www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Тенгрианство и Саракт: Годината Верени (змейове в пещерите) - живите свидетелства  
Автор: Йордан_13
Публикуван: 9.02.2024
Прочетено: 248 път(и)
Размер: 21.05 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
ЗМЕЙОВЕ В ПЕЩЕРИТЕ
https://www.youtube.com/watch?v=CARMYMaCjqc

(Снел като текст: Йордан Стайков)

Ива Сапунджиева: Българските народни приказки разказват сюжети. Змейове открадват красиви девойки, отнасят ги в пещерите, далеч от хорските погледи. Там те живеят стотици години. Според някои наши сънародници в тези легенди има частица истина. Тя, обаче, не е достъпна за всеки, а се предава от уста на ухо, от поколение на поколение. Днешният ми гост, академик Валентин Стамов твърди, че произлиза от змеев род. Какво разказват неговите предци? Предстои да чуеме един увлекателен семеен разказ. Добре дошли в студиото на „Знаците”, г-н Стамов.

Валентин Стамов: Здравейте, много ми е драго, че съм поканен във вашето студио.

Ива Сапунджиева: Какво е накарало предците ви, да слязат под земята на Странджа?

Валентин Стамов: Моят баща и моята баба, неговата майка, преди доста години имаха смелостта да ми споделят историята на нашият род, на моите стари, стари предци, както ми казваше, моята баба по бащина линия... В странджанският край, може би в целия полуостров балкански, може би на цялата планета, в незнайни времена, се случил страшен катаклизъм. Дали е потопа, дали са някакви други космически процеси, нямаме представа, но нашите предци са били принудени за да оживеят, за да оцелеят, да слезнат дълбоко в земните недра, където са се спасили от този ужас, който е бил отгоре. Оказа се, че мойте предци са обитавали в този тракийски край, село Урумбегли, това е Бунархисарско, което е в Лозенград,. Което навремето са били тука, в нашата територия, но след Балканските войни, след Първата световна война, това остава сега в Турция. В този край, мои братовчеди са ходили там има уникални пещери, това са уникални пещери , от които, много лесно, без никакви усилия се слиза в земните недра. И в онези стари, стари години, нашите предци,з а да си спасят живота от този катаклизъм са проникнали в тези каверни подземни и с течения на времето са проникнали на голяма дълбочина в земната твърд.

Ива Сапунджиева: А, защо се казват змейове?

Валентин Стамов: Именно това ще кажем. Там те са престояли, много, много дълго време , където са видяли един подземен свят. Те не са го очаквали, не са знаели, че, такова нещо има. Те са откривали след месеци с години надолу са слизали, още по-надолу и са откривали флора и фауна, която не са си представяли, преди това . Първом студени, а след това топли неща, понеже земното ядро отдолу топли земята са срещали топли реки , извори, водопади, езера...

Ива Сапунджиева: Историите на Жул Верн, оживяват!

Валентин Стамов: Той просто е бил отседнал там. И фактически, те са попаднали в този свят, където са започнали да се пликат в тези езера, вирове, реки, водопади...

Ива Сапунджиева: Колко дълго е продължавал животът им?

Валентин Стамов: Те в последствие стават дълголетници. Защо? Защото на земната повърхност (това е доказано, няма защо да се доказва тепърва) всички тези алфа, бета, гама лъчи, слънчевите лъчи, те съкращават живота на биологичните клетки с дни, просто. Ние, ако нямахме това излъчване, което попивахме всеки ден, нашите клетки, можеха да изкарат 400-стотин години...

Ива Сапунджиева: Толкова ли са изкарвали?

Валентин Стамов: Долу, да. Те са изкарвали 600 години. Това е доказано. След много, много време, те са се върнали нагоре, да видят какво става и с видели, че земята се е възстановила. Когато излезнали за пръв път на земната повърхност, белоснежната им кожа веднага от слънчевите лъчи, започнала да се люспи, да изгаря. И понеже се люспела, земните хора са ги наричали „Змейове”, защото нали, кожата им започнала да се люспи. „Жените змеици” за да се спасят от тези страшни слънчеви лъчи са измислили „фереджето”. Това е фактически, тяхно откритие. Като се покрият отсякъде с „фередже”, няма какво да ги изгори повече. Киснейки се долу, в тези чисти и топли езера с години, с десетилетия със столетия, костната им система станала много гъвкава, като пластмасова, всичко се извива, но не се чупи. Главата, като си удариш в нещо, тя може малко да се деформира и след това се възстановява. Освен това, те имали много интересна възможност да поемат огромно количество от тази хубава минерална вода, да я наречем. В стомаха си побирали по 20-30 литра от тази вода и теглото им да изглежда 80-сет, 90-сет килограма, за да плуват спокойно в тези води. Но, тъй като там има много скални структури на големи пространства и за да ги преодоляват и летят, те просто са изхвърляли тази вода, ставали много леки и на ръцете прикрепяйки, такива изкуствени... като майстор Манол,както знаете, има една такава приказка) такива изкуствени криле са можели да планират между скалните структури в тези подземни зали. По този начин, те са имали такъв начин на живот – хем земноводни, хем с крила изкуствени са планирали. Това, че, някои от тях, както моят дядо по две сърца; както има два бъбрека, два бели дроба, някои са получили и по два черни дроба, по две сърца, това е доказано също. Повечето от тях с а си останали долу, но са се качвали горе, нали, за да се опресни кръвта им , защото те са вече братовчеди в такава обстановка долу, затворена са започнали, както знаете, да се женят или да отвличат в добрият смисъл на думата, да се влюбват... Змеят мъж или младеж се влюбва в некоя от девойки в селското хоро ...

Ива Сапунджиева: Той е излизал с крилата си?

Валентин Стамов: Не, не, не с крилата си.

Ива Сапунджиева: Но, нали в легендите е така?

Валентин Стамов: Това е за драконите, за драконите. Рептилите, нямат нищо общо с нашите змейове. Значи, „Змейовете”, това са наши хора, наши предци, които имат всичко човешко,с тази разлика, че са по-дълголетни с по две сърца или нещо от този род...

Ива Сапунджиева: Но, нали казвате, че те са имали изкуствени крила, то е логично, да са излизали на повърхността?

Валентин Стамов: Те, не им вършат работа, горе, защото го няма онова пространство , което да преодоляват. Най-интересното е, че по някой път, може би, за атракция да си слагат нещо подобно. Но, най-важното е, че, когато младежът-змей си хареса , някоя девойка от селското хоро, той се влюбва в нея, може би, по някакъв начин ще я убеди да слезнат долу, тя се съпротивлява, той я взема на рамо и отиват в земните недра, обратното пък „змеицата”, „девойката-змеица” си хареса някой момък, може да му даде някоя бъкличка със специално вино, в което има опиат, да си го покани с нея и той да слезе долу, също. Така че, в много отношения, тази дружба, този начин на съществуване между земните и подземните хора се е съчетавал с това, че те са създавали общо поколение и когато детето, което се роди е повече от генотипа, на тези хора, които са отдолу, те са го оставяли долу, там да си го възпитат и той, ако иска след време да се качи горе, обратното, ако е с генотипа на земните хора, тогава, те го оставят на приемно семейство или, ако е един от родителите, мъжът или жената, който живее отгоре, той приема това дете и си го отглежда, а из изподземието му се дава, на този, който ще го отглежда горе, няколко торби със злато със скъпоценни камъни, за да има средства, това дете да се отглежда добре.

Ива Сапунджиева: А, вие имате ли дълголетници от вашият род, тук на земята, на повърхността?

Валентин Стамов: Точно така. Един от нашите, най-видни змейови предци е един наш прадядо, казва се Петър Дудуна. Защо Дудуна са му викали? Той е бил точно този Крали Марко, както са му викали, той е бил прототипа му, точно този наш предшественик. Той е бил 2 метра висок, огромен човек със страхотни яки бедра, яки мускули, с две сърца. Лекари.. Лекари е имало вече, тогава там, които са го изследвали и имаме документ, че той е със сърцата си, това е факт. Той е бил толкова силен, че, когато се ядосвал, можел да хване дърво и да го изкорени из корен. И понеже издъно е изкоренявал дървото, затова са го наричали Дудуна. Оттам му излиза прякора. Той бил много интересна личност, защото кога живял долу в село Урумбеглий, се е проявил с това, че, когато имало народни борби по 4-5 пехливана са му се нахвъргали, за да свалят и да го победят и той им казвал: Само, ако ме превиете на две, ще се призная за победен, а обикновено, той всичките ги е свалял на земята, сядал върху тях и си запалвал някаква цигара. Освен това, те са го хвърляли някой път да се бие с мечка стръвница. Тази мечка стръвница, била нещо много страшно, тя е огромна, тя е нещо страшно, страшен звяр, но той, когато тръгвал да се бие с нея си намотавал своят пояс на едната ръка, за да може тя да го захапе без да му счупи костта, защото тя не се и чупи и с другата си яка пестница, така я хванал за корема, че мечката изревала и паднала и той с двата си пръста, на свободната ръка успял да извади металната халка,с която е била хваната за носа и мечката до такава степен я заболяло, така се уплашила, че след това се изправила и избягала.

Ива Сапунджиева: Да ви задам такъв въпрос: само в България ли е имало такъв змеев род, че преди няколко дни, един руснак отхапа на една мечка стръвница езика.

Валентин Стамов: Може би и в други страни и в други подземия, да е имало такива хора, но ние говорим за странджанският край и затова, всички тези хора, които ми се обадиха предимно са от нашия край.

Ива Сапунджиева: Да, точно това исках да ви задам като въпрос: какво казват те и какво съвпада?

Валентин Стамов: Значи всичко съвпада с това... Само да кажа за Дудуна, защото то съвпада и с техните разкази... Та от Високата Порта, великият везир е дошъл, чак дотук със своята свита да види кой е този Крали Марко. А той също дошъл, защото разбрал, че Дудуна със своите братя са унищожили много турски орди (те не са само турски орди, те са разбойнически орди), които са нападали нанашите села. И това е патент на змейовете – боздугана. Той изпод подземията изважда едни боздугани, завързвали са ги с въжета за двете ръце и като хеликоптери са ги въртяли. И когато тази орда атакува нашите села, те така са завъртявали вечерно време, в тъмнината тези боздугани, че тези с конете си, когато влизат в селото са пометени от тези боздугани , които хвърчат във въздуха и всичко „отива на кино”, както се казва. Така че, той със своите братя и със своите съселяни са спасили много хора от набезите на разбойническите орди.

Ива Сапунджиева: Ако съществува този живот под земята и той е толкова хубав, колкото се описва от вашите предци, би трябвало и в този момент, също да го има и там да са еволюирали. Така че, не е изключено , тези истории с дракони, наистина да съществуват змееподобни, по някакъв начин, да са еволюирали.

Валентин Стамов: Има го, да. Че има змееподобни същества, даже, нещо като дракони, просто е имало такива, но те не са нашите змейове, нали разбирате.

Ива Сапунджиева: Да, но въпроса е, откъде идва точно това „змей”, нали, казвате „люспеподобни”, пък с крила, наподобяват на тези истории...

Валентин Стамов: Не, то, просто, нали така е било наречено „змей”, защото са се люспели, както казах, те са си обикновени хора, но само, че са с по-друг... както казах

Ива Сапунджиева: Как са еволюирали? Как изглеждат сега? Ако някой се появи, как ще изглежда?

Валентин Стамов: Ами, сега ще ви кажа: те са с бяла кожа, леко продълговати лица, както баща ми, баба ми, всичките там , със сини очи (задължително е), като често, едното око е синьо, другото зелено, много често, при баща ми, така беше, при тези хора, които ми се обадиха от различни родове, точно тва е - техните баби, техните дядовци, всичките са в този стереотип.

Ива Сапунджиева: До каква възраст, издържат, тук на земята?

Валентин Стамов: Тези са дълголетници. Значи Дудуна до 150-160 години е живял и е щял да живее до двеста и повече, само, обаче ...
Ива Сапунджиева: Кога е това?

Валентин Стамов: Ами това е началото на миналият век, Балканските войни, когато са, значи 1912-13 г., той тогава се прехвърля във Варна и създава село Тополите със своят род. И във Варна, още е факт, че го е имало е черквата, която той е построил, изключителен храм, която и сега си работи и местното читалище. Те са тяхно дело.

Ива Сапунджиева: Да, това не е било, чак толкова отдавна. Добре, имате ли, документи, да докажете, че той наистина е бил на тези години?

Валентин Стамов: Ами, да. Това е интересното. Нашите власти, тогава, в началото на миналият век са искали да му издадат паспорт, защото той е трябвало да има някакъв паспорт, защото живее там , официално, той не е могъл да каже, на колко години е. Той казва: аз си спомням като малък беше така и така и по грубото изчисление, че когато са поискали от него, това обяснение е бил на 150 г., а е изглеждал на 60 г., някъде. Той, така е изглеждал просто. И щял да си живее, още много, ако един път не се бил качил на своят кон и в една пропаст с коня, попаднал на свлачище и са се убили.

Ива Сапунджиева: А, как се обясняват тези , пак се връщам на легендите, на историите с отвлечените девойки от змейове, защото и те обитават пещерите и трябва да са се засичали с ..

Валентин Стамов: Не, не! Това са точно нашите хора, нашите предци, т. нар. „змейове” ,това са, нали казахме - наши хора.

Ива Сапунджиева: Да, да. Но, змейовете, драконите също са живеели и обитавали такива пространства...?

Валентин Стамов: Това е доказано там, от нашия фолклор, че има пещери, в които има дракони, т.е. наистина дракони, само, че, не с крила такива, а просто като змей. На моя позната, нейният дядо или прадядо, по-точно, успява, след като е бил фелшер и свещеник във Врачанско, когато са строили там железопътната линия, италианските строители, взривявайки скалите и планината, за да прокарат там съответният тунел , попадат на някаква пещера, която при взрива се отваря един голям отвор и те попадат в една страхотна зала. И в тази зала един постамент (кой го е направил това, никой не знае) лежи, един, наистина змей. Главата му е, колкото две кравешки глави или три кравешки глави, с огромна глава и тялото му е навито като спирала, нали, десетки метри и черен с едни оранжеви, такива, някакви триъгълници по него. И това нещо е факт, че, когато те взривили и влезли в залата , змеят е бил зашеметен от взрива и те гледат истински змей направо, който може, да те изяде . Те са се уплашили тези работници и без да питат никой, започнали с кирки и лопати да го удрят по главата, защото той още бил зашеметен. И изглежда, го е заболяло много змея, от тези страшни удари и от очите му, прокапали сълзи, страхотни сълзи и фелшера, дядото на тази наша приятелка, направил всичко възможно да ги предупреди да спрат (те са го убили) и дядото се сетил, та взел от секрета на сълзите на змея във шишенце, той нали е лекар, фелшер, празните шишенца ги напълнил с неговите сълзи и от кръвта му, която потекла, отвсякъде, защото са му счупили главата е взел също такива проби и се оказва, че от тези проби на кръвта и сълзите, той отишъл, чак до Санкт Петербург (в това ранно време), за да изследват техният състав и се оказват, че те са много лечебни, лекуват всичко, рани и т.н.

Ива Сапунджиева: Вие, знаете ли, къде са тези отвори към подземният свят в България? Опитал ли сте се, някога да слезете?

Валентин Стамов: Ето, например, сега, което е доказано, когато Дудуна е загинал, нашият предшественик, нашият прадядо, много е странно това, добре, че се сетих, да ви го кажа, когато са го оставили в неговата стая, за да може на следващият ден да го изпратят, се оказва, че негови родственици, братовчеди, да ги наречеме , от село Урумбегли, т.е. от пещерите са дошли 6-7 човека на коне, които 24 часа неспирно са яздили, докато открили Варна и открият това село Тополите и неговата къща. И нашите роднини са ги питали: вие как открихте, че сме тука, каква е тази връзка, тази информация, че той е загинал? Те, казали: ние имаме, между нас, „змейовете”, много интересна телепатична връзка (хората змейове), защото ние чувстваме от голямо разстояние, кога някой наш близък има някакво страдание, може да е радост, нали, но когато е страдание, нещо го боли, нещо го е наранило или е убит, ние това го усещаме и по един такъв особен начин, не можем да го обясниме, знаеме, как в каква посока да го търсим. И ето, ние яздихме 24 часа, докато намерим вашето село, попитахме хората къде сте и така ви открихме. Много ви молим (те помолили) да ни оставите, един ритуал да направим за нашия близък. Взели го те, в ложето му, сложили го под един дъб, хванали се за раменете и с едно бавно, тежкотоварно, както казваме хоро , леко поклащайки се, започнали да напяват, някакви техни, такива песнопения тъжни. И това е било, докато първият слънчев лъч се показва. След като се показва слънчевият лъч, те го прибрали в стаята , благодарение на семейството, че им дало тази възможност и казали, кои са точно тези пещери, в които те се намират, в смисъл в дълбините. И казали, че, ако дойде човек от кръвта им, т.е. от нашата, така да се каже, рода ще бъде веднага разпознат, че е със същият генотип, но, ако някой, който се преструва, иска да слезе долу, за да шпионира, както се казва, това нямало да се случи . Имало, вика, достатъчно защитни механизми, случайни хора, да не попадат , защото много добре знаеме, че, ако дойдат тука ваши военни или някакви любопитни учени , които ще слизат надолу, да ни развалят нашето царство, това няма да стане. Много сте алчни, казва. Много сте алчни и ще превземете нашата планета, де има една приказка. Така че, те си запазват, така се каже, своят мир и се казва, че ще пуснат, някой от нас, ако отиде там. Сега, ние защо не смеем да отидем там? Защото знаете, че всяко такова търсене, желание да се проникне в тези пещери, може да бъде изтълкувано като шпионаж. Знаете, колко е лесно там (Лозенградско) да те обвинят, че търсиш нещо и да те затворят. Затова, ние не смеем да отидем , защото няма как да обясним, каква е истинската причина да отидем там. А в тези пещери, един мой братовчед каза, че е стигнал дотам, той беше много добър изследовател и казва: наистина ги има пещерите. Аз исках да сляза долу, да си сложа каска, фенер, въжета и т.н., но някакво препятствие имало, което той помислил да не е някаква подземна газ, а той нямал противогаз, така че, се върнал.

Ива Сапунджиева: Може да не са му позволили!

Валентин Стамов: Може, да не е достоен, да, да не са му позволили, но ми каза, че ги има пещерите. Точно това, което те са описали, тези, които са играли този танц и те ни чакат, но наистина, ние трябва да отидем подготвени.

Ива Сапунджиева: Добре, много ви благодаря за тези разговори. Последни думи за финал. Това, наистина звучи доста увлекателно, като приказка почти.

Валентин Стамов: Това, което Петър Дудуна е оставил като послание е наистина, че ние, трябва да уважаваме всички себеподобни, независимо от кое време, кой как изглежда, нали и че голямо е било желанието на подземните наши предци да имат по-така, приятелски отношения с надземните хора, но са били много отчаяни от това, че недоверието в надземните хора, желанието да се обсебва, желанието да си позволяваш неща, които нали , не са редни да се правят в едно общуване, а те нямат никаква претенция да завземат наши пространства тука, напротив и това, което Ричард Бред, вие знаете, американският генерал, който е видял подземният свят, за който говориме, показва, че нашите „змейове” са успели да съхранят своята територия; има и друг, подземен свят, който е подземната структура на нашата планета . там има и други хора и други същества, но нашите са си запазили този мир и не са допуснали, той да бъде обсебен и превзет, все още.
Ива Сапунджиева: т.е. отдолу съществува един подземен свят, който е разделен на територии.

Валентин Стамов: Точно така. На територии. Имат там, някакви германци, англичани, германци, които са проникнали там, както знаете Ричард Бръд, разказва за тях, че има една подземна цивилизация, която е много древна, че може би, тя е създала тези летящи чинии, за които ние непрекъснато говорим, че те владеят Марс и Венера, Луната, Плутон, Юпитер и т.н. Това са вече другите същества или другите хора, но нашите „змейове”, те са една така,, много затворена система и са се запазили до ден днешен, имам тази информация, че до ден днешен те си битуват, разбира се, много често се качват между нас , обличат се, като нас, те са като нас, с тази разлика, че много слънцето да не ги спича. И по този начин, ние ще имаме шанса, да подадем ръка , както си мечтая аз и с много приятели, да отидем, да видим, що за свят е този техен свят, да го разкажем, а те чрез нас, да видят, че не сме толкова лоши.
Ива Сапунджиева: Пожелавам ви, това да се случи.
Валентин Стамов: Чул Господ, чул Господ...И аз благодаря за вашето внимание.

Ива Сапунджиева: Днес, историите за змейове, могат да ни изглеждат наивни и невероятни. Нормално е, хората , често отричаме всичко извън нашата реалност. Тя с годините, обаче се променя. Нужно е да си припомни, че някога на Земята не е живял човекът, а са живеели динозаври. Дали те са били разумни създания? Легендите разказват истории за змейове. Дали, обаче, науката може да докаже, тяхното съществуване, отговорите, тепърва предстоят. Бъдете със „Знаците” отново.
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание