За тези години - 2020-2030 писах много отдавна. Още през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Във всеки случай писах преди първия палеж, който се случи през март 1992 година. И така: 2020-2030 година. Какво ще се случи тогава? Аз не знам. Опитах се да предотвратя онова, което знам, заради което понесох множество удари. Е, ударите са си мой личен проблем, както ми бе казано. Само че аз се уморих от ударите и възнамерявам да си дам почивка. Ето защо съветвам онези, които имат по-малко "лични проблеми" да се заемат с предотвратяване на предсказаното. Или на планираното, не мога да бъда сигурен коя от двете думи е по-точна. Дал съм няколко отправни точки, повече не мога. Знам, че не е много, но все пак е нещо, от което може да се тръгне. Някога, когато започвах, нямах и тези отправни точки.
Според Едмон дьо Ротшилд през тези десет години ще бъде извършена окончателната ликвидация на българската държава и на българския народ. Едмон се хвалел, че лично поискал тази ликвидация и бе убит от своите сънародници и единоверци заради разкриването на тайната. Загадъчният арабин Осин е на мнение, че събитията ще се извършат значително по-рано. Във всеки случай десетилетието 2020-2030 година е твърде важно не само за България, но и за цялата планета. Не успях да извървя пътя до успеха и спасението. Силите не ми достигнаха. Аз спирам дотук, а вие, ако желаете, ще продължите.
Леко и приятно пътуване. И по възможност - без "лични проблеми".
И малко подаръче от мен. Намерих текста, писан през 1994 година и ви го предавам. Нищо не промених, нито една думичка. Служил съм си с алегории, със скрити картинки, но сега, от дистанцията на времето нещичко може би е по-ясно? Вие как мислите?

САМОИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Pазпиляването на българите по света ще стане през 2030 година. Съдя по две неща, но как мога да бъда напълно уверен. Въпреки съмненията, нека разкажа онова, което ми е известно.
Ще има масови размирици, потушавани безжалостно. Външният вид и функционалното устройство на полицейските машини съответства на показания срок - не твърде различни от днешните, но все пак усъвършенствани. Но по-важни за мен са цифрите "20-30", възникващи в съзнанието ми, щом се замисля над бъдещите противобългарски дни. Зная, че не е непредотвратимо. Предупреждението показва наличието на неизползван досега изход. Бях се заловил сериозно с неговото търсене. Търсех, работех, но ми липсваше спокойствие.
Една нощ сънувах. Стая между хола и спалнята. Каква стая? Та тях ги дели само една стена. Стая. Малка, с рафтове книги до тавана, с маса и стол. Работен кабинет. Това, което ми бе нужно. И аз поисках да имам кабинет, спокойно място за работа. Не се изискваше кой знае каква фантазия, за да се сетя. Терасата, неизпозваемата през по-голямата част от годината тераса. Тя би била чудесен кабинет. Трябваше само да се остъкли. Започнах ремонта. Кабинетът беше почти готов. Но пламна къщата. "Безумно", както писаха в един вестник. Нямах вече къща, простих се и с мечтите за свой собствен кабинет.
Две години по-късно. Сънувах същия кабинет. Почернял. С остра миризма на изгоряло. Между бившия хол и обгорялата спалня. Над спалнята нямаше таван; над кабинета - също. В спалнята мебелите бяха се превърнали на пепел; рафтовете в кабинета - също. През прозореца се виждаха огромни претъпкани автобуси, заминаващи неизвестно накъде. Върху покривите им бе натрупан багаж - денкове, куфари, чанти... Започнало бе масовото изселване.
Не за пръв път ми се случваше да досънувам сън след години. Сънищата с продължение са нещо обикновено при мен. Но този беше съдбоносен. Трябваше ми място, където да работя за предотвратяването на една велика беда. Изгориха мястото. А заедно с него и надеждата за тяхното собствено спасение. Запалиха ме, за да се избавят от неудобното ми присъствие. Дали някога ще осъзнаят, че са изгорили своето бъдеще? Подпалвачът опожарява чужди домове, но и своята собствена душа, защото:
Човешкият дух се изражда, когато упражнява насилие;
Човешкият дух се изражда, когато над него упражняват насилие;
Вината обаче не е еднаква.
Наказанието - също.
Безмислено е да съжалявам. Трагедията често се превръща в триумф на прозрението. Това е обратната страна на Закона за възмездието. Сънят бе съдбоносен, но не само за мен. Вече не работя над темата за спасението на тези хора. Отговаря се на призив за помощ. Помощта не бива да се натрапва. Забранено е да се натрапва. Забранява Огънят.
Нека бъде волята Му"!
Ангел Грънчаров - Елтимир, 1994г.

Братя и Сестри,

Дългочаканият Ден от нас настъпи!
Не всеки изгрев и не всяко утро е Ден, който прави История! Затова този Ден е за Избраните да обърнат Времето!
Дълго търпяхме и брояхме дните, когато ще събудим задрямала във вените ни кръв, дълго седяхме и чакахме да затупти мъртвото ни Сърце, обвито в сълзите проляни върху гробовете на братята ни и мъртвата ни Държава!

Дълго търпяхме убийците да убиват децата в утробите ни! Но тези Ден вече свърши, идва техният Последен Ден! В този Ден нека викнем: Стани Българино! Стани Хор! Станете Воини на Българския Саракт! Меч до меч, щит до щит, знаме до знаме.

Нека тарханът Мар ни води към Победата, която дълго жадувахме, повече от водата и виното, които не сладяха в робството; нека кръвта ни в боя възвърне плодородието на земята и утробите на жените ни!
Напред, без Страх, Творци на Бъдещето!
Майка Умай е в неговите бойни доспехи, великият Тулпар пръхти под нозете й, до нея – непобедимите й умайджанки с поглед пронизващ мрака, до тях са елбирите, богатирите и бойците... Стани Българино! От прахта на Нечистите, пречистена от Вечния Огън, да създадем Бъдещето на децата си!

Слава на Тангра и неговата Сила - Майка Умай! С червеното знаме на тархана Мар - Победа и отвъд Смъртта!

Макар и с някои резерви, заслужава си да изгледате лекцията на Спас Мавров (автор на книгата "Колобър") в Търново от януари 2017г.

Цветан Цветанов заяви в интервю за „Дневник“, че загубата на Цецка Цачева на президентските избори донякъде се дължала на сайтове и Фейсбук групи, които пишели срещу ГЕРБ. Тези групи според него били проруски или подкрепящи БСП. Това, което не му харесало на Цветанов е, че всичките те дискредитирали ГЕРБ, като разпространявали невярна информация.

Той също така се и закани, че ще се бори срещу фалшивите новини и дискредитирането на ГЕРБ. Обаче не каза хер Хайнрих Цветанов по какъв гестаповски начин ще се прави това. Засега може само да гадаем, но имайки предвид тоталитарния привкус на посткомунистическата сбирщина ГЕРБ, то съвсем ясно може да кажем, че ще се наблюдава една всеобхватна цензура в стил България преди 89-та година.

По всяка вероятност времената, когато можеше свободно да си каже мнението човек свършват и българската псевдодемокрация започва да придобива истинския си комуно-фашизоиден вид.

За хер Цветанов никой няма да има право да изказва мнение, което по някакъв начин обижда или дискредитира светлата личност на Бог Бойко, Архангел Цветанов, Майка Цецка и останалата шайка ГЕРБати светии. За ГЕРБ ще трябва да се говори само с добро. С ГЕРБ изгрява слънцето и с ГЕРБ залязва. ГЕРБ е държавата и държавата е ГЕРБ. Поне така излиза според гестаповеца хер Цветанов.

Какво ти разбира хер Цветанов от „фалшиви“ новини. Та нали именно ГЕРБ е символ на лъжата и самата им партия е фалшива. Защо тогава не е забранят? Кое им е истинското всъщност на ГЕРБ? Те дори са бивши комунисти, които викат срещу комунистите. Това не е ли фалшиво или фалшива новина е да изброиш ГЕРБерите поименно и да кажеш кой е бил член на БКП и на кой баща му е бил директор по време на социализма.Източник

След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.
Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни.
Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество.
Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за
Полязника започнала на Еднажден.
След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването.
Докато се миросва, жените пеят:

"Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!"

Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен!
Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението.
Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата.
Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство!
И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ!
И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер.
Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"