Наред с всеизвестните нестинарски села Кости, Граматиково, Сливарово, Българи, Ургари и т.н. в Странджа, с известно опечаление трябва да кажем, че към тях не е прибавено и Долно Ябълково. Обикновено изследователите описват села, в които свещенодействието е живо под някаква форма до днес, но обръщат незаслужено внимание на села, в които свещенодействието не е физически живо днес, но белези за него са оставени в топонимията, празниците и легендите. Село Долно Ябълково, намиращо се току до границата с Турция незаслужено е подминавано и изключвано от ареала на нестинарските села и заслужено е отбелязвано единствено със светилището "Големия камък", "Марков камък" и т.н. и долмените в Лозенски дол и Влахов дол. Сякаш е пренебрегвана възможността там да е съществувало в древността огненото свещенодействие. Първото място, в което винаги са отвеждани туристите е светилището "Големия камък". Това еднолинейно отправяне на съзнанието на човека само в една посока, води до една непълнота и грешни заключения относно духовността на това селище. И въпреки това, нека тръгнем по този път. Пътят към светилището "Големия камък" минава покрай това крайселско хълмче. Но под опитния поглед на изследователя, то може да се окаже и селищна могила. Съмненията се потвърждават, когато местния водач ще разкаже, че тук някога е било първоначалното местоположение на светилището, т.е. на Камъка. То се е намирало съвсем близо до селото, на върха на могилата и явно е имало огромно значение за живота там. Незнайно каква промяна в небесните и духовни величини е наложило преместването му с 3-4 километра по далече, на изток, т.е. то вече не е било така лесно достъпно за селището и енергията му, не така пряко е въздействала.
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ - РАЗДЕЛ МАТЕРИАЛИ
