www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Наука и техника: Звезда - спътник на Слънцето  
Автор: Admin
Публикуван: 10.05.2006
Прочетено: 3453 път(и)
Размер: 3.59 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
Звезда - спътник на Слънцето – нови доказателства за съществуването й

3/5/2006 14:40

Двойните звездни системи, смятащи се до сега за доста редки, по последни данни не са нещо ненормално за нашата Галактика. Астрофизиците Уолтър Картенден от Binary Research Institute (BRI), професор Ричард Милър от UC Berkeley, д-р Даниел Уитмър от университета на щата Луизиана отдавна се занимават с търсенето на хипотетичния спътник на Слънцето. Голяма част от доказателствата, с които те разполагат до този момент, са се базирали най-вече на статистически данни. Откритият наскоро от доктор Майкъл Браун планетоид Седна може да се окаже първото косвено доказателство за съществуването на загадъчната втора звезда – наречена Немезида – в Слънчевата система.

На база резултатите от последните наблюдения на д-р Браун, които сочат, че Седна се движи по прекалено разтеглена елиптична орбита, д-р Картенден е установил, че движението й е в гравитационен резонанс с движението на звездата-спътник, чиито хипотетични параметри на орбитата бяха наскоро публикувани в материал на SpaceDaily.

“Седна просто не може да се намира там, където е – предполага д-р Браун. – Няма никаква видима сила, която би могла да премести планетоида на такава орбита. Седна, въпреки ексцентричната си орбита, все пак се приближава в перихелия си достатъчно близо до Слънцето, за да усети гравитационното му притегляне. В афелия пък не се отдалечава до толкова, че да попадне в притеглянето на друга звезда. Много е трудно да се обясни това положение на Седна, освен разбира се, ако тя не се е формирала там, където се намира сега”.

“Струва ми се, че орбитата на Седна се е оформила на ранните стадии на образуване на Слънчевата система. – продължава д-р Браун. - Звездите и галактиките в онзи етап са се намирали на много по-малки разстояния една от друга. Възможно е, тези звезди да са оказали въздействие на планетоида от външна страна на орбитата му, а по-късно – с течение на времето – да са се отдаличили. Затова смятам, че Седна е своеобразен реликт, нещо като “изкопаема вкаменелост”, по която можем да изучаваме най-древната история на Слънчевата система”.

Д-р Картенден се съгласява с това, че орбитата на Седна е твърде необичайна, но отбелязва, че орбиталният й период от 12 хиляди години е в пълно съответствие с предполагаемата периодичност в движението на звездата-спътник на Слънцето. По този начин, смята Картенден, необичайната орбита на Седна отразява не само историята на Слънчевата система, но и текущата й конфигурация.

Малко е вероятно Седна да е запазила необикновено разтеглената си траектория на движение от момента на образуване на Слънчевата система до днес – т.е. в течение на няколко милиарда години, тъй като ексцентритетът нормално намалява с течение на времето. По-вероятно е поведението на планетоида да е свидетелство за действието в Слънчевата система на някакви неизвестни за момента сили. Най-вероятната такава сила е гравитационно привличане от “тъмен” спътник на Слънцето.

Освен няколкото статии и книгата на д-р Картенден “Тайнствената звезда – митове и реалност”, в която са посочени исторически препратки и съвременни данни от изследвания, интересът към проблема за съществуването на спътник на Слънцето имаше изключително академичен характер. Сега, благодарение на откритите на скоро планетоиди Седна и 2003 UB313 (тук още няма точно име – едни го наричат Жуя, други Ксена), търсенето на невидимата звезда-спътник навярно ще получат нов импулс.

http://www.dnesplus.com/
 
Материалът е оценен на 7.00 (1 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание