Макар и с някои резерви, заслужава си да изгледате лекцията на Спас Мавров (автор на книгата "Колобър") в Търново от януари 2017г.

Цветан Цветанов заяви в интервю за „Дневник“, че загубата на Цецка Цачева на президентските избори донякъде се дължала на сайтове и Фейсбук групи, които пишели срещу ГЕРБ. Тези групи според него били проруски или подкрепящи БСП. Това, което не му харесало на Цветанов е, че всичките те дискредитирали ГЕРБ, като разпространявали невярна информация.

Той също така се и закани, че ще се бори срещу фалшивите новини и дискредитирането на ГЕРБ. Обаче не каза хер Хайнрих Цветанов по какъв гестаповски начин ще се прави това. Засега може само да гадаем, но имайки предвид тоталитарния привкус на посткомунистическата сбирщина ГЕРБ, то съвсем ясно може да кажем, че ще се наблюдава една всеобхватна цензура в стил България преди 89-та година.

По всяка вероятност времената, когато можеше свободно да си каже мнението човек свършват и българската псевдодемокрация започва да придобива истинския си комуно-фашизоиден вид.

За хер Цветанов никой няма да има право да изказва мнение, което по някакъв начин обижда или дискредитира светлата личност на Бог Бойко, Архангел Цветанов, Майка Цецка и останалата шайка ГЕРБати светии. За ГЕРБ ще трябва да се говори само с добро. С ГЕРБ изгрява слънцето и с ГЕРБ залязва. ГЕРБ е държавата и държавата е ГЕРБ. Поне така излиза според гестаповеца хер Цветанов.

Какво ти разбира хер Цветанов от „фалшиви“ новини. Та нали именно ГЕРБ е символ на лъжата и самата им партия е фалшива. Защо тогава не е забранят? Кое им е истинското всъщност на ГЕРБ? Те дори са бивши комунисти, които викат срещу комунистите. Това не е ли фалшиво или фалшива новина е да изброиш ГЕРБерите поименно и да кажеш кой е бил член на БКП и на кой баща му е бил директор по време на социализма.Източник

След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.
Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни.
Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество.
Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за
Полязника започнала на Еднажден.
След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването.
Докато се миросва, жените пеят:

"Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!"

Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен!
Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението.
Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата.
Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство!
И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ!
И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер.
Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"

Братя Българи, с очите си видяхме как Стара Бога грохна, падна и се разпиля на съставите си. И не му бе присъдено да стане отново. Това бе последната голяма Благодат към нас в отиващата си 2016-та г. Тя бе за всички ония, за които Незримото не съществува, а Небето не е реалност. Мнозина от тях получиха зримост и уверение, но не и убеждение.
Затова, нека благодарим, на Небето, че в тази тежка, дълга и мъчителна за всички нас, 2016-та година, Благодатта Му не ни изостави. Щедростта Му бе не в материалният израз, както всички очакваха, а в духовните дарове, от които не всички успяха да се възползват. Но, затова не е виновно То – Вечното Синьо Небе. Затова, нека приемем страданието, което имахме, като наша неспособност да бъдем с Него, когато То е с нас. Да му благодарим за всичко това и за бъдещите страдания и изпитания през настъпващата 2017-та година, която няма да бъде по-лека и по-малко мъчителна. Защото те - страданията и изпитанията са новите предизвикателства и хоризонти към нашето Сърце, Душа и Дух. В тези трудни часове на предстоящата 2017, нека всеки опре гърба си в другия, за да разберем по-добре тайната на двуликият Чулман. И когато в неизбежност живеем земно, нека си спомним, че ние сме народ създаден от Небето и всичко, което То има на Земята, сме ние като Народ. То казва: Къде сте, чеда мои, не ви виждам и не ви чувам в Мрака! Въздигнете своя Глас, без него не ще има Утро!

С молба всеки българин, на който му е мило опазването на културното ни наследство да разпространи този текст

НЕЗАКОННО ТЕРЕННО ПРОУЧВАНЕ НА ЩУТГРАД

В района на Ситово и прилежащото градище Щута от години се извършват иманярски набези. Поради легендите и разкази на очевидци, че под него има подземни кухини, където са скрити несметни богатства, интересът става все по-голям. Пазителят на светилището, Йордан Стайков в свои текстове е систематизирал духовното значение на този град, което също допринесе за повишения интерес към мястото.
Великият Щутград -1
Великият Щутград - 2
Великият Щутград - 3
През 2011 гръцки археолози ни дадоха да разберем, че също имат интерес към района, защото считат, че в подземието е скрит архива на имперската библиотека след падането на Константинопол. През лятото на 2014г. настоящият кметски наместник Димитър Рангелов Насков, заедно с ловци от ЛРД Ситово счупват масивна плоча с изкуствено издълбани съзвездия, считайки я за нишан, търсейки имане под нея. Снимки от плочата са публикувани, без да се споменава мястото от Йордан Стайков още през 2012г. Снимки от счупената плоча също са публикувани през 2014г.

През лятото на 2016г. в интернет бе обявено, че е планирано 3D сканиране на Щутград със скъпоструващ сонар, който локализира подземни кухини. Спонсор е частно лице, олигархът със съмнителна репутация Петър Манжуков. За теренното проучване са заделени 400 хиляди лева, огромен бюджет по стандарта на българските учени. Като участници в търсенето на подземния град са определени никому неизвестните археоложки Мила Салахи и Рени Джунова. С обещания за материални облаги и богати почерпки е привлечен като съучастник кметският наместник Димитър Рангелов Насков.

Единственият човек от селото, който е наясно с коварния замисъл и предприе кампания в интернет срещу това проучване е Йордан Стайков, администратор на сайта "Воини на Тангра". С тази дейност им възпрепятства планираните проучвания и заради това през август 2016г. се направи опит да бъде арестуван и отстранен от Ситово чрез незаконна жалба. Самото сканиране на стръмния терен би отнело поне седмица и на "археолозите" им е необходимо повече време през деня. Срещу Йордан е подадена жалба в 1-во РПУ от ръководителя на незаконния проект Мила Салахи чрез кметския наместник като близките му бяха подложени на репресии от страна на инстанциите с цел изселването му оттам.

Молим всички родолюбиви българи, както и археолози и учени от БАН да проверят дали;

1.Лицата Мила Салахи и Ренета Джунова имат надлежното разрешение от Министерство на културата, съгласно Нормативните документи да извършват теренни проучвания в района на Щутаграда?

2. Свикан ли е съвета за теренни проучвания към АИМ на БАН за издадване на такова разрешение?

3. Кой е научния ръководител на това теренно проучване? Какви са му креденциите като такъв?

4. Какви точно дипломи имат лицата Мила Салахи и Ренета Джунова и от кой университет са издадени?

5. Използвани ли са парични субсидии (подкупи) от частни лица към кметския наместник на Ситово Димитър Рангелов Насков, както и приятели полицаи от 1-во РПУ Пловдив за полицейски репресии и заплахи срещу несъгласни на такова проучване жители от Ситово?

6. Ако се докаже, че НЯМА свикан съвет за теренни проучвания към БАН и няма разрешение за подобно проучване - означава ли, че е незаконно и попада в графа "иманярска дейност" според Закона за културното наследство?

7. Ако теренното проучване е в нарушение на Закона за културното наследство, ще бъде ли потърсена наказателна отговорност по чл.208 и 209 от НК на извършителите и съучастниците им?

Лицата в центъра на снимката са кметския наместник Димитър Рангелов Насков, прегърнал Мила Салахи и Рени Джунова при стартирането на проекта. Ситово, юли 2016