме гледали, единственото място, в което гледаме, без да виждаме.

Взелите силата на този символ ще царуват ведно с Бога и ще им бъде дадено да “съдят” (управляват) според записаното в Книгата на Живота.


Четвъртият символ – Колобър с огледало. Огледалото е един много важен атрибут. Това е един атрибут на вътрешното вглеждане. Най-смешното е, че всеки воин може да си помисли, каква е силата на едно нищо и никакво огледало пред копието и меча. Нека не забравяме, че Персей победи Горгоната медуза, точно с един такъв огледален щит.
Огледалото е оръжие, което обръщаме срещу себе си, срещу своето Его. Това е най-неудобното оръжие за Воина, но най-силното от всички познати ни оръжия. То разкрива вътрешната ни същност, такава, каквато е. Там, освен предимствата, много ясно се открояват недостатъците. То ни дава зримост на самите нас. То е, което ни прави анатомичен разрез и ние навлизаме в своя вътрешен свят. Всичко е наяве и нищо не може да бъде скрито. Първата реакция на човека е да наплюе огледалото или да го счупи, казвайки: ‘Това не може да съм аз”. Но което и парченце да вземеш от него, ще видиш пак същото. Не е било виновно огледалото, ние сме точно такива, каквито се отразяваме в него и не ни остава нищо друго, освен да се победим и променим. Не отсреща другият е виновен, ние самите често сме се обръщали срещу себе си в бъдещето и сами сме затворили пътя си.
Време е да се влюбим в себе си, да се влюбим в образа си, за да умрем и да се освободим от него, умирайки, да се победим.
Този символ ни дава виждането на новия Йерусалим, слизащ от Бога и е подготовка за влизането през Портите му.


Тогава идва петият символ – Феникса, Жар птица. Символът на смъртта и възкресението. Тази птица, наречена още Бену в Египет се самозапалва и самоизгаря, за да може от собствената си пепел да се възроди и изгради отново. Именно това ни дава вглеждането в огледалото – на кладата да поставим самите себе си, не другия. Това е свещения огън на саможертвата. Нашето его е пречистено и трансформирано в огъня на Духа и от тази освободена и пречистена от човешкото материя, може да бъде изграден новия човек-Бог. Има ли нещо, което вече да ни спре, да отворим портите на Саракта и да влезем в него? Има ли Его, което да иска да седнем на прсстола на Бога там и да властваме? Не, няма! Всичко предишно е изгоряло, от него е останало само пепел, димът е отнесъл нашия предишен бит, нашето предишно аз. Феникса е великата алхимия на Духа, на преобразяването на материята ни, на самите нас.
Осъществилите този символ не ще ги засегне втората смърт.


Така се стига до шестия символ – Орелът. Орелът това е надчовешкото, онова, което не подлежи на обяснение и определение, съвършения символ на Свободата. Той е четвъртото животно, което стои пред престола на Бога, който прилича на Камък, и което говори именно за това, че сме победили себе си. Преобразената материя от огъня на самоизгарянето на Феникса ни прави небесни и божествени и наше обиталище става Небето, Саракта – новия Йерусалим, откъдето можем да ядем плодове от Дървото на Живота. Само Орелът може да стои на върха на Световното Дърво.
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание