Братя и Сестри,

Дългочаканият Ден от нас настъпи!
Не всеки изгрев и не всяко утро е Ден, който прави История! Затова този Ден е за Избраните да обърнат Времето!
Дълго търпяхме и брояхме дните, когато ще събудим задрямала във вените ни кръв, дълго седяхме и чакахме да затупти мъртвото ни Сърце, обвито в сълзите проляни върху гробовете на братята ни и мъртвата ни Държава!

Дълго търпяхме убийците да убиват децата в утробите ни! Но тези Ден вече свърши, идва техният Последен Ден! В този Ден нека викнем: Стани Българино! Стани Хор! Станете Воини на Българския Саракт! Меч до меч, щит до щит, знаме до знаме.

Нека тарханът Мар ни води към Победата, която дълго жадувахме, повече от водата и виното, които не сладяха в робството; нека кръвта ни в боя възвърне плодородието на земята и утробите на жените ни!
Напред, без Страх, Творци на Бъдещето!
Майка Умай е в неговите бойни доспехи, великият Тулпар пръхти под нозете й, до нея – непобедимите й умайджанки с поглед пронизващ мрака, до тях са елбирите, богатирите и бойците... Стани Българино! От прахта на Нечистите, пречистена от Вечния Огън, да създадем Бъдещето на децата си!

Слава на Тангра и неговата Сила - Майка Умай! С червеното знаме на тархана Мар - Победа и отвъд Смъртта!