На 25-и ноември 2013г Елтимир си отиде от нашия свят. В негова памет.

Къде са Воините на Тангра?

Българското Огнище гасне, а няма вече кой да поддържа Огъня. Страшно е...
Да, къде са? Къде са тези, които трябваше, които бяха длъжни да покажат Път и Посока? Тези, чийто дълг повеляваше да дадат надежда и вяра на обезверените? Къде са тези, които трябваше да се вдигнат в защита са своя народ? Нещо не ги забелязвам.

Все повече българи интуитивно усещат че нещо с протестите не е наред. Усещат, че протестите се изродиха, че са манипулирани от враждебни на България и на българския народ сили. Къде са тези, които ще им открият цялата истина и ще им покажат цялостната Реалност?

Страхувате ли се? Вашият страх няма да ви помогне да оцелеете. И вие сте набелязани за унищожение от Световния ционистки център. Всички сме набелязани. Всички до един. Готови ли сме да жертваме нещо от себе си, за да живее нашия народ? В това отношение моята съвест е чиста. Пожертвах 35 години от живота си. Вече силите ме напускат, болестите ме превземат, немотията ме задушава. Но докато дишам и докато имам възможност да се боря, аз няма да изоставя Борбата, няма да се предам. Вие защо се предадохте?

Не ми се искаше да се сбъдне. Положих огромни усилия, за да не се сбъдне. Понесох огромни и жестоки удари заради своите усилия. Но силите ми вече ме напускат. Някой трябва да продължи започнатото, а не виждам такъв. Според ясновидци от последователите на Дънов, след края на събитията в България ще останат около 300 хиляди българи. Според едно предсказание, което направих през 1992 и публикувах през 1993 година, оцелелите ще са още по-малко. Между 30 и 40 хиляди. Това ли искаме? Ще допуснем ли да се случи?

Днес ще се опитам да се стегна и да публикувам още нещо. Но ме плаши бездушието, всеобщото бездушие. Как Тангра да бъде с нас, когато ние се крием от Него?

Въпросът сега е дали ще застанем в защита на своя народ, дали ще воюваме за него, или ще загинем. В сражението има надежда за победа. В примирението има само и единствено Смърт.