26 февруари ·
Юй киизь - Жена пазителка на огнището, Началото на Живота. Алтай Кижи от векове почита Природата и нейната сила, уважава нейната първична красота и чистота. От Ена - Огънят, без който животът е невъзможен, е свещен за Алтай Кижи. Ето защо той се отнася към огъня като към своя майка. Имотът му, семейството, къщата, добитъка - около огнището. Където и да е, винаги ще се връща на родното си място, където го чакат жена му и децата му, и където е по-топло и уютно в целия Бял Свят!"
Ӱй кижи – Женщина-хранительница очага, начало жизни. Алтай кижи испокон веков чтит Природу и её силу, с уважением относится к её первозданной красоте и чистоте. От Эне – Огонь, без которой жизнь немыслима, для алтай кижи является священным. Поэтому он относится к огню как к матери. Его имущество, семья, дом, скот – вокруг очага. Где бы он не был – он всегда вернётся к своему родному очагу, где его ждёт жена с его детьми и где теплей и уютней всего на всём Белом Свете!

При дунавските българи почитта към Умай Ене, От Ене се е запазила в един от юлските ни тридневни празници наречени Горещници, които разбира се, днес са силно християнизирани, но въпреки това са запазили огнената си обредност в образите на От Ене, наречени в християнството света Марина и света Мария, още Огнена Мария. На първия ден на Горещници (свързани със света Марина) се изгася огъня в огнищата на цялото селище, на вторият ден, не се пали, никакъв огън, а на третия ден, в който се почита От Ене като света Марина се пали със специален древен обряд, нов огън, наречен "божи огън" и с него се поднявява огъня във всички домашни огнища. Разбира се, съществува и вярването, че този огън сам слиза от небето, подобно От Ене. Така тенгриянството у нас живее под дрехата на християнството вече повече от хиляда години.

У дунайских болгар уважение к Умай Эне, От Эне сохранилось в одном из наших июльских трехдневных праздников под названием Горештницы, которые, конечно, сегодня сильно христианизированы, но тем не менее сохранили свой огненный ритуал в образах От Эне, называемая в христианстве Святой Мариной и Святой Марией, также Огненной Марией. В первый день Горештницы (связанный со святой Мариной) гасят огонь в очагах всего села, во второй день огонь не зажигают, а на третий день, когда От Эне почитают как святого Марина, его зажигают по особому старинному обряду, новому огню, называемому «Божьим огнем», и вместе с ним возобновляется огонь во всех домашних очагах. Конечно, существует также поверье, что сам этот огонь сходит с неба, как и с Эне. Таким образом, тенгрианство в нашей стране уже более тысячи лет живет под покровом христианства.

Иво Христов/
Йордан Стайков: Какви други тенгриански ритуали има запазени при дунавските българи?
Йордан стайков: Абсолютно всички ритуали от т. нар. „народен календар” са остатъци от тенгриянската ни обредност. Разбира се, говорим за остатъци, тъй като те са съхранени според широчината и кройката на дрехата на православието, т.е. много неща са отпаднали, които са напълно несъвместими. Такива отпаднали неща са голяма част от магиката и магичните практики и повече се е отишло към битийната практичност, защото в християнството, тази магика е прерогатив на Троицата и т.н. Уникалното, наистина при дунавските българи е това дихотомие на религиозните празници: имаме от една страна празници на християнските светци и от друга страна същите тези празници се съпроводат с „народните вярвания”, което всъщност е другото име на старата вяра, тенгриянството. Тя е наречена „народни вярвания” или „народен календар”. Предполагам, че е така и при волжките българи (Идел Булгар) и при другите, както и при народите изповядвали тенгриянството, но днес, официално държавно с друга религия – християнство, ислям, будизъм и т.н. При нас, проблема е, че влизането в ЕС, даде възможност на гърците да атакуват това дихотомие в опит да ликвидират „народните вярвания”. Затова сега, много често вече, не се споменават „народните вярвания”, които са много по-съществени като съдържание и обредност, а се акцентува върху формата на гръцкото православие и това настана и с новите поколения християнски духовници, които нищо не разбират от „народните вярвания” и слушат приказките на гърците. Затова преди се казваше „свети Танас”, под давление на гърците стана „Свети Атанасий” ,защото „свети Танас” не е християнски светец наистина, това е например образа на алпа Хурса, на алпа Угер Шегор и т.н., докато свети Атанасий е християнин, смъртен човек, умрял мъченически за вярата си и канонизиран като светец.