www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Тенгрианство и Саракт: Годината Шегор - космични аспекти:Сътворението на Земята  
Автор: Jordan_13
Публикуван: 6.04.2021
Прочетено: 809 път(и)
Размер: 87.58 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 


Друга била съдбата
на голямото парче от тялото на Тамя.

2. Как се появили Земята, морето и сушата

(1) От него, на един от клоните
на необозримия Бой-Терек
Творецът създал Земята,
а върху нея – морето.
(2) Земята била подобна
на прекрасна чаша,
чиито краища се издигали
като хлъзгави ледени планини.

(3) Вълните разбиват всеки,
който се приближава до тях,
затова никой човек нивга
не ще види краищата на Земята.

(4) Всичко това Тангра създал
чрез един божествен лъч.
Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала.
Завършекът на планетарният стадий на еволюцията на венерианският живот е искрата необходима за стартът на сътворението на планетата Земя, защото задава моделът, създава основата и параметрите, по които то ще бъде извършено. Дотогава, голямото парче от тялото на Тамя, сякаш не търпи никакво развитие. Докато от по-малките парчета се оформя тройната звездна протослънчева система, голямото е в покой, макар да е от същата материя. Това би се сторило странно на астрономите, но физическият Космос постоянно ни предлага своите изненади, когато го изучаваме. По-логичното е, от голямото парче да се оформи звезда, която да стане Слънце, но не става така. Не само това, то трябва да изчака развитието на малките парчета, т.е. тази тройно звездна протосистема да премине в стадият да бъде само с една звезда, да приключи еволюцията на животът на една от планетите й и чак тогава да дойде неговият ред. Това говори за специалното място и ключова роля, която играе планетата ни във формирането на Слънчевата система във видът, в който я познаваме днес.
За това специално място и специална роля, говори и самият текст
(1) От него, на един от клоните
на необозримия Бой-Терек
Творецът създал Земята

Освен специалното място и специалната роля, която ще бъде отделена на Земята, различен е и начинът на нейното сътворяване. Тук вече, това не става чрез “разбиване на части” на тъмната материя, а чрез преразпределение и йерархиране на отделни нейни части и елементи в самият остатъчен конгломерат, в самото парче от тялото на Тамя. В текстът на Сказанието не е казано как точно става това, както можем да прочетем в различните разкази за сътворението на земята в многобройните митологии. В “Сказание за Чулман” този космогоничен разказ е доста съкратен и е акцентувано само на отделни детайли от него, например
Творецът създал Земята,
а върху нея – морето.

Кратко и ясно. Без многообразието на другите митологични космогонични разкази, където изобилства от богове и богини. Но, първото сведение, което ни дава този разказ е, че Земята е била създадена като една изцяло водна планета. Изначало на нея не е съществувала, каквато и да е суша, а вероятно и тектонична активност.
Втората особеност е формата на планетата ни
Земята била подобна
на прекрасна чаша,
чиито краища се издигали
като хлъзгави ледени планини.

Това е меко казано странно... Няма митологичен космогоничен разказ, вярване или представа, в която формата на Земята, да е чаша, обикновено, представите за нея е, че Земята е плоска или под формата на диск, но не е достигнала до нас митология или представа, в която формата на Земята да е подобна на чаша!
Според мен, това представяне на формата на Земята като чаша, представлява просто хоризонталният разрез на сферичната форма или това, което наричаме полусфера. Защо, обаче е нужно, обаче Земята да е представена под формата на полусфера-чаша в Сказание за Чулман? Отново, според мен, заради това, че е изначало тя е една водна планета и това формено представяне е свързано именно с елементът вода.
В “Индийски санскритски първоизточници” стр. 398., четем
Дханус – дъга, полуокръжност, окръжност (напр. както се описва дъгата, символизираща безцветният праелемент вода (ап или джал) при свадхиштхана-чакра.
И още едно понятие
“Теософски речник, стр.45. Ардха-Матра - (полумярка), полукръговият символ, поставян над сричката “ом”. Понякога той е оприличаван на пламък, трепкащ над свещ.

Ясно се, вижда, че елементът вода е представен символно именно чрез полукръгът, полуокръжността и в индуизмът е във връзка с втората чакра, свадхиштхана чакра *.
Разбира се, метафизически, осмислена тази връзка, “водата в чашата” или планетарната форма на първичният космичен океан, както е в Сказанието е именно пространството , т.е. освободената възможност за създаването на битие, защото когато Абсолютното Е, дори метафизически нямаме място за Битие. Именно, по този начин е мислена Земята като планета, като новото място в Слънчевата ни система за новите проявления на Животът. Защо трябва да бъде сътворена Земята, за да може Животът да има своето ново проявление, а не е използвана съществуваща вече планета, можем само да гадаем, но вече казахме, че създаването на Земята е ключов момент за привеждането на Слънчевата ни система във видът, в който я виждаме днес. Но е ясно едно – водата е необходимият и основният елемент за стартирането на планетарният живот. За българският духовен мироглед обаче, за разлика от повечето митологични космогонии, първичният океан е и планетарен океан, а не тепърва от него да бъдат сътворявани небето и земята, както е в повечето класически митологични възприятия. Но, в идеята, че великото изначало е водата, близки като възприятия са индийската, египетската, финландската и шумерската митологични концепции.

Как обаче става предаването на Животът на планетата Земя или зараждането му във водата, която е утробата, която ще му даде познатата ни белтъчна форма и израз?
Ето тук, вече, българската представа е особено оригинална и концептуална, коренно различаваща се от почти идентичните представи за домоустрояването на Земята, които ни предлагат различните митологични разкази.

(4) Всичко това Тангра създал
чрез един божествен лъч.
Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала

Този куплет от българската песен за Сътворението, ясно ни показва какво представлява всъщност Мойсеевото “Да бъде Светлина” и Биде Светлина! Жизнеутвърждаващият , но общ контекст на Книга Битие, тук е много повече конкретен и образно ни показва, какво трябва да се разбира под Светлината, която създава Ден Един! Божественият Лъч! Интересно е, че той се появява при създаването на Земята и нейното устрояване, ние не го виждаме при формирането на другите останали части на Слънчевата ни система. Това ни навежда на мисълта, че планетата Земя е израз именно на идейността за персонализацията на Абсолютното, с която То излиза от собственото си самосъзерцание, за да твори. И тук, когато юдейската “Кабала”, говори за “цимцум” – “самосъкращението”, “самоограничението”, трябва да уточним и коригираме, че Абсолютното не се самоограничава по същност и пространствено, ограничава се само енергитически, т.е. ограничава своето Самосъзерцание, за да може да започне да твори или това, което те наричат “ацилут” – сътворяване чрез еманация.
Абсолютното не твори, не създава, твори неговата аспектарност и първият аспект на Абсолюта е Богът като Сътворител, вторият аспект е Богът Домоустроител, който твори сътвореното от Сътворителят. Тези основни концепции, са същностно кодирани в тази много тънка космогонична част на Сказанието.

(6) Помолил алпът Тангра
да освети нещо.
Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.

За да се случи, обаче, аспектирането е нужна Водната Бездна като своеобразно “огледало”, в която персонализацията да получи своят образ: “Со Хам Асми” – “Аз съм Това” или “Аз съм Себе Си”, Вторият е Първият. Абсолютно е раздвоено и същевременно, не е ! Именно това е планетата Земя като една Водна Бездна според “Сказание за Чулман” – Себето на Тангра, изразено и материализирано-овеществено, т.е. персонализирано чрез Божественият Лъч, а алпът Чулман е неговата първа планетарна еманация, Тангра като Планетарност. Тангра като Космичност е Абсолютът, Тангра като Небе е Сътворителят, Тангра като Планетарност (Домоустроител) е Чулман. Виждаме, колко уникално е изразено това “Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала” и “Помолил алпът, Тангра
да освети нещо”. Алпът Чулман това е “Окото на Абсолютното” или “очите на Абсолютното” – прозримостта на Светлината като свят! Сътвореното не влиза в Битие и не става Битие, докато не бъде осветено от светлината на Божественият Лъч, от тази персонализирана Абсолютност! Може да е сътворено, но не е осезаемо, не е оживототворено, докато не бъде осветено! Светлината не може да не бъде в динамика!
Най интересното е, че тук не виждаме женският сътворителен аспект. Няма го! В космогоничните митологични разкази, той често присъства и е основополагащ, но не и в “Сказание за Чулман”. В “Сказание за Чулман”, той ще се появи, по-натам в необходимостта на домоустройството на нашата планета.

Направих си труда да потърся къде присъства идеята за Божественият Лъч в космогониите на различните митологии и засега го открих единствено в индийската митологична мисъл като огънят (жарта) във водите; в Стансите на “Тайната доктрина”, Космогенезис, Том Първи на Блаватска и в космогенезисът на юдейската Кабала, представена от различни автори, като например един Елифас Леви (псевдоним) или професор Александър Уилдър (платоновед). Те, представяйки кабалистичните концепции за сътворението, говорят съвсем ясно за ролята на този Божествен Лъч, като “Космогенезисът” на Блаватска представя Чулман като “Оеаоху Младши”, възникващ от дълбините на великите тъмни води. Подбраните цитати от тях ще оставя под линия като “Бележки”*, за да се прочетат, от всеки, който желае.

Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

Този момент можем да осмислим и като позициониране на оста на планетата Земя, под ъгъл, който позволява проявата и съществуването на Животът.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.

Водният елемент е животоприемникът на планетата Земя. Неслучайно, тя е сътворена изначало като една изцяло водна планета, където няма суша, няма острови, няма континенти! Това дава възможността цялата планета да бъде оживотворена и да стане новият материалният израз на Животът в Слънчевата система, стимулирайки по този начин и еволюцията на цялата Слънчева система към днешният й вид. Водата на първичният планетарен океан, това е субстанцията, в която Животът може да придобие, не просто форма, а форми, т.е. той е именно планетарният израз на Безпределността на Универсалното Абсолютно – Тангра. Дори тук, където измеренията са крайни, и дефинирани с бройни числа, енергията е овеществена, Абсолютното не губи своята Безпределност, напротив, То я разгръща – Единият поисква да стане Много! Ражда се Желанието, което е онзи Творчески Стремеж (това е Животът) на Абсолютното да изрази Самото Себе си вън от Себе си, при все, че това “вън” не съществува! Умът на човекът не може да опише Неописуемото, ако не борави с понятия като “вън” и “вътре”.
Но, колкообразно-фигуративно и по-детайлно е описано тук изначалото от книга Битие: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”. Тънкият нюанс е описанието, какво се случва след онуй заветно “Да бъде Светлина и биде Светлина” – Чулман (Животът) влиза във водата. Това е пропуснато в книга Битие.
Оттук вече, ние навлизаме в най-древният пласт на ведическият божествен пантеон, който води своето начало, именно оттук, от древнобългарското Тенгриянство, Изначалната, Първа Вера. Там, Чулман е с името “Нараяна”. Да видим:

Значението на санскритската дума „Нараяна/Narayana“, която може да бъде проследена до Законите на Ману (известни също като Манусмрити /Manusmriti, текст на Дхармашастра/Dharmaśāstra) [2], който гласи:

Водите се наричат нара, (защото) водите всъщност са потомството на Нара; тъй като те са били първата му резиденция (аяна), оттам той носи името Нараяна.
- Глава 1, стих 10 [3]

Това определение се използва във ведическата литература като Махабхарата и Вишну Пурана. [4] [2] „Нараяна“ се определя също като „син на първобитния човек“, [5] и „Върховно същество, което е основата на всички хора“. [6]

„Нара“ (санскрит नार) означава „вода“ и „човек“ [7]
„Яна“ (санскритски यान) означава „превозно средство“, „кораб“ или по-свободно, „обиталище“ или „дом“

Разбира се, в дефинициите, що е туй “Нараяна” има най-различни нюанси, но аз съм подбрал тази, която най-пряко отговаря на написаното в Сказанието.
Какво е осветяването на водата с Божественият Лъч в индуизмът? Това е великият Тапас! Но, тапас, не в духовният му аспект на йога, а тапасът на Брахман!
Какво е осветяването на водата с Божественият Лъч в иранската митология? Апам Напат! И тук ще уточним дефиницията, какво е Апам Напат – водата съдържа огънят в себе си, защото Божественият Лъч на Тангра я осветява (опложда). Връзката между водата и огънят е Божественият Лъч на Тангра, за символ, на който можем и да приемем светкавицата.

Възпроизвеждането на Животът чрез водата в най-различни форми е творческият стремеж на Абсолютното за общение със самото себе си. Затова:

(9) Започнал Тангра да създава
за Чулман различни същества,
създал много риби
и подводни растения.

Първите същества, които са посочени като първа форма на животът са рибите и подводните растения. Разбира се, това е протообразът на един бъдещ свят, който ще бъде възпроизведен впоследствие и във въздухът и на сушата, докато планетата Земя бъде цялостно оживототворена. Посочването на рибите като символ на първоизявеният планетарен живот, едва ли е случайно. Те са динамичното продължение на онази безмълвност, на Гласът без Глас в Самосъзерцанието на Абсолютното и опитът на Чулман да общува с тях, както и неуспехът му са показателни за това:

(10) Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват:
свирил за тях на тамър –
но рибите не играели с него.

Важното е, че Животът вече има форма, чрез която може да възпроизвежда в планетарен мащаб. Осмислени в идеята за планетарното общуване на Абсолютното със Самото Себе си, рибата е първият зародиш, първата искра първата потенция на идеята за човека, и те са именно това – искрите на Божественият Лъч на Тангра, но не е дошло още времето, когато Байгал ще роди Иджик Алабуга във водите на река Дулосу. Това ще стане, чак когато женският сътворителен принцип в лицето на Умай Биче Артимас стане активен. “ Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват “. Това е, което в индуизмът наричат Брахма Апава (“Играещият във Водите”) http://religiology.org/religions/hinduism/classical_hinduism/brahma , но тук имаме конкретни подробности в какво се изразява тази “Апава” - “Игра във Водите”. Тя е един опит да се ритмизира с определен набор от вибрации и подтикне към еволюция, тази първа форма на планетарният земен живот.

(11) Накрая те започнали
да дразнят Чулман –
и тогава той решил
да се отърве от съжителството им.

Животът получил своят старт във водите на Земята няма да остане само в своите първични подводни форми, той ще продължи да се развива и то във вертикал. Важното е, че “Сказание за Чулман” обвързва устрояването на планетата ни със самият стремеж на Животът да се развива на нея, което определено ни свидетелства, че нашата планета Земя ще се променя и за в бъдеще с развитието на планетарният живот, който към днешна дата е изразен чрез човекът.


(12) Излязъл от морето
и помолил Тангра да
освети вместо морето
онова, което е над морето.

(13) Всевишният наредил на Мар
да бъде Слънце,
а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...

(14) Всевишният заръчал на Курган
– най-свирепия алп –
да следи за правилността
на изгревите и залезите.

(15) Ако Мар по някаква причина
започвал да закъснява,
Курган го настигал
и жадно го поглъщал.

(16) Сетне Тангра освобождавал Мар
от търбуха на Курган,
но това било за тархана
страшно и унизително.

“Сказание за Чулман” ни казва,че животът на планетата Земя е възхождал подобно на заровеното в почвата семе - поетапно вертикално, т.е. спираловидно-етажно. Всеки вертикален етап е създавал хоризонтално ниво, в което е развръщал своите форми и след достигането на пределът на нивото е следвал нов вертикален етап. Общото усещане е за въздигане с усложняването на формите във всяко едно от нивата. Влязъл в морето, сега Чулман се издига над него, отново за да твори, да твори в пространството над водната бездна. Това е моментът, в който в най-ранният ведически пласт се появява божеството Варуна. В подводието, Чулман е Нараяна с издигането си над водите става Варуна.
Моментът е ключов, защото следващият стих ни свидетелства, че това е етапът, в който протослънчевата ни система, става днешната и позната ни Слънчева система

(13) Всевишният наредил на Мар
да бъде Слънце,
а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...

Звездата-протослънце Мар достига днешните си физически характеристики и се превръща в Слънце, а двойната планета Венера се разпада, защото Земята със своята гравитачност и по силата на наличният в нея, живот, “открадва” вече мъртвата Венера Б (Бозби) и тя става нашата Луна. Това го тълкувам така, опирайки се на факта, че Луната е упомената за първи път в Сказанието, чак сега. Развой, който, едва ли, обаче ни изненадва, ако сме чели внимателно досега стиховете от Сказанието. А и съвременната наука съвсем резонно го допуска: “ Земята си откраднала Луната от Венера”
https://megavselena.bg/zemyata-si-otkradnala-lunata-ot-venera/
Разпадът на двойната Венера е част от процесите на еволюция на Слънчевата ни система, но превръщането й в наша Луна е важен момент, защото за първи път, Тангра повелява на Умай Биче Артимас да изпълнява планетарна роля свързана със еволюцията на животът на планетата Земя “а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...”
Този разпад на двойната Венера със сигурност не е минал без своята “катастрофичност” и е довел до дълбоки промени и в самата Венера А (Турун Аби Артимас) превръщайки я в днешната планета Венера с днешните физически характеристики, като първите промени със сигурност са били във въртенето на планетата, начинът по който е ставало това, а вероятно и в наклонът на оста й, тъй като общият център на тежестта на двойната планета Венера е изчезнал.
“ Една интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на Земята; Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити (5,001 Венерини дни между две последователни сближавания). Този ефект може да се обясни с приливния ефект на Земята върху Венера, но може и да е просто съвпадение.”
https://bg.wikipedia.org/wiki/Венера_(планета)

„Тази разработка показва колко важни могат да бъдат приливите и отливите за прекрояване на ротацията на една планета, дори ако този океан съществува само за около 100 милиона години, и колко ключови са приливите и отливите за превръщането на планетата в обитаема.“
С други думи, приливната спирачка може да е причината Венера да се превърне от свят, покрит с океан, който би могъл много добре да поддържа и живота, в гореща, адска среда, където нищо не може да оцелее.
https://megavselena.bg/izsledvane-pokazva-kak-venera-se-e-prevarnala-ot-raj-v-ad/

Нещо подобно е и положението на Луната, днес

“ Луната е „запечатана“ със Земята, което означава, че орбиталният период на Луната съответства на нейния ротационен период. Отнема около месец, за да може и Луната да се движи около Земята, както и да се върти около оста си. Ефективно това означава, че една и съща страна на Луната винаги е изправена пред нашата планета. Ето защо, когато надникнете през телескоп, кратерите и другите елементи на повърхността на Луната винаги са на едно и също място. ”

https://megavselena.bg/ako-ste-na-lunata-izglezhda-li-che-zemyata-minava-prez-fazi/

Превръщането на Венера Б (Бозби) в наша Луна е неслучаен процес, защото венерианският живот не може напълно и веднага да скъса с майчините си корени. На него му е нужна, все още майчината гръд, защото той е още твърде млад на една млада планета, каквато е Земята, а носи в себе си, все още цялата венерианска енергитичност, която трябва да бъде хармонизирана с земната такава. Такава е ролята на Венера Б-Бозби като наша Луна, затова въздействието й върху планетата Земя и животът на нея е огромно. Тя е като ретланслатор и посредник, който хармонизира тези две планетарни вибрации и прави възможно развитието на животът на Земята. Когато животът на Земята е става все повече земен и започва да се отдалечава все повече от своите венериански корени, Луната е започнала бавно да се отдалечава от Земята.

Излизането на Чулман от водата и споменаването на Мар като Слънце, а на Турун Аби като осветяващата Луната, едва ли е случайно. Според мен тук е кодирано познанието за първият “тектоничен спазъм” на нашата планета, т.е. началото на нейната тектонична дейност, такава, каквато я познаваме днес и която знаем е много важна за наличието на животът на планетата, какъвто го познаваме днес и привличането на Венера Б като нашата Луна играе значима роля в тези процеси.

(14) Всевишният заръчал на Курган
– най-свирепия алп –
да следи за правилността
на изгревите и залезите.

(15) Ако Мар по някаква причина
започвал да закъснява,
Курган го настигал
и жадно го поглъщал.

(16) Сетне Тангра освобождавал Мар
от търбуха на Курган,
но това било за тархана
страшно и унизително.

На средното парче от алпът Булут (Големият Бик), а именно Курган, чак тук е упоменато каква ще бъде ролята му. И тя е много важна, защото е в пряка връзка със сътворението на Земята, възникването на животът на нея и неговото по-нататъшно развитие, както и за стабилността на Слънчевата ни система с новосътвореният й член, а именно планетата Земя. Явно е, че самото наличие и позициониране на Земята като планета и възникването на животът на нея, държи цялата Слънчева система в едно особено възбудено енергитично състоние, което само по себе си е нестабилно състояние и тогава, знаем, че, всяка една такава система, изградена не от тъмна материя се стреми към своето, най-стабилно състояние, което е състонието с най-ниска енергия. Но,явно е, че преминаването към това състояние, застрашава животът на Земята. За да остане Слънчевата система в това възбудено високоенергийно състояние е нужна допълнителна сила, която да поддържа това установеното статукво и да бъде такава, Тангра възлага на алпът Курган. Той играе точно тази роля, която играеше протозвездата Тур в тройната протослънчева звездна система. Той е пазител и съхранител на законите, по които функционира Слънчевата ни система и същевременно техен коректор и възстановител, когато се наложи, т.е. той има една доста динамична функция и широк спектър на действие като алп. Както ще се види, по-нататък в Сказанието, той ще влезе в тези си свои функции поглъщайки и Мар и Умай. Идеята на това “поглъщане” е всъщност активирането на стопиращи, съханяващи и коригиращи сили, които да спрат развръщането на хаосът и разрушаването и “замразяват” Слънчевата система във вид, от който после лесно може да бъде възстановена от Тангра. Курган е прототипът на гръцкият Кронос (Времето), но както виждаме, в древнобългарската теогония, поглъщането на боговете не е заради заплахата от оспорване за собственият му трон и царуване, а заради нарушението на порядъкът установен от Тангра. Това е много важно да го отбележим. Със сигурност, можем да твърдим, че алпът Курган е Силата, която пази вариациите на наклонът на земната ни ос в граници, такива, че да осигурятъ съществуването на планетарният живот.



(18) Но когато било осветено за пръв път
това, което е над морето,
видял Чулман,
че то е пустинно.

(19) Помолил той Тангра
да направи живописно
това, което е над морето –
и Всевишният изпълнил молбата му.

Представите на съвременната наука за ранното минало на Земята са коренно различни, от посоченото в „Сказание за Чулман“. Те са накратко следните:

„ В началото не е имало нито атмосфера, нито хидросфера
Първоначално атмосферата е била много рядка и нямало почти никакъв вятър. По това време не е имало вулкани, които да изхвърлят лава, не е имало фонтани с водни пари и газове. Земята е била без океани, морета, без реки или ледници, все още изобщо не съществували атмосфера и хидросфера. В интерес на истината, повърхността е изпускала водна пара, но само след части от секундата е била поглъщана от порестия реголит.
В материала, от който е създадена Земята, е имало големи количества вода, но водните молекули се откъсвали с лекота от земната гравитация - по онова време тя е била по-слаба отколкото днес. Водородът и хелият непрекъснато изтичали в космоса.“

Както видяхме, древнобългарските познания не споделят тези днешни представи! Според тях, нашата планета, още със създаването си е водна планета!
Интересното е, обаче, че познанието на днешната наука започва да върви в тази посока след откритието на едни циркониевите зърна в Западна Австралия и изследването им през 2014 г., което показва:

„ Ново изследване от началото на 2014г. потвърждава, че циркониевите зърна, събрани от Западна Австралия, в района Джак Хилс са кристализирали заедно с образуването на земната кора преди около 4.374 милиарда години. Те свидетелсват, че до този момент в своята история, Земята вече е имала охладена и твърда повърхност. Има следи, че те са били в контакт с вода в течно състояние, което предполага, че по това време на Земята е започнало образуването на океани и морета и в крайна сметка вече е имало условия за възникване на живот.“

https://nauka.offnews.bg/news/Nauki-za-Zemiata_15/Kak-se-e-obrazuvala-Zemiata-i-nejniiat-spatnik-Lunata_280.html

Чак, когато животът възниква в океанът на водната планета Земя и се оформя една подводна биосфера, се отива към сътворяване на видимото небе

(20) Отначало Тангра създал
видимото небе – Небесния Купол,
а над него създал
още осем невидими небеса.

Тук виждаме концепция и конкретика коренно различни от повечето митологични представи на народите по светът, където преди да се сътвори, каквото и да е друго се сътворяват земята и небето. В Тенгриянството, обаче не е така. Сътворението на видимото небе е след като е сътворена планетата Земя и животът на нея е започнал, макар в своята първоначална фаза. Тогава Луната се появява като спътник на Земята, тогава започва и устрояването на атмосферата на планетата, защото както виждаме от този стих, на който никой няма да обърне достатъчно внимание и ще го неглижира, а християните ще ни обвинят в „езичество“, (защото почитаме някакво си сътворено небе), е, че Тенгриянството прави много тънка разлика между Тангра като Небе, символ на Абсолютът и видимото небе на планетата Земя, наричайки го Небесен Купол! Сътвореното небе, атмосферата на планетата не е Тангра като Небесност! Едното е Небесният Купол, а другото необозримостта на Абсолютът! Интересното е, че тук понятийността на „Сказание за Чулман“ напълно съвпада със запазените до наши дни, архаични български представи за небето. Например: „Небе – капак, връшник на Земята. Според народнохристиянският мит Господ направил Земята много по-голяма от небето и затова не успял да го захлупи отгоре й. Едва, когато разтърсил земната твърд и я понадиплил, поставил съвсем ниско над нея небесният похлупак“. (Българска митология. Енциклопедичен речник. Стр. 226). Както виждаме понятийността е една и съща. В крайна сметка, обаче излизането от водите на Чулман (Варуна) и устройването на пространството над тях, създаването на атмосферата, видимото небе е последващата фаза на животът на планетата, в която той преминава и за която е нужен вече „покривът на къщата“, която да пази животът извън водата от онези космични влияния, върху планетата, които биха го направили невъзможен. Преди такава роля на „небесен купол“ е играла водната повърхност, затова животът на планетата Земя възниква първом дълбоко подводно. (В Египет, понятието „Дуат/Дат“). Сега той ще трябва да се развърне в атмосферата на планетата във въздушното и пространство, което ще се оформи, но забележете, сушата отново я няма!
Тук, тя дори още не е родена като идея!
Осемте невидими небеса над Небесният Купол в текстът не бива да бъдат гледани само метафизично, това ще е грешка, те в случаят представляват осем слоя на планетарната атмосфера, като Небесният купол играе ролята на това, което науката нарича топосфера.

(21) На няколко добри алпи
Творецът наредил да бъдат звезди,
а за Урус-Бабай
създал разнообразните облаци.

Това е поредният уникален стих в сагата за Сътворението в „Сказание за Чулман“.
Пренебрежимо малко са митологичните концепции, които в своят разказ за сътворението дават някакви сведения за това какво представляват звездите. Обикновено, разказът е за това, че са създадени от съотвеното божество – бог, богиня или сила, която ги поставя на небесният свод или изграждат тялото на Нут, както образно-символно е в египетската представа. Но, много рядко ще срещнем идеята, че звездите са алпи-светлодатели! Представа, която провидяхме и разкодирахме, още с изначалните стихове на Сказанието за алпите, верни на Мар, наречени „нарджилар“.
Тази идея, тук отново се препотвърждава. Тук, обаче е местото да кажем, че тя е коренната основа на идеята и понятието „Ах“ (вж. понятията Ка, Ба и Ах) в Египет и “Ах-Ах” (звездно небе), както и на понятията„Ан/Ану“, „Дингир“ https://www2.uned.es/geo-1-historia-antigua-universal/new%20website/IRAK/CIUDADES/protosu8.gif, „Мул“/ „Мул Мул“ в Шумер.
В крайна сметка, чрез устройването на пространството над морето като Небесен Купол, т.е. устройването в общият смисъл на физическият космос разкрива замисълът вложен в развитието на животът на планетата. Той ще бъде консуматор на светлина, докато се развива, за да стане производител на светлина, т.е. светлодател, с което отново се връщаме към акцентите на първите стихове от Сказанието, в които визирахме и апокалиптичната християнска концепция за „Новият Йерусалим“, в която отпадаше необходимостта от светлината на Слънцето и Луната.
С устройството на земната атмосфера, обаче, Тангра включва в устрояването на планетата Земя, още един алп, алпът Урус Бабай Кубар Баръс (Барс), въз основа, на който, доста по-късно, елинският свят ще гради своите митологични начала ситуирайки го като Зевс. Оттук, обаче, нататък, той ще играе съществена роля в устрояването на планетата ни, създаването на първото човечество и историческият път на Българите на Балканите (остров Крит) и по света!
„а за Урус-Бабай създал разнообразните облаци“. По този начин алпът бива поставен в йерархията на планетарното ни мироздание, като сила, която действа в топосферата на планетата ни или по-точно в средният слой на топосферата ни („ В средния тропосферен слой се наблюдава и най-честото образуване на облаци и изваляване на валежите.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0#%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0 )

С какво значение е, обаче, този слой на нашата атмосфера за животът на Земята?

„ Този слой на атмосферата играе важна роля за регулиране на земната температура, както и за разпределението на влажността. Той също така влияе върху генерирането на климата и морските течения, всички фактори, които заедно позволяват развитието на живота. Най-динамичен е долният слой на атмосферата в пряк контакт със земната повърхност. Следователно, тя формира система, която обхваща цялата планета, както с положителни, така и с отрицателни ефекти.
Благодарение на циркулацията на газовете, съдържащи се в тропосферата, земната температура се регулира и наличната влажност се разпределя. Този слой обаче разпределя и замърсителите, които хората въвеждат в него по целия свят.
Тропосферата се характеризира и с това, че е в пряк контакт с останалите сфери, изграждащи планетата Земя. По такъв начин, че осъществява газообразен обмен с геосферата, хидросферата и бисферата, като по този начин дава възможност за живот.“

https://bg.warbletoncouncil.org/troposfera-6134

Чулман като Нараяна и Варуна е Началото на Началата, но за да продължи животът на планетата ни да развръща своите форми и да ги развива са нужни и другите Начала. И идва да помогне на Чулман, великият Урус Бабай Кубар Баръс (Барс). Единният Става Много! Не е случаен фактът, че когато в Книга Битие вече се визират моментите, които пряко засягат формите на живот на планетата, а специално и човекът, не се казва „Бог създаде“, а „Да създадем“. Господ там си има помощници вече, но не там са безименни, не са конкретизирани, не е казано, кои са тези сили. Тайната е скрита....
Ясно е, че с включването на Урус Бабай Кубар Баръс (Барс) в средният слой на топосферата се подготвя условията за възникването на животът на сушата, още преди сушата да е създадена, но както ще видим по-нататък, точно този момент ще доведе до раждането на идеята за сушата от самият Урус Бабай Кубар Баръс (Барс)! Планетата започва да придобива климат и атмосфера, годни за живот извън водата на първичният планетарен океан!

(22) Решил Създателят,
че не бива винаги да свети,
а по-добре над морето
да има ден и нощ.

(23) Денят и нощта
били отначало
много дълги,
но алпите били доволни от това...

Поредните уникални стихове от Песента на Сказанието, които със сигурност, отегченият и забързан поглед на читателят би минал “по диагоналът”, но всъщност те съдържат отново много същностни познания за древното минало на планетата Земя. Още с първите редове “Решил Създателят,
че не бива винаги да свети”, ние се връщаме към идеята за Новият Йерусалим, за Създателят като Източник на Световната Светлина, само че, тук, ни се свидетелства, че Тя е изначална, но и феноменална, което ни отвежда към корените на идеята за цикличността и манвантарите (Ману-антар, между двама Ману, Ден и Нощ на Брама) съществуваща в индуизмът. И за да се подчертае, нейната преходност идва идеята за променливите величини, за денят и нощта. Разбира се, както сме разбрали вече, концепцията за Сътворението на Земята в “Сказание на Чулман” не спазва алгоритъмът на Книга Битие, с което е свикнало вече нашето юдаизирано и християнизирано съзнание, то дори не спазва цялостната му идейност. Има моменти, в които то се преплита с нея и моменти, в които напълно отлита, разграничава се и се еманципира тотално. В “Сказание за Чулман” идеята за появата на денят и нощта вследствие разделението на “тъмнината” и “светлината” не е в първият ден, тя идва, чак когато животът е възникнал в океанът на водната планета Земя (което в Книга Битие става, чак в петият ден) и е създадена земната атмосфера (небесният купол) и в този ред на мисли, тя е много по-близо, отново да подчертаем до представите за Брахма Апава в индуизмът, отколкото до юдейската представа за Сътворението залегнала в Книга Битие. Дотогава ние нямаме ден и нощ и това е едно цялостно планетарно състояние. Над морето, няма ден и нощ, защото Създателят винаги свети, както няма още суша. Това искам още веднъж да го подчертая. Това ме кара бързо да излезна от метафизичните измерения на това що е то тъмнина и светлина и да навляза в астрономическите такива. Нима ранната планета Земя е била такава? Нима не се е въртяла около оста си, че да няма ден и нощ? Възможно ли е описаното в “Сказание за Чулман”, ранно състояние на планетата ни?
Най-вероятно епосното описание ни свидетелства за начин на въртене на планетата ни в ранният период от нейното създаване, в което няма смяна на ден и нощ. А когато няма смяна на ден и нощ, нашето съзнание, не би и констатирало наличието им. При какви условия, обаче може да се случи това? Според астрономията, това, може да се случи, само когато планетата ни се завърта около оста си за същото време, за което прави и една пълна обиколка около Слънцето, т.е. 365 дни! Това е невероятно сензационно и е в пълно противоречие със съвременните научни познания за древното минало на планетата ни, тъй като науката смята, че преди милиарди години едно де нонощие на Земята е било само 12 часа, т.е. в миналото си, Земята се е въртяла много по-бързо около оста си, отколкото днес. Но, за “Сказание за Чулман” е било точно обратното – преди милиарди години Земята се е въртяла изключително бавно около оста си, дори по-бавно от днешната планета Венера и в тоя ред на мисли определено е притежавала повече венериански и уранови планетарни физически характеристики.
На какво би могло да се дължи това? Най-вероятно на това, че е нямало суша, повърхността на планетата е била 100% вода и на голямата близост на Луната (т.е. Луната в древността е било много по-близо до Земята), която според днешната ни наука е причина за забавянето на въртенето на Земята, т.е. ако приемем написаното в Сказанието за истинно верното, то в бъдеще, времетраенето на денононощието ще намалява, а няма да се увеличава, както смята, днес, науката ни. Този, все повече забързващ се планетарно ротационен динамизъм, можем да си обясним с все по-бързата планетарна еволюция на животът на планетата ни, а, както знаем в Новият Йерусалим “И нощ не ще има там..., т.е. ще се върнем към онзи момент, подсказан ни в Сказанието, че “Създателят винаги ще свети”...

(23) Денят и нощта
били отначало
много дълги,
но алпите били доволни от това.

Следващият стих също толкова уникален като другият, буквално ни информира, че макар на планетата ни да е започнала смяната на денят с нощ и обратно, то тази смяна не е имала нищо общо с днешната като времетраене, а днес, подобно нещо можем да срещнем единствено на полюсите на планетата ни и полярните области (вж. Бяла нощ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 и Полярен ден https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD ) с тази разлика, че в миналото й те са били характерни за цялата планета. Това говори, че освен увеличението скоростта на въртене на Земята около оста си, което ставало вече много по-бързо от времето, за което обикаля около Слънцето, много дългият ден и нощ, най-вероятно се дължат и на различният наклон на оста й от днешният, който вероятно е достигал близо 45 ° (градуса), в отлика от днешният, който е 23.4 °. Тогава денят и ноща са имали времетраене от шест месеца, а планетата ни, очевидно е имала характеристики близки в някои параметри до тези на Венера и Уран, т.е. това е била една съвсем различна Земя като планета от тази, която е дом на днешният човек и съпровождащите го животински и растителни видове. Начатъкът на днешният земен планетарен живот е тогава е бил още в първичните си форми и видове, дълбоко във водата на планетарният океан, а единствената цивилизационна общност, която е обитавала и океанът и атмосферата на планетата са били алпите, някои, от които са били и част от завършилият своята венерианска планетарна еволюция, живот. Затова е казано: “но алпите били доволни от това”. Този първоначален вид и състояние на Земята са били идеални за обитаването й от алпите и реализацията на техните творчески планове, желания и стремежи, които са планетарните пулсации на Абсолютното. Затова в Книга Битие


(24) С няколко други алпи
Чулман се заселил на клона до морето,
но скоро и тук
му станало скучно.

(25) Помолил Чулман Всевишния
да създаде за него
някакви другари,
за да му бъде по-весело.

(26) Създал Тангра за Чулман птиците –
но те не оставали дълго при него:
постоянно отлитали по своите си работи,
а и се боели от алпите.

(27) Много алпи се забавлявали
с лов на птици, а Урус-Бабай дори
създал от пленените патици
един въздушен остров – Сувар.

(28) Птиците, свързани една с друга,
носели по Небето в облаците
спящия върху тях Урус-Бабай
или плавали с него по морето.

Планетарната творческа динамика на Тангра в лицето на Чулман е нестихваща, създаването на животът продължава етажиращо възходящо във вертикал, създавайки съответните биологични ниши по хоризонталът. Излезлият от водите на планетарният океан Чулман е основанието животът да бъде пренесен и да възникне и в най-ниските области на топосферата (най-долният пласт на земната атмосфера). Имаме нещо подобно на матрично копиране на животът създаден чрез Божественият Лъч в дълбините на океанът, само че, сега във въздухът. Първата форма, първият израз на животът в тази сфера на планетата са птиците. Те най-вероятно са били основно водоплаващи, тъй като на планетата не е имало суша. Според официалната биология, обаче, те са доста по-късни и възникват едва през юрският период и кредата на мезозойската ера и определено са свързани с развитието на земната суша. За “Сказание за Чулман”, обаче, това не е така, защото периодът, в който е описано създаването на птиците е епоха преди мезозоят въобще, в който планетата е изцяло водна. А тя е водна, както разбрахме, според новите открития още от епохата на хадея https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9 Водната повърхност е играла ролята на суша и местообитание за размножаване на новосъздаденият биологичен вид - птиците, затова във всички митологични концепции за сътворението на светът, яйцето се снася във водата на първичното море или океан и от него започва Сътворението. Това, според “Сказание за Чулман” не е митологична алегория, а е било биологична реалност! Естествено е, науката биология, да я “заболи главата” от подобно твърдение! Но е факт, че “Сказание за Чулман” слага появата на птиците, подчертавайки един вид водоплаващи – патиците, не в късната креда на мезозоят, а на границата на хадеят с архаят или по-точно еоархаят, неговият първи период (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B9 ) . Защо? Защото със създаването на птиците или по-точно на патиците (които се слагат от науката в краят на периода креда на мезозоят https://studyboom.ru/bg/the-end-of-the-mesozoic-brief-information-about-the-mesozoic-era/ ) се ражда и първата идея за сушата, първият творчески план за нея! Разбира се, науката биология, когато слага възникването на патицата в краят на този период, тя борави с намерените фосили на сушата, които обаче се създават и запазват до наши дни при подходящи условия. А когато е нямало суша, как да намери техни фосили?
Развитието на животът на планетата Земя е едно непрекъсато търсене на общение на Абсолютното със самото себе си в елементите на сътворението, т.е. различните форми на материята, от която е изградена и планетата и в това общение, то едновременно се намира и общува и същевременно – не! Това поражда, Вечната Творческа Неудовлетвореност, която сменя “Со Хам Асми” – “Аз Съм Това” с “Нети нети “ – “Не това, не това” https://bg.vvikipedla.com/wiki/Neti_neti и по този начин изявява животът на планетата във все по-нови и многообразни форми. Но този способ на проявление на Животът не е меродавен...

(26) Създал Тангра за Чулман птиците –
но те не оставали дълго при него:
постоянно отлитали по своите си работи,
а и се боели от алпите.

И докато очакваме смяната на поредното “Со Хам Асми” – “Аз Съм Това” с “Нети нети “ – “Не това, не това” и изявата на животът чрез друг планетарен елемент и нова друга форма в демиургичният планетарен процес влиза и алпът Урус Кубар Бабай, който сменя моделът на творене и проявление формите на животът

(27) Много алпи се забавлявали
с лов на птици, а Урус-Бабай дори
създал от пленените патици
един въздушен остров – Сувар.

(28) Птиците, свързани една с друга,
носели по Небето в облаците
спящия върху тях Урус-Бабай
или плавали с него по морето.

Урус Бабай Кубар не отхвърля новата форма, както би направил Чулман, за да потърси друга, а развива потенциите, т.е. вложените качества и възможности, които тя носи. От пленените патици, той създава въздушният остров Сувар, т.е. развива условията на земната топосфера в такава посока и характеристики, които биха могли да благоприятсват и поддържат животът в земният елемент - сушата. Да отбележим, много важното, земната суша, първоначално е една зародишна въздушна идея, която маркира фундаментите на земният елемент и начинът на бъдещото протичане на тектоничната активност на планетата свързана с появата на островите и континенталната суша. Урус Бабай с въздушният остров от патици Сувар и неговите хоризонтални и вертикални движения маркира и двата полюса, двата контрапункта на земната суша – островът (суша над водата) и планинският връх (суша в небесните слоеве) създавайки по този начин идеята за земният релеф състоящ се от планини с техните върхове, хълмове и равнини. По този начин чрез алпът Урус Бабай Кубар, алпите стават все по-планетарни и все по-земни, първият разум на планетата Земя и първата цивилизация, ако можем да употребим тези два термина в случаят. Това е една небесна цивилизационна общност далеч предшестваща днешната човешка цивилизация, но явяваща се неин прототип и създател.
Интересното е, че носител на идеята за земната суша, става една водоплаваща птица, каквато е патицата, но ен само това, както ще видим, по-нататък, тя ще е и активен участник в създаването й под формата на алп бика. В този ред на мисли, първата вахана (ездитно животно) на алпът Урус Кубар Бабай е патицата, тъй както в индуизмът, ездитното животно на Брахма е лебедът.
Разбира се, подвижността на въздушният остров от патици Сувар горе в облаците маркиращ идеята за планинският връх, по един много тънък начин ни свидетелства, че наклонът на земната ос е започнал да се променя

(29) Доволен от делото си, Урус-Бабай
поканил да му гостуват на Сувар
своите братя Субан и Чулман,
а също и сина на Булут – Джил Ерирей.

(30) Джил понякога помагал на птиците
със своето духане,
за да се движи островът по-бързо
и да се радва Урус-Бабай.

(31) Чулман харесал
това подобие на суша и той решил
да създаде сред морето
вече твърдата суша.

Планетата Земя, все повече се превръща в едно обичано от алпите място във Вселената, устройвано от тях за самите тях. Човекът е още много далече. Той още не е потърсен като форма на общение на Тангра със Самият Себе си. Урус Кубар Бабай кани в своят Дом Сувар, алпите Чулман, Субан и Джил Ерирей. Това, групиране на Планетарните Сили на Тангра в един Дом, не е никак случайно. И четиримата ще имат, впоследствие своята съществена роля в животът на земната суша и българската племенна общност.
Присъствието на Джил Ерирей под формата на бриз, ни свидетелства, вече за устроената планетарна атмосфера в подходящите характеристики за появата и съществуването на животът на земната суша (климат), както ни свидетелства, че планетарните промени се ускоряват, планетата ни започва да се върти все по-бързо около оста си и нощите и дните да намаляват като времетраене, всичко се забързва, честотите на вибриране увеличават своята стойност, макар ъгълът на наклонът на планетарната ос да продължава да намалява и да варира в посока на днешната му стойност, която също е вариационна и не бива да се приема за константа. Със Сувар, започва постепенно да се установява, онзи тип планетарна тектоничност, позната на науката днес – приплъзването на тектоничните плочи и континенталният дрейф. Самият остров Сувар и неговото движение е символ на това. Дотогава Земята е подобно на много други планета от Слънчевата система с тектониката на една единствена тектонична плоча https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0 . Може би, самото забързване оста на въртене е предпоставка за възникването на подобен тип тектоничност, но самата поява на Джил като допълнителен мотор на Сувар, за да се движи по-бързо ни свидетелства за началото на тези процеси.
Най-важното и епохалното, обаче, което преобразява планетата Земя е възникването на идеята за земната суша! Творчеството на Урус Бабай Кубар подбужда в Чулман друг вид творческа екстатичност, а именно тази на прозрението! Възможността да създадеш нов живот и нов бит като родиш една нова идея. Животът над океанската водна повърхност не се отхвърля “нети, нети”, а се превръща във фундамент на следващото ниво

(31) Чулман харесал
това подобие на суша и той решил
да създаде сред морето
вече твърдата суша.

Нека отбележим, идеята за земната суша е да бъде създадена “сред морето”, след като е била родена визуално като идея във въздушният елемент на земната топосфера. Това впоследствие влиза в структурата на умът и желанието на “вътрешният човек”. Идеите идват от светът на Първопричината, минават през абстрактният ум, който създава представата за тях, преминават след това през конкретният (рационален) ум, който създава образите им, тези образи получават своята материално-енергийна форма в светът на желанията и се овеществяват като зрима битийна реалност във физическият. Именно затова Чулман от Първи става Втори в този момент от планетарното домоустрояване и работи субординирано под Урус Кубар Бабай. Затова е казано “Чулман харесал това подобие на суша”, а не “Чулман видя, Чулман прозря или Чулман се досети, че...”, макар този момент да изразява именно това, но го изразява във водният елемент, прозрението на Чулман е взорът на астралните ни очи. Затова, употребената дума е “хареса” именно, за да се подчертае преминаването на идеята за земната суша от образ към форма, от светът на конкретният ум към светът на желанията или да се подкаже, че материята на планетата става “по-твърда” и все “по-груба”


(32) Отишъл Чулман при майка си
и я попитал как да направи сушата.
Умай-бийче му казала:
“Нека стрелата намери отговора!”.

Епохалното в този стих е, че за първи път в планетарното домоустройство се включва Женският принцип. Той се включва чак, сега, когато трябва да бъде създадена земната суша! За разлика от много други, митологични представи, където той е изначален! Преди това, ние го срещахме, единствено в устройването на протослънчевата ни система и нейното развитие, но в създаването и устрояването на планетата Земя го срещаме чак, сега и то в моментът, в който идеята за земната суша трябва практически да бъде реализирана на една изцяло водна планета. Умай Биче, обаче, също не знае как, но предлага решение: “Нека стрелата намери отговора!”

(33) Тя затворила очи
и стреляла с лъка:
стрелата полетяла надалеч
и се скрила от поглед.

Това е великото на интуицията, че тя не знае предварително нещата, но винаги намира отговорът, защото затваря очите на желанието и очите на умът. Именно стрелата е символът на интуитивното виждане, наречено прозрение, онази сетивност над сетивността на желанията и умът.
Уникалното на “Сказание за Чулман” е, че то ни дава знание, не просто как е извършено сътворението, но и подробни свидетелства, как алпите са го направили, какво са изпитвали, какви “терзания” са имали, т.е. цялата богата палитра от вибрации - дадена е възможността човекът да се учи от тях. За разлика от написаното, например в Книга Битие, където Божието Творчество е алегория и тайнство.

(34) Прибрала стрелата алп-биката,
Която в образа на жаба
живеела в извора Тиджа
и затова я наричали Бакал и Тиджа.

(35) Дошла със стрелата
Бакал при тях
и казала на Бадж-Турун:
“Аз ще ви помогна!.

(36) Но за да дам
правилен отговор,
трябва да пийна
от опияняващата напитка на мъдростта.

С интуитивната въззримост на Умай Биче, женският домоустроителен принцип получава още един свой израз, алп биката Тиджа, която е под формата на жаба. Този мотив ще срещнем като основен сюжет в приказката
“Царкинята Жаба” https://montanalib.weebly.com/104410771090108910821080-10871088108010821072107910821080/5060758 , но вече в съвсем друг контекст.
Но, алп бика под формата на жаба ще срещнем, най-ярко откроен в Египет. Това е богинята Нунет/Наунет. Вж. Нун и Наунет https://en.wikipedia.org/wiki/Nu_(mythology); https://riordan.fandom.com/wiki/Naunet ;
http://egyptian-gods.org/egyptian-gods-naunet/

Този мотив в “Сказание за Чулман”, в който алп биката жаба Тиджа или Бакал, кореспондира с най-ранният пласт на египетските божества – Нун и Нунет. Това за мен е без всякакво съмнение, защото и там Нунет играе точно тази роля именно в контекста на създаване на земната суша от първичният океан. С тази разлика, че в древнобългарският алпски пантеон, алп биката Тиджа, първоначално е повече самостоятелен творчески персонаж, втори аспект на Женският принцип, един вид, творчески преобраз на самата Умай Биче. По-късно след създаването на хората и получаването им на “образът на Мар”, Тиджа ще стане жена на Чулман, т.е. ще се оформи двойката Нун-Нунет, каквато е в Египет. Тук при сътворението на земната суша, Чулман и Тиджа са във взаимовръзка, която е творческа, а не битийна. И наистина, семейство, което се е събрало за творчество, а не просто за удовлетворяване на битийност и страст е вечно и нерушимо!


Най- интересното за мен е начинът, по който е символизирано началото на създаването на творческата суша. Това е символизирано чрез едно животно, което като биологичен вид, в повечето случаи е земноводно, т.е. творчеството на Умай Биче чрез лъкът и стрелата извиква на живот форми, които са хибридни, т.е. могат да живеят и в двете среди – водната и сухоземната. Колко финно е подсказано, че в този период от планетарното развитие се появяват първите земноводни. Огромният проблем тук, отново е хронологическото разминаване с представите на съвременната наука, кога възникват първите земноводни. Съвременната наука, според намерените фосили ги позиционира в девонският период на палеозоят(вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BD и още “Как рибите се научиха да ходят” http://bgchaos.com/511/polemics/unintelligent-design/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%82/




“Сказание за Чулман” слага тяхното наличие, още изначално на границата на еоархаят с палеоархаят, времето на възникване на древната суша на планетата!

(36) Но за да дам
правилен отговор,
трябва да пийна
от опияняващата напитка на мъдростта.

Това е един много интересен момент. Стрелата на Умай е уловена от Тиджа (т.е. прозрението носи мъдрост), Тиджа притежава знанието как да бъде създадена земната суша, но общо, не и в подробности. Нужни са нещо като “подробни технически инструкции”. Именно това ни говори необходимостта от “правилен отговор”. Тези познания, тези “технически инструкции” се съдържат в “напитката на мъдростта”! Къде, обаче е тази напитка?

(37) Тази напитка се пази в гобето
в двореца на Мар
в седмата стая на неговите покои
и се нарича гобе или шам.

(38) Ако искаш да чуеш
Отговора ми на въпроса на Чулман –
върви и ми донеси
тази напитка!”.
Очевидно е, че създаването на земната суша е доста сложна работа и не е по силите на нито един алп. Затова е нужен творчески екип от алпи и той се създава, като към него постепенно пряко или косвено ще се прибавят и други алпи. Още по-интересно става, че по отношение процесите на възникването на земната суша се включва и нашето Слънце, алпът Мар! Става ясно, че въпросната напитка на мъдростта е течност в съд, който се нарича “гобе”, а напитката се нарича или “гобе” по името на съдът (чаша, вж. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/goblet ) или “шам”. Тук лесно бихме могли да направим аналогии с амритата в индуизмът, но гобето с шамът в случаят не е “питие на безсмъртието”, а “питие на мъдростта” , питие на познанието и идейни аналогии можем да му търсим по-скоро с изворът на мъдростта (Мимисбрун https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%BD ), пазен от великанът Мимир и шумерските Ме – божествените сили, правила, закони, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5 с тази разлика, че те се съхраняват от Енки в Абзу (първичният океан), докато гобето с шамът се пази в седмата стая на дворецът на Слънцето, алпът Мар, който се намира на един от клоните на Бой Терек (Световното дърво).
Трябва да отбележа, че в шумерската епична поема за Инана и Енки, има един епизод, в който богинята Инана излъгва Енки, да й даде всички свещени Ме. За целта, Енки изпраща различни водни същества, за да ги донесат. Първото от тях, което праща е жабата.
Както виждаме и в “Сказание за Чулман” , жабата е пряко свързана с въпросните тайнства, с тази разлика, че в Сказанието, не тя отива да вземе гобето с шам, а праща Умай Биче Артимас. Въобще, алп биката жаба Тиджа става ръководител на творческият екип от алпи за сътворението на земната суша.

(39) Отишла Турун-Аби в двореца.
А онези седем стаи
не били в нейната половина
и се пазели строго...

(40) Пазачите поискали от нея
подаръци, за да я пуснат
и Умай-биче им дала
всичките си украшения и дрехи...

(41) Накрая тя влязла
в седмата стая –
а там пирувал Мар
със строителите на своя дворец.

(42) Те се казвали Шахтар и Тахтал
и били крилати –
Мар им намерил крила,
за да работят по-умело и бързо.

(43) Иначе дълго трябвало те
да мъкнат отдалеч небесните камъни,
от които строели двореца,
на клона, където бил строежът.

(44) Строителите били пияни,
както и техния домакин.
Видели те Умай-биче без дрехи –
и изгубили дар-слово.

(45) Използувайки тяхното объркване,
Турун-Аби бързо взела гобе-то
и се върнала с него
при Чулман и Тиджа.

Честно казано, четейки тези стихове, ако притежаваш елементарна митологична култура, дори само на ниво четене на митологиите на древните народи, няма как да не видиш, че това е същият мит, който срещаме и в Шумер, а именно “Инана в подземният свят”. Но... Оттук започват вече “но”-тата, между двата има разлики.
Отиването на Инана в царството на сестра й Ерешкигал е със съвсем различна цел и тя не е сътворението на земната суша, нейното слизане в подземният свят, по-скоро бихме го асоциирали със слизане към земното ядро на планетата ни. Неслучайно в стихотворната форма на митът са употревбени изрази като “земните недра” и “утробата на земята”, докато Умай Биче Артимас не прави слизане, а качване към дворецът на Мар, нещо, което може да оприличим като пътуване към ядрото на Слънцето. Умай Биче постига целта си, докато Инана – не. За Инана ще трябва да се пожертва друг, за да бъде пусната от царството на сестра й. Най-интересното е, че и в двата случая, двата женски божески персонажа биват разголени, те остават без инсигниите на властта си, бижутата си и без дрехите си, но докато Инана е унижена от сестра й, красотата на Умай Биче омайва работниците на съпругът и Мар и тя успява да открадне съдът с напитката шам и да се върне с него при Тиджа.
Защо са обаче тези странности и в двата мита? Защо Инана трябва да мине през 7 врати за стигне сърцето подземният свят, а Умай Биче Артимас през 7 стаи в половината на дворецът на Мар, при което и двете ще бъдат буквално “разжалвани”, за да се превърнат буквално в обикновени земни жени? Този символизъм и в двата мита е много странен, но, ако приемем, че вратите през които минава Инана са 7-те слоя на планетата ни до земното ядро, а стаите през, които минава Умай Биче Артимас са 7-те слоя на Слънцето до ядрото му, тогава нещата добиват по-ясен смисъл (напр. Строеж на Слънцето. 1. Ядро 2. Междинна зона 3. Конвективна зона 4. Фотосфера 5. Хромосфера 6. Корона 7. Петна...) Тогава всеки слой си взема необходимото, което му принадлежи, а златото, например е един от тежките елементи, които са в съставът на Слънцето заедно с уранът.
Другото интересно е “Генерирането на енергия чрез ядрен синтез в ядрото се променя с разстоянието от центъра на Слънцето. В центъра теоретичните модели го оценяват на приблизително 276,5 W/m3,[32] плътност на производството на енергия, по-близка до метаболизма на влечугите, отколкото до термоядрена бомба. Върховото производство на енергия в Слънцето е сравнимо с топлината, генерирана в активен компостен куп. Огромната отделяна от Слънцето енергия не се дължи на голямата концентрация на генерирането, а на големия му размер. “ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5
Този факт, може би ни подсказва, защо именно алп биката Тиджа под формата на жаба ще поиска гобето с шам от покоите на Мар (Слънцето), а не самата Умай Биче Артимас, макар и негова съпруга!
Парадоксалното е, че създаването на земната суша изисква пътуване до ядрото на Слънцето, сякаш имаме вид научен изследователски поход за неговият строеж, механизмите на функционирането му и т.н. или тяхното припомняне, актуализиране за параметрите на планетата Земя, а знаем, че всяка една планета е една нереализирана звезда, както и това, че плътността на слънчевото ядро е “ 6,6 пъти по-висока от плътността на осмия, най-плътният метал на Земята, а температурата достига 14 милиона градуса по Целзий.” https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Kakvo-shte-se-sluchi-ako-parchentce-ot-Slantceto-popadne-na-Zemiata_93266.html?allr=&order=ASC ., т.е. идеята за земната суша е екстракт, извлек от моделът на слънчевото ядро! Това е невероятно като познание за съвременната наука, защото преобръща господстващите представи за слънчевото ядро! Разбира се, има съвременни учени, чиито теории са твърде близки до написаното в “Сказание за Чулман”, например

“ Босколи смята, че това е ключът към разгадаването на образуването на звездите. Облакът водород, сгъстяващ под действието на гравитацията, се оказва слаба кандидатура за нова звезда, но същия облак, но завъртян по начин, подобен на опита на Ранк би дал интересен резултат - обект, чиято външна температура се покачва непрекъснато, а в същото време сърцевината му става по-студена. В началото водородното ядро, при спада на температурата, ще се втечни, а след това ще премине в твърдо агрегатно състояние. Според Босколи тази маса водород ще добие овална форма при въртенето си с увеличаване на скоростта му. Температурата на ядрото би могла да стигне и абсолютната нула. “ Вж. http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=71


Тази теория е уникална, защото, както ще видим по-нататък именно “втечняването” и втвърдяването са едни от основните процеси, чрез които творческият екип от алпи ще създаде земната суша. Разбира се, присъствието на шамът с гобето от сърцевината на слънчевото ядро на Земята би представлявал особен проблем за съвременната наука, която ни казва, какво ще се случи, ако слънчева плазма попадне в нашата атмосфера и чертае апокалиптични сценарии.. “Какво ще се случи, ако парченце от Слънцето попадне на Земята” вж. https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Kakvo-shte-se-sluchi-ako-parchentce-ot-Slantceto-popadne-na-Zemiata_93266.html?allr=&order=ASC
Но, трябва да имаме впредвид през какво премина венерианската еволюция – тя премина през Слънцето и за нея слънчевата плазма не представлява онзи проблем, който би имала тя за нашият белтъчен живот, ако се намира в близост до нея, днес. Не, само това, алпите могат да я контролират на Земята. Затова:
(46) Когато Бакал отпила от шама,
и другите не се сдържали:
те също опитали шама
и всички силно се опили.

(47) Тиджа дори започнала
да пее песента “Гобе”,
а като я изпяла,
казала на Чулман и Турун-Аби:

С една дума, пиенето на слънчевата плазма, може да не е по възможностите на днешният планетарен белтъчен живот, но е определено, така да се изразя “маркова алкохолна напитка” за животът завършил своята еволюция в Слънчевата ни система. Това “питие” предизвиква творческа екстаза и дава познание за непознатото и видение на невидяното, досега. Нещо, като днешните наши алкохолни напитки, но в случаят алп биката Тиджа е първият колобър, първият шаман! А още по-интересното е, че творческият екип алпи на Земята има нужда от подобен тип екстрасензорно познание. Според мен, шамът спомага за замъгляването на небесното съзнание, за да се приложи необходимото земно знание. За него е необходимо планетарно съзнание. Смяната от едното на другото съзнание се извършва чрез шамът...

(48) “Ти, Чулмане, мъти водата,
ти, Умай-биче, дърпай нагоре,
а аз пък
ще работя долу!”.

(49) Опитал Чулман, превърнат в барадж,
да мъти водата с дългата опашка –
но му било тежко
да се държи над водата.

(50) Тук обаче, за късмет,
Появили се Шахтар и Тахтал:
Мар ги бил изпратил
за Турун-Аби като се свестил.

(51) Но защо ги бил изпратил
не успял да им каже:
обронил глава на ръце
и заспал здрав сън...

Започва създаването на континенталната суша на планетата или създаването на континенталната земна кора. До този момент нашата водна планета Земя има само своята океанска земна кора, т.е. различна геоморфоложка структура от познатата ни днес, т.е. тя ще продължава да се променя. Първият ни стих показва първоначалното разположение и видът на силите, които ще доведат до образуването на земната суша и как те ще действат, но без да е отчетена силата на гравитацията (“но му било тежко
да се държи над водата”). Интересният факт е, че позицията на Чулман е в пространството над водата, с действие във водата, там, където, той излезе, за да се създадат птиците и небесният купол, атмосферата на земята. Но, за да се създаде земната суша, той е превърнат в барадж, т.е. дракон. Това е меко казано странен символ, но не бива да забравяме, че драконът обладава и обединява и двете начала – земята и водата, като често спира или пресушава водите, за да спаси от тях земната суша особено по време на потоп; акт, който показва очевидно древната му роля във връзка със създаването на земната суша. Още повече, че аналогичен на образа на Чулман като барадж (дракон, змей) в Сказанието е драконът Кур в Шумер (например https://www.sacred-texts.com/ane/sum/sum08.htm ; http://www.blackdrago.com/fame/kur.htm ) .

Изцяло подводна е функцията само на алп биката Тиджа.
Кое, обаче ще обезсили действието на гравитацията и ще направи Чулман стабилен във възможността си да “мъти водата”?. Работниците на Мар (Слънцето), алпите Шахтар (вж. https://kartaslov.ru/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/%D1%88%D0%B0%D1%85%D1%82%D1%91%D1%80 и Тахтал (вж. https://ezotour.com/tahtaly )
Тяхното идване не е случайно, макар да е внушено представено като опит на Мар да си върне гобето с шам от Турун Аби е речено след това

(51) Но защо ги бил изпратил
не успял да им каже:
обронил глава на ръце
и заспал здрав сън...

Явно е, че Сказанието свързва създаването на земната суша и със слънчевата активност. Заспиването на Мар (Слънцето) следствие опиването с шам в дворецът му, определено е указание за ниска слънчева активност и че слънчевият минимум влияе по един недвусмислен начин на процесите на образуване на континенталната земна кора или земната суша! Тази взаимовръзка трябва да бъде изследвана от учените, защото определено е ключова за разбирането на животът в Слънчевата система. Но е факт, благодарение на “пиянството” и “заспиването” на Мар, води до включване в творческият колектив на един вече по-късен, но важен етап, два нови алпа, чиято помощ ще е от съществено значение.

(52) Строителите тръгнали с лодка,
защото докато били пияни,
крилата им не ги държали,
но докато доплавали, изтрезняли.

(53) Тиджа им наредила
да държат Чулман над водата –
сега за Чулман станало
по-удобно да работи.

Предоляването на силата на гравитацията и задържането на Чулман над водата от Шахтар и Тахтал е от същестностно и ключово значение за старта на процесът на създаване на континенталната суша. Всъщност, ако разкодираме, какво означават имената на двата алпа “Шахтар” и “Тантал” ще добием много важната информация и представа, че не става само въпрос за едно просто преодоляване на силата на гравитацията, а за позиционирането на Чулман във вертикал спрямо тогава съществуващите земни пластове и дълбочината, на която той трябва да проникне в тях, както и стартирането на процесът на изостазия и изостатично! Вж. Изостазия
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F и още “Граница на Мохорович” https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%87



(54) Започнал той да бърка и мъти
водата с дългата си опашка,
а Бакал се захванала
да събира мътилката на топки...

(55) За да мъти по-добре
опашката на Чулман,
Тиджа привързала към него
един голям башкак...

За да се образува континенталната земна кора, Чулман с опашката си трябва да пробие океанската земна кора и да достигне горната пластичната част на астеносферата вж. https://bg.warbletoncouncil.org/astenosfera-9704 и още https://bg.strephonsays.com/lithosphere-and-vs-asthenosphere-9477
Пластичната горна част на астеносферата е много важна, за да се реализира като земна суша, плаващият въздушен остров от патици на Урус Бабай Кубар, и именно тази реализация чрез мекият и пастичен слой на астеносферата създава “континенталният дрейф” т.е. плъзгането и движението на континенталните плочи, а изостатичното равновесие е едно от ключовите процеси, които хармонизират, напасват земната кора към мантията на земята; “мътилката на топки”, за която се говори Сказанието, всъщност са разтопените минерали на астеносферата или първичните й магмени стопилки https://bg.vvikipedla.com/wiki/magma. В тоя ред на мисли, ролята на Шахтар е да осигури проникването в дълбочина на опашката с башкака** (объл или яйцевиден камък) на Чулман, а на Тахтал да създаде изостатичното равновесия и по този начин да определи точното й местоположение, т.е. в кой пласт и в коя негова част под океанската земна кора ще бъде позиционирана тя, за да може въртеливото й спираловидно движение да предизвика движението и излизането на подходящият вид магмен материал на пластичната горна част на астеносферата над океанската земна кора.

“ Със сигурност сте чували за конвекционни токове на земната мантия. Тези конвекционни токове ще се дължат на факта, че топлината от едно място се прехвърля на друго чрез движението на флуид като разтопена скала. Функцията за топлопредаване на конвекционните течения са тези, които задвижват земните океански течения, атмосферния климат и геологията.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Магмената стопилка е еластична и ролята на Тиджа над океанската земна кора е да я превърне в “топки”, които допълнително да уплътни, така, че да бъдат с устойчива форма и с подходящата твърдост(т.е. да добият необходимият висок вискозитет), за да станат основният градивен материал на земната суша.

“Конвекцията се различава от проводимостта, тъй като последната представлява пренос на топлина между вещества, които са в пряк контакт.Това, което причинява конвекционните течения на мантията, са разтопените скали в дълбините които циркулират поради промени в температурата. Тези скали са в полутечно състояние, така че могат да се държат като друга течност. Те се издигат от дъното на мантията и след това стават по-горещи и по-малко плътни поради топлината на земното ядро.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Аз лично няма да се захващам в големи подробности за видът на този материал и тънкостите и особеностите на “технологията”, само ще вмъкна нещо любопитно по темата за материята на горният пластичен слой на астеносферата

“ Тази област се състои от минерални фрагменти, получени от експлозии на свръхнова, които изхвърлят слоевете на звездите чрез ударни вълни. Тези слоеве се идентифицират като маси от естествен кристал или зърна от желязо, кислород, силиций и магнезий.”

Позиционирането на Чулман над водата е постигането на изостатичното равновесие, но и важен проектантски маркер, за издигането на сушата над нея. Тази много важна дейност е поверена на самата Турун Аби, която ще я работи и свърши под формата на патица! Точно това е един от уникалните моменти в символизмът, с който Сказание за Чулман ни дава древното кодирано познание! Патицата беше освен първата сътворена от птиците, но и основен градивен елемент на въздушното подобие на суша, островът Сувар на алпът Урус Бабай Кубар! Чрез нея сега е олицетворена активната сила, която ще действа и структурира едновременно по хоризонталът и вертикалът събирайки обработената от Тиджа магмена стопилка в купчина ( създавайки “границата на Мохоровичич”)

(56) И тогава Турун-Аби
се превърнала в патица,
гмуркала се в морето и започнала
да събира топките в купчина.

(57) Накрая върхът на тази купчина
се издигнал над морето –
така се образувала сушата,
а Чулман веднага кацнал на нея.

или това, което, египетската митология нарича Татенен https://bg.jejakjabar.com/wiki/Tatenen , Първичният Хълм, Първичната Могила, който в Тенгриянството е самият Чулман, защото “така се образувала сушата,
а Чулман веднага кацнал на нея”. За мен е повече от видно, че египетската древна мисъл е сублимирала тази идея и я е развила доктринално според местните културни особености. Тук в образът на тази първа суша, на която Чулман каца като барадж (дракон, змей), можем да провидим също тъй, предобразите на Нага Двипа в Индия и Кургал – “Велика Земя”, име, с което е назоваван и самият Шумер.

“ Тъй като скалата губи топлина и навлиза в земната кора, тя става относително по-студена и следователно по-плътна. По този начин той отново се спуска към ядрото. Смята се, че тази постоянна циркулация на разтопените скали е това, което допринася пряко за образуването на вулкани, земетресения и изместването на континентите.
Освен това астеносферата е отговорна и за създаването на новата земна кора. Тези области са разположени на океанските хребети, където конвекцията кара тази астеносфера да се издигне на повърхността. Докато частично разтопеният материал пониква, той се охлажда, той информира за нова кора.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Именно това издигане на атеносферата като земна повърхност, като континентална суша се извършва от извършва от Турун Аби под формата на патица***, която пък от своя страна беше във връзка с атмосферата на Земята в епизодът със сътворението на небесният купол и плаващият остров на Урус Бабай Кубар . Ама, че объркан символизъм, би казал някой. Ами, не!

“По отношение на значението на астеносферата, можем да кажем, че тя влияе на атмосферата чрез движенията на океана и континенталните плочи. В същото време положението на континентите и океанските басейни също променя начина, по който въздухът и климатът се движат около планетата. Ако не бяха тези конвективни течения, движението, което споменахме като континентален дрейф, нямаше да съществува. Той е отговорен за образуването на планини, изригването на вулкани и земетресения.”

https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html


Климатът на планетата става напълно подходящ животът да премине на земната суша! С появата на земната суша се извършило едно пълно преобразяване на планетата Земя! Не, че изначалният творчески план на Тангра за Земята е бил несъвършен, не, той е бил развиващ се, в който Абсолютното се “включва” и “изключва” и както виждаме в по-късните етапи на домоустрояването, Абсолютното не присъства, домоустрояването на планетата ни се извършва от неговите творчески сили или ако трябва да се изразя по християнски, от неговите творчески ипостаси.

(58) Когато сушата станала достатъчно голяма,
всички алпи зарязали работата,
намерили удобно място на сушата
и отново си пийнали шам.

(59) Станало им тъй весело,
че всички заедно
започнали да танцуват
и нарекли този танц “Гобе”.

(60) За спомен от това хората
и досега танцуват “гобе”
и пекат губадия –
вкусно подобие на сушата.

(61) А нашите царе използуват печата,
които се наричат “башкак”
и носят изображението
на същия онзи башкак.

(62) А по време на молебените
всички хапват от подобието на шам-гобе –
а избраните, които сипват шама
получават званието шамбат...

(63) Наистина, някои казват,
че сушата създал самият Тангра,
докато алпите, опитвайки от шама,
заспали дълбок сън.

(64) Казват също, че когато строителите
понесли гобе-то обратно,
неволно го изтървали във водата,
защото били пияни.

(65) Мар, като узнал за това,
изпаднал в такава безутешна мъка,
че дори Хурса
го съжалил –

(66) изковал за него
ново гобе от злато и сребро.
Когато го поставили на мястото на старото,
то отново се изпълнило до ръба със шам.

Първото нещо, което творческият екип алпи ще направи, когато сушата станала достатъчно голяма е след работата да седнат всички заедно, да се напият и наядат! Познато нали? Да се пошегувам: Устроили си банкет! А може би танцът “гобе” е първият гьобек?;))) Аналогията, която искам да ви подскажа е именно онази с Книга Битие, в които след отдръпването на водите на Потопа, едно от първите неща, които Ной и синовете му стъпили на освободената суша е да си посадят лозе, да си направят вино и да се опият! Странно е, нали? Но, всъщност опиването на алпите с шамът е, за да придобият съзнанието за животът на сушата, да придобият усет за земният живот. Така една част от преминалата своята еволюционност в Слънчевата система, творческа йерархия, ще се включи доброволно в животът на планетата Земя върху земната й суша и това ще доведе до създаването на нас хората!
“Сказание за Чулман” ни свидетелства, че в изначалните времена е имало и ритуалност свързана със създаването на първата земна суша, молебени и ритуални ястия, едно от които е губадията https://daily-menu.ru/dailymenu/recipes/view/19913 , днес запазено при волжките българи https://recipe-catalog.ru/recipe/gubadia/ , аналогично на нашият родопски клин https://i.ytimg.com/vi/oW96Mb0N2fE/maxresdefault.jpg ; званието шамбат (подобно виночерпец), от която произлиза и личното име Шамбат и “башкак”-ът, “овалният камък”, който се превръща в царски печат (например https://i2.wp.com/www.antiquities.co.uk/wp-content/uploads/2018/06/Prehistoric-Stone-Stamp-Seal.jpg?fit=800%2C800&ssl=1 ) и по-късно го виждаме и в Египет, като “шену” или познатият ни “картуш” https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%83%D1%88
, а разбираме, че е бил и царски амулет (примерни изображения https://i.pinimg.com/564x/34/ff/3d/34ff3da80239184b36789678144f1bf5.jpg ; http://www.samulet.com/product_images/a/buddha_amulet_dsc_0355__90265.jpg ;
https://assets.catawiki.nl/assets/2019/2/14/b/4/4/b44bfb8f-652e-49b2-94ec-f7143ad19687.jpg ).
Всички те са били част от изначалната древна ритуалност свързана със създаването на земната суша.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

БЕЛЕЖКИ


* ТАЙНАТА ДОКТРИНА, ТОМ 3

СТР. 299
По-нататък Елифас Леви казва:
“Това (Скритото Божество) излъчило лъч във Вечната Същност (Водите на Пространството) и оплождайки с него първоначалният зародиш, Същността се разширила, пораждайки Небесният Човек, от чийто ум се родили всички форми.”
Стр. 303.
В този хаос се образували “Водите”, Майката Изида, Адити и т.н. Те по същество, тези “Води на Живота”, в които се създават първоначалните зародиши или по-скоро, отново се пробуждат от изначалната Светлина. Пурушотама или Божественият Дух, в своето качество на Нараяна, Витаещият над водите на пространството, оплодява и влива Диханието на живота в зародиша, който става “Златното Световно Яйце” и в който се създава мъжкият Брама; от него се появява първият Праджапати, Господът на съяествата и става прародител на човечеството. И макар, че, това не е той, а Абсолютът, за който е казано, че съдържа Вселената в Себе Си, все пак задължението на мъжкият Брама е да я прояви във видима форма. Оттук произтича фактът, че той трябва да е свързан със създаването на видовете...

СТР. 393
ПРОФ. А. Уилдър
“Сходна на тази доктрина е доктрината на еврейската Кабала, която се преподавала от фарсите или фарисеите, а те вероятнос а я взаимсгвали, както показва секстантското им обозначение от маговете на Персия. Нейната същина в резюме може да се сведе дос ледното.
Божествената Същност е Всичко, източник на цялото съществуване, безкрайното; и То е невъзможнод а бъде познато. Вселената Го разкрива и съществува чрез Него. В началото, неговото сияние се разпространило навсякъде. С течение на времето, Той отишъл в самия Себе си и по този начин около него се е образувало празно пространство. В него, той изпуснал своята първа Еманация – Лъч, съдържащ в себе си зараждаща и зачеваща сила, откъдето е и името IE или fah. Това на свой ред породило Тиккун, образа или идеята за формата, и в тази еманация, която също съдържала в себе си мъжкото и женското или зараждащата и зачеващата мощ се намирали трите първични сили на Светлината, Духа и Живота. Този Тиккун е съединен с Лъча или първата еманация, и е наситен от нея и чрез това обединение също така се намира в безкраен контакт с безкрайният източник. Това е образецът, първичният човек, Адам Кадмон, макрокосмосът на Питагор и други философи. От него произлизат Сефиротите...

** “Башкак”-ът, всъщност е всъщност търсеното от нас, древнобългарското “космично яйце” стоящо, снесено или пуснато в изначалните води за сътворението на света във всички познати ни митологии, но тук, в “Сказание за Чулман” то е средство за създаване на земната суша, а не един от основните мотиви или елементи на сътворението.

*** Това, което искам да отбележа в допълнение е, че епизодът в който Турун Аби се превръща в патица, за да работи за създаването на земната суша е сякаш изрязан и пренесен във финската митология, където го срещаме в лицето на дъщерята на небето, Илматар слязла да обитава безкрайните води и малката патка. Именно това е символно отбелязано там като моментът, в който се ражда идеята за земната суша (вж. Митове, Йожеф Роман, стр. 472)
 
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание