Татарите били коварни и по пътя от Иске-Бур към Ак-Сабан на превала на високия
хребет оставили засада от 2000 души на сина на Чилдан - Кара-Могез (Черният Рог).
Този Кара-Могез бил побратим със сина на Тангут - Амирхан, затова носел и
неговото име. За да ги различават, хората ги нарекли Кара-Амирхан и Ак-Амирхан.
Ак-Амирхан и баща му Тангут не били така жестоки като другите татари и се
стараели да не воюват с българите. Известно е например, че Тангут при заминаването
си в Задкамието изрекъл: "Защо разрушаваме такава великолепна държава като
Велика България!", а после заедно с Берке рязко се възпротивил на плана за
нападение над град Велики Болгар. Знаем също, че Ак-Амирхан във войните срещу
българите нито веднъж не извадил меча си и често казвал, като изкарвал татарите
извън кожата им: "Българите са най-великият народ на Земята!" Такова поведение се
срещало крайно рядко сред татарите, повечето от тях воювали срещу българите с най-
голяма жестокост. Когато татарите нахлули в Ак-Сабан - само Тангут и Ак-Амирхан
не участвували в нападението - Караткан насякъл на парчета Боян-Дуло, Чилдан
избил братята на Боян-Дуло, Тимер-Моге убил жените им, а Кара-Могез - децата и
внуците. През цялото време татарите се смеели и майтапили: жестоките убийства им
доставяли удоволствие...
Ак-Сабан и татарският стан се намирали между два хребета и за да се стигне дотам
от Иске-Бур, трябвало да се премине задължително хребета, където направил засдата
си жестокият Кара-Могез. Алтън-денгене поискал първа да тръгне към превала.
Заминала с малък отряд - и изчезнала. Оказало се, че Кара-Могез убил хората й, а нея
заловил и решил да я направи своя наложница. Като съобразил, че Алтън-денгене не е
изчезнала случайно, Саклан-Дуло с мъка и усилия изкачил хребета на друго място и
след разузнаване намерил леговището на Кара-Могез. На разсъмване на следващия
ден татарските караули заспали, а Кара-Могез решил да се позабавлява с Алтън-
денгене в походната си юрта. Саклан-Дуло избил татарите и усмъртил жестокия Кара-
Могез, после с освободената Алтън-денгене се спуснал по хребета и атакувал лагера
на Караткан. Изненаданите татари ведно с Караткан били избити от сабанските
българи (тоест тувинците) и се запътили към ада... Останалите татари, пътуващи към
Задкамието, били нападнати в Къзъл-Яр от байгулските българи на Ирмай и загубили
10 000 човека...